Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 394 Дата 17.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд търговско
отделение
трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
В открито съдебно
заседание на 6.11.2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 472/ 2019 г.по описа за 2019г.
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н., ЕИК ***,представлявана от
пълномощника си Д.З.Т. на
длъжност „ Финансово,административно и правно
обслужване на дейността в Р.- С..
против Решение № 232 от 07.05.2019
г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търговско дело №246/2018 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил Н.- град С.да заплати на ищеца М.“ М.К.С. „ ЕООД ЕИК ***сума в общ размер на 176 838 лева,дължима на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД,от която
главница в размер
на 136 912 лева и сумата
39 926 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху следните суми:
а/
главница в размер на 3 984
лева по Дебитно известие №
**********/11.08.2015
г. към Фактура № **********/11.08.2015
г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки,ведно с мораторна лихва върху
главницата за времето от 01.09.2015 г. до 30.08.2018 г. в размер на 1212
лв,ведно със законната лихва върху
неплатената главница, считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
б/
главница в размер на 58 668 лева по Дебитно
известие № **********/ 08.09.2015 г. към
Фактура № **********/ 08.09.2015 г.-за
извършена болнична помощ по клинични пътеки,ведно с мораторна лихва върху главницата за
времето от 01.10.2015 г. до 30.08.2018 г. в размер на 17 361
лв,ведно със законната лихва върху
неплатената главница, считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
в/ главница в
размер на 2160 лева по Дебитно
известие № **********/ 08.09.2015 г. към Фактура № **********/ 08.09.2015 г. за
вложени медицински изделия,ведно с мораторната лихва върху главницата за времето от 01.10.2015 г.
до 30.08.2018 г. в размер на 639 лева,
ведно със законната лихва върху неплатената главница,считано от 31.08.2018 г. до окончателното
й изплащане.
г/ главница в размер на 65 860 лева по Дебитно
известие № **********/09.10.2015 към Фактура № **********/09.10.2015
г. за
извършена болнична помощ по
клинични пътеки,ведно с мораторна лихва
върху главницата за времето от
01.11.2015 г. до 30.08.2018 г. в размер на
18 922 лева, ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
д/
главница в размер на 6 240
лева по Дебитно известие № **********/09.10.2015 г. към
Фактура № **********/09.10.2015 г. за
вложени медицински изделия,ведно
с мораторна лихва върху
главницата,дължима за времето от 01.11.2015 г. до 30.08.2018г. в размер на
1792 лева,ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано
от 31.08.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Решението се обжалва от ответната Н./ Н.
с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по
жалбата поддържа писмен
отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен
съд след преценка
на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи, приема за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове ,от които главният
иск е по чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата 136 912
лева и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД
за сумата 39 962 лева.
Спорното правоотношение е
възникнало по силата на сключения на
основание чл.59 от ЗЗО Договор за
оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № 241469 от 24.02.2015 г.
Договорът е изменян
с Допълнително споразумение № 4 от 06.04.2015 г., както и със следните анекси:
1.Анекс № 1 от 04.03.2015 г. към
договора и Приложение№2
2.Анекс № 3 от 24.03.2015 г.към
договора и Приложение№2;
3.Анекс № 5 от 14.04.2015 г. към
договора и Приложение №2
4.Анекс № 6 от 21.04.2015 г. към
договора и Приложение №2
5.Анекс № 8 от 22.05.2015 г. към
договора и Приложение №2
6.Анекс № 9 от 03.06.2015 г. към
договора и Приложение №2
7.Анекс №11 от 10.07.2015 г.към
договора и Приложение№2;
По делото не се спори, че през месеците юли,август и септември 2015 г. ищецът е
предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по клинични
пътеки,включени в основния пакет от
здравни дейности,гарантирани от бюджета на Н..
Ищецът за
извършените от него дейности
е издал следните фактури за
оказана болнична помощ по клинични
пътеки,както следва: Фактура № ********** от 11.08.2015 г. на стойност
3 984 лева, фактура № ********** от 08.09.2015 г. на стойност 58 668 лева, фактура №
********** от 09.10.2015 г на стойност 65 860 лева. Издал е още две фактури за
вложени медицински изделия,а
именно: фактура № ********** от 08.09.2015 г. на стойност 2160 лева и фактура №
********* от 09.10.2015 г- на стойност
6240 лева.
Общата
стойност по издадените общо
пет фактури е в размер на
136 912 лева, която е останала
неразплатена,както това се
констатира от представените към всяка фактура дебитни известия.
Предявеният главен иск е за посочената сума в общ размер
на 136 912 лева,ведно с акцесорен
иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата
39 926 лева, представляваща
обезщетение за забава.
В
отговора на исковата молба/ л.99
и сл./ ответникът поддържа възражение,основаващо се на чл.20,т.6 от договор № 241469/24.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по
клинични пътеки- условие за заплащане за всеки отделен
случай по КП е извършената
и отчетена дейност по КП да бъде в рамките на стойностите,посочени в
Приложение № 2 към договора.
С
разпоредбата на чл.40,ал.3 от
договора е предвидено, че изпълнителят
не може да отчита с финансово-отчетни документи,дейности
/ лекарствени продукти/медицински изделия на
стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния месец.
Ответната Н.се позовава и на
подписаното допълнително споразумение № 4 от 06.04.2015 г. към основния договор като разпоредбите на чл.20,т.6 и чл.40,ал.3 от договора са
възпроизведени в чл.20,ал.1 т.6 от договора и съответно в чл.40,ал.6 от съшия.
През
исковия период от време намира приложение Постановление № 57 на МС от
16.03.2015 г –за приемане на Методика за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗО./ обн.ДВ, бр.21 от 20.03.2015 г., в
сила от 20.03.2015 г. Съгласно
чл.21,ал.4 от посоченото ПМС № 57 „при
достигане на съответните месечни
стойности,водещи до липса на капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализация,то изпълнителят
„формира листа на чакащите
съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване на
правото на достъп до
медицинска помощ.
Съгласно чл.52 от Конституцията ,гражданите имат право
на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ и на безплатно
ползване на медицинско обслужване
при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира
от държавния бюджет, от работодателите,от
лични и колективни осигурителни
вноски,както и от други източници при
условия и по ред, определени със закон.
На задължително здравноосигурените
лица ,които не са страна по договорите,
сключени между Н.от една страна и съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на Н.,но
и свободен избор на изпълнител за
тези дейности/ чл.2,ал.4 и чл.35 ЗЗО/. Следва да се отчете, че
Н.е длъжна да заплаща всички дейности в
обхвата на този пакет на избрания
от здравноосигуреното лице изпълнител; в бюджета за
съответната година е задължително
да има предвиден резерв за непредвидени и
неотложни разходи, средствата от
който се разходват за заплащане
на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
бюджетните средства/ чл.25 и чл.26,ал.2 ЗЗО/. В
този смисъл е и чл.4 от Закона за бюджета на Н.за 2015 г., като
решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н.и се вземат
от Надзорния съвет на касата ,съобразно
приети от него правила –чл.4,ал.4 от Закона за бюджета на Н.за 2015 г.
Характерното за
посочените разпоредби е, че са императивни и същевременно изпълнителите на болничната помощ- и по закон
,и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето
й в рамките на гарантирания пакет
на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание. В това число
и поради изчерпване на средствата
от разпределените им лимитирани бюджети. Разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава здравноосигурените
лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на Н., пакет
болнична медицинска дейност чрез обявен
свободен избор на болницата –
изпълнител,нито е
основание,освобождаващо изпълнителя от
задължението му да оказва медицинска помощ.
По
тази причина не може да се
приеме, че е налице неизпълнение на
индивидуалния договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишаване
на установените месечни,
респективно:тримесечни лимити и изобщо на бюджетната рамка за съответната година.
Съществено е да се подчертае, че с превишаването на тези
стойности болницата не е надхвърлила
обема на възложената й работа,доколкото не Н.,а здравноосигуреното лице е с
безусловно признато от закона право на
свободен избор на изпълнител.
Следователно,превишените стойности на
правилно оказаната от изпълнителя
болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено
да останат неразплатени. Напротив, за
заплащането са били предвидени средства / общо в размер на сумата
301 898 000 лева/,,предвидени от резерва по бюджета на Н.,включително
за „непредвидени и неотложни разходи“.
За
разходването на тези средства от резерва е следвало Надзорния съвет на Н.да вземе съответните
решения, съгласно чл.4,ал.4 от ЗБ на Н.за 2015 г. А при
доказана невъзможност е нямало пречка това да стане в рамките на бюджета
на Н.за
следващите години.
Оказаната медицинска помощ е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане , при това в рамките
на финансовата 2015 г. Затова
нарушението на чл.21,т.4 от
Постановление на МС № 57 /16.03.2015 г.,с което е одобрена Методика за
остойностяване - невключването на
пациентите в листата на чакащите – не
обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Това е така, защото
нуждаещите се здравноосигурени лица,на които болничната помощ е била оказана,
биха я получили през същия месец,ако изберат друго болнично заведение,което не
е надхвърлило лимита за хоспитализации,или в съответния по-късен момент,но
отново в рамките на същата 2015 г.-
ако бяха включени в листата на чакащите.
И в двата случая обаче, се дължи плащане от бюджета на Н.за 2015 г, тъй
като извършените от изпълнителя
дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет от
здравни дейности,а възложителят Н.е разполагал с възможностите по чл.26,ал.2 ЗЗО и чл.4,ал.4 ЗБ на Н.за 2015г
Следва да се отчете и факта ,че в договора не е предвидена
възможност, след изчерпването на
предварително определените стойности
на лечебните дейности
,финансирани от Н., болница да прекрати
или да откаже извършването на възложените й дейности. Точно обратното, изрично
е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно
да осигурява договорената болнична
медицинска помощ на здравноосигурените
лица- чл.5 от договора – т.1,т.3,т.5 и
т.8 и особено разпоредбата на т.9, която
изисква от изпълнителя да
осигури „ непрекъснато 24 –часово изпълнение на
лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за
осъществяване на лечебна дейност“.
Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл.5,т.10 от договора,забраняваща искането на допълнително заплащане от
посочените лица, независимо от това ,дали предоставеният от Н.месечен лимит е
бил изчерпан или не.
Крайният извод,до който ПАС достига е, че стойността на всяка доказано
извършена лечебна дейност,включена по Приложение № 2 към договора, следва да
бъде заплатена от възложителя.
Правилно първоинстанционният съд е мотивирал извода
си, че към настоящия момент не е
налице правно основание за определяне на лимит за заплащане на медицинските
дейности,извършени правомерно от
изпълнителя. Въвеждането на такъв лимити за заплащане на дейностите е
определен с Решение № РД –НС-04-9 от 27.01.2015 г на НС на Н.. По делото е
представено Решение № 5750 от 29.08.2016 г. на
Административен съд – град С.по адм.дело № 7527/2015 г,по силата на
което решението на Надзорния съвет на Н.в тази му част е прогласено за нищожно,поради
липсата на компетентност на НС да променя
разходи за болнична помощ.
Решението е влязло в сила след
потвърждаването му с Решение № 493 от 12.01.2018 г по адм.дело № 11702/2016 г
на ВАС.
Следва да се потвърди
обжалваното решение, което съдържа пълен и задълбочен анализ на спорните въпроси.
Пред настоящата въззивна инстанция не се представиха доказателства за
направени съдебни разноски от ответника по жалбата ,поради което и такива не следва да се присъждат.
По тези
съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232 от 07.05.2019 г.,постановено от Старозагорският окръжен
съд по
търг.дело№ 246/2018 г.
Решението може да се обжалва
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.