ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК .
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Стара Загора, както
и по жалба на В.С. М. срещу определение № 260275/26.04.2021 г. на
Старозагорския окръжен съд, наказателно отделение, постановено по ЧНД №
119/2021 г. по описа на същия съд, с което е било отменено постановление на
прокурора от 26.04.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № * г. по описа на ОП – Стара Загора (прокурорска
преписка № * г. на ОП-Стара Загора), като делото е било върнато на
прокурора за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на
определението за прилагане на закона.
Определението се протестира с оплакване за незаконосъобразност и
надхвърляне на обхвата на съдебния контрол по чл. 243 от НПК. Релевират се
доводи, че неправилно е било прието, че М. не била уведомена за процесното
постановление без да се изиска справка от прокуратурата и от посочената в
призовката Е.П.. Излагат се и съображения, че постановлението на прокурора
има стабилитет в зависимост от изтичане на определени срокове за
обжалване, но той не касае единствено органи, пред които подлежат на
контрол – съд, горестояща прокуратура. Претендира се, че прокурорските
1
актове не се засягат от института на влизане в сила. Сочи се, че по начина, по
който е процедирал окръжният съд се стига до абсурден резултат, тъй като
постановлението от 09.01.2017 г. не е било отменено и съществува в правния
мир. С последното е било прието, че наказателното производство спрямо М.
се прекратява поради недоказаност. Към настоящия момент, отменяйки
постановлението на ОП – Стара Загора от 22.05.2021 г. съдията при ОС Стара
Загора назависимо, че приема, че е изтекла предвидената давност за
преследване задължава ОП – Стара Загора да се произнесе още един път
относно вината на М.. Намира, че това противоречи на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК
относно двойната наказуемост. Неприемливо се счита и допускането на
първия съд, че М. желае наказателното производство да продължи спрямо нея
в хипотезата на чл. 24, ал. 2 НПК. Отделно от това представителят на
обвинението релевира и доводи за неизпълнение от страна на съда на
задълженията му по чл. 243, ал. 5 НПК изцяло да провери обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление на прокурора. Сочи се,
че отказът на съда да се произнесе по същество с мотив, че в постановлението
липсвало описана фактическа обстановка и анализ на доказателствата,
представлява отказ от правосъдие.
В жалбата си М. моли определението на първия съд да се отмени като
незаконосъобразно и вместо него да се постанови такова, с което въз основа
на доказателствата по делото да бъде изменено основанието за прекратяване
на наказателното производство, като наместо по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК - поради изтичане на предвидената в закона давност,
наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.
2 НПК - поради недоказаност на обвинението. Сочи, че определението на
съда излиза извън обхвата на съдебния контрол и не кореспондира с
волеизявлението й, обективирано в депозираната жалба от 11.03.2021 г., в
която е било поискано постановлението да бъде изменено, а не отменено. В
допълнение релевира, че постановлението от 09.01.2017 г. също съществува в
правния мир и е породило своите правни последици. От една страна със
съдебния акт е било прието, че е изтекла предвидената в закона давност, а от
друга страна е отменено постановлението на прокурора от 22.05.2018 г., като
обвинението е задължено да се произнесе относно вината на М.. Във връзка с
горното се иска да бъде отменено определението на ОС – Стара Загора в
2
частта му, в която първият съд е отменил изцяло постановлението на ОП –
Стара Загора от 22.05.2018 г. и да продължат действията по разследването,
като вместо това предвид на доказателствата по делото и искането,
депозирано в жалбата до ОС – Стара Загора, да се постанови определение, с
което да се измени горецитираното постановление от 22.05.2018 г. като
вместо „поради изтичане на законовия срок“, наказателното производство да
бъде отменено поради липса на доказателства.
В допълнителна молба В.М. моли въззивният съд да вземе под
внимание обстоятелството, че е налице стабилен прокурорски акт, а именно
постановление от 09.01.2017 г., с което наказателното производство спрямо
нея е било прекратено относно повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 /в редакция към 2002 г./ във вр. с чл.
26, ал. 1 НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на
обвинението по несъмнен начин. В допълнително подадената молба М. сочи,
че „оттегля“ подадената до Окръжен съд – Стара Загора жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство на ОП –
Стара Загора от 22.05.2018 г., като моли постановлението на ОП – Стара
Загора от 22.05.2018 г. за прекратяване на наказателното производство поради
изтекла абсолютна преследвателна давност да бъде потвърдено от съда като
правилно и законосъобразно. Изрично сочи, че по никакъв повод не е искала
производството по делото да продължи независимо от изтичане на
предвидената в закона давност.
По отношение на определението на съда, което е обжалвала пред
настоящата инстанция, моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно, а постановлението на прокурора от 22.05.2018 г. за
прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При проследяване на хронологията на развилия се до момента процес
следва да се посочи следното:
Първоначално след приключване на разследването по досъдебно
производство (прокурорска преписка № * г.) по описа на ОД на МВР – Стара
Загора материалите по делото са били внесени за разглеждане с обвинителен
акт в съда. Образуваното дело по описа на Старозагорския окръжен съд
3
приключило с присъда № 61/29.10.2013 г. по НОХД 581/2012 г., с която В.М.
била призната за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 257 ал. 1
вр. чл. 256 НК /действащ към датата на деянието/ вр. чл. 2 ал. 2 вр. чл. 54 вр.
чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК, като предметът на престъпление, според присъдата,
бил в размер на 16 498. 94 лв. Присъдата била отменена от състав на
Пловдивския апелативен съд с решение № 240/24.04.2014 г. по ВНОХД
464/2013 г., като са били посочени конкретни процесуални нарушения в хода
на досъдебното производство и делото било върнато на прокурора за ново
разглеждане. В отменителното решение въззивният съд посочил, че
постановлението за повдигане на обвинения от 16.02.2012 г. визира предмет
на престъплението от 53 857. 46 лв., докато това от 20.09.2012 г., по което бил
внесен обвинителния акт, било с предмет на престъплението 16 498 лв. Във
връзка с постановлението за частично прекратяване от 30.07.2015 г., било
посочено, че е немотивирано и с неточен диспозитив.
С постановление от 30.07.2015 г. на Окръжна прокуратура било
частично прекратено наказателното производство относно остатъка от сумата
до 53 857,46 лева. Постановлението за частично прекратяване не било
връчено на М., защото не била намерена на адреса.
На 11.09.2015 г. бил внесен нов обвинителен акт в Старозагорския
окръжен съд, където било образувано НОХД № 328/2015 г. по описа на ОС –
Стара Загора, по което М. била подсъдима по обвинението за престъпление по
чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 2, ал. 2 НК с инкриминиран
период 01.12.2001 – 14.08.2002 г. С разпореждане № 1172/2015 г. по НОХД №
328/2015 г. съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора с указания относно отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Разпореждането било обжалвано от Окръжна прокуратура – гр. Стара
Загора с частен протест. В съда било образувано ВЧНД № 474/2015 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив. С определение № 554/02.11.2015 г. по
същото дело, въззивната инстанция изцяло потвърдила разпореждането на
Окръжен съд – Стара Загора за прекратяване на съдебното производство.
След връщането на делото в подготвителната процесуална фаза М. била
привлечена отново като обвиняема за престъпление с предмет 16 498,94 лева.
4
С постановление от 02.08.2016 г. досъдебно производство, водено под
№ * г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, било прекратено по отношение
на В.С.М.. за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 /редакция
от 2002 г./ вр. чл. 26, ал. 1 НК. Същото било преобразувано в такова срещу
неизвестен извършител. В диспозитива на постановлението било отразено, че
прокурорът прекратява частично наказателното производство по
повдигнатото обвинение спрямо В.С.М.. и същевременно дава указания на
разследващия полицай да продължи разследването дали И. или друго лице в
съучастие с обв. М. като помагач е извършило деянието. Досъдебното
производство трябвало да се води срещу неизвестен извършител за същото
престъпление. При това положения първият и въззивният съд приели, че от
една страна наблюдаващият прокурор приел, че обвинението за данъчно
престъпление спрямо В. М. не било доказано, а от друга дал указания да се
съберат доказателства за съучастническата й дейност с друго лице. Така с
определение по
ЧНД № 644/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив било потвърдено
определение № 673/21.10.2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което било
отменено постановлението на ОП – Стара Загора от 02.08.2016 г.
С постановление на ОП – Стара Загора от 09.01.2017 г. наказателното
производство по досъдебно производство № * г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора отново било прекратено за повдигнатото обвинение спрямо
В.С.М.. за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 /в редакцията
към 2002 г./ вр. чл. 26, ал. 1 НК, като същото било преобразувано в такова,
водено срещу неизвестен извършител. Прекратяването било извършено на
реабилитиращо основание по смисъла на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, а именно
поради недоказаност на обвинението.
С постановление от 22.05.2018 г. по досъд. пр. № * г. прокурор при ОП
– Пловдив прекратил наказателното производство, водено срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 НК /в
редакцията към 2002 г./ вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Първият съд е приел, че постановлението от 09.01.2017 г. не е било
стабилизирано по отношение на М., защото не й било връчено по
надлежния ред. Видно от приложеното на л. 90, том 12 от досъд. пр.
5
постановление на В.М. е била дадена възможност да атакува постановлението
на прокурора, като същата е била изрично посочена като лице, на което то
следва да се съобщи. На досъдебното производство е била приложена
разписка за връчване на постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство, което било получено от Е.П. – домоуправител
(разписката била приложена на л. 92 от том 12 от досъд. пр.). Както е посочил
и първият съд, връчването на постановлението не било извършено при
спазване на правилата по чл. 180, ал. 2 НПК, защото за да бъде редовно
следва да е налице поемане на задължение да бъдат предадени съдебните
книжа. Такова не е било извършено. В подкрепа на изводите си коректно
първият съд се е позовал на решение № 13/1988 г. по н. д. № 7/1988 г. на
ОСНК на ВС. Така е приел, че след като постановлението от 09.01.2017 г. за
частично прекратяване не е придобило стабилитет за М., тя има качеството си
на обвиняема и съответно правен интерес да обжалва постановлението от
22.05.2018 г., с което е било прекратено цялото наказателно производство.
Независимо че се оспорват доводите на първия съд за ненадлежното
връчване на посоченото постановление на М., те следва да бъдат споделени.
Аргументите на обвинението, че съдът бил длъжен да провери дали лицето,
на което било връчено постановлението, го е предало на М., не намира опора
в изричния текст на чл. 180, ал. 2 НПК, като в случая оформената разписка
изначално не е съдържала текст за поемане на задължение. В този смисъл на
М. действително няма противопоставима дата, от която да бъде отчетен
срокът за обжалване на постановлението от 09.01.2017 г.
В динамиката на развитие на процесуалната ситуация, от значение за
настоящото производство се явява обстоятелството, че междувременно М. се
е снабдила с препис от постановлението от 09.01.2017 г. на 26.05.2021 г., след
което няма данни да го е обжалвала в законоустановения срок.
С атакуваното пред настоящия съд определение № 260275 от 26.04.2021
г. постановлението на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 22.05.2018 г., с
което е било прекратено наказателното производство, е било отменено по
жалба на М. срещу същото, като делото е било върнато за изпълнение на
указанията на съда за продължаване на разследването и произнасяне за
съставомерността на деянието, участието на обвиняемата В.С.М.. в
6
извършване на данъчно престъпление и прилагането на закона.
Във връзка с произнасяното на първия съд е възникнала процесуална
ситуация, при която е налице взаимна обвързаност на последните две от
цитираните хронологично постановления на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. Правилно в протеста на прокурора от Окръжна
прокуратура – Пловдив, макар и с излишни неюридически аргументи по
отношение на акта на първия съд, е било посочено, че стартирането на
производството във връзка с отмяна на постановлението от 22.05.2018 г.,
докато процедурата по предходното постановление от 09.01.2017 г. все още
не е приключила, е създало процесуална ситуация, при която стартирането и
приключването на второто производство (във връзка с постановлението от
22.05.2018 г.), докато въпросът с първото постановление (от 09.01.2017 г.), е
бил все още висящ, е преждевременно и е създало противоречия, които са
изисквали допълнителна усложнена процедура по преодоляването им.
Създадената ситуация е комплицирана и с наличието на прескачащо
обжалване на лицето, което се е обявило за правоимащо. При разглеждането
на въпроса с евентуалната отмяна на постановлението от 22.05.2018 г. е
създадено процесуално усложнение поради неяснота на въпроса с
процесуалното качество на обвиняемата М., който все още не е бил решен със
акт със съответния стабилитет.
Настоящият съд намира, че в принципен план при обжалване на
постановления за прекратяване на наказателното производство от прокурора,
първият съд следва на първо място, преди за пристъпи към разглеждането на
съответните жалби, да осъществи проверка дали е възникнало правото на
жалба за всички заинтересовани лица и дали е изтекъл срокът за обжалване за
всяко едно от тях. По този начин се парира възможността в правния мир да се
инициират многократни проверки на един и същ акт по последователни
жалби на различните правоимащи лица.
Във връзка с горното, настоящият съд намира, че първата инстанция е
следвало първо да провери законосъобразното администриране на
прекратителното постановление по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, като се
информира и за това спазени ли са били правата на всички лица, които имат
право да го атакуват. Напълно споделимо е посоченото от първия съд, че М.
7
има правен интерес за обжалва прекратяването на наказателното
производство за воденото срещу нея престъпление, в зависимост от
основанията за прекратяване, както уредените в общата част на НПК – чл. 24
НК, така а специалните - в съответния раздел на НПК. Част от специалните
норми съдържат специфични основания за прекратявания, като едно от тях е
визирано в чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК - когато прокурорът намери, че обвинението
не е доказано. В посочения вече по-горе смисъл основанията за прекратяване
са и реабилитиращи и нереабилитиращи. Жалба на обвиняемия за
прекратяване на воденото срещу него разследване за извършено престъпление
е допустима само при прекратяване на нереабилитиращо за лицето основание.
В този смисъл е и съдебната практика. И съгласно доктрината, обвиняемият
няма правен интерес да обжалва постановлението на прокурора за
прекратяване на производството, поради това че деянието не е извършено или
е несъставомерно по смисъла на чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, респ. чл. 243 ал. 1 вр.
чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, а така също и по чл. 243 ал.1 т.2 НПК – поради
недоказаност на обвинението. При конкуренция на реабилитиращи
основания, обвиняемият има интерес да обжалва постановлението за
прекратяване на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК, като поиска от съда да
измени основанието и делото да се прекрати по чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК т. е.
деянието не е извършено или е несъставомерно (в този смисъл „Досъдебното
производство по НПК“, проф. М.Ч., издателство „С.“ – 2013 г. стр. 418 и
следващите). Точно в този смисъл е била и жалбата на обв. М., депозирана
пред първоинстанционния съд, постановил атакуваното определение, като с
нея е поискано воденото срещу М. наказателно производство да бъде
прекратено поради недоказаност на обвинението. Този резултат е бил изцяло
постигнат за М. със стабилизиране на постановлението от 09.01.2017 г.
Опасностите, които произтичат от преждевременното решаване на
въпроса свързан в правоимащото лице, което има правен интерес на атакува
постановлението от 22.05.2018 г. при констатацията, че производството по
него се развива преди възможното такова, свързано с атакуване на
постановлението от 09.01.2017 г. от всички правоимащи лица, е могъл да бъде
решен съобразно изричната воля на М. да атакува това постановление.
Понастоящем страната е обективирала становището си във връзка с двете
посочени постановления, като няма процесуална възможност за оттегля пред
8
въззивния съд жалбата, с която е инициирала производството пред окръжния
съд. Още повече, че едновременно с това иска определението на първия съд
да бъде отменено. Освен това, е обектирала по ясен и недвусмислен начин
волята си да продължи ли разглеждането на наказателното производство.
По изложените съображения въззивната инстанция намери, че
протестът на Окръжна прокуратура – Стара Загора, се явява частично
основателен.
Във връзка с горното обжалваното определение следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него жалбата на М. срещу
постановлението за прекратяване на воденото срещу неизвестен извършител
наказателно производство от 22.05.2018 г., се остави без разглеждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260275/26.04.2021 г. на Старозагорския окръжен
съд, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 119/2021 г. по описа на
същия съд, с което е било отменено постановление на Окръжна прокуратура –
Стара Загора от 22.05.2018 г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № * г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора (прокурорска преписка № 353/2014 г. по описа ОП - Стара
Загора) по жалба на В.С.М.., като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В.С.М.. жаба срещу цитираното
постановление на Окръжна прокуратура – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10