Решение по дело №1165/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

23.04.2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1165/2015г... по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от М.М.Г., с ЕГН**********,  против Н.Г.Г., с ЕГН**********, в която се твърди, че ответникът е упражнил над пълнолетната й дъщеря  А.М.М., с ЕГН********** домашно насилие, на дата 19.03.2015г. Молителката описва, че на посочената дата, отв. Г. е нанесъл побой над А.М., в която случка се е намесила и непълнолетната дъщеря на молителката- А.М.М., с ЕГН**********. В молбата се посочва също, че побоят е станал в присъствието на малолетното дете З.М.М., с ЕГН**********.

В допълнителна молба молителката М.Г. посочва подробно и упражнено над самата нея домашно насилие, на дата 27 март 2015 г., изразяващо се в побой, като отв.Г. я е удрял с юмрук в главата, душил я е и я е блъскал в стената.

С Определение №1361 от 25.03.2015 г.съдът на осн.чл.9, ал 2 от ЗЗДН е конституирал като пострадали деца пълнолетната А.М. и непълнолетните *** М. и З.М.. Спрямо тримата е издадена заповед за незабавна защита, въз основа на която са наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН за срок до приключване на производството по настоящето дело.

С Определение №1408 от 27.03.2015 г. съдът е конституирал като пострадало лице и М.М.Г.. Спрямо нея също е издадена заповед за незабавна защита, като са наложени мерките по чл.5, ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДН. С определението съдът е указал на молителката М.Г., че в нейна тежест е установяването на факта на извършеното на описаното от нея домашно насилие.

В с.з. молителката М.Г. – явява се лично, поддържа депозираната молба и моли съда да я уважи.

Пострадалата А.М. – явява се лично и с адв.

и моли съда да издаде заповед за защита в максимален срок. Претендират се и разноски.

Адв.К., назначена за особен представител на децата *** М. и З.М. също изразява становище за основателност на молбата и моли съда да установи съответни мерки за закрила.

Ответникът Н.Г. – явява се лично и не изразява становище.

Съобразно приетите по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че пострадалите лица – майката М.Г., пълнолетната й дъщеря – А.М., както и непълнолетните деца – А. и З. живеят в едно домакинство в гр.***. Безспорно се установява, че молителката М.Г. и отв. Н.Г. имат сключен граждански брак, с Акт за гр.брак №5 от 11.04.2005 г. на Община – гр.Д.***. Видно от представените удостоверения за раждане на децата А.М.М., с ЕГН**********, с Акт за раждане №652/18.04.2000 г. и З.М.М., с ЕГН**********, с Акт за раждане №2128/27.12.2004 г., издадени от Община – Плевен е че същите не са припознати от бащата и е посочено баща – неизвестен. По делото се установява, че отв.Г. е фактическият баща на децата, въпреки липсата на припознаване.

По делото от страна на мол.М.Г. е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която същата посочва, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на отв. Н.Г., но в същата не се съдържа конкретно описание както на датата на осъществяване на акта на дом.насилие, така и в какво именно се изразява той. Само при наличие на декларация с такова съдържание същата има пълно доказателствено значение, по смисъла на ЗЗДН. Поради липсата на такова съдържание то и актът на дом.насилие, осъществен над мол.Г. от страна на нейния съпруг- ответник в производството подлежи на пълно доказване. В съответствие с това съдът с цитираното по-горе определение №1408/27.03.2015 г. е указал на мол.Г., че е нейна тежестта на доказване на акта на дом.насилие такъв какъвто е посочен от самата нея в депозираната по делото молба. Същата твърди в с.з., че е имала видими следи от нанесеният й побой, но не представя каквито и да е доказателства в тази насока, включително и медицинско удостоверение. Не се водят и свидетели от нейна страна, които да установят този факт. Единствено твърдения в тази насока се съдържат в обясненията на изслушаното по делото, по реда на чл.15 ЗЗДет.дете А., конституирано като пострадало лице в производството. Детето посочва, че е виждало майка си с белези от побой, но лично не е присъствало на побоя. По делото от страна на моал.Г. е представен протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР, с който отв.Г. е предупреден да не отправя заплахи с физическа саморазправа с пострадалата Г.. На основание гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства и тяхната съвкупност може да бъде обоснован извършен акт на домашно насилие от страна на отв.Н.Г. спрямо неговата съпруга – М.Г.. Спрямо отв.Г. следва да бъде издадена заповед за защита, с която бъдат постановени следните мерки за защита, а именно: Задължаване на извършителя Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие, за срок от три месеца.

Съдът намира, че посочената мярка и за посоченият срок отговарят на интензитета в отношенията между двамата съпрузи. Следва да бъде отчетен и фактът, че съпругата М.Г. не живее приоритетно в България със съпруга си, като не се спори, че същата през м.март 2015 г. се е намирала в Италия, където работи.

По делото от страна на пострадалата А.М. е депозирана декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която същата точно и конкретно описва осъщественият над нея акт на домашно насилие от страна на нейния баща – Н.Г., на дата 19 срещу 20 март 2015 г. Следва отново да се уточни, че Н.Г. не е посочен като баща на А.М. /пълнолетна дъщеря на мол.М.Г./, но същата живее с него в едно домакинство, в гр.***. В представената по делото декларация същата посочва, че на 19 срещу 20 март 2015 г. отв.Г. я е ругаел и я е удрял, в резултат на което тя избягала. С оглед изчерпателното съдържание на декларацията съдът намира, че същата се ползва със самостоятелна доказателствена сила, доколкото самия закон й придава такава, и предвижда че съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на нея. От др.страна в тежест на ответника е да обори доказателствената сила на представената декларация каквото доказване по делото не е осъществено от негова страна. Твърдяното от страна на пострадалата А.М. кореспондира с твърденията на изслушаните деца А. и З.. Детето А. – също конституирано като пострадало описва подробно случката в нощта на 19 срещу 20 март 2015 г., като посочва че самата тя се е опитала да защити по-голямата си сестра А. от баща им – Н.Г., в резултат на което е била ударена от него. Детето А. посочва също, че и малолетният им брат З. е бил пряк свидетел на случващото се. С оглед на това съдът намира, че актът на домашно насилие над А.М. е безспорно установен и следва да бъде издадена заповед за защита. Заповед за защита следва да бъде издадена и спрямо пострадалите деца – А.М. и З.М., на осн.чл.2, ал.2 от ЗЗДН, съобразно който за психическо и емоционално насилие над дете се смята всяко домашно насилие осъществено в негово присъствие. В настоящият случай детето А. е била и пряк обект на физическо насилие от страна на отв.Н.Г.. Детето З. в обясненията си подробно посочва и описва същата случка дори и да не може да посочи конкретна дата с оглед възрастовото си развитие. И двете деца – А. и З. обаче споделят, че са били много уплашени от поведението на техния баща Н.. Социалният работник, в присъствие на който са изслушани децата – *** е категоричен, че децата изразяват своите собствени мисли и преживявания и не са манипулирани.

На основание на гореизложеното съдът намира, че спрямо пострадалите А.М., А.М. и З.М. следва да бъде издадена заповед за защита със следното съдържание: Задължаване на извършителя Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие; Отстраняване на извършителя Г. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.***, обл.***, както и забрана на извършителя Г. да се доближава до пострадалото лице на разстояние 50 метра, за срок от шест месеца.

На осн.чл.5, ал.1 ,т.4 ЗЗДН следва да бъде определено местоживеене на децата А.М. и З.М. при пострадалия родител – М.Г. ***.

Следва на осн.чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН извършителя Г. да бъде задължен да посещава специализирани програми за срок от шест месеца.

Съобразно нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН във всички случаи съдът налага глоба на извършителя в размер от 200 до 1000 лв., в случая съдът намира, че следва да бъде наложена глоба на извършителя Г. в минимален р-р на 200.00 лв.

Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът Н.Г., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по сметка на ПлРС, както и направените по делото разноски от страна на пострадалата А.М., в размер на 400.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че на дата 19 срещу 20 март 2015 г.  в гр.***, обл.Плевен Н.Г.Г., с ЕГН********** е извършил акт на домашно насилие над А.М.М., с ЕГН**********, А.М.М., с ЕГН********** И З.М.М., с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА издаване на Заповед за защита, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, със следното съдържание:

1. ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Н.Г.Г., с ЕГН********** да се въздържа от извършване от домашно насилие спрямо пострадалите А.М.М., с ЕГН**********, А.М.М., с ЕГН********** И З.М.М., с ЕГН**********.

2. ОТСТРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН извършителя Н.Г.Г., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище, находящо се в  гр.***, обл.***.

3. ЗАБРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на извършителя Н.Г.Г., с ЕГН**********, да се доближава на разстояние 50 метра до пострадалите лица А.М.М., с ЕГН**********, А.М.М., с ЕГН********** И З.М.М., с ЕГН**********.

4. На осн.чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата А.М.М., с ЕГН********** И З.М.М., с ЕГН********** при тяхната майка и законен представител М.М.Г., с ЕГН**********, на адрес ***.

ПРИЗНАВА за установено, че на дата 27 март 2015 г.  в гр.***, обл.Плевен Н.Г.Г., с ЕГН********** е извършил акт на домашно насилие над М.М.Г., с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА издаване на Заповед за защита, за срок от ТРИ МЕСЕЦА, със следното съдържание:

1. ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Н.Г.Г., с ЕГН********** да се въздържа от извършване от домашно насилие спрямо пострадалата М.М.Г., с ЕГН**********.

На осн.чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА извършителя Н.Г.Г., с ЕГН********** да посещава специализирани програми за срок от ШЕСТ месеца.

На осн.чл.5, ал.4 НАЛАГА на извършителя Н.Г.Г., с ЕГН********** ГЛОБА в размер на 200.00 лв. в полза на държавата.

ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителят Н.Г.Г., с ЕГН**********, на осн.чл.21, ал.3, че при неизпълнение на Заповедта на съда ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде незабавно уведомена Прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят Н.Г.Г., с ЕГН**********, да заплати сумата от 30.00 лв., представляваща държавна такса по сметка на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят Н.Г.Г., с ЕГН**********, да заплати на А.М.М., с ЕГН********** сумата от 400.00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Препис от решението и от заповедта да се връчи на страните и на РУ - гр.***.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в 7-мо дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: