Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град Шумен, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №312 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.268 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от И.К.И. ***, с
ЕГН **********, чрез пълномощник и процесуален представител адвокат А.В.при
ШАК, срещу Решение №164/09.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП град Варна в
частта, с която е оставена без уважение жалбата на И.К.И. срещу Разпореждане изх.№С
200027-137-0005794 от 30.06.2020 година на публичен изпълнител, в частта за
вземания по НП №273/15.06.2015 г., издадено от Началник РУ град Шумен при ОД на
МВР град Шумен; НП №1581/03.11.2014 г., издадено от Директор на ОД на МВР град
Шумен; НП №И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета на Община Шумен и НП №И-1954/09.09.2016
г., издадено от Секретаря на Община Шумен.
Жалбоподателят
твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че въз основа на влезлите в
сила наказателни постановления действително дължи суми, но давностният срок е изтекъл
по смисъла на чл.82 от ЗАНН. Същият е започнал да тече от датата на влизане в
сила на наказателното постановление, като следва да се приложи специалният
давностен срок по чл.82 от ЗАНН, като този срок е би прекъснат с
постановленията за налагане на обезпечителни мерки и е започнал да тече нов
двугодишен давностен срок, който към момента на подаване на молбата е бил
изтекъл. Жалбоподателят се позовава и на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017
година на Върховния административен съд на Република България – ОСС от І и ІІ
колегия, постановено по тълкувателно дело №3/2016 г. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение в оспорената част и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът
Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, за него се явява ст.
юрисконсулт Ц.С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от активно процесуално
легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима
и разгледана по същество е основателна.
С
Наказателно постановление №273/15.06.2015 г., издадено от Началник РУ град
Шумен при ОД на МВР град Шумен, на жалбоподателя е наложено административно
наказания „глоба“ в размер на 70.00 лева, което Наказателното постановление е
влязло в сила на 27.10.2015 година. С Наказателно постановление №1581/03.11.2014
г., издадено от Директор на ОД на МВР град Шумен, на жалбоподателя е наложено
административно наказания „глоба“ в размер на 30.00 лева, което Наказателното
постановление е влязло в сила на 08.01.2015 година. С Наказателно постановление
№И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета на Община Шумен, на жалбоподателя е
наложено административно наказания „глоба“ в размер на 100.00 лева, което Наказателното
постановление е влязло в сила на 30.10.2015 година. С Наказателно постановление
№И-1954/09.09.2016 г., издадено от Секретаря на Община Шумен, на жалбоподателя
е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 50.00 лева, което
Наказателното постановление е влязло в сила на 05.10.2016 година
Няма спор
между страните, че в ТД на НАП град Варна е образувано изпълнително дело №27090002420/2009
г. срещу жалбоподателя въз основа на множество изпълнителни основания от 2011, 2012,
2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 година. С Разпореждане за присъединяване от 18.11.2015
година към изпълнителното производство е присъединено вземането по процесното изпълнително
основание - Наказателно постановление №273/15.06.2015 г., издадено от Началник
РУ град Шумен при ОД на МВР град Шумен. С Разпореждане за присъединяване от 07.04.2015
година към изпълнителното производство е присъединено вземането по процесното изпълнително
основание - Наказателно постановление №1581/03.11.2014 г., издадено от
Директора на ОД на МВР град Шумен. С Разпореждане за присъединяване от 04.10.2016
година към изпълнителното производство е присъединено вземането по процесното изпълнително
основание - Наказателно постановление №И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета
на Община Шумен. С Разпореждане за присъединяване от 26.01.2017 година към
изпълнителното производство е присъединено вземането по процесното изпълнително
основание - Наказателно постановление №И-1954/09.09.2016 г., издадено от Секретаря
на Община Шумен.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.08.2017 г. и от
08.12.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна по
изп.д.№27090002420/2009 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки на длъжника, посочени изчерпателно в Постановлението, както и
запор върху МПС и върху вземане от трето задължено лице.
С молба от 23.06.2020
г. жалбоподателят е поискал прекратяване на производството по изпълнителното
дело, поради погасяване на задължения по давност, в това число и по процесните
наказателни постановления.
С
разпореждане от изх.№С 200027-137-0005794 от 30.06.2020 година публичният
изпълнител при ТД гр. Варна на НАП е отхвърлил искането. За да постанови този
резултат публичният изпълнител е приел, че не е изтекла давността по чл.171 от ДОПК, която започва да тече след образуване на изпълнителното дело, както и са
предприети действия, които прекъсват давностния срок, а именно издаденото
постановление за налагане на обезпечителни мерки. Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 30.06.2020 г. С Жалба вх.№7542/03.07.2020 г. жалбоподателят е
оспорил разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело пред
Директора на ТД на НАП град Варна, който с Решение №164/09.07.2020 година е
уважил частично жалбата по отношение на наложени глоби с НП от 2011 г., 2012 г.
и 2013 г., и е потвърдил Разпореждането в останалата част, включително и по
отношение на процесните Наказателни постановления. В Решението
административният орган е приел, че с издадените Постановление за налагане на обезпечителни
мерки е прекъсната давността по
отношение на четирите НП, поради което в тази част е потвърдил разпореждането.
В
настоящото производство спорът се свежда до това дали действията по налагане на
обезпечителни мерки по образуваното изпълнително дело е действие по
изпълнението, както и кой давностен срок следва да се приложи.
Институтът
на давността във връзка с изпълнение на административните наказания е изрично
уреден в ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1
б."а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на
чл.82 ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за
изпълнение на административното наказание, вкл. когато тя е прекъсната. Ал.3 на чл.82
от ЗАНН визира абсолютна погасителна давност за изпълнение на
административното наказание, настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една
втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността. От
своя страна чл.82 ал.4 от ЗАНН предвижда неприложимост на ал.3 по отношение на глобата, когато
за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.
В случая
няма спор, че процесните Наказателни постановления са влезли в законна сила съответно
на 27.10.2015 г., 08.01.2015 г., 30.10.2015 г. и 05.10.2016 г., от който момент,
съгласно чл.82 ал.2 от ЗАНН е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл.82 ал.1
б."а" от ЗАНН за изпълнение на наложеното наказание
"глоба". Няма спор, че и четирите НП са предадени за изпълнение съответно
на 18.11.2015 г., 07.04.2015 г., 04.10.2016 г. и 26.01.2017 г. и вземанията са
присъединени към изпълнителното производство, с оглед на което и съобразно
разпоредбата на чл.82 ал.4 от ЗАНН, доколкото изпълнителното производство за
посочените вземания е образувано в двугодишния срок по чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН,
то ал.3 на чл.82 от ЗАНН в настоящата хипотеза е неприложима.
Присъединяване
на вземането към вече образувано изпълнително дело, както и разпределението на
внесени суми не са действия по изпълнението, за да се приеме, че с извършването
им давността е прекъсната на основание чл.171 ал.2 от ДОПК. В този смисъл са
мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
Следователно задълженията по процесните НП-ия, предмет на изпълнителното
дело, са станали ликвидни и изискуеми с влизане на наказателните постановления
в сила – съответно на 27.10.2015 г., 08.01.2015 г., 30.10.2015 г. и 05.10.2016
г. От този момент, както бе посочено и по горе, е започнала да тече
двугодишната давност.
Действието,
прието от административния орган за прекъсващо двугодишната давност по чл.82 ал.1
б."а" от ЗАНН, а именно издаденото от публичният
изпълнител Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С
170027-022-0043797/03.08.2017 г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С 160027-022-0045344/08.12.2016 г., връчено на длъжника с известие
обратна разписка на 09.01.2017 г., е неоснователно. Издадените Постановления за
налагане на запор на банкови сметки, МПС и вземания от трети задължени лица на
длъжника, действително са действия, прекъсващи давностния срок по смисъла на
чл.82 ал.2 от ЗАНН, но от тогава е започнала да тече нова двугодишна
погасителна давност по чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН, която е изтекла на 03.08.2019
г., като от административния орган не се представиха доказателства и не се
установи в този срок да са предприети други действия по изпълнението, които да
са прекъснали давността, поради което същата е изтекла съответна на 03.08.2019
г. по отношение и на четирите НП. Дори и да се приеме, че давностният
двугодишен срок е започнал да тече от датата на предаване за принудително
събиране на вземанията – съответно на 18.11.2015 г., 07.04.2015 г., 04.10.2016
г. и 26.01.2017 г., то давността също е изтекла. И към този период няма други предприети
действия по изпълнението, които да са прекъснали давностния срок по смисъла на чл.82
ал.2 от ЗАНН – давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
Погасяването
по давност на вземанията по Наказателно постановление №273/15.06.2015 г.,
издадено от Началник РУ град Шумен при ОД на МВР град Шумен, по Наказателно
постановление №1581/03.11.2014 г., издадено от Директор на ОД на МВР град
Шумен, по Наказателно постановление №И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета на
Община Шумен, и по Наказателно постановление №И-1954/09.09.2016 г., издадено от
Секретаря на Община Шумен, води до отпадане на възможността да се изпълнят наложените
с тях административни наказания "глоба". С оглед нормата на чл.79 ал.1 от ЗАНН, за публичния изпълнител остава единствената възможност да
приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168 т.3 от ДОПК, публичните вземания по посочените НП са погасени по давност и
следва да се отпишат, съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл.225 ал.1
от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение в
частта му, касаеща публичните вземания по влезлите в сила Наказателно
постановление №273/15.06.2015 г., издадено от Началник РУ град Шумен при ОД на
МВР град Шумен, по Наказателно постановление №1581/03.11.2014 г., издадено от
Директор на ОД на МВР град Шумен, по Наказателно постановление №И-1428/09.07.2015
г., издадено от Кмета на Община Шумен, и по Наказателно постановление №И-1954/09.09.2016
г., издадено от Секретаря на Община Шумен.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решението на Директора
на ТД на НАП град Варна в оспорената му част, с която е оставена без уважение
жалбата на И.К.И. срещу Разпореждане изх.№С 200027-137-0005794 от 30.06.2020
година на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна за отказ за прекратяване
поради изтекла погасителна давност събирането на публичните задължения по
влезлите в сила НП №273/15.06.2015 г., издадено от Началник РУ град Шумен при
ОД на МВР град Шумен; НП №1581/03.11.2014 г., издадено от Директор на ОД на МВР
град Шумен; НП №И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета на Община Шумен и НП №И-1954/09.09.2016
г., издадено от Секретаря на Община Шумен, следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и
разпореждането на публичния изпълнител в тази му част. Преписката следва да
бъде върната на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото
решение задължителни указания.
С оглед
изхода на спора и направеното своевременно искане от жалбоподателя, ведно с
приложен списък, за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира,
че ТД на НАП Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски общо в размер на 310.00 л., от която сума 300.00
лв. заплатени адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10.00 лв. внесена
дължима държавна такса за образуване на делото. В тази връзка съдът констатира,
че оспорващият е внесъл 15.00 лв. такса за образуване на делото, но
допълнително внесената сума от 5.00 лв. е недължима, поради което не може да
бъде вменена в тежест на ответната страна.
Водим от
горното и на основание чл.268 ал.2
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №164/09.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП град Варна в частта му, с
която е оставена без уважение жалбата на И.К.И. срещу Разпореждане изх.№С
200027-137-0005794 от 30.06.2020 година на публичен изпълнител при ТД на НАП
град Варна, в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнително дело
№27090002420/2009 г. поради изтекла погасителна давност по отношение на сумата общо
в размер на 250.00 лева, дължима на основание влезли в сила НП №273/15.06.2015
г., издадено от Началник РУ град Шумен при ОД на МВР град Шумен; НП №1581/03.11.2014
г., издадено от Директор на ОД на МВР град Шумен; НП №И-1428/09.07.2015 г.,
издадено от Кмета на Община Шумен и НП №И-1954/09.09.2016 г., издадено от
Секретаря на Община Шумен.
ОТМЕНЯ
Разпореждане изх.№С 200027-137-0005794 от 30.06.2020 година на публичен
изпълнител при ТД на НАП град Варна, в частта му, с която е отказано
прекратяване на изпълнително дело №27090002420/2009 г. поради изтекла
погасителна давност по отношение на сумата общо в размер на 250.00 лева,
дължима на основание влезли в сила НП №273/15.06.2015 г., издадено от Началник
РУ град Шумен при ОД на МВР град Шумен; НП №1581/03.11.2014 г., издадено от
Директор на ОД на МВР град Шумен; НП №И-1428/09.07.2015 г., издадено от Кмета
на Община Шумен и НП №И-1954/09.09.2016 г., издадено от Секретаря на Община
Шумен и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на
дадените с настоящото решение задължителни указания.
Осъжда ТД
на НАП град Варна да заплати на И.К.И. ***, с ЕГН **********, направените по
делото разноски общо в размер на 310.00 /триста и десет лева/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните
по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: