Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 55 04.08.2010г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, шести въззивен състав
На двадесет и първи юни две
хиляди и десета година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Т.М.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №563 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от адв.Т., процесуален представител на „А.” ЕООД против решение №111 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№49/2009г. по описа на Царевския районен съд. Въззивникът обжалва решението като неправилно, поради което моли същото да бъде отменено изцяло, а спорът бъде решен по същество, като предявения от въззиваемия главен иск бъде отхвърлен, а насрещния иск на въззивника- уважен. В подкрепа на това становище са изложени подробни съображения. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок въззиваемата страна „ДИЦ” ЕООД е представила отговор на въззивната жалба чрез процесуалният си представител адв.В.П. ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да се остави в сила.
С определение от 26.04.2010г. по настоящото дело въззивният състав констатира, че въззивникът няма правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която предявения против него иск за неустойка и законна лихва върху нея е отхвърлен като неоснователен, тъй като това решение е в негова полза. По тази причина в тази й част въззивната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалите й части въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
По делото е постъпила и частна жалба от „ДИЦ” ЕООД („въззивна” жалба вх.№589/5.03.2010) против определение от 15.02.2010г. по гр.д.№49/2009г. на ЦРС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на решението в частта за разноските по делото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила, като вместо него се постанови определение, с което претендираните от „ДИЦ” ЕООД деловодни разноски се уважат в пълен размер.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на „А.” ЕООД, чрез адв.Т., с който се моли определението да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и не страда от пороците, изтъкнати от „ДИЦ” ЕООД. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, което има право да представлява частния жалбоподател, поради което същата е допустима.
Ето защо делото следва да се разгледа по същество.
Гражданско дело №49 по описа за 2009г. на РС-гр.Царево е образувано по искова молба на „ДИЦ” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на „А.” ЕООД да му заплати сумата от 18048 лв. по осъществена продажба, но с незаплатена цена по нея, обективирана във фактура №29/17.06.2008г. и фактура №30/22.07.2008г., ведно със следващата се неустойка върху неплатената цена в размер на общо 17740 лв., за времето, считано от 5 дни след датата на издаване на съответната фактура до предявяването на иска, както и законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и всички деловодни разноски. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните съществуват трайни търговски взаимоотношения. На 18.09.2007г. същите сключили договор за строителство на обект- изпълнение на СМР на жилищна сграда с магазин до етап груб строеж. Строителните работи били разпределени в 6 етапа, като общата им стойност била 161500 евро, или 315866,55 лв. по курса на БНБ. Разплащанията били извършвани съгласно уговорките по т.3.3 от договора, а в чл.6.2 от същия била уговорена неустойка. Твърди се също, че „ДИЦ” ЕООД е извършил по устно споразумение с ответника допълнителни СМР на същия строителен обект, чиято цена не е включена в общата цена по договора. За тези СМР ищецът издал две фактури: №29/17.06.2008г. на стойност 6300 лв., а с ДДС- общо 7560 лв. и фактура №30/22.07.2008г. на стойност 8740 лв., а с ДДС- общо 10488 лв., подписани от страните. Сочи, че тези суми не са му заплатени в уговорения срок- 5 дни от приемането на съответния етап и издаването на данъчна фактура, поради което е предявил иска за главницата от 18048 лв., неустойка от 17740,87 лв. и законна лихва върху сумата.
По повод указанията на въззивната инстанция за отстраняване нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждане №443/7.04.2010г. по настоящото дело, с допълнителна молба с вх.№2315/23.04.2010г., подадена в предоставения му срок, въззиваемият-ищец е посочил, че процесните две фактури са за извършени от „ДИЦ” ЕООД строително-монтажни работи, включващи: 1. направа на част от покрива на сградата върху бетонова конструкция, при която са извършени монтиране на пароизолация, изграждане на дървена конструкция, покритие с водоустойчив шперплат на дървената конструкция, монтаж на един пласт хидроизолация и един пласт шингли; 2. влагане на строителни материали при направата на покривната конструкция, закупени от ищеца за негова сметка. Посочил е също, че изградената покривна конструкция е с площ около 190 кв.м., при договорена цена от 98 лв. на квадратен метър за нейното изграждане с материали и работна сила за сметка на строителя.
Ответникът „А.” ЕООД своевременно е подал отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Оспорил е твърденията за наличието на трайни отношения между страните, както и наличието на допълнителна уговорка за претендираните СМР извън предмета на договора от 18.09.2007г., като сочи, че в процесните фактури изрично е отразено, че са издадени в изпълнение на този договор за строителство. Освен това се изтъква, че ищецът не е изпълнил точно договора, както във времево, така и в количествено и качествено отношение. По тази причина е направено възражение за неизпълнен договор, в подкрепа на което са изложени конкретни съображения. Въпреки неточното му изпълнение обаче, на ищеца било заплатено цялото уговорено възнаграждение по договора, както и допълнително сумата от 10800 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №28/20.05.2008г., за която сума се твърди, че е била платена без основание от ответника. При условията на евентуалност, в случай , че исковете против ответника бъдат уважени, е направил възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със сумата от 10800 лв., надплатени от ответника, както и възражение за прихващане на сумата от 32378 лв.- представляваща сбора от направени от ответника разходи за допълнителен труд-22135 лв. и материали на обща стойност 10243лв., за довършване на неизпълнените от ищеца СМР.
Същевременно „А.” ЕООД е предявил насрещен иск за осъждането на „ДИЦ” ЕООД да му заплати сумата от 10800 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №28/20.05.2008г., която имуществена облага последния е получил без основание, ведно със дължимите лихви върху главницата, считано от предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане.
С обжалваното решение №111 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№49/2009г. Царевският районен съд е осъдил въззивника „А.” ЕООД да заплати на „ДИЦ” ЕООД сумата от 18048 лв. по осъществена търговска продажба, но с незаплатена цена по нея, обективирана във фактури №29/17.06.2008г. и №30/22.07.2008г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2009г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и насрещния иск, предявен от „А.” ЕООД против „ДИЦ” ЕООД за сумата от 10800 лв., недължимо платена по фактура №28/20.05.2008г., ведно с лихвата от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.
Като неоснователна е отхвърлена претенцията на „ДИЦ” ЕООД против „А.” ЕООД за неустойка по фактури №29/17.06.2008г. и №30/22.07.2008г. на обща стойност 17740,87лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, като в тази му част решението е влязло в сила и не се включва в предмета на въззивната проверка.
С допълнителна молба ищецът „ДИЦ” ЕООД е поискал решението на ЦРС да бъде допълнено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 3181,55 лв. Искането е оставено без уважение с определение №38 от 15.02.2010г. на РС-Царево.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и ги прецени с оглед на събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че на 18.09.2007г. страните са сключили писмен договор за изработка, наречен „Договор за строителство”, приложен към делото на ЦРС (л.6-9), по който ищецът е изпълнител, а ответника- възложител. Според чл.І.1 изпълнителят е приел да изпълни със свои сили, труд, механизация и техническо ръководство, всички СМР до степен груб строеж (изкопни, насипни дейности, кофраж, декофраж, арматура, бетон, зидария, конструкция на покрив, покривни материали) на обект- жилищна сграда с магазини в гр.Царево, УПИ *** в кв.*. Следва да се отбележи, че липсва каквато и да било детайлизация относно обема на отделните СМР по договора, които се е задължил да извърши ищецът, което в крайна сметка води и до споровете между страните дали същия е изпълнил задълженията си по т.І.1, или не, което пък от своя страна е от значение за преценката дали е извършил допълнителни работи, надхвърлящи уговореното в договора за строителство. В чл.І.2.1. е определена стойността на извършените СМР: първи етап- до кота нула м. е на стойност 32500 евро; втори етап- до кота 3,45м.- 28450 евро; трети етап- до кота 6,30м.- 27450 евро; четвърти етап- до кота 9,45 м.- 27450 евро; пети етап- до кота 12м.- 20450 евро и шести етап- до кота 15.40м.- 25200 евро, или общо договорената стойност на СМР е в размер на 161500 евро, както е посочено в исковата молба. Срокът за изпълнение на СМР от първия до шестия етап включително са изрично регламентирани в чл.І.2.3, като крайния срок за завършването на последния етап е 20.04.2008г. В чл.ІІ.3.1. от договора е уговорено авансово плащане на 50% от договорените стойности за всеки етап, а останалите 50%- при приемането на съответните СМР. Видно от чл.ІІ.3.2 окончателното разплащане между страните е следвало да бъде извършено при завършването на сградата в груб строеж, като приемането му е следвало да стане с приемо-предавателен протокол, подписан от страните. Съгласно чл.ІІ.3.3. плащанията от страна на възложителя е следвало да бъдат извършени в 5 дневен срок от приемането на съответния етап, срещу издадена от изпълнителя данъчна фактура.
В т.ІІ.3.4 от договора, страните са постигнали споразумение при необходимост от извършване на допълнителни СМР извън предмета на договора, те да бъдат договаряни по вид, количество, стойност и срок на извършване чрез подписване на анекс към договора. Безспорно е, че такъв анекс за претендираните с исковата молба суми по двете фактури- №29/17.06.2008г. и №30/22.07.2008г. страните не са подписвали. Вместо това ответникът оспорва такива изобщо да са били договаряни и съответно-осъществени от ищеца, още повече, че неговите възражения са в насока, че ищецът не е изпълнил точно дори задълженията си по договора. Ето защо в тежест на ищецът е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на подобни допълнителни уговорки между страните за СМР, конкретизирани с допълнителната молба пред въззивната инстанция. Същия е представил процесните две фактури- №29 и 30/2008г., в които е отразено, че се отнасят за свършена СМР дейност по договор от 18.09.2007г. Тяхното съдържание е оспорено като невярно от ответната страна.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Б. От неговото заключение се установява, че процесната сграда се състои от партерен етаж, три жилищни етажа и таван. Конструкцията й е пететажна, монолитна, стоманобетонна, безгредова. Сградата е изградена в завършен вид- измазана и боядисана. Покривната конструкция е дървена, със скатен покрив, който е в добро състояние. Според вещото лице реално вложените бетон и армировка съответстват на предписаните в проекта, а техническия паспорт на сградата съдържа сертификати за качеството и декларации за съответствие на вложените материали, гарантиращи, че техническите характеристики на материалите съответстват на изискванията на стандартите. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че документацията на обекта е изрядна, като в нея присъстват сертификати за всички материали и всички актове за приемане на конструкции и отделни елементи. Вещото лице е констатирало следните недостатъци на строителството- големи деформации и неравности на бетона от шайбите около стълбищната клетка, намалена дебелина на зидовете, изкривявания на вътрешните тухлени зидове, липса на връзка между между тухления зид вертикалните стоманобетонни елементи на носещата строителна конструкция, липса на щурцове над отворите за вратите, пукнатини по стените и шайбите (които обаче са с по-малка стойност от гранично допустимата).
По делото са разпитани в качеството на свидетели И. П., Д. К. и Д. С. От техните показания се установява, че същите са били наети от ответника за извършване на СМР по процесната сграда. Така свидетелят П. подзиждал пространството между края на зида и бетонните плочи, което на места било около 10-15 см. Същия твърди, че зидовете били криви, а много от стените- паянтови (по-тънки от 25 см.), което се потвърждава и от приетата СТЕ. Сочи, че тези дейности извършил след поставянето на покрива.
Св.К. установява, че е правил покрива на сградата-целия кофраж, бетонирал покрива и го изправил, защото ската му бил крив, а освен това покрил покрива и от западната страна, защото бил открит, а освен това направил и всички тераси на обекта. От неговите показания се изяснява също, че покривът преди това бил недовършен- поставени били само наковани дъски, без хартия и керемиди. Твърди също, че той е иззидал колоната от ютонг, намираща се на фасадата на сградата.
Свидетелят С. също сочи, че е участвувал в довършителните работи по покрива- замазки на равните части, топлоизолация и хидроизолация, както и поставяне на гранитогрес. Останалите работници на обекти също били наети от Д. Г.
Въз основа на свидетелските показания съдът приема за недоказано оспорването на истинността на представените от ответника писмени доказателства- протокол №1 от 3.05.2008г. и разписка към него, подписани от св.Д. С. ; протокол №1/21.06.2008г. и разписка към него, подписани от св.Д. К.; протокол №1/18.06.2008г. и разписка към него, подписани от И. П. Доколкото останалите оспорени от ищеца доказателства за извършени от трети лица СМР и закупени материали съставляват частни документи, неподписани от ищеца и нямат достоверна дата, а освен това липсват доказателства, че действително тези СМР са били извършени, а материалите- използвани в довършителните работи по процесната сграда, то оспорването на тяхната истинност следва да се приеме за доказано.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в.л.З. От неговото заключение се установява, че по фактури №29 и 30 от 2008г., издадени от ищеца, не е извършено плащане, макар че са отразени в счетоводните книги на страните. Те са включени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС, поради което следва да се приеме, че по тях е начислен ДДС. Вещото лице е констатирало, че по договора за строителство от 18.07.2007г. са издадени 13 бр. фактури на обща стойност 382276,24 лв., като тази сума е заплатена от ответника и е приблизително до договорената от страните стойност- 37958,54 лв. с ДДС. Допълнително са били издадени фактура №28 на стойност 10800 лв., фактура №29 на стойност 7560 лв. и фактура №30 на стойност 10488 лв. От тях единствено фактура №28 е платена от ответното дружество. Експертизата е установила осчетоводени материални активи от ищцовото дружество във връзка с изпълнението на поръчката през 2007. и 2008г., но липсва отговор на въпроса дали са закупени материали за покривна конструкция- хидроизолации, топлоизолации, замазки, облицовки, керемиди и др. Видно от приложеното извлечение към експертизата, в него са отразени покупките на керемиди Тондах и капаци Тондах и Брамак, във връзка с изпълнението на процесния договор, което сочи, че ищецът е закупил тези материали.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Договорът за изработка от 18.09.2007г. е валиден източник на облигационни задължения за страните, поради което за изпълнителя е възникнало задължението да предаде сградата на възложителя, построена в груб строеж. Според ЗУТ груб строеж е налице, когато са изградени ограждащите стени и покривът на сградата, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Между страните е налице спор относно това дали ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като по-конкретно относимите към предмета на делото оспорвания от страна на ответника се отнасят до това, че същия не е завършил в цялост покривната конструкция. Това му твърдение се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са изпълнили лично част от тези работи, за което са получили съответно възнаграждение от ответника. Действително, според съдебно-икономическата експертиза ответникът е изплатил по 13 фактури, издадени му от ищеца сума, която надвишава с малко общата стойност, определена в чл.І.2.1.договора. Съдът обаче счита, че в тази му част заключението на вещото лице не може да се приеме като безспорна констатация за изпълнение на всички договорни задължения на двете страни, по следните съображения: Тази експертиза е икономическа, поради което задачите й се свеждат до установяване редовното водене на счетоводните книги на страните. Същата не е имала за задача да преценява дали ищецът е извършил конкретни СМР, а и такава задача не е компетентността на вещо лице– икономист. Буди недоумение как вещото лице например е направило разграничението кои от фактурите, издадени от ищеца са във връзка с договора, и кои- извън него, след като и в трите двустранни фактури №№28,29,30 от 2008г. ищецът е отразил, че фактурираните в тях СМР са именно по договора от 18.09.2007г. Именно това записване във фактурите е и главното съображение на настоящия състав на съда да приеме, че процесните суми не касаят допълнително уговорени СМР, а такива , извършени в изпълнение на същия. При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извода, че ответникът е заплатил цялата сума, посочена в чл.І.2.2 от договора, но въпреки това част от покривната конструкция не е била довършена от ищеца.
На следващо място, видно от уточнението на иска, прието във въззивната инстанция, исковата претенция се свежда до довършителни работи по покрива, които обаче по мнение на съда са част от договорните задължения на ищеца и не съставляват допълнителни работи, извън договора. Индиция за това е например, че всички материали, описани във фактурата на л.27 от делото на БОС (която не е приета като доказателство, но съставлява част от молбата-уточнение на иска, тъй като в последната не са детайлизирани по пера отделните претенции, поради което се преценява от съда единствено като твърдение на ищеца за извършени СМР) се съдържат в справката, приложена към експертизата на вещото лице З., за вложените от ищеца материали в изпълнение на договора от 18.09.2007г. (л.115 от делото на ЦРС). При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извода, че ответникът е заплатил цялата сума, посочена в чл.І.2.2 от договора, но въпреки това част от покривната конструкция не е била довършена от ищеца.
След анализа на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема, че главният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, предявен от ищецът за сумата от 18048 лв., представляващи неплатена цена на СМР, извършени по устна договорка между страните извън договора им от 18.09.2007г. е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Няма пречка ищецът да поиска заплащането им на основание договора от 18.09.2007г.
Ето защо не следва да се обсъждат възраженията на ответната страна за прихващане.
С оглед резултата по този иск, неоснователна се явява претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума.
Насрещният иск, предявен от ответника, който е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД също е неоснователен. Вярно е, че в отговора на насрещната исковата молба и в първото по делото с.з. процесуалният представител на „ДИЦ” ЕООД единствено е заявил, че оспорва иска като неоснователен и по размер, без да посочи конкретни съображения, от които би могло да се направи извод какво е твърдяното от ищеца основание за извършените СМР по фактура №28/20.05.2008г. и съответно- основание за извършеното от ответника плащане по нея, което е безспорно и установено чрез доказателствата по делото. Доколкото обаче основанието за плащане е посочено в самата фактура, а именно- извършена СМР дейност на процесния обект по договора от 18.09.2007г., подобно на тези по фактура №29 и №30, не може да се приеме, че то е извършено без основание. Подписаната от ответника фактура съставлява признание за извършените от ищеца СМР в изпълнение на договора от 18.09.2007г., както и съгласие, че тази сума е дължима от него.
Във връзка с констатацията на съда, направена по-горе в изложението относно това, че е установено заплащането на всички дължими от ответника суми по чл.І.2.1. от договора, следва да се отбележи, че този извод, който следва от данните на СИЕ, не води автоматично до заключението, че ответникът не дължи на ищеца други суми в изпълнение на същия договор. При внимателен прочит на клаузата на чл.І.2.1 може да се види, че договорените в него суми касаят само шестте етапа от строителството, описани в тази уговорка, а именно строителните работи от изкопа до кота 15,40м. В чл.ІІ.3.2 обаче е уговорено ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗПЛАЩАНЕ да се извърши при завършване на грубия строеж (което по мнение на съда не е сторено от ищеца, а част от довършителните работи са извършени от ответника) и приемането му с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. От наличието на отделна уговорка по този въпрос несъмнено следва, че това окончателно разплащане е различно от уговореното в чл.ІІ.3.1 разплащане за отделните шест етапа.
Ето защо насрещният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума за периода след предявяването на иска.
Поради частично съвпадане на крайните изводи на въззивният състав и тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска на ищеца за сумата от 18048 лв., ведно с претенцията за законна лихва, като вместо него се постанови решение, с което същите се отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана от въззивника част- относно насрещните искове, решението на ЦРС е правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед крайния изход на делото- отхвърляне на всички предявени от страните искове, съдът намира, че разноските по делото, направени и пред двете инстанции, следва да останат в тежест на страните така, както са ги извършили.
Относно частната жалба по повод определението, с което е отказано допълване на решението на ЦРС в частта относно разноските. Основателни са съображенията на частния жалбоподател, че съдът дължи произнасяне по претенциите за разноски в диспозитива на решението си, а не само в мотивите. Това положение е регламентирано и в чл.81 ГПК. Ето защо определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта относно разноските е неправилно от гледна точка на мотивите за постановяването му. Въпреки това, доколкото въпросът за разноските и пред двете инстанции е разрешен по същество от въззивната инстанция с оглед крайния резултат от производството, а той съвпада с крайния извод на районният съд за недължимост на разноски в полза на ищеца, то не се налага обжалваното определение да бъде отменено.
Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №111 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№49/2009г.
на Районен съд- гр.Царево В ЧАСТТА, с която „А.” ЕООД е осъдено да заплати
на „ДИЦ” ЕООД сумата от 18048 лв., обективирана във фактури №29/17.06.2008г. и
№30/22.07.2008г., както и законната лихва върху тази сума, считано от
12.06.2009г. до окончателното плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на „ДИЦ” ЕООД, с
ЕИК *********, представлявано от управителя Ц. П. П. против „А.” ЕООД с ЕИК147125247, представлявано от управителя
Д. Г. Г. за сумата от
18048 лв. с ДДС, обективирана във фактури №29/17.06.2008г. и №30/22.07.2008г., представляваща
неплатена цена по устна договорка за извършени СМР- 1. направа на част от покрива на сградата върху
бетонова конструкция, при която са извършени монтиране на пароизолация,
изграждане на дървена конструкция, покритие с водоустойчив шперплат на
дървената конструкция, монтаж на един пласт хидроизолация и един пласт шингли;
2. влагане на строителни материали при направата на покривната конструкция,
закупени от ищеца за негова сметка, извършени извън договора от 18.09.2007г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2009г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №111 от 11.01.2010г., постановено
по гр.д.№49/2009г. на Районен съд гр.Царево в останалата обжалвана част- с която е отхвърлен като неоснователен насрещния иск,
предявен от „А.” ЕООД против „ДИЦ” ЕООД за сумата от 10800 лв., недължимо
платена по фактура №28/20.05.2008г., ведно с лихвата от датата на предявяването
на иска до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенциите на „ДИЦ” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Ц. П. П. и „А.” ЕООД с
ЕИК147125247, представлявано от управителя Д. Г. Г., за присъждане на деловодните разноски, извършени от
дружеството пред двете инстанции, включително и по частната жалба на „ДИЦ” ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ДИЦ” ЕООД против определение №38 от
15.02.2010г. по гр.д.№49/2009г. на ЦРС, с което е оставена без уважение молбата
на ищеца за допълване на решението в частта за разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.