№ 4
гр. Пазарджик, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220101616 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
гр. София срещу А. К. З. от с. **************, за установяване по реда на чл. 422 от ГПК,
че ответникът дължи на ищеца сумите: 500 лв., представляващи главница по договор за
паричен заем от 11.12.2017 г., 119,62 лв., представляващи договорна лихва за периода от
11.01.2018 г. до 11.12.2018 г., 349,32 лв., представляващи лихва за забава за периода от
12.01.2018 г. до 25.02.2022 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, както и законната лихва след тази дата. В исковата молба се твърди, че на
11.12.2017 г. между "Сити кеш" ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по
силата на който е предоставена на ответника сумата 500 лв., с предоставяне на стандартен
европейски формуляр и общи условия към договора за заем Заетата сума следвало да се
върне заедно с договорната лихва на 12 равни месечни погасителни вноски, указани в
договора по размер и по брой. Ответникът не заплатил дължимата сума. На 18.06.2019 г.
било подписано приложение към договор за цесия, сключен между "Сити кеш" ООД и
ищеца, с което приложение вземането към ответника било прехвърлено на новия кредитор -
ищеца. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
подал възражение.
Искът е с правно основание чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основателност. На първо място, счита,
че в съглашенията по цесията липсва всякаква индивидуализация на прехвърленото вземане,
която да позволи да се направи извод, че именно това задължение е било прехвърлено. Тази
1
неяснота не се преодолява чрез представеното към исковата молба извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия и бланкетното му съдържание. Извлеченията имат
действие във вътрешните отношения на страните по договора за цесия и не могат да се
противопоставят на ответника, още повече, че не съдържат конкретика за
индивидуализиращите белези на договора за кредит. Това извлечение според ответника като
частен документ доказва само, че подписалото го лице е направило съответното изявление, а
в настоящия случай извлечението дори не е подписано. Също така извлечението според
ответника е негодно доказателство - има характер на свидетелско показание, при това
установяващо писмени съглашения, в които страната, която ангажира свидетелите, е
участвала. Заявява се също, че договорът нарушава потребителската защита и съдържа
неравноправни клаузи, както и нарушава текстове на ЗПК - чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и поради всичко това е недействителен: липсва уточнение
какви точно разходи се включват в посочения ГПР, "посоченият годишен лихвен процент не
е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР", сочи се
практика (в частност на Пловдивския окръжен съд), според която следва изрично и
изчерпателно да се посочат всички разходи, отчетени при формирането на ГПР, твърди се,
че не е посочено какви компоненти включват заплащаните вноски по погасителния план и
това е самостоятелно основание за нищожност на договора - в своя подкрепа ответната
страна отново сочи практика на ОС - Пловдив. Сочи се, че договорът съдържа клауза за
неустойка при предоставяне на обезпечение, макар и тя да не се претендира по делото -
обосновава се изводът, че фактически тази неустойка представлява договорна лихва, която
не е включена в размера на лихвения процент и ГПР. Непосочването и като част от ГПР и
лихвения процент представлява заблуждаваща търговска практика и неравноправна клауза,
водеща до недействителност на целия договор. В тази насока се сочи практика на съдилища
от цялата страна, при това именно по договори за заем, сключени със "Сити кеш" ООД.
Самостоятелно като противоречаща на добрите нрави поради високия си размер (над три
пъти законната лихва) се твърди нищожност и на уговорката за лихвения процент.
Ответникът предявява насрещен иск за установяване на недължимост на задължението за
заплащане на неустойка поради недействителност на уговорката за нея.
Представен е отговор от ответника на насрещната искова молба, в който се сочи, че клаузата
не е нищожна, а неустойката не е и прекомерна - не е нужно тя да е равна по размер на
претърпените вреди, тъй като така би се изгубила наказателната и функция. Уговорена е с
оглед повишения риск от настъпване на неблагоприятни последици за заемодателя при
необезпечен кредит. Сочи се още (с посочване на решения на съда на ЕС), че европейското
законодателство не позволява изменяне на нищожни договорни клаузи от съда, който
констатира нищожността - той може да постанови само тяхното неприлагане. Сочи се и че
неустойката не се претендира.
От писмените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 11.12.2017 г. между "Сити Кеш" ООД - гр. София като заемодател и ответника А. З. като
заемател бил сключен договор за паричен заем, с който на З. била предоставена в заем
2
сумата 500 лв., а той следвало да я върне заедно с възнаградителна лихва на 12 месечни
вноски, от които три в размер по 14,60 лв. и 9 в размер 63,98 лв. Договорът предвиждал и
задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от лице,
отговарящо на определени условия за платежоспособност, или банкова гаранция, което
следвало да се предостави в тридневен срок от сключването на договора, а при
неизпълнение се дължала неустойка в размер 424,38 лв., дължима също на 12 вноски, от
които три в размер 72,40 лв. и девет в размер 23,02 лв., като по този начин общата вноска по
цялото задължение се оказвала равна на 87 лв. месечно. Неустойката не се претендира от
ищеца по настоящото дело, но е предмет на насрещния иск. В договора за заем бил посочен
лихвен процент от 35,04% и годишен процент на разходите от 41,25%, като този ГПР не
включва неустойката за непредоставяне на обезпечение.
Договорът бил подписан от З. с поставяне на отпечатък от палец и двама свидетели поради
трайни двигателни нарушения, които той има след претърпян преди години мозъчен инсулт;
пълномощното за неговия адвокат по делото е подписано саморъчно с инициали.
По договора за заем не са извършвани плащания.
Цесията от заемодателя към ищеца по делото "Агенция за събиране на взимания" ЕАД е
извършено с приложение към техен рамков договор за цесия на вземания. Приложението е
подписано от двете страни - цедент и цесионер, и представлява списък на вземанията, които
се прехвърлят, с посочени име и ЕГН на длъжника, дата на договора, първоначална и
остатъчна главница, дължими лихви и неустойки. Приложението съдържа подписи на
представителите на двете страни.
Сама по себе си фактическата обстановка не е спорна.
Въз основа на нея съдът направи следните правни изводи:
В съдебната практика няма разногласие по въпроса, че уговорки в договори за
потребителски кредит за дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, подобни
на съдържащата се в настоящия договор, са нищожни, тъй като целят заобикаляне на
ограничението за годишния процент на разходите, съдържащо се в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит. Не само краткият срок и оттам - практическата неизпълнимост на
изискването са аргумент в полза на прикритата цел, но и нещо повече - дори при принципно
изпълними параметри на изискването би се оказало, че един необезпечен кредит (ако
обезпечение все пак не бъде дадено) практически би имал ГПР, по-висок от ограничението.
Това ограничение обаче се отнася еднакво и за необезпечените кредити.
Приетото относно недействителността на уговорката поставя въпроса за действителността
на целия договор във връзка с нормата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която е недействителен
един договор за потребителски кредит, който не спазва изискването в частност на на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.е. не съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя. В тези случаи, какъвто е и настоящият, договорите за кредит съдържат
посочване на годишен процент на разходите и обща дължима сума, като в тях не е включена
неустойката по заобикалящата закона клауза. Ако се приеме, че е нищожна само тази клауза,
3
договорът би съдържал ГПР и обща сума, отговарящи на действително уговореното, но без
нищожната клауза. Преобладаващата част от съдебната практика обаче приема, че
несъответствието на посочените в договора ГПР и обща дължима сума с фактически
уговорените, така, както са уговорени първоначално, независимо от недействителността на
отделни уговорки, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и води до
недействителност на целия договор за кредит. Решения в подобен смисъл е посочила и
ответната страна, такива има и в практиката на Пазарджишкия районен съд и
Пазарджишкия окръжен съд - решение № 95 от 12.03.2020 г. по в.гр.д № 88/2020 г. на
Пазарджишкия окръжен съд и др. Съдът намира, че следва да се съобрази с
преобладаващото в практиката становище и да приеме, че и в настоящия случай
недействителен е целият договор и А. З. дължи да върне единствено чистата стойност на
кредита (главницата) - реално получената сума от 500 лв., която той не оспорва да е
получил.
Представеното извлечение от приложението към договора за цесия според съда не поражда
съмнение в неговата действителност - то съдържа подписи на страните, посочване към кой
рамков договор за цесия се отнася и индивидуализация на прехвърленото вземане по дата на
сключване на договора за кредит, размер на кредита и самоличност на кредитополучателя.
Липсва възражение за плащане на предходния кредитор.
Следва да се уважи насрещният иск с предмет прогласяване на нищожност на уговорката за
неустойка. Ищецът по делото не е давал повод за предявяването на този иск, тъй като в нито
един момент не е претендирал по съдебен ред тази неустойка, а няма данни да го е правил и
извънсъдебно; той обаче не го е признал, а е оспорил нищожността на клаузата за неустойка,
поради което чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима и следва да се възложат на ответника
разноските и по този иск.
Ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, поради което следва да му се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение пропорционално на пълен размер от 100 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът А. К. З., ЕГН **********, от с. **************, ул.
"*********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, ЕИК *********, сумата 500 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 11.12.2017 г., сключен с цедента "Сити Кеш" ООД, за
която е издадена заповед за изпълнение № 308/01.03.2022 г. по ч.гр.д. 618/2022 г. на
Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за сумите 119,62 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 11.01.2018 г. до 11.12.2018 г. и 349,32 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението, и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на задължението.
Признава за установено по отношение на страните по делото, че клаузата за неустойка в чл.
4
8 от договор за заем № 158305/11.12.2017 г., сключен между А. К. З. и "Сити Кеш" ООД, е
нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Осъжда А. К. З. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 38,70 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда А. К. З. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 108,90 лв.,
представляваща разноски по исковото производство.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Д. В. М., адвокат от
Адвокатска колегия - Пловдив, сумата 145,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по заповедното производство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на на Д. В. М., адвокат от
Адвокатска колегия - Пловдив, сумата 445,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по исковото производство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Указва на А. К. З. да посочи банкова сметка, по която след приключването на делото да му
бъдат изплатени присъдените разноски.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати по сметката на Пазарджишкия
районен съд държавна такса по насрещния иск в размер 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5