РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е образувано по жалба на Г. АНГ. ЮР. от гр.
Пловдив,************* чрез пълномощника му –адв.АТ. Д. – АК – Пловдив
срещу Наказателно постановление № НП-19/03.02.2022 г., издадено от
Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за извършено нарушение по
чл.38, ал.1, т.2 във вр.чл.35, ал.1, т.2 вр.чл.173, ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИ). За същото на основание чл.53 от ЗАНН и чл.173,
ал.1 и чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя Ю. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 ( хиляда) лв.
В жалбата се навеждат доводи за това, че извършеното нарушение
представлявало маловажен случай. В тази връзка следвало да се има предвид,
че задължението било изпълнено от жалбоподателя, като последният подал
дължимата декларация още преди да получи покана за съставяне на АУАН,
респ.преди съставянето на същия.
В жалбата се твърди още, че било недопустимо административно-
1
наказващият орган да се позовава на легалната дефиниция на §1, ал.1, т.4 от
ЗАНН, тъй като същата е влязла в сила на 23.12.2021 г., след момента, в който
е констатирано извършеното нарушение – на 17.08.2021 г.
По изложените съображения се отправя искане към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е
депозирано писмено становище от адв. Д. по хода и по същество на делото.
Административно–наказващият орган се представлява от
юрк.Севрийски, който изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Сочи, че АНО е взел предвид всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и правилно е наложил на нарушителя глоба в
минималния предвиден в закона размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2021 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ била
извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени
по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, да подават декларации относно придобитото
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-11 от ЗПКОНПИ през предходната
календарна година в срок до 15 май на текущата година.
В хода на проверката било установено, че Г. АНГ. ЮР., който заемал
длъжност общински съветник в Общински съвет – гр. Пловдив не е подал
пред КПКОНПИ в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ
декларация за придобитото имущество и доходи през предходната календарна
година. Срокът за подаване на декларацията изтекъл на 17.05.2021 г. ( първия
работен ден след 15.05.2021 г. ).
2
За така констатираното нарушение св.Г. –на длъжност главен специалист
в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ съставил срещу
жалбоподателя Г. АНГ. ЮР. АУАН № ПР -465/17.08.2021 г. за извършено на
18.05.2021 г. в гр.София нарушение по чл.38, ал.1, т.2 във вр.чл.35, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като същият бил
поканен да се яви на 17.08.2021 г. в 16:15 часа в дирекция „Публичен
регистър“ на КПКОНПИ за съставяне на АУАН. Поканата била получена
лично срещу подпис на 16.08.2021 г.
Така съставения АУАН на 07.09.2021 г. бил предявен на г-н Ю. чрез
общинската администрация на район „Южен“ на Община -Пловдив, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има
възражение, което ще представи в писмен вид.
Писмено възражение срещу акта било депозирано в законоустановения
срок по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗАНН с вх. № ЦУ -01-19587/13.09.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно, при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, на 03.02.2022 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на основание и чл.173, ал.1
от ЗПКОНПИ жалбоподателят е санкциониран с налагане на глоба в размер
на 1 000 (хиляда) лв. В текста на НП е отбелязано, че Г. АНГ. ЮР. е подал
след законоустановения срок –на 04.08.2021 г. ежегодната си декларация,
която била заведена с вх. № Г 8741/04.08.2021 г., т.е. задължението е било
изпълнено със закъснение от 2 месеца и 18 дни.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 11.02.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител Горан Тонев.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
3
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св.Тонев се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Изложеното от свидетеля –актосъставител е последователно и
логично, като в пълна степен кореспондира със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът го кредитира с доверие.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административно–наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на
чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ и приложената към материалите на делото
Заповед № РД 06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ- председателя на КПКОНПИ.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят Г. АНГ. ЮР. е административнонаказателно отговорно
лице по реда на ЗПКОНПИ, тъй като е задължено да подава декларация за
4
имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ вменява в задължение
декларация за имущество и интереси да се подава ежегодно до 15 май – за
предходната календарна година, а разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия
закон конкретизира вида на декларацията. В процесния случай безспорно се
установява, че за Ю., като задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ,
е възникнало задължение до 15 май 2021 година да подаде декларацията. В
този смисъл срокът за подаване на тази декларация е изтекъл на 17.05.2021 г. -
на първия присъствен ден, следващ 15.05.2021 г. Като е подал своята
декларация на 04.08.2021 г., Г. АНГ. ЮР. е осъществил вмененото му във
вина административно нарушение.
Нарушението, извършено от Г.Ю. е формално, на просто извършване,
като същото се осъществява чрез бездействие в указания от закона срок. По
този начин –чрез бездействието си жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с
чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
По отношение на субективната страна на нарушението съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
За да е осъществено едно административно нарушение не е задължително
винаги нарушителят да е действал с пряк умисъл. Съгласно разпоредбите на
ЗАНН, към които чл. 177, ал.3 от ЗПКОНПИ препраща, непредпазливите
деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в изрично
предвидените случаи -чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателя Ю. е извършил административното
нарушение и от субективна страна, при форма на вината непредпазливост –
небрежност. Същият не е предвиждал настъпването на общественно опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Санкционната норма на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ предвижда, че лице,
заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този
закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Наложеното на
жалбоподателя административното наказание е индивидуализирано правилно
в законовия минимум от 1000 лева, поради което възражения в насока
несправедливостта на наказанието, както и ревизиране размера на същото, не
следва да бъдат обсъждани.
5
Във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя за
приложение на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия случай не изпълва
признаците на „маловажен“ такъв, респ. не изисква приложението на
цитираната разпоредба.
По делото не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като конкретното нарушение не се
отличава с по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
случаи на нарушение от този вид, поради което същото не следва да бъде
определено като маловажно такова.
В тази връзка, на първо място, следва да се отчете естеството на
засегнатите обществени отношения, а именно разкриване на имущественото
състояние на лица, заемащи висши публични длъжности, което е
предпоставка, както за ефективно упражняване на функциите на КПКОНПИ и
други контролни и правозащитни органи, така и за доверието на обществото
към съответните лица, предвид естеството на заеманата от тях длъжност.
На следващо място, настоящият случай не разкрива особености, които да
го отличават от обичайните случаи на нарушения от този вид, в насока
снижаване на обществената опасност на извършеното. Нещо повече,
нарушението фактически е констатирано при извършена проверка в
дирекция "Публичен регистър" на КПКОНПИ на получените и вписаните в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
които са задължени по закон да подават такива декларации, като в случая не
се касае за закъснение при подаване на ежегодната декларация от няколко
дни, а за съществено такова закъснение – от 2 месеца и 18 дни. Твърдяното от
жалбоподателя, както в подаденото възражение срещу АУАН, така и в
жалбата, с която е сезирал съда, че е подал декларация с нулев баланс и
обществото не е претърпяло вредни последици, както и че е сторил това
преди съставянето на АУАН и че нарушението е извършено за първи път не
обуславят приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и определяне на
същото като маловажно такова. Както беше посочено и по –горе касае се за
нарушение на просто извършване, в състава на което не се предвижда
настъпването на вреди последици. Обстоятелството, че жалбоподателят е
подал ежегодната си декларация преди съставяне на АУАН и фактът, че
нарушението е извършено за първи път са отчетени от АНО при
6
индивидуализиране размера на наложеното административно наказание в
минималния предвиден за съответното нарушение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на АНО, чийто процесуален представител обаче
до приключване на съдебните прения не поиска присъждането на такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП-19/03.02.2022 г.,
издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което за
извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.2 във вр.чл.35, ал.1, т.2 вр.чл.173, ал.1
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.173, ал.1 и чл.177,
ал.1 от ЗПКОНПИ на Г. АНГ. ЮР. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 ( хиляда) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7