№ 673
гр. Бургас, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201759 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена
от П. Е. В., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление №22-0769-
003088/24.11.2022 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, депозирана чрез адв.Н.А. от АК-Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му
наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
С жалбата се оспорва правилността и законосъобразността на НП, като се излагат
доводи за липса на субективния елемент.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв.А., която поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от
юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2022 г., около 10:40 часа св. Л. Л., заемащ длъжността мл.автоконтрольор към
Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, изпълнявал служебните си задължения, като в ** в
посока ** спрял за проверка лек автомобил „Ауди А8” с рег.№ ***. Полицейските
служители установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя В., както и че бил
със служебно прекратена на 11.05.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
1
За констатираното, на място св.Л. съставил АУАН с бланков № 287747/23.07.2022 г.,
като посочил, че автомобилът бил с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
28.10.2022 г. (л. 10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление, поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 24.11.2022 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си В. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но от ангажираните от процесуалния му представител доказателства се извлича становище,
че В. не бил наясно с обстоятелството, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено от компетентен орган в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от В. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
2
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 11.05.2022
г., но за това действие към 23.07.2022 г. не бил уведомен собственикът на автомобила, в
случая жалбоподателят. Следователно при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на водача, който дори не е собственик на автомобила, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Както е прието в задължителната съдебна практика - Тълкувателно Постановление №
2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС – „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от
Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 27), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева с ДДС, който следва да му бъде заплатен
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-003088/24.11.2022 г., издадено от
Началник Сектор към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на П. Е. В.,
ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на П. Е. В., ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3