РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 15.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 28 юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1448 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от Г.И.К. *** против „БОГИНА” ООД, гр.Враца за признаване за
незаконно уволнението на ищцата, отмяна на заповед № 1/14.02.2019г.,
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „месач” и осъждане на
ответника да й заплати:обезщетение в размер на 3360.00 лв. за оставането без
работа, вследствие уволнението, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното й изплащане;обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 9 дни в размер на 150 лв.; обезщетение в размер на 560 лева,
представляващо брутното й трудово възнаграждение на основание чл.222, ал.1 от КТ. С оплаквания за незаконосъобразност на уволнителната заповед, изразяващи се
в липса на соченото от работодателя уволнително основание, неспазване на
изискванията на чл.329 и чл.333, ал.1, т.4 и 5 от КТ и неизпълнение от страна
на работодателя на задължения по КТ във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение се моли за уважаване на исковете
По искане на ищцата съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение:
- на
размера на предявения иск по чл. 225 КТ, като същия да се счита предявен за
сумата от 2016.00 лв.
- изменение размера на предявения иск по
чл. 224, ал. 1 КТ, като същия да се счита предявен за сумата 203.60 лв.
Исковете
са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 и
чл.224, ал.1 КТ.
В писмен
отговор по реда на чл.131 ГПК ответника оспорва исковете. Развива съображения,
че атакуваната заповед е законосъобразна и при издаването й са спазени
изискванията на КТ. Признава, че дружеството не е закрито, но дейността му е
прекратена. Твърди, че претендираните обезщетения не се дължат на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на
страните, намира следното:
С трудов договор №2/18.09.2018
г., ищцата Г.К. е назначена на длъжност „месач” в „Богина” ООД с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 510лв., на пълно работно време от 8
часа, при уговорен 20 дни платен годишен отпуск.
На 14.01.2019 г. на ищцата в присъствието на двама свидетели е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение във връзка с намаляване на обема на работа на осн. чл.326 КТ във
вр. с чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Със Заповед №1/14.02.2019 г. на
осн. чл.328, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено,
считано от 15.02.2019 г. поради „закриване на предприятието”. Заповедта е
връчена на ищцата на 15.02.2019 г.
Съгласно приложената по делото
подробна епикриза от 14.11.2018 г., издадена от Клиничен институт за
репродуктивна медицина, на 13.11.2018 г. на Г.К. е извършена фоликулна пункция
под ехографски контрол като на стадии метафаза втора са инжектирани яйцеклетки
и се е осъществило нормално оплождане.
Видно от амбулаторен лист
№85/17.01.2019 г.,издаден от д-р Борис Петров, на ищцата е поставена основна
диагноза „друга и неуточнена възпалителна болест на пикочополовата система по
време на бременност” при заплашващ аборт.
Съгласно епикриза от Акушерогинекологично
отделение, сектор Патологична бременност при Многопрофилна болница за активно
лечение „Христо Ботев” АД Враца, на 24.01.2019 г. Г.К. е постъпила в болничното
заведение с окончателна диагноза заплашващ аборт и е изписана на 27.01.2019 г.
Видно от справка за постъпили
данни за издадени болнични листове в ЕРБЛРО към 14.03.2019 г., ищцата е била в
отпуск поради временна работоспособност за периода от 09.01.2019 г. до
13.01.2019 г., от 16.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и от 24.01.2019 г. до
26.02.2019 г.
По делото от ответната страна е
представена справка от НАП от 13.03.2019 г. за прието заверено уведомление за
прекратяване на трудовото правоотношение със С. И. М. и от 11.02.2019 г. за
прието заверено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с Р.Г.П.
и Н.Б.М.
Приложен е договор за наем от
15.08.2015 г. между И.А.Д. и „Богина-Л. И.” ООД за отдадено под наем помещение,
представляващо магазин №2 и гараж №2 находящо се в гр.Враца, ул.Морава.
Представено е едностранно
уведомление от наемодателя И.А.Д. за прекратяване на наемното правоотношение с
ответника по делото, считано от 01.02.2019 г. поради неизплащане на три поредни
наема.
От назначената и
приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че първоначално
страните са договорили основна месечна заплата 510,00 лева при пълно работно
време от 8 часа. Допълнителни плащания не са договорени. От 01.01.2019 г. е
предоговорена минимална работна заплата
от 560,00 лева. Страните са договорили платен годишен отпуск в размер на 20
дни. На Г.И.К. няма издавана заповед за ползване на платен отпуск за периода
19.09.2018 до 15.02.2019 г.
Размера на дължимото обезщетение чл. 224, ал.1 от КТ при месечно възнаграждение
560.00 лева при отработени минимум 10 работни дни през месец януари 2019г. е на
стойност 203,60 лева / 8 дни х 25,45 лева/. Размера на обезщетението по чл.222,ал.1
от КТ е на стойност 560,00 лева, а този на обезщетението по чл.225, ал. 1 от
Кодекса на труда за период от шест месеца, считано от датата на прекратявяне на
трудовото правоотношение - 15.02.2019г. при трудово възнаграждение 560 лева е в
размер на 3360 лева.
Видно
от трудов договор №4/05.06.2019 г., Г. К.
е постъпила на работа при „Ю и А” ООД,
считано от датата на подписване на трудовия договор. Това обстоятелство се
установява и от приложеното заверено копие от стр.15 от трудова книжка на
ищцата.
Във връзка с новонастъпилото
обстоятелство е поставена допълнителна задача към вещото лице - да изчисли какъв е размера на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.02.2019 г. до
04.06.2019 г. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от 15.02.2019 г. до 04.06.2019 г. е
2016 лв.
По делото
са събрани показания на св.Г. М. и на св.Н.М.
Св. Г. М.,
чийто син живее с ищцата на семейна начала твърди, че ищцата е работела във
фирма за закуски с наименование „Богина” ООД – гр. Враца. Според свидетелката
магазина се намира в самостоятелна сграда в посока към пл.„Родина” в гр. Враца
и там се продават закуски. М. поддържа, че ищцата е работела на пиците от два
месеца преди да започне процедурите по зачеване инвитро, като тя вече е правела
предварителни изследвания за тези процедури и е била уведомила работодателя си,
който я е пускал да ходи на тези процедури. Свидетелката твърди, че и преди
самата процедура в гр. Плевен, работодателят я е пуснал да си почива, за да
отиде там отпочинала. Сочи също, че фирмата, в която е работела ищцата, в
момента продължава да работи на същото място, а свидетелката минава от там
често и си купува закуски. Обяснява, че същите хора продължават да работят там -
един мъж и две жени, като третата жена преди е била ищцата. След прекратяване
на договора между ищцата и работодателят й, в магазина продължават да се правят
и продават закуски. Свидетелката твърди, че ищцата й е споделяла, че хората,
които продължават да работят във фирмата са шефката на фирмата, дъщеря й, зетя
й, а когато ищцата е работела там е имало и още една възрастна жена над
В
показанията си св.Н.М.твърди, че познава ищцата, както и управителя на фирмата -
Л. И., която е и негова тъща. Свидетелят поддържа, че „Богина” ООД е с
прекратена дейност от месец февруари, поради намаляване обема на работа през
месеците януари и февруари тази година, тъй като този период е бил лош за
фирмата и именно поради намаляване обема на работа ищцата Г.К. е била
освободена. Твърди, че причината за прекратяване на дейността на фирма „Богина”
ООД е пенсиониране, поради болест на управителя Л. А. И. Според свидетеля
ищцата преди да напусне работа е уведомила управителя на фирмата, че провежда процедури
за зачеване инвитро и това е било месец и половина след като е започнала да
работи. Твърди, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата е било връчено, след като е била започнала да ходи на процедурите.
Посочва, че след тези процедури ищцата представила болничен издаден от
невролог, а когато е ходела на процедурите за зачеване инвитро, тя не е представяла
болничен, тъй като към онзи момент не си е била платила здравните осигуровки и
не е имала личен лекар. Свидетелят твърди, че в момента в обекта работи друга
фирма „Богина” ЕТ - гр. Враца, а неин едноличен собственик е
С. Младенова, която е негова съпруга, а фирма „Богина” ООД - гр. Враца е с
управител Л. А. И. /негова тъща/ и е с прекратена дейност. Поддържа, че дейността,
която извършва „Богина” ЕТ - гр. Враца е производство и продажба на тестени
изделия, каквато дейност е извършвала и фирма „Богина” ООД гр. Враца с управител Л. И.. Признава, че в момента в търговския обект работи той, съпругата
му С. и друга жена Р., която идва да работи по часово. Тъщата му Л. И. идвала
по някога и тя да работи, когато имат нужда от повече помощ в магазина.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни и
съображенията за това са следните:
Преди съдът да пристъпи към разглеждане на спора по
същество, следва да прецени дали ищцата се е ползвала от предвидената в чл. 333 КТ закрила при уволнението.
В исковата
молба е изложено общото твърдение, че извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е незаконосъобразно, поради пренебрегната законова
закрила, уредена в чл.333, ал.5 КТ, съгласно която бременна работничка или
служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро,
може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7,
8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6.
В случая на ищцата на 14.01.2019
г. е връчено 30-дневно предизвестие на осн. чл.326 КТ във вр. с чл.328, ал.1,
т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с намаляване
обема на работа. Нормата на чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ предвижда право на работодателя да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работник или служител при намаляване обема на
работа.
Когато трудовото
правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл.335, ал.1, т.3 КТ
прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на
предизвестието, а заповедта има само констативен характер/в този смисъл Решение
№66/12.02.2014 г. по гр.д. №5417/2013 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./
В случая обаче, ищцата твърди че
се ползва от предвидената в чл. 333, ал. 5 от КТ закрила, тъй като към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е била бременна, поради което преди да пристъпи към разглеждане
на спора по същество е необходимо съдът да прецени наличието на закрила при
уволнението. Съгласно цитираната норма бременна работничка или служителка може
да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и
12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. Тази
закрила при уволнение включва забрана за уволнение на бременната работничка или
служителка с предизвестие, освен в изброените случаи: закриване на дейността на
предприятието; отказ на бременната работничка или служителка да последва
предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго
населено място или местност; когато бременната заема длъжност, на която е
възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата
длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Закрилата включва и забрана за уволнение на бременната работничка или
служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ:
когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно
уволнена.
Прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема на работата, не попада в нито една от
изброените хипотези. Налице е безвиновно уволнение, поради което закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ е абсолютна, като докато трае това състояние, работодателят не
може да уволни работничка или служителка поради намаляване на обема на работа,
дори и да получи разрешение от Инспекцията по труда. За да се ползва от тази
закрила обаче, бременната служителка следва да уведоми за това работодателя, че
ползва правата по чл.333, ал.5 КТ, като удостовери състоянието си пред него.
От изложеното следва, че от
решаващо значение е въпросът за пределния момент за узнаване от работодателя на
състоянието на бременност на работничка/служителка и неговото удостоверяване.
Предвид особеностите на основанието, предпоставящо закрила на бременните жени
при уволнение, с решение № 342/ 02.01.2013 г. по гр. дело № 240/2012 година на
ВКС, III ГО, постановено по тълкувателен път е очертано съдържанието на
задължението за уведомяване и последиците от липсата на уведомяване до момента
на издаване на предизвестието. В цитираната съдебна практика на ВКС е прието,
че при съдържащото се в нормата задължение за удостоверяване състоянието на
бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на
бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви
основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата,
последният не може да се позове на нейното игнориране, в случай че състоянието
се удостовери и в срока на предизвестието. Условното задължение за уведомяване е
свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от
работодателя, затова задължението на ползващата се със закрила работничка или
служителката възниква от момента, в който бъде известен работодателя за такива
факти, от които за работничката или служителката настъпват и съответните права.
Узнаването на това обстоятелство
от работодателя се установява от свидетелските показания на Недялко
Младенов/работещ в ответното дружество и зет на управителя на фирмата/, който
твърди, че месец и половина след като ищцата е започнала работа е уведомила
управителя на фирмата, че провежда процедури за зачеване инвитро, а
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено на ищцата,
след като е започнала да ходи на тези процедури. Фактът, че ищцата е бременна
се удостоверява с приложените по делото епикриза от 14.11.2018 г., издадена от
Клиничен институт за репродуктивна медицина, амбулаторен лист №85/17.01.2019 г.,издаден
от д-р Борис Петров, според която на ищцата е поставена основна диагноза „друга
и неусточнена възпалителна болест на пикочо-половата система по време на
бременност” при заплашващ аборт, Епикриза от Акушеро-гинекологично отделение,
сектор Патологична бременност при Многопрофилна болница за активно лечение
„Христо Ботев” АД Враца, Г.К., според която ищцата е постъпила на 24.01.2019 г.
с окончателна диагноза заплашващ аборт и е изписана на 27.01.2019 г.
В съдебната практика се приема,
че задължението на работадателя да съблюдава специалната закрила на бременна
работничка се поражда, когато работодателят уведоми бременната работничка за
намерението си да прекрати трудовото правоотношение след изтичане на срока на
предизвестието. В настоящия случай е видно, че работодателят е знаел, че ищцата
е бременна преди връчване на предизвестието за прекратяване, но въпреки това е
прекратил трудовото й правоотношение със Заповед №1/14.02.2019, считано от
15.02.2019 г.. С оглед на това уволнението е незаконосъобразно, поради нарушена
специална защита на бременна работничка, предвидена в чл.333, ал.5 КТ.
Не се установи посоченото в
предизвестието основание за прекратяването на трудовото правоотношение между
страните- намаляване обема на работа. При намаляването обема на работа не се
преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на
работодателя, а намалява обема, в който тя или те са били осъществявани до този
момент. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от съответната
част от трудовите функции, имащи задача нейното или тяхното осъществяване.
Новият, по-малък обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой
работници или служители. Това прави излишна част от длъжностите на съответните
трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите
договори по излишните длъжности. В тежест на работодателя е да установи, че е
възникнало предвиденото в закона основание – намаляване обема на работа, като
това състояние следва да съществува обективно към момента на уволнението.
Доказателства в подкрепа на това не се представиха от ответника, поради което
съдът приема, че не е установено намаляване на обема на работа при ответника.
На следващо място не се установява съвпадение на предпоставките за
осъществяване на фактическите състави на прекратяване на трудово правоотношение
по реда на чл. 328 ал.1 т.3, както е посочено в предизвестието за прекратяване
на трудовото правоотношение и на предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.1 КТ, както е посочено в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение
Конкретното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение следва да се посочи с характеризиращите го по закон
признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има
работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му,
както и поради различие в правните им последици. Законосъобразното
упражняване от работодателя на правото
на уволнение подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от
работника или служителя чрез иск по чл. 344 ал. 1 от КТ. За извършването му обаче трябва да съществува яснота, на кое от
предвидените в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това
налага изискването във всички случаи на прекратяване на трудовия договор
работодателят да излага мотиви за основанието, на което извършва
прекратяването. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия
договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на
работника или служителя, то липсата на такива ще е основание за незаконност на
прекратяването. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята
на работодателя, какъвто настоящият случай обаче не е. При прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника
или служителя, противоречието между основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение
основание, също обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото
за работника или служителя не съществува яснота на какво основание договора му
е бил прекратен, за да защити правата си /така решение № 93/08.04.2011 год. по
гр.д.№ 1141/2010 год. на ВКС,ІІІ г.о.; решение №
4/27.01.2014 г., постановено по гр.
д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г. о.; решение № 346/23.07.2010 год. по гр.д.№ 468/2009 год. на ВКС,ІV го. и
решение № 462/17.06.2010 год. по гр.д.№ 789/2009 год. на ІІІ г.о./.
Настоящият
съдебен състав се придържа към разбирането, че основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т. 1 и по чл.328, ал.1, т.3 КТ се
изключват помежду си – закриването на предприятието, както е посочено в
заповедта за прекратяване представлява преустановяване на дейността му
занапред, докато намаляване обема на работа, както е посочено в предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение предпоставя продължаваща дейност на
предприятието, в което само обема на работа е намалял. При тази формулировка в
заповедта за уволнение се затруднява защитата на работника или служителя, а и
няма как по отношение на един и същ работник или служител и за едно и също
трудово правоотношение две изключващи се основания да съществуват кумулативно,
при което и на това основание е незаконно уволнението на ищцата.
Не се установи и прекратяване на
дейността на предприятието, каквото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните е вписано в заповедта за уволнение. „Закриване на предприятието“ като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато дейността на същото
за в бъдеще се преустановява напълно. Видно от свидетелските показания на Г. М.
и на Недялко Иванов, дейността на предприятието, в което е работила ищцата не е
преустановена. Установи се, че на същото място, на което ищцата е работила и са
продавани закуски се осъществява същата дейност, а именно производство и
продажба на тестени изделия.
С оглед
изложеното, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата и за
отмяната на заповед №1/14.02.2019г., с която е прекратено трудовото й
правоотношение се явява
основателен.
Искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „месач” се явява
основателен. С предявения иск тя
упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността,
която е заемала преди незаконното уволнение.
С настоящото решение, съдът признава уволнението на ищцата за незаконно и отменя заповедта, в която същото е
обективирано. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за
уважаване на претенцията за възстановяване
на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „месач” при ответника.
Доказан по
основание в неговия предявен размер е и искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 и ал.2 от КТ. С признаването на уволнението за незаконно и постановяване
на неговата отмяна, за уволнения работник/служител възниква правото да получи
обезщетение за оставането си без работа, поради незаконното уволнение, но за не
повече от 6 месеца от прекратяването на трудовия договор. В настоящия случай се
установи, че считано от 05.06.2019 г. Г. К. е постъпила на работа при „Ю и А” ООД, считано от датата на подписване
на трудовия договор. При това положение и след като се установи,
че уволнението на ищцата е незаконно и за периода от 15.02.2019 г. до
04.06.2019 г. не е била в трудово правоотношение, то налице е и основанието за
присъждане на такова обезщетение за времето от оставането й без работа, поради
незаконното уволнение за периода от 15.02.2019 г. до 04.06.2019 г. - до датата
на постъпване при новия работодател. Стойността му, съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата 2016 лв. и следва да се уважи в
поискания размер.
Основателен
се явява и предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ, съгласно която разпоредба при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност.
Фактическият
състав, пораждащ правото на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, предпоставя
работникът или служителят да не е ползвал платен годишен отпуск към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за ищцата няма издадена
заповед за ползване на платен годишен отпуск за периода от 19.09.2018 г. до
15.02.2019 г., при което за периода на съществуване на трудовото правоотношение
между страните по делото/4 месеца и 26 дни/ при договорени 20 работни дни
годишен отпуск, на ищцата се полагат 8 работни дни неползван платен годишен
отпуск. При това положение размера на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 8 дни при месечно възнаграждение 560 лева при отработени минимум
10 работни дни през месец януари 2019г. е на стойност 203,60 лева /8 дни х
25,45 лева/, в който размер следва да се уважи предявеният на това основание иск.
По отношение искането за присъждане на
следващата се законна лихва върху главниците, намиращо основанието си в
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът приема същото за основателно. Касае
се за парични вземания, поради което същите са дължими от ответника, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 05.04.2019 г. до
окончателното им изплащане.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 560 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение на ищцата на основание чл.222, ал.1 от КТ. Обезщетението по чл.222,
ал.1 КТ предпоставя правомерно уволнение на работника или служителя, в който
случай работодателят е задължен да изплати посоченото обезщетение. При условие,
че се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, такова обезщетение не се дължи, а ако е изплатено се връща
от работника или служителя. При тези съображения и при условие, че уволнението
на ищцата е незаконосъобразно, следва предявеният иск по чл.222, ал.1 КТ за
сумата от 560 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №420/17.08.2010 г. по гр.д.№905/2009
на ВКС IV Г.О.
По отношение на присъдените в полза на ищцата
вземания, доколкото същите попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл.
242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.
При този
изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и доколкото настоящото
производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат
такси в производството, то ищцата, въпреки че предявеният от нея иск по чл.222,
ал.1 КТ е неоснователен не дължи разноски държавна такса за този иск.
Трайната и
безпротиворечива практика на ВКС, възпроизведена в определение № 58 от
8.02.11г. по ч.гр.д.№ 496/10г.на ІІІ г.о., поставено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК,
приема, че безплатността на производството по трудови дела за работниците и
служителите, предвидена в чл.359 КТ и чл.83 ал.1 т.1 ГПК се
отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството –
за призоваване на свидетели,възнаграждения за вещи лица, но не обхваща
дължимите към противната страна разноски. Заплащането на тези разноски се дължи
както при отхвърляне на предявените от работника или служителя искове, така и
при прекратяване на делото. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на
юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. С оглед това и предвид отхвърляне на иска
по чл.222, ал.1 КТ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника
сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна следва да бъде осъдена на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 890.00лв.-заплатен адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице,
както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на ВРС държавна
такса върху уважените искове, която се определя в размер на 4% върху цената на
всеки, съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, но не
по-малко от 50 лв., както и разноски за ССЕ, съобразно уважената част от
исковете, чийто общ сбор възлиза на 430.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
уволнението и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № 1/14.02.2019г. на управителя на „Богина” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ж.к. ***********с
която е прекратено трудовото правоотношение на Г.И.К.
с ЕГН ********** *** за длъжността „месач” в „Богина” ООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г.И.К. с
ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „месач” в „Богина” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.Враца, ж.к. ***********
ОСЪЖДА „Богина” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ***********да заплати
на Г.И.К. с ЕГН ********** *** сумата 2016.00 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без
работа за периода от 15.02.2019 г. до 04.06.2019 г. и сумата от 203.60 лв. – обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за периода от 19.09.2018
г. до 15.02.2019 г. в размер на 8 раб.дни, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 05.04.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.К. с ЕГН ********** против „Богина” ООД, с ЕИК ********* иск
за заплащане на сумата от 560.00 лв., представляваща обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Богина” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ***********да заплати
на Г.И.К. с ЕГН ********** *** направените съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 890.00 лв.
ОСЪЖДА Г.И.К. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на „Богина” ООД, с ЕИК ********* сумата 100.00лв. направени
разноски, съгласно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Богина”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ***********да
заплати по сметка на Районен съд Враца сумата 430.00
лв.-държавна такса върху уважените искове и заплатено от бюджетните суми на
съда възнаграждение за вещо лице.
На осн.
чл.242, ал.1 ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частите му за
присъдените парични обезщетения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………