ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр.Бургас, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в закрито заседание на
16 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря ……………., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 100 по описа на съда за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по обжалване на разпореждане
за предварително изпълнение на издаден административен акт, по реда на чл.60 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Са-Ен ООД ЕИК:*** с адрес ***. В
производството дружеството жалбоподател участва чрез управителя си.
Орган, издал административния акт (АО), е началника на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по
приходите.
Предмет на обжалване е разпореждане за предварително
изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-4-0347370/13.01.2020г.
на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – бирария-щанд „Китайска луна“ с адрес ***, стопанисван от жалбоподателя
и се забранява достъпа до него за 14 дни.
Към разпореждането са изложени мотиви, въз основа на
които АО е приел, че са налице предпоставки по чл.60 ал.1 АПК за допускане на
предварително изпълнение. Посочено е, че в хода на проверката е била направена
контролна покупка на порция храна на стойност 3.60лв., за която не бил издаден
касов бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство. Установено
е наличието на касова разлика 42.77лв. към момента на проверката – 14.50ч. на
08.01.2020г. Приет е за установен среден дневен оборот в размер 113.35лв.,
както и декларирани финансови резултати, данъчна печалба съответно 0лв. за
2019г., 65 694.60лв. за 2018г. и 55 457.49лв. за 2017г. Изложен е
фактически извод, че местоположението на търговския обект е на оживена главна
улица в централната част на града, с постоянен клиентопоток, поради което
(според органа) среднодневните обороти за този тип дейност и декларираният
финансов резултат е нереално нисък.
По-нататък в мотивите си АО не е изложил
обстоятелства, касаещи конкретния случай, а общи разсъждения отнасящи се до
наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на всички
принудителни мерки от разглежданата категория и по-конкретно, че нарушенията,
изискващи налагането на мерки по чл.186 ЗДДС, по характера си са насочени към
защита на особено важни държавни интереси (тези на фиска), както и че без
предварително изпълнение ще е налице опасност от последваща значителна или
трудно поправима вреда.
В жалбата не се оспорва констатираното неиздаване на
касова бележка. Оспорва се наличието на фактически основания за издаването на
разпореждане за предварително изпълнение. Прави се оплакване, че мотивите на
разпореждането са общи и не касаят конкретния случай. Оспорва се крайният извод
на органа за необходимост от допускане на предварително изпълнение. Иска се отмяна
на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Представят се
доказателства.
Правното основание на обжалването е чл.188 ЗДДС вр. с
чл.60 АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.60 ал.4 АПК, от лице, което е адресат на
разпореждането и има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Органът, издал разпореждането, представя заверено копие
от преписката. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта в която е инкорпорирано
разпореждането, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна
административна мярка № № ФК-4-0347370/13.01.2020г. на АО, от който се
установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз
основа на протокол за извършена проверка № 0347370/08.01.2020г. Въз основа на
това съдът приема за осъществена посочената проверка, както и непосредствените
констатации при извършването и, посочени по-горе.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП.
Разпореждането е в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано
- съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.
Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването на обжалвания акт. Оплакванията на жалбоподателя за
липса на мотиви са несъстоятелни, тъй като такива са изложени. Доколко те обосновават
налагане на предварително изпълнение е въпрос на правилно прилагане на материалния
закон.
Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения,
отнасящи се до липсата на установено по надлежния ред административно
нарушение, съответно касаещи издаването на АУАН и НП са несъстоятелни, тъй като
провеждането на административнонаказателна процедура за соченото по случая
нарушение не е установена от закона предпоставка за прилагането на принудителна
административна мярка по чл.186 ЗДДС, както и не е предпоставка за издаването
на разпореждане за предварителното и изпълнение.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение
на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая
предпоставките по закон са приети от АО за установени, а именно че при
извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски
обект, не е бил издаден фискален бон. В тези случаи преценката на органа се
свежда само до продължителността на мярката.
Предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
постановената принудителна мярка обаче, се преценят самостоятелно и отделно. Разпоредбата
на чл.186 ЗДДС не предвижда особени правила в тази насока, поради което се
прилагат общите правила на чл.60 ал.1 АПК. Според този текст на закона в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. Всяка една от изброените предпоставки е достатъчно и самостоятелно
основание за допускане на предварително изпълнение на акта.
В процесния случай АО е приел, че са налице предпоставките необходимост
от защита на особено важни държавни интереси и опасност закъснението на изпълнението
да доведе до значителна или трудно поправима вреда.
Не е налице особено важен държавен интерес в случая.
Съдът споделя доводите за значимостта на държавния интерес, отнасящ се до
надлежното реализиране на приходите в държавния бюджет. Тези интереси обаче се
разглеждат от съда като важен интерес. „Особено“ важен интерес по смисъла на
цитираната разпоредба, предвид паричния му характер, може да бъде обоснован
единствено от размера на укритите доходи. Случая касае за търговски обект,
представляващ щанд за продажба на приготвена храна с установен среден дневен
оборот 113.35лв., което прави необоснован извода, че държавния интерес при
укриване на доходи в обекта е „особено“ важен. В тази връзка съдът приема за
неподкрепени с доказателства по преписката и поради това – неправилни, изводите
в обстоятелствената част на разпореждането, че търговския обект е на оживена
главна улица в централната част на града, с постоянен клиентопоток, поради
което среднодневните обороти за този тип дейност и декларираният финансов
резултат са нереално ниски.
Не се установява и сочената от органа опасност, а именно от закъснялото
изпълнение на мярката да последва значителна или трудно поправима вреда. В мотивите
на разпореждането се твърди, че всяко такова нарушение, представлява съществено
отклонение от данъчно облагане, водещо до настъпване на вреди, поради което
допускането на предварително изпълнение на мярката е всякога оправдано и
допустимо от закона. Тези твърдения се явяват неоснователни, тъй като не може
всеки един случай на констатирано нарушение от този вид, да се поставя под
общата норма на АПК, допускаща предварително изпълнение на мярката. Принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС подлежи на предварително
изпълнение не във всеки един случай, а единствено при наличие на условията по
чл. 60, ал. 1 АПК. Законодателят в специалния закон (ЗДДС) не е презумирал
наличието на интереси от особена важност във всеки един случай на наложена
мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, иначе би допуснал предварително изпълнение на
мярката по силата на закона.
Що се отнася до конкретния случай, твърдяната опасност от настъпване на
вреда не е достатъчно конкретизирана, вероятна и обоснована и поради това не
отговаря на призна „значителност” или „труднопоправимост”. В този смисъл неправилно
АО е приел, че установяването на укрити приходи от продажби непременно попада в
хипотезата на трудно поправими вреди. Това би могло да е налице само ако се
констатира, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити
приходи, не може да бъде обезпечено, каквито констатации в случая липсват.
Налице е материална незаконосъобразност на разпореждането, изразяваща
се в неспазване изискванията на чл.187 ал.1 от ЗДДС, според която наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Изискването на закона за отстраняване на стоките
(в случая хранителни) предполага даване на лицето на реална възможност за
извършване на тази дейност преди запечатването. В случая такава възможност не е
дадена, тъй като съгласно посоченото в заповедта, запечатването следва да се
извърши непосредствено с връчването на заповедта.
Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспореното разпореждане
е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на Са-Ен ООД ЕИК:*** с адрес *** разпореждане за
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-4-0347370/13.01.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция по приходите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от
връчване на преписа.
Обжалването на определението не спира изпълнението му,
съгласно чл.233 ал.1 АПК.
СЪДИЯ :