Решение по дело №99/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 210 ЗУТ.

Образувано е по жалба на М. А. Ч., от гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 10, ет. 6, ап. 24 и В. А. Ч., от гр. Добрич, ул. „И. X. В.“ № 6 против Решение по Протокол № 1-55/21.02.2025г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ към Община Генерал Тошево за определяне на размера на еднократното обезщетение относно безсрочен сервитут върху поземлен имот с идентификатор 10183.25.26 по КККР на с. Василево, общ. Генерал Тошево.

По съображения за допуснати при издаване на решението съществени административно-производствени нарушения, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона се иска определеното с решението еднократно обезщетение за безсрочния сервитут в частта за собствения на жалбоподателя поземлен имот да бъде изменено като се увеличи на база на извършена справедлива пазарна оценка. При уважаване на оспорването се претендира и за присъждането на направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Във връзка с оплакването за противоречие на решението с материално-правните разпоредби се сочи, че при определяне на обезщетението и за имота неправилно са приложени заложените в чл. 65 Закона за енергетиката (ЗЕ) критерии за оценяване като се оспорват изводите на общинската комисия по чл. 210 ЗУТ относно включената в границите на сервитута площ на този имоти, която според изложеното в жалбата, е повече от посоченото в оспорения Протокол № 1-55/21.02.2025 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като иска размерът на обезщетението да бъде увеличен съобразно съдебната експертиза. Сочи, че изготвената в административното производство оценка е възложена от една от заинтересованите страни.

Ответникът – Община Генерал Тошево, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор по делото. Счита, че комисията не е допуснала съществено процесуално нарушение, като е възприела оценката на независимия оценител, защото тя се основава на допустим оценъчен метод и на видовете ограничения, които следва да понася частта от имота, засегната от сервитута. Твърди, че от нормативно признатите ограничения в ЗЕ и Наредба № 16 единствено забраната за засаждане на трайни дървесни видове е относима към случая. Останалите забрани са неприложими, поради което правилно не са взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Сочи, че с учредяването на сервитутното право върху подчинения имот собственикът му не се лишава от правото си на собственост, а единствено се ограничава това му право върху част от имота. Целта на оценката е да се определи с колко се намалява стойността на имота вследствие на учреденото сервитутно право и собственикът на имота да се възмезди именно с тази сума. Размерът на обезщетението трябва да е справедлив, а не да е равен или близък до продажната цена, защото това на практика води до неоснователно обогатяване на собственика на подчинения имот. Счита, че с обжалваното решение е определена справедлива пазарна стойност на ограничението, доколкото частта от засегнатия имот може да се ползва, да се засажда и да се събират добивите от нея по същия начин, както досега. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Тесса Енерджи” ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че независимият оценител е използвал правилната методика и одобрената от комисията оценка определя справедлива стойност на сервитутното право в съответствие с изискванията на ЗЕ, Наредба № 16 и ЗУТ. Сочи, че единственото ограничение, което би могло да настъпи по отношение на процесния имот съгласно чл. 14 от Наредба № 16, е засаждането на трайни дървесни видове. Останалите забрани нямат отношение към ползването на имота и не влияят на размера на обезщетението. Оспорва експертизата по съображения, че пазарната оценка на имота и коригиращите коефициенти са несправедливо завишени и не отговарят на действителните ограничения, произтичащи от наложения сервитут. Иска присъждане на сторените разноски по делото.

Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Счита за неоснователни възраженията в жалбата, че с възникването на сервитута собствениците на имота ще бъдат лишени от възможността да ползват пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Сочи, че процесният имот е нива, като учредяването на сервитутното право по никакъв начин няма да възпрепятства обработването на земеделската земя и събирането на добиви от нея. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Пред органа и пред съда жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10183.25.26 по КК на с. Василево, въз основа на представения Констативен нотариален акт № 122, т. ІІ, рег. № 1536, дело № 303 от 02.11.2010 г. (л. 7).

По искане на заинтересованите страни, в качеството им на възложители, със Заповед РКД-20-30 от 23 февруари 2024 г. на Областна администрация - Добрич, е одобрен окончателен проект на ПУП-ПП за строеж и частите към него: Комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на обект: „Въздушна линия (ВЛ) HOkV от ПП 33/110kV до ВС 110 kV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Тригорци" към преносната електрическа мрежа (ПЕМ) 110 kV", издадена на основание чл. 150, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, публикувана в бр. 19 от 05.05.2024г. на Държавен вестник, издадено удостоверение за липса на постъпили жалби и протести срещу горецитираната заповед с изх.№ РР-12-8 от 11.04.2024г. и писмо от Областен управител на област Добрич с изх.№ РР-12-8/ 13.05.2024г г., който засяга множество имоти в землището на с. Василево, сред които и имота на жалбоподателя.

На 28.03.2024 г. заинтересованата страна, „Тесса Енерджи“ ЕООД, чрез своя представляващ, е подала искане до кмета на Община Генерал Тошево за определяне размера и изплащане на обезщетенията на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните зони. „Тесса Енерджи“ ЕООД е представило в общината възложен от него и изготвен от С. Т. Н. – оценител земеделски земи и трайни насаждения оценителски доклад за размера на обезщетенията за собствениците на засегнатите имоти от сервитутни зони. С Експертната оценка, възложена от заинтересованата страна, е определен размера на обезщетенията за безсрочен сервитут, представляващ право на прокарване и изграждане, ремонт и експлоатация на въздушни кабелни линии-високо напрежение, преминаващи през частни имоти в землището на с. Василево.

Според одобрен проект за ПУП-Парцеларен план, частта от имота на жалбоподателя, ПИ 10183.25.26, засегната от сервитута е 1485 кв.м и 25 кв.м за стъпка на стълб. За тази засегната част от имота оценителят С. Т. Н. е определила обезщетение за възникналия сервитут, дължимо на жалбоподателя, в размер на 4471,11 лева. Определянето на стойността на сервитута е извършено по формулата пазарна стойност на обезщетението за учреден сервитут = пазарната стойност на засегнатата площ умножена с коефициент за срока на сервитута, умножено с коефициент за стойността на сервитута Кс-ст или Ксп. В случая оценителят е приел, че стойността на един декар земя в землището на с. Василево е 3851 лева. За имота на жалбоподателя е приел коефициент, отчитащ тежестта на сервитута от 0,85 за имота без стъпката и 1.0 за частта за стъпката. Предвид ограниченията, които се налагат като е посочил, че след изграждането на въздушната линия площите, обхващащи сервитутните зони под електропроводите ще могат да се обработват.

Видно от Заповед № 731/01.07.2024 г. кметът на Община Генерал Тошево е определил състав на комисия по чл. 210 ЗУТ, която е постоянно действащ орган на общинската администрация.

На 21.02.2025 г. Комисията по чл. 210 ЗУТ при Община Генерал Тошево е взела решение за определяне размера на обезщетенията на собствениците на поземлени имоти, засегнати от сервитута, като е одобрила изготвената Експертна оценка на независим оценител, С.Николова.

Решението е обективирано в Протокол № 1-55/21.02.2025 г., съобщено е лично на жалбоподателите с писма с обратна разписка на 06.03.2025 г. и е оспорено от тях на 11.03.2025 г. в частта, с която е определено обезщетение в размер на 4471,11 лева за имот с кад. идентификатор 10183.25.26 по КККР на с. Василево.

По делото бе допусната и приета съдебно-оценителната експертиза на вещото лице М. Х., заключението по която съдът кредитира, като всестранно, обективно и компетентно извършено.

Съгласно заключението на вещото лице и дадените от експерта разяснения в съдебно заседание ПИ с идентификатор 10183.25.26 по КККР на землището на с. Василево, общ Ген. Тошево, обл. Добрич, вид собственост: Частна; Трайно предназначение на територия: Земеделска; Категория: Трета; Начин на трайно ползване: Нива; Площ: 9.801 дка.; Стар номер: 025026. Поземленият имот е засегнат от възникнал безсрочен сервитут на обект „Нова въздушна линия /ВЛ/ 110 KV ОТ повишаващата подстанция /ПП/ 33/110 KV до възлова подстанция /ВС/ 110 KV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Тригорци“ към преносната електрическа мрежа /ПЕМ/ 110 KV В землищата на с. Балканци и с. Василево, общ. Генерал Тошево с възложител „ТЕССА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Ограниченията, които следва да понася частта от имота, равняваща се на 1.485 дка. и площ на стъпката на стълб 0.025 дка., засегната от сервитута са определени в чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 година за сервитутите на енергийните обекти..

При тези констатации вещото лице е определило пазарната стойност на ПИ № 10183.25.26, по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, с площ 9.802 дка. определена по метода на Пазарните аналози и метода на Поземлената рента, към 21.02.2025 година на 39860 лева. Стойността на правото на сервитут е определена като функция на цената на земята, отчитайки срока на сервитута и неговата тежест. По тази методика и съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗЕ, пазарната стойност на правото на сервитут с площ от 1510, възлиза на 4993,60 лева.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването доколкото с оспорваното Решение по Протокол № 1-55/21.02.2025 г. се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като собственик на процесния ПИ с идентификатор 10183.25.26 по КК на с. Василево, върху които се учредява сервитут в полза на ЕСО. Видно от приложените към доказателствата обратни разписки (л. 35 и 36), жалбоподателите са уведомени за резултатите от работата на общинската Комисия по чл. 210 ЗУТ на 06.03.2025 г. Жалбата е постъпила в деловодството на съда на 11.03.2025 г. Изложеното мотивира съда да приеме, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обектът „Нова въздушна линия /ВЛ/ 110 KV ОТ повишаващата подстанция /ПП/ 33/110 KV до възлова подстанция /ВС/ 110 KV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Тригорци“ към преносната електрическа мрежа /ПЕМ/ 110 KV В землищата на с. Балканци и с. Василево, общ. Генерал Тошево с възложител „ТЕССА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД отговаря на дадената с §1 т. 23 ДР ЗЕ легална дефиниция на понятието „енергиен обект“, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗЕ.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В случая това е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) – заинтересована страна в настоящото съдебно производство, който е възложител на проекта, а инвеститор е заинтересованата страна ТЕССА ЕНЕРДЖИ ЕООД.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗЕ сервитутите по ЗЕ са: 1/ право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2/ право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3/ ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

Чл. 64, ал. 3, т. 2 ЗЕ въвежда забрана в засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти да се извършва застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9, както и да се прокарват проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Относно определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти чл. 64, ал. 6 ЗЕ препраща към реда на чл. 210 и 211 ЗУТ. Приложимият въз основа на тази препращаща разпоредба чл. 210, ал. 1 ЗУТ предвижда, че изготвянето на оценките и определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 210, ал. 2 ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. Както се посочи по-горе в изложението, административното производство за определяне размера на обезщетенията за засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти е образувано въз основа на подадено заявление от титуляря на сервитутното право „ЕСО“ ЕАД.

Съпоставката между посочения в протокол № 1-55/21.02.2025 г. състав, в който е заседавала комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с персонализирания такъв по издадената за целта и на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ заповед № 731/01.07.2024 г. на кмета на община Генерал Тошево, води до извод, че комисията е заседавала и е взела решението си в напълно законен състав. Под протокола, обективиращ взетото решение, са положени подписите на всички членове на комисията.

Законът не предвижда специална форма за актовете от рода на процесното Решение, а доколкото решенията на колективните общински органи, каквато безспорно е и комисията по чл. 210 ЗУТ, обичайно се обективират в протоколи, то съдът счита, че не са налице формални нарушения, налагащи извод за неговата незаконосъобразност само на това основание. В Протокола са изложени фактическите и правни основания за вземане на оспореното решение, а в него ясно е формулирана разпоредителна част досежно размера на определените еднократни обезщетения за безсрочния сервитут на обект „Нова въздушна линия /ВЛ/ 110 KV ОТ повишаващата подстанция /ПП/ 33/110 KV до възлова подстанция /ВС/ 110 KV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Тригорци“ към преносната електрическа мрежа /ПЕМ/ 110 KV В землищата на с. Балканци и с. Василево, общ. Генерал Тошево с възложител „ТЕССА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД върху засегнатия поземлен имот, включително и в частта за собствените на жалбоподателя шест поземлени имота, конкретните данни за които се посочиха вече в табличен вид по-горе.

Горните фактически констатации сочат на извод за отсъствието на основания за оспорване на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК.

Спорът е за правилното приложение на материалния закон, както и съобразен ли е актът с целта на закона. По-конкретно се оспорва дали определеното с процесното решение дължимо еднократно обезщетение за жалбоподателите като собственици на обслужващия имот, който попада в сервитутната зона, е правилно определено и дали е справедливо.

Принудителният характер на сервитутите по ЗЕ изисква собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи неговият размер. Съобразно чл. 65 ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Приложимите нормативни актове, а именно ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер.

Налага се изводът, че одобрената от административния орган експертна оценка не съответства на изискванията на закона. Както вече беше посочено по – горе, нито пазарната стойност на засегнатата площ, нито коригиращите коефициенти за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право са определени съгласно обективните критерии на чл. 65 ЗЕ и общите стандарти на оценителската практика, като при прилагането на метода на пазарните аналози са използвани ненадеждни изходни данни. Според настоящия състав мотивиран и съответен на закона е възприетият от експертиза подход за оценка, при който определяща е правната природа на сервитута като форма на едностранно и безсрочно засягане на правната сфера на притежателя на служещия имот, но отчитащ същевременно характера на засягане. За целта и по искане на оспорващата съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-оценителна експертиза. Съдът дава вяра на заключението независимо, че страните по делото оспорват дадената от вещото лице оценка на сервитута. В случая заинтересованите страни считат същата за завишена. Според вещото лице пазарната стойност на сервитута възлиза на 4993,25 лева, като съдът счита, че именно до този размер е следвало да бъде определено дължимото обезщетение за жалбоподателите като собственици на засегнатата земя.

Анализът на относимите норми сочи, че ограниченията за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем, поради което неправилно Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е приела предложения от независимия оценител коригиращ коефициент от 0.85, тъй като той е определен само на базата на забраните, посочени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16, без да са отчетени всички останали тежести, препятстващи пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да се съобразява с правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се изразява ограничаването на правото му на собственост.

Неоснователен е и доводът на заинтересованите страни, че принудителният характер на сервитута няма решаващо значение при определяне на размера на обезщетението, защото това противоречи на принципа на пропорционалност. При ограничаване на едно право за постигане на легитимна цел обезщетението за това ограничение следва да е съизмеримо със значимостта на засегнатото право, каквото е конституционно гарантираното право на собственост.

Изложеното установява, че определената от Комисията стойност на сервитута не съответства на материалния закон и неговата цел за постигане на справедливо и равностойно еднократно парично обезщетение съобразно нормативните изисквания и действителната пазарна цена на имота. Крайно заниженият размер на обезщетението противоречи и на чл. 1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС и на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност на намесата в правото на притежание. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, административният орган е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото обезщетение за жалбоподателите от 4471,11 лева на 4993,25 лева, съобразно заключението по съдебно – оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването, които са от значение за пазарната стойност на имота.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса, и 675.55 лв. депозит за вещо лице, както и адвокатски хонорар в размер от 800 лева за процесуално представителство по делото. Не са налице условията за намаляване на размера на възнаграждението под предвидения минимум предвид предмета на делото, упражнената защита и броя на проведените заседания.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 731/01.07.2024 г. на Кмета на Община Генерал Тошево, взето с протокол № 1-55/21.02.2025 г., В ЧАСТТА, с която е определено обезщетение в размер на 4471,11 лева за безсрочен сервитут, преминаващ през имота на М. А. Ч., от гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 10, ет. 6, ап. 24 и В. А. Ч., от гр. Добрич, ул. „И. X. В.“ № 6, представляващ нива с площ от 9802 кв.м., с кадастрален идентификатор 10183.25.26 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево със засегната сервитутна площ от 1485 кв.м. и стъпка на стълб 25 кв.м., като ОПРЕДЕЛЯ обезщетение, което следва да се изплати на М. А. Ч. и В. А. Ч. в размер на 4993,25 лева (четири хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 25 ст.).

ОСЪЖДА Община Генерал Тошево да заплати на М. А. Ч., от гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 10, ет. 6, ап. 24 и В. А. Ч., от гр. Добрич, ул. „И. X. В.“ № 6, сумата от 1 485,55 лева (хиляда четиристотин и осемдесет и пет лева и 55 ст.), представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.