Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
03.01.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Шестнадесети декември |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
472 |
по
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0300-000319/21.10.2019
год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ на МВР гр.М., упълномощен да издава
Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на МВР в частта по т.2 и т.3, с което на нарушителя Н.Д.П. ***, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50
/ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл.137е от ЗДвП, както и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200
/ДВЕСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП като
законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
19-0300-000319/21.10.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ на МВР гр.М., упълномощен да издава
Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на МВР в частта по т.1, с което на нарушителя Н.Д.П. ***, за нарушение
по чл.103 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 100 /СТО/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на ЛИШАВАНЕТО
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС на 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000319/21.10.2019 год. на Началник
Група към ОД на МВР гр.В., РУ на МВР
гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР в частта по т.4, с което на
нарушителя Н.Д.П. ***, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10
/ДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Н.Д.П. ***, е
обжалвал в срок Наказателно постановление № 19-0300-000319/21.10.2019 год. на
Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ
на МВР гр.М..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, а се представлява от адв. Г. П. от ВАК. Същият взема становище, че
подадения сигнал от служителите на РУ на МВР гр.М. в момент на разминаване
между служебния автомобил и насрещно движещи се група от участници в движението
не е станал по достатъчно ясен и разбираем начин за всеки един от тях и в
частност за кого се отнася. Акцентува се, че съответните длъжностни лица не са
придружили подадения сигнал с действие със стоп-палка, фенер или по друг начин,
който недвусмислено да указва и да поражда задължение за изпълнение на
предприетата команда. Алтернативно се иска от съда, ако не възприеме така
отразеното в по-горните абзаци, да има впредвид, че са наложени много
административнонаказателни мерки и не се
налага да търпи наказание в завишени граници от предвидените такива в ЗДвП.
Ответникът редовно призован,
представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена
цялата административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази насока следва да се отбележи,
че атакуваното НП е получено на 25.11.2019 год. от жалбоподателя, като съответно
жалбата е подадена на 28.11.2019 г. и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 355/02.10.2019
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 02.10.2019 год. около 13.30 часа в с.З., община М., по
ул.“Н.В.“ № 40, е управлявал мотоциклет „Я.“,
с № на рама ХХХ, сив на цвят, като не е спрял плавно в най-дясната част на
пътното платно при подаден сигнал от служебен автомобил, не е използвал защитна
каска по време на движение, не е притежавал валидно Свидетелство за управление
на МПС към която спада управляваното МПС, както и не е представил Контролен
талон към СУМПС. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП; чл.137е от ЗДвП; чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: НП № 19-0300-000319/21.10.2019 г., АУАН № 355/02.10.2019
г., Контролен талон № 5912032/25.04.2017 г., Италиански талон за регистрация на
МПС, Справка за нарушител/водач и Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. Съответно
са разпитани свидетелите Г.Т., Д.С. и И.М. и тримата служители към РУ гр.М.. От
показанията на свидетелят Г.Т., който е актосъставител и изпълнява длъжността
полицейски инспектор „Пътен контрол” към РУ на МВР гр.М. се установява, че на
02.10.2019 г. със свидетелката Д.С. са били в с.З., където са изнасяли беседа
по безопасност на движението. Тръгвайки си от беседата двамата свидетели се
движели със служебен автомобил по ул.”Н.В.” и около № 40 забелязали мотоциклет
и мотопед. Мотоциклетът бил сив на цвят, а мотопеда син. Свидетелят Г.Т., който
управлявал служебния автомобил тръгнал срещу лицата, като подал светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил. Това било около 13.30 часа. Двамата
водачи не спрели и продължили движението си, като разминавайки се с тях
свидетеля Т. разпознал единият в лицето на жалбоподателя. Свидетелят Т.
познавал жалбоподателя, във връзка с изпълнение на служебните си задължения.
Разминавайки се с мотопеда и мотоциклета свидетелят Т. забелязал, че и двата
водачи нямат поставени регистрационни табели, а жалбоподателя нямал и защитна
каска. След като обърнал служебния автомобил свидетеля Т. продължил да
преследва единствено мотопеда, тъй като мотоциклета на жалбоподателя бил вече
избягал. Мотопедът също впоследствие успял да избяга и се укрил в гората над
селото. Свидетелят Т. докладвал на Началника на РУ на МВР гр.М. за случилото се
и докарал свидетелката Д.С., поради неотложен служебен ангажимент. Били
изпратени служители от Участък с.З., за да установят жалбоподателя, който бил
намерен в дома му в с.З.. По отношение на жалбоподателя било образувано
Досъдебно производство за управление на нерегистрирано МПС, както бил съставен
и процесния АУАН. Било установено, че жалбоподателя не притежавал и валидно
СУМПС към което спадал управлявания от него мотоциклет. Жалбоподателят
представил Италиански регистрационен талон, от който се установило, че
мотоциклета е 300 кубика и е марка „Я.”. За да управлява посочения мотоциклет
жалбоподателя трябвало да притежава категория „А”. Видно от приложената Справка
за нарушител/водач, както и от отразеното в акта, същият притежава категория „В
АМ”. Процесният мотоциклет бил установен в двора на жалбоподателя, като акта
бил съставен в дома му от свидетеля Т. и в присъствието на свидетеля И.М.. В
акта като свидетел при констатиране на нарушението е вписана свидетелката Д.С.,
която обаче не е присъствала при съставяне на акта и поради който факт не го е
подписала. Този порок, от който страда акта настоящия съдебен състав приема за
несъществен, тъй като безспорно свидетелката Д.С. категорично установява така
отразеното в показанията на свидетеля Г.Т.. Разбира се съществуват известни
противоречия в показанията на свидетелката С., относно факта кое от двете МПС
са преследвали и кой първо се е отдалечил от местопроизшествието, като тук е
мястото да се отбележи, че е съвсем логично и обективно свидетелката да не е възприела
правилно двете МПС-та, поради непознаването им, включително и на самия
извършител. От своя страна свидетелят И.М. се явява такъв при съставяне на акт,
като този свидетел е установил жалбоподателя към 14.20 часа в неговия дом и там
е бил и процесния мотоциклет, надлежно описан в акта и в Наказателното
постановление. Свидетелят М. установява и друг съществен факт, че първоначално
жалбоподателя е отрекъл че е управлявал въпросния мотоциклет, но впоследствие е
признал този факт. Тук е мястото да се отбележи, че както свидетеля Т., така и
свидетеля М. установяват, че освен вписаните четири броя нарушения в акта на
жалбоподателя е било образувано и Досъдебно производство затова, че е управлявал
този мотоциклет без регистрационна табела. Ноторно известно е на съдебния
състав, че жалбоподателя с Решение от 09.12.2019 г., постановено по АНХД №
448/2019 г. по описа на МРС и влязло в законна сила на 30.12.2019 г. е признат
за виновен в това, че на 02.10.2019 г. в с.З. е управлявал процесното МПС без
регистрационна табела, като съответното МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Това се явява престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК, като настоящия
съдебен състав е освободил от наказателна отговорност жалбоподателя и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, платими в
полза на Държавата.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за
това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на
съответните управления, респективно Началници Групи, са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано въз основа на АУАН № 355/02.10.2019 год., съставен
съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с
чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по
чл.165 от ЗДвП – към РУ гр. М. и
отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
При съставяне на акта за административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН
и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.150а ал.1 от ЗДвП; чл.137е от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С
оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, разгледана по същество, относно т.1, т.2 и т.3 от така
атакуваното Наказателно постановление.
Безспорно жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачът трябва да притежава Свидетелство за управление,
валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно-превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно-превозно средство по
съдебен или административен ред, както и Свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателя притежава категория „В АМ”, но не и категория „А”, която е
необходима за управление на процесното МПС. Ето защо, настоящия съдебен състав
намира, че при така установените фактически констатации следва безспорният
извод, че жалбоподателя е извършил процесното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. За цитираното нарушение административнонаказващия орган на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложил наказание Глоба в размер на 200 лева, при предвидена
възможност за налагане на такава, в размер от 100 до 300 лева. При определяне
размера на наложеното наказание административнонаказващия орган е съобразил
разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като не е
определил размера на наказанието към предвиденият му минимум. Всяко конкретно
административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН и следвайки и съобразявайки се с конкретните обстоятелства на извършеното
нарушение. С оглед на безспорно установените обстоятелства, че обществената
опасност на деянието, извършено от
жалбоподателя е с по-висока степен, понеже
е извършено с определена демонстративност, изразяваща се в неспиране на
подаден звуков и светлинен сигнал от служители на РУ гр.М., както и
обстоятелството, че до момента по отношение на жалбоподателя са били издадени и
други Наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Посочените обстоятелства
намират опора в приложените писмени доказателства и в частност Справка за
нарушител/водач. При тези обстоятелства съдебния състав намира, че при определяне
размера на глобата от 200 лева са спазени всички изисквания на чл.27 от ЗАНН. В
случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не оказват на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице маловажен случай на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В хода на
производството съдебния състав не възприе доводи и не бяха ангажирани
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи от страна на
жалбоподателя. Законосъобразно е определеното наказание и по чл.183 ал.4 т.7
пр.първо от ЗДвП, касателно допуснатото нарушение по чл.137е от ЗДвП,
изразяващо се в това, че водачът на мотоциклета, а именно жалбоподателя не е
използвал защитна каска. Наложеното наказание е глоба в размер на 50 лева,
който е фиксиран от закона и не подлежи на преоценка по реда на чл.27 от ЗАНН.
Ето защо, настоящият
съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 19-0300-000319/21.10.2019 год. на Началник
Група към ОД на МВР гр.В., РУ на МВР гр.М., в неговите т.2 и т.3. Не така обаче
стои въпросът, относно законосъобразността на атакуваното Наказателно
постановление в неговата т.4. В тази насока, следва да се отбележи следното:
Административнонаказващият орган е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът на моторното превозно средство следва да
носи контролен талон към СУМПС. Тук е мястото да се отбележи, че такова
нарушение не е установено при управлението на процесното МПС, а е констатирано
от актосъставителя в дома на жалбоподателя, т.е. когато МПС-то е било в покой.
Неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и в частност на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева на жалбоподателя. Мотивиран
от гореизложеното съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление №
19-0300-000319/21.10.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ на МВР гр.М. в неговата т.4.
На правен анализ подлежи и
последното нарушение , отразено в акта и в НП в неговата т.1. Съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. От анализа на разпоредбата е видно, че за възникване на
отговорност за водача по този текст от ЗДвП е необходимо да е бил подаден
сигнал за спиране от контролен орган, при който водачът да не е изпълнил
неговите указания да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата място. Понятието "подаден сигнал за
спиране" е дефинирано в разпоредбите на чл.170 ал.3
от ЗДвП и чл.207 от
ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп–палка. През нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може
да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде и от движещ се
полицейски автомобил,какъвто е и конкретния случай. Под термина „ясен сигнал”
законодателят има предвид такъв сигнал, при който за водача на ППС да се оформи
убеждение, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен
за него, след което произтича и задължението да спре най-вдясно на пътното
платно или на посоченото от контролния орган място. По аргумент от чл.207 от
ППЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като това става чрез постоянно светещ или мигащ
надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно, за да е осъществен състава на
нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган по един от начините, посочени в разпоредбите на чл.170 ал. 3
от ЗДвП и чл.207 от
ППЗДвП.
В разглеждания случай от съществено
значение за разкриване на обективната истина и установяване на действителната
фактическа обстановка се явяват най-вече безпротиворечивите и подробни показания
на свидетелите Г.Т. и Д.С.. Това е така, тъй като тези свидетели в качеството
си на очевидци на нарушението лично са възприели неправомерното поведение на
жалбоподателя. От показанията им съдим, че на водача е бил подаден такъв ясен
звуков и светлинен сигнал за спиране, докато мотоциклетът е бил в движение, при разминаването му с него
и при преследването му. Водачът не се подчинявал и продължил движението си
напред, без да намалява скоростта си на движение. Изложените релевантни за
предмета на спора фактически обстоятелства и направеното безпротиворечиво и
подробно описание на фактическата обстановка на нарушението от страна на свидетелите,
налагат за съда да приеме, че показанията им по своята същност и насока се
явяват правдиви, вътрешно безпротиворечиви и логични. Няма никакво основание за
съда да не дава вяра на техните показания, макар да са длъжностни лица, при
условие, че същите се явяват незаинтересовани от изхода на делото лица и без
очевидно проявено субективно отношение към жалбоподателя по повод на вмененото
му във вина административно нарушение. Налице са безспорни доказателства, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, доколкото при подаден ясен сигнал за спиране от контролните органи не е
изпълнил указанията им да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото място. И тук следва да се подчертае, че в съзнанието
на дееца безспорно се е оформило убеждение, че своевременно подадения ясен
сигнал за спиране е бил предназначен именно за него, от което произтича и
задължението да спре най-вдясно на пътното платно. Същият обаче не се подчинил
на дадените му указания от контролните органи и не ги е изпълнил, което е
мотивирало длъжностните лица да преследват мотоциклета. Отново следва да се
акцентува, че свидетелите са безпротиворечиви в своите показания и с най-малки
подробности излагат конкретни факти, доказващи описаната фактическа обстановка
и състоятелността на обвинителната теза. От показанията им се съдържат
релевантни за предмета факти, от които по безспорен начин съдим за проявеният
умисъл от нарушителя, с който е осъществил вмененото му във вина нарушение. В
тази насока следва да се отрази, че жалбоподателя е продължил движението си в
друга посока, последвал е опит да избяга от проверяващите органи и впоследствие
е избягал. Тези безспорни факти са безпротиворечиво доказателство не само за
извършване на процесното нарушение по чл.103 от ЗДвП, но и за доказателство за
проявена очевидна агресия спрямо полицейските органи при и по повод на
изпълнение на служебните им задължения.
От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил
състава на чл.103 от ЗДвП, за което основателно е бил санкциониран по чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП. При определяне размера
на наказанието административнонаказващия орган е наложил наказание към минимума
от 100 лева, но по отношение на Лишаването от право да управлява МПС е определил
наказание към средата от три месеца. Така определеното наказание Лишаване от
право да управлява МПС е неправилно определено, като същото трябва да се
приравни към минимума, както е сторено това по отношение на наказанието глоба.
Ето защо, са налице основания за изменение на така определеното наказание
Лишаване от право да управлява МПС от три месеца на ЕДИН МЕСЕЦ.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: