Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № .........

                                                гр.Казанлък, ……….2015 год.

 

                                 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря.......................Х.К...............................................като разгледа докладваното от съдията............................................гр.дело №2901 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

               Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

               С влязло в сила решение №341/25.06.2014 г., постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо имот пл.№****, за което по плана на гр.Казанлък е отреден УПИ ***-****, кв.***, кад.район *** с площ на УПИ-*** кв.м. с неприложена улична регулация, при граници на УПИ: УПИ ***- ***, УПИ ***-***, УПИ ***ІІ-*** и УПИ ***І-*** и улица ”*******”, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и масивен гараж, при запазено право на ползване и обитаване на Д.С.В. върху 2/4 ид.части до края на живота му, при дялове: ¼ ид.част за С.Д.В., с ЕГН-**********; ¼ ид.част за Д.С.В., с ЕГН-**********;  ¼ ид.част за М.С.Д., с ЕГН-**********  и ¼ ид.част за Д.С.В., с ЕГН-**********.

             В първото с.з. след допускане на делбата е приета за разглеждане предявена по реда и в срока по чл.346 от ГПК претенция от ищеца С.Д.В. срещу Д.С.В., М.С.Д. и Д.С.В. претенции в размер по 24000 лв. за всеки ответник, явяваща се увеличената С.ст на процесния имот,  както и претенции по 21420 лв. за всеки от ответниците за подобрения в имота. Приета за  разглеждане е и предявената от С.Д.В. срещу Д.С.В. с ЕГН-********** претенция за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на идеална част, съответстваща на дела му в размер на 6200 лв. считано от м.10.2012г. до 10.09.2014г. Тъй като е направено искане за периодично заплащане на суми срещу ползването на имота занапред до окончателното извършване на делбата, то следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК.  / Решение №411/27.05.2005 г. по гр. д. №89/2005 г. на ВКС, I г. о./

            Страните не са  заявили възлагателни претенции.

            От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

             По реда на чл.176 от ГПК ответникът Д.С.В., с ЕГН-********** обяснява, че инициативата да се събори старата къща и да се построи нова къща била негова. Когато започнали да строят новата къща, със съпругата си имали 5000лв.-6000лв. Оспорва, че ищецът е извършил подобренията като твърди, че е участвал с труд и средства. Сочи, че ищецът построил първият гараж в дворното място със свои средства, но със негово и съпругата му разрешение.

                От заверено копие на титулна страница, стр.1-4 от спестовна книжка  на ДСК №694041 от 25.06.96 г. е видно, че по сметна на С.Д. В. са внесени на 18.07.96 г. 75500 лв. и на 31.07.96 г. -825000 лв. и изтеглени и към 01.08.96 г. е бил наличен остатък по сметката 500 лв. Съгласно удостоверение  №82/04.02.1997 г.  С.Д.В. е работил в поделение 22160 гр.Казанлък на длъжност „свръхсрочно служащ” от 04.06.1979 г. до 15.12.1996 г. със зачетен стаж 17 години 06 месеца и 12 дни.

               Ищецът обяснява в с.з., че родителите му дали по-голямата сума за да купи апартамент в гр.Казанлък, ул.”******” №31 като към дадената му от тях сума около 15000 лв. добавили с бившата си съпруга 1500 лв. След развода апартаментът бил продаден и за равноС.стта на дела си получил 75500 неденоминирани лева, които внесъл в спестовната си книжка. При пенсионирането си като военен получил обезщетение от 20 заплати, които също внесъл в спестовната си книжка. Парите от спестовната си книжка вложил в построяването на жилищната сграда в процесния имот.

         От показанията на св.С.Б., св.Р.С., св.К.К., св.П.С., св.Г.В., св.Т.И. и св.М.П., които кореспондират помежду си се установи, че 1996/1997 г. ищецът и баща му- ответникът Д.В. започнали да строят нова къща в имота, в който живеели Д.В. и съпругата му М. В.ева. Двамата копали основите, снабдявали с материали за строежа. Ищецът зидал, направил дограмата, а ответникът В. носел материалите и помагал/”…..Помня, преди години в имота на дядо Д. имаше стара кирпичена къща. Беше малка. Имаше един малък гараж от дървения, дето си вкарваше „******..”..Не мога да кажа кога започнаха да строят новата къща, но 1997г. може би, защото аз строих тогава. Останаха ми над 2000 нови тухли. Дядо Д. ми се обади, че им трябват тухли и тъй като тези, които ми останаха заемаха почти едната стая от новата ми къща, лично аз ги закарах с помощта на синове от моето семейство, в двора на дядо Д.. Продадох му ги.  Бяхме се разбрали преди това за цената по 34 ст. на тухла. Той ми плати 680 лв.. Виждал съм да работят и дядо Д., и С. - синът му. Виждал съм дядо Д. да обикаля около техникума да събира камъни за темелите..”св.Б.; „…Имаше в двора стара къща. Не си спомням точно, но мисля, че тя беше с две стаи. Къщата, доколкото зная, беше кирпичена…Сега в имота има голяма къща и имат гараж…Къщата я строиха след демокрацията. Двамата, баща и син строиха къщата. Почнаха първо от основите. Аз съм ги гледал като копаеха основите. И двамата копаеха. Носеха камъни. Чичо Д. основно носеше камъните с неговата кола. Имаше „******”, който го използваше за товарене. Виждах, че С. зида, а чичо Д. носеше материалите…Те я правеха през годините поетапно. Дори още сега, къщата не е завършена….Основите се копаеха ръчно… Ръчно копаеха - единият копаеше, другия изхвърляше и се сменяха. Други работници не съм виждал, освен К., който измазваше къщата външно…”св.С.; „…. Къщата му беше в началото стара, след това започнаха да правят нова къща…Виждал съм С. и баща му да строят. Освен двамата, други работници не съм виждал. Къщата не я построиха бързо. Строяха я във времето…С. ме извика за мазилката. Най- напред измазах таваните на втория етаж на къщата, която е двуетажна с тавански стаи. Мазал съм терасите. Мазал съм и гаража, който се намира на първия етаж вътре. Външно съм мазал и гаража, което е част от стената на къщата. Бай Д. ми плати. На мен бай Д. ми е помагал за бъркането на вар, цимент и пясък…”св.К.; „…Строежът на къщата, може би е започнал около 1997г.. Освен старата къща в имота имаше и гараж…И двамата съм виждала да работят-Д. и С.. Виждала съм през останалото време Д. да чука или да копае…Виждала съм и други хора да мажат. Да, ето това е човекът /свидетелката посочи свидетеля К.К./…На отливането на плочата бяха много хора. Д. беше пенсионер и работеше в Механотехникума като домакин..”св.С.; „…Виждала съм, двамата започнаха да копаят основите. Единият копае, другия изхвърля. Винаги двамата съм виждала да строят заедно. Виждала съм ги по етажите… С. зидаше,а баща му качваше вар, тухли, строителни материали. За два случая знам за строителни материали: бай Д. купи тухли от това момче /свидетелката посочи свидетелят С.Б./…С. дори му прекарваше тухлите с количка. Бях у тях, когато му докараха на дядо Д. един камион баластра. Видях, че той плати баластрата. Уговаряха се нещо с човека, че това няма да бъде последно. Бай Д. имаше едно „******”-че. С него съм го виждала да кара камъни. Бай Д. беше военен, беше се пенсионирал…Съпругата му беше бродирачка, а той шивач, шиеше панталони и сега го търсят хората и сега дори прави всякакъв вид ремонти на дрехи. Работеше също 2-3 години и в техникума…”св.В.; „…Преди да строят новата, в двора им имаше стара къща на един етаж и стопански постройки.. Къщата я строиха, когато леля М. беше жива…Винаги са работили двамата - чичо Д. и С.. Единият ако копае темелите, другия изрива пръстта, плътно един до друг. Чичо Д. винаги е участвал…Чичо Д. имаше едно „******”-че и с него караше материали. С. повече е зидал като Д. му носеше материали – вар, тухлите, всичко…Съседът съм виждал, К.К., когато измаза къщата и гаража… Постепенно я градиха. В имота има един друг гараж, но той е старият. В къщата има един гараж.. Бай Д. съм виждала да кара с „******”-чето цимент, материали. Бай Д. се занимава с шев, шивач е. Прави услуги, шие...”св.И.; „…През 1996г. започнаха да строят баща и син, Д. и С.. Започнаха поетапно. С. и Д. си караха  материали, къртеха. Виждал съм ги вар да чупят, камъни докараха с „******”-чето.. След като събореха старата къща, Д. и С. копаха основите. Д. и С. отливаха основите. С. си зидаше. С. беше майстора, а дядо Д. му помагаше..Леля М. там живееше. Виждал съм я да помага, тухлички да пренася, готви им..С. направи дограмата и на първия, и на втория етаж. Имаше машини. Знам, че К. /К./ комшията маза таваните, а външно С.маза. К. прави гаража и таваните на терасите…С.прави гаража, но чичо Д. го измаза…”св.П./. От показанията на св.В.П. ищецът и съпругата му В.В. живеели в апартамент в гр.Казанлък. Свидетелката П. сочи, че през пролетта на 1997 г. приятели на ищеца и съпругата му им дали 2500 марки.

               Съдът намира, че следва да кредитира показанията на посочените по-горе свидетели тъй са преки, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а и тези свидетели нямат родство със страните.

              Съдът не кредитира показанията на св.В.В., съпруга на ищеца за закупени от него тухли, цимент и желязо, тъй като не кореспондират с останалите доказателствата по делото, а и тя се явява заинтересован от изхода на делото свидетел по смисъла на чл.172 от ГПК, показанията и са дадени в последващо разпита на свидетелите на ответниците  заседание, а и обслужват каузата на ищеца.

               По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено. Съдът възприема заключението на експертизата, тъй като е мотивирано и компетентно. Пазарната цена на имота е формирана чрез прилагане на двата метода: на вещната стойност и на сравнителните продажби, при съобразяване с местоположението, вида, размера и състоянието на имота. Съгласно заключението и поясненията на в.л. първият етаж на жилищната сграда, състоящ се от коридор, кухня, дневна, спалня, килер, баня, тоалетна и гараж е довършен и се ползва за живеене. Вторият етаж на жилищната сграда, състоящ се от коридор, кухня, дневна, две спални, килер, баня и тоалетна е в груб строеж към момента на изготвяне на заключението и не може да бъде самостоятелно жилище, а външният гараж в югозападната част на дворното място е едноетажна постройка с каменна и тухлена зидария. Към момента на изготвяне на експертизата процесният имот е неподеляем, а средната му пазарна стойност е 95088 лв. в т.ч. дворното място 18040 лв., външен гараж 2287 лв., първи етаж 39529 лв., втори етаж 28711 лв., вътрешен гараж 5336 лв., подпокривно пространство 1185 лв.  Стойността на правото на ползване върху целия имот е 36712 лв., а на 2/4 ид.части-18356 лв.  Стойността на месечния наем за целия имот е 294 лв., а за ¼ ид.част- 74 лв. Стойността на всички СМР към датата на извършване на експертизата е 64760 лв. без ДДС, а стойността им към 27.04.2008 г. е 82822 лв. без ДДС, като в приложената таблица №1, лист 19-48 към заключението са описани подробно всички видове работи по стойност.

                 Не е спорно, че ответникът Д.В., баща на ищеца живее в процесния имот и обитава първия етаж на жилищната сграда, който е годен за реално ползване.

                 Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

                 Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител е да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. В настоящият случай такава възможност не е налице, тъй като съделителите са четирима, с различни права, при един неподеляем, жилищен имот. По делото не са предявени възлагателни претенции по чл.349, ал.2 от ГПК, но и в случая разпоредбата е неприложима, тъй като съсобствеността е смесена /комбинирана/, възникнала в резултат на повече от един юридически  факт- наследяване и сделка. Ищецът и ответникът Д.С.В./дядо/ имат  качеството на наследници, а ответниците Д.С.В. и М.С.Д. са придобили идеалните части по силата на прехвърлителна сделка /дарение/. Съгласно т.8 от ТР №1/19.05.2004г на ВКС при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./  респ. чл.349, ал.2 от ГПК. За ликвидиране на съсобствеността не може да се приложи и разпоредбата на чл.353 от ГПК, тъй като съделителите са четирима, при един неподеляем имот. По всички изложени съображения и при условията на чл.348 от ГПК съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, при първоначална пазарна цена  95088 лв.

              ІІ. По претенциите на ищеца по чл.346 от ГПК за подобрения в имота:

              Ищецът претендира заплащане стойността на извършени в имота подобрения, описани в молба от 02.09.2014 г.  Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесният имот са построени гараж и двуетажна жилищна сграда с вътрешен гараж. Съдът приема за доказано, че двуетажната жилищната сграда е построена от ищеца С.В. и ответникът Д.В.-негов баща като строежът започнал  в периода 1996 г.-1997 г. От гласните доказателства се установи, че Д.В. и С.В. са строили заедно-  копали основните на жилищната сграда и заливали плочите, ищецът зидал, а ответникът В. му помагал. Преди строежа на двуетажната къща ищецът построил гараж. От заключението на експертизата се установи, че стойността на двуетажната жилищна сграда, ведно с гаража на първия етаж е 74761 лв., а стойността на външния гараж е 2287 лв.

             По делото няма спор, че тези подобрения са извършени приживе на наследодателя на ответника Д.В. и ищеца С.В..  Към момента на построяване на обектите /двуетажна жилищна сграда с вътрешен гараж и външен гараж/ процесният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена на 27.08.2008 г. със смъртта на М. Х.В.- съпруга на Д.В. и майка на ищеца. Следователно по отношение на 2/4 ид.части от процесния имот ищецът /син/ и ответникът Д.В. /преживял съпруг/ са съсобственици по силата на наследственото правоприемство съгласно чл.9 ал.1 от ЗН, а до 22.10.2012 г. /договора за дарение/ останалите 2/4 ид.части от имота са били собственост на ответник Д.В., с ЕГН-**********  по арг. на чл.27 вр. с чл.26, ал.1 от СК /отм./ до отчуждаването им на двамата ответници, негови внуци. Предвид това, че по наследство ищецът е придобил само ¼ ид. част от делбения имот, то за тази част претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл.12, ал.2 от ЗН, а по отношение на втората претенцията за подобрения предвид това ищецът С.Д. не е живял и не е ползвал процесния имот както към момента на построяване на обектите, така и след това, то в останалите 2/4 ид. части в имота той не се явява подобрител по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и не разполага с правото по чл.12, ал.2 от ЗН, поради което тази претенция следва да бъде квалифицирана по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

           Според чл.12, ал. 2 от ЗН всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Следователно възникването на правото на обезщетение по чл.12, ал.2 от ЗН е обусловено от наличието на следните кумулативни материални предпоставки: претендиращият да има качеството на наследник, който лично е допринесъл за увеличението на наследството, или да е правоприемник на такъв наследник; да е спомогнал за увеличаване на наследственото имущество - да е резултат на средства и/или труд, вложени от наследника и да се състои в увеличаване на актива или намаляване на пасива на имуществото на наследодателя, включително и чрез поемането или изплащането на дълг, който би могъл да доведе до отчуждаването и до фактическото намаляване на имуществото на наследодателя като при определяне на размера на увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не колко е изразходвал наследника в средства и труд; това да е станало приживе на наследодателя; наследодателят да е бил съгласен или да е приел действията на наследника и претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин. При наличието им претендиращият съделител следва да бъде възмезден в имот или пари и съдът е обвързан с искането на наследника. Същността на увеличението е изяснено в решение №70/26.03.2010 г. по гр.д.№304/2009 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, което съставлява задължителна практика съгласно т.2 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В него е прието, че увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно под някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Приема се, че за размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, т.е. преценката дали е налице увеличение и каква е неговата стойност се прави към момента на извършване на делбата /решение №1233/30.12.2008 г. по гр.д.№4939/2007 г. на ВКС, I г.о./. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира претенцията на ищеца по чл.12, ал.2 от ЗН срещу третия ответник-негов баща и сънаследник за основателна.  Ищецът е наследник на ¼ ид.част от процесния имот. Приживе на наследодателя М. В. той е вложил средства и труд в построяването на гараж и на двуетажната жилищна сграда, с което е подобрил наследственото имущество и не е бил възнаграден от наследодателя /дарение, завещание или ползване на имота през определен период от време/. Безспорно стойността на делбения имот се е увеличила със стойността на построените обекти, която съгласно експертизатае: двуетажната жилищна сграда, ведно с гаража на първия етаж-74761 лв. и гараж -2287 лв. или общо 77048 лв. Като се отчете обстоятелството, че наследодателят В. е била собственик на ½ ид.част от имота, то увеличението на наследството е 38524 лв. Съразмерно на наследствената част -1/4 ид.ч., наследникът Д.В.  следва да заплати на ищеца обезщетение по чл.12, ал.2 от ЗН в размер на 9631 лв., а в частта до претендираните 24000 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

           Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни претенциите на ищеца срещу Д.С.В., с ЕГН-********** и М.С.Д. за заплащане на сумата от по 24000 лв. всеки от тях, представляваща увеличената в резултат на извършените подобрения стойност на процесния имот, тъй като те нямат качеството наследник, а основанието на което са придобили собствеността върху ид.части от процесния имот е разпоредителна сделка.           

            Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, ако няма друг иск, с който да се защити. Съгласно задължителните разяснения по т.4 от Постановление №1/28.V.1979 г. по гр.д.№1/79 г. на Пленума на ВС „при хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума измежду обединяването и обогатяването”. В настоящия случай се установи, че в периода 1996 г.- 1997 г., а и след това ищецът не е бил владелец на процесния имот респ. държател или гестор, но е участвал с труд в построяването на гараж и двуетажната жилищна сграда доколкото по делото няма категорични доказателства, че е закупувал с лични средства необходимите за строителството материали. Тъй като в построяването е участвал с труд и ответника Д.В., то последният като собственик на 2/4 ид.части от имота се е обогатил с ½ от стойността на спестените средства за труд, а ищецът е обеднял. Стойността на СМР е 64760 лв. /СТЕ/, а според дела на ответника Д.В. в съсобствеността-2/4 ид.части стойността е 32380 лв. Ответникът Д.В. дължи на ищеца сумата от 16190 лв., явяваща се ½ от стойността на спестените средства за труд, с която сума се е обогатил, а частта до претендираните  21420 лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

             Задълженията за заплащане на подобрения възникват в тежест на лицето, което притежава правото на собственост върху имота към момента, в който те са били извършени. Тези задължения не следват собствеността. С подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им /арг. чл.92 от ЗС/ и затова именно това лице, а не неговите частни правоприемници, дължат заплащането им. Ответниците Д.С.В., с ЕГН-********** и М.С.Д. са последващи приобретатели, не заместват своя праводател за задълженията му към подобрителя на имота за извършените подобрения по времето, преди придобиване на собствеността върху имота от ищеца. Такова заместване не произтича нито от закона, нито от договора, въз основа на който приобретателите са придобили собствеността върху 2/4 ид.части от имота.

              По претенцията по чл.346 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС:

              Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва общата вещ лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени. В този смисъл е и приетото ТР №7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта. От значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е средството за защита на лишения от възможността съсобственик пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания от него дял в съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците, а размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота в съсобствеността. Тъй като с обезщетението се репарират вреди, то се дължи, когато са реално претърпени т.е. обезщетението се дължи за минало време. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В настоящият случай ответникът Д.В., с ЕГН-**********  ползва делбения имот. Ищецът не е навел довод и не е представил доказателства писмено да е искал да ползва своята част от съсобствеността преди подаването на исковата молба, поради което за писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС следва да се приеме исковата молба. От датата на получаването  на исковата молба- 12.02.2014 г.  до датата на предявяване на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС по реда на чл.346 от ГПК /Решение №294/13.07.2010 г. по гр. д. №2654/2008 г. на ВКС,  I г. о. по чл.290 от ГПК/ Ответникът не е навел твърдения, а и не ангажира доказателства, че на свой ред е поканил ищеца да ползва имота, тъй като няма право на обезщетение този, който отказва да приеме предоставена му възможност да ползва вещта. Следователно за периода от 12.02.2014 г./датата на връчване на исковата молба/ до 10.10.2014 г. /датата на приемане на претенцията/ третият ответник Д.В. дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен за 1/4 ид.ч. от процесния имот. Размерът на дължимото се обезщетение за времето от 12.02.2014 г. до 10.10.2014 г., съответстващо на наемното възнаграждение определено от съда с оглед на чл.162 от ГПК и заключението на експертизата е 587.16 лв. / при месечен пазарен наем на целия имот -294 лв. респ. за 1/4 ид.ч.- 74 лв./. Ответникът Д.С.В., с ЕГН-**********  дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на 1/4 ид.част процесния имот за времето от 12.02.2014 г. до 10.10.2014 г. размер на 587.16 лв., като в частта до претендираните 6200 лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

              Съгласно нормата на чл.344, ал.2 от ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделители от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Цитираната норма регламентира правото на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Обезщетението се изчислява на база средна наемна цена, а по искането съдът се произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде изменяно от същия съд. Същото е за бъдеще време, считано от постановяване на определението до окончателното извършване на делбата. Предвид това ответникът Д.В. с ЕГН-**********  следва да бъде осъден да заплаща на ищеца сумата 74 лв. месечно за ползване на ¼ ид.ч. от имота, считано от постановяване на настоящото решение до окончателно извършване на делбата.

               По разноските: Ищецът претендира съдебни разноски по списък по чл.80 от ГПК, като в последното с.з. е направено уточнение досежно възнаграждението по договора за правна помощ от 02.09.2014 г. По аргумент от нормата на чл.355 от ГПК следва, че направените от съделителите разноски в производството по съдебната делба остават за тяхна сметка. Поради това направените от страните в настоящото производство разноски във връзка с иска за съдебна делба остават за тяхна сметка така, както са ги направили- ищецът в размер на 710 лв. в т.ч. 500 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 09.12.2013 г., 10 лв. за вписване на исковата молба и 200 лв. за експертиза. Само за съединените с иска за делба искове по чл.31, ал.2 от ЗС, чл.12, ал.2 от ЗН и чл.59 от ЗЗД се следват разноски съобразно общите правила на чл.78 от ГПК. Ответникът Д.С.В., с ЕГН-********** следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковите претенции съдебни разноски в размер на 342.12 лв. от които: 281.76 лв. за адвокатско възнаграждение и 60.36 лв. държавна такса за иска по чл.76 от ЗН.

          За приключване на делбеното производство на основание чл.355 от ГПК страните следва да заплатят по сметка на Казанлъшки районен съд държавна такса съобразно стойността на дела си както следва: С.Д.В. в размер на 950.88 лв., Д.С.В. в размер на 950.88 лв., М.С.Д. в размер на 950.88 лв. и Д.С.В. в размер на 950.88 лв. Ищецът С.Д.В. следва да заплати по сметка на РС-Казанлък: 2494.96 лв. държавна такса върху отхвърлената част на претенциите по чл.12, ал.2 от ЗН; 1922.80 лв.държавна такса върху отхвърлената част на претенциите по чл.59, ал.1 от ЗЗД и 224.51 лв. държавна такса върху отхвърлената част на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. Ответникът Д.С.В., с ЕГН-********** следва да заплати по сметка на РС-Казанлък:  23.49 лв. държавна такса върху уважената част на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, 385.24 лв. държавна такса върху уважената част на иска по чл.12, ал.2 от ЗН и 647.60 лв. държавна такса върху уважената част от иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И  :

 

               ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот: дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо имот пл.№****, за което по плана на гр.Казанлък е отреден УПИ ***-****, кв.***, кад.район ***, с площ на УПИ-*** кв.м. с неприложена улична регулация, при граници на УПИ: УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***ІІ-*** и УПИ ***І-*** и улица ”*******”, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и масивен гараж, при запазено право на ползване и обитаване на Д.С.В., с ЕГН-**********  върху 2/4 ид.части до края на живота му; с пазарна цена  на имота 95088 лв./ деветдесет и пет хиляди, осемдесет и осем лева/ като получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва:

               - 1/4 идеални части за С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора;

                 -1/4 идеални части за Д.С.В.,***;

                 -1/4 идеални части за М.С.Д., с ЕГН-********** ***;

                 -1/4 идеални части за Д.С.В., с ЕГН-********** ***.

                 ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** ***  да заплати на С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на 1/4 ид.част от съсобствения имот, находящ се в гр.Казанлък, ул.”*****” №12 за времето от 12.02.2014 г. до 10.10.2014 г. размер на 587.16 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до претендираните 6200 лв. като неоснователна.

               ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** ***  да заплаща на С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора, на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата 74 лв.месечно за ползването на недвижимия имот: дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо имот пл.№****, за което по плана на гр.Казанлък е отреден УПИ ***-****, кв.***, кад.район ***, с площ на УПИ-*** кв.м. с неприложена улична регулация, при граници на УПИ: УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***ІІ-*** и УПИ ***І-*** и улица ”*******”, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и масивен гараж, за периода от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

            ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора  на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.12, ал.2 от ЗН сумата от 9631 лв., представляваща ¼ ид.част от стойността на увеличението на наследството на М. Х. В. следствие извършените от С.Д.В. подобрения приживе на наследодателя, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до претендираните 24000 лв. като неоснователна.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора против Д.С.В.,*** претенция за сумата 24000 лв. на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.12, ал.2 от ЗН и претенция за подобрения  в размер на 21420 лв. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД като неоснователни.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора против М.С.Д., с ЕГН-********** *** претенция за сумата 24000 лв. на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.12, ал.2 от ЗН и претенция за подобрения  в размер на 21420 лв. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД като неоснователни.

            ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 16190 лв. с която се е обогатил неоснователно със стойността на спестените средства за труд в построяването на двуетажната жилищна сграда и гараж в недвижимия имот, находящ се в гр.Казанлък, ул.”*****” №12 като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до претендираните 21420 лв. като неоснователна.

             ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 342.12 лв.

             ОСЪЖДА С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 950.88 лв. държавна такса върху стойността на дела и 4642.27 лв. държавна такса по исковете по сметки.

             ОСЪЖДА Д.С.В.,*** да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 950.88 лв.държавна такса върху стойността на дела.

             ОСЪЖДА М.С.Д., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 950.88 лв. държавна такса върху стойността на дела.

            ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 950.88 лв. държавна такса върху стойността на дела и 1056.33 лв. държавна такса по исковете по сметки.       

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                    Районен съдия: