РЕШЕНИЕ
№………
град ПЛЕВЕН, 31.07.2020 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в публично заседание на тридесети юли , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д.
№ 513 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Въззивно
обжалване.
С решение №147/ 29.01.2020г., постановено по гр.д.№
5247/2019г., Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П.С. с ЕГН **********,*** против А.П.Т. с ЕГН **********,***, ИСК с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 360 лв. — неплатена наемна цена за м.
април 2019г. по Договор за наем от 01.10.2017г.; 4,86 лв. - неустойка за
забава; 222,29 лв. – стойност на потребена топлинна енергия в наетия имот за
периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г. и начислена от доставчика на услугата лихва
за забава в размер на 3,23лв.; 255,97 лв. – стойност на потребена
електроенергия в наетия имот за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.; 64,89 лв.
— стойност на потребена вода за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г.,
представляващи част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.05.2019г. по ч.гр.д.№3390/2019г. по описа на ПлРС,
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на А.П.Т. с ЕГН **********
срещу И.П.С. с ЕГН ********** за сумата в общ размер на 960лв., от която 360лв.
платен депозит по Договор за наем от 01.10.2017г. и 600лв. направени разходи по
поставяне на външна топлоизолация на 12 кв.м. по външни стени на наетия имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.П.С. с ЕГН ********** против Г.Р.Й. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването
на горните вземания и в отношенията с ответника Г.Й., както и за установяване съществуването на солидарност
между ответниците относно задължението за плащане на същите вземания, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, И.П.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на А.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Р.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 350 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Това решение е
съобщено на И.П.С. ,чрез пълномощника му
адв. Р.Х. на 28.02.2020г.,откогато тече
двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 18.03.2020г. е постъпила въззивна жалба от И.П.С.
,чрез пълномощника му адв. Р.Х.
срещу това решение на РС-Плевен . Жалбата е насочена само срещу тази
част от решението с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу ответницата
А.Т. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответницата.Не се обжалва решението в частта с която
е отхвърлен искът по отношение на втория ответник Г.Р.Й. и в тази част то е
влязло в сила.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата, е редовна.
Внесена е дължимата д.т. за въззивно
обжалване.Жалбата съдържа твърдения в
какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво
е искането, подписА.е от пълномощника на
жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата стрА.по
делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема стрА.А.П.Т.,чрез
пълномощника и адв. М.И. според който въззивната жалба е неоснователна.
Плевенски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си
по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че
РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и
правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба
пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната
инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното
решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен ,които са подробни и засягат всички значими за решаване
на делото спорни въпроси и възражения.
С въззивната жалба ,като се позовава на допуснати от първоинстанционият съд съществени процесуални нарушения , се прави искане да бъде дадена възможност на въззивника да вземе становище по представените от ответницата пред РС-Плевен доказателства –договор за СМР и по събраните гласни доказателства ,както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при довеждане от въззивника за опровергаване на гласните доказателства на свидетеля ,посочен от ответницата пред първата инстанция.
По този повод
, още в определението си по чл.
267 от ГПК ,Плевенски
окръжен съд е приел ,че няма основание
да се уважат доказателствените искания на
въззивника ,тъй като не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК на
която се позовава въззивника , а именно да са били допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения,които да са попречили на
събирането на относими към спора доказателства,които по тази причина да следва
да се съберат от въззивната инстанция.
Не са допуснати
сочените от въззивника съществени процесуални нарушения по даване ход на делото
в отсъствие на пълномощника на страната – ищец, при положение ,че не е била
налице едновременно с това надлежно заявена и удостоверена пред съда пречка за явяването и на самия ищец. Закона/
чл. 142,ал. 2 от ГПК / и трайната
съдебна практика по неговото прилагане категорично сочат ,че делото
задължително се отлага само когато са налице едновременно препятствия за явяването както на страната по
делото ,така и на нейния пълномощник .Тъй като в случая такова препятствие е
било налице само пред упълномощения от И.С. адвокат Р.Х. , но не е било налице
по отношение на самия И.С. ,то правилно ПлРС е дал ход на делото за извършване
на процесуалните действия в първото съдебно заседание ,проведено на
08.01.2020г.В случая е бил спазен и срокът за призоваване на страната-
ищец по чл. 56, ал. 3 от ГПК и в т.см. не са допуснати от ПлРС никакви
процесуални нарушения ,които да са довели до твърдяното във въззивната жалба
негово лишаване от право на защита или до невъзможност да организира своята
защита поради това ,че бил много кратък срока между получаване на призовката за
делото и датата на съдебното заседание.
Проявената от страната пасивност и незаинтересованост от делото ,намираща израз в неявяването на ищеца в
първото по делото с.з. при положение,че му е било известно препятствието за
явяване по делото, съществуващо пред упълномощения от него адвокат , не може да
се вменява във вина на съда ,който е извършил надлежно призоваване на страните
за това съдебно заседание , като заедно с това е връчил надлежно чрез
пълномощника на страната ,така както изисква чл. 39 от ГПК и подадения от
ответниците писмен отговор с приложените към него доказателства,както и препис
от определението на ПлРС от 06.12.2019 г. в което е отразен и проектодоклада на
съда по делото. В т.см. според ПлОС , РС-Плевен е спазил процесуалните норми на
чл. 39 от ГПК , чл. 56 ,ал. 3 от ГПК и чл. 140 от ГПК ,като е съобщил на страните
проекта си за доклад по делото ,дал им е възможност да се запознаят с
направените от противната стрА.възражения и доказателствени искания , и по този
начин е гарантирал правото на защита на всяка от двете страни в условията на
равенство на страните и спазване на състезателното начало в гражданския процес. По тези съображения , Плевенски окръжен съд е
приел ,че няма основание да се уважат и доказателствените
искания на въззивника ,тъй като не е
налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК на която се позовава въззивника , а
именно да са били допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения,които да са попречили на събирането на относими към спора
доказателства,които по тази причина да следва да се съберат от въззивната
инстанция.
С писмения отговор
на въззивната жалба също така е било направено искане при условията на евентуалност/ ако бъде
допуснат до разпит свидетел на въззивника/ ,то да бъде допуснат един свидетел
при довеждане от въззиваемата стрА.за установяване ,че лицето Ц.Д. е била
посочена от наемодателя да и се предават сумите по договора за наем ,че в
апартамента е имало мухъл и че е извършена външна топлоизолация в апартамента
със знанието на наемодателя. Към отговора са приложени и 2 бр. разписки за
платен наем за м. ноември и декември 2017г.,но не е направено изрично искане
същите да се приемат като писмени доказателства по делото.Такова искане е направено изрично в съдебно заседание пред
ПлОС на 30.07.2020г. ,но и то е оставено без уважение поради това ,че е
преклудирано на осн. чл. 266,ал.1 от ГПК .
При това положение
,следва ,че ПлОС трябва да обсъжда същите доказателства,които са били събрани
пред ПлРС и че няма нови доказателства ,които да се предмет на разглеждане във
въззивното производство.При това според ПлОС , РС-Плевен е извършил правилна и
законосъобразна преценка на събраните пред него писмени и гласни доказателства
и въз основа на правилно установената вследствие на тази преценка фактическа
обстановка , е направил и правилни правни изводи за това ,че претенцията на
ищеца е погасена чрез направеното от ответника
възражение за съдебно прихващане
с насрещни вземания на А.Т. ,произтичащи от същия договор за наем от
който извежда претенцията си и ищеца.
Неоснователно е развитото във въззивната жалба
оплакване ,че сумата 360 лв. представляваща депозит по договора за наем не било
установено ,че е заплатена от ответницата на ищеца И.С. ,тъй като от
представената от ответницата разписка било видно ,че тя е заплатена на трето
лице - Ц.Д. Н.. По този повод следва да се отбележи ,че ищецът не е
твърдял в исковата си молба, че не е
получил този депозит , нито впоследствие е реагирал на твърденията и
възраженията от писмения отговор на ответниците ,в смисъл ,че действително е
получил посоченият в договора за наем
депозит в размер на 360 лв.,чието заплащане е предвидено в чл.5.6 от наемния
договор да се извърши при подписване на договора за наем. Ищецът , ако е имал възражения
относно плащането на депозита от 360 лв. ,каквото твърдение е въведено в спора
от ответниците , е следвало най-късно в първото съдебно заседание да оспори
това твърдение и едва в такъв случай би възникнала и необходимост съда да
изследва този въпрос ,ако е поставен като спорен между страните. Тъй като ищецът , обаче не е реагирал на твърденията от писмения отговор на
ответниците ,то не е възникнала необходимост от изрично изследване на този
въпрос и плащането на депозита от 360лв. правилно е третирано от ПлРС като установен,неоспорен
от противната стрА. факт.
Освен това,като се
има предвид и представения от самия ищец приемо-предавателен протокол от
01.10.2017г. за предаване на жилището на наемателя ,то логично се налага извода
,че процесния депозит е бил заплатен от наемателя именно при подписване на
самия договор за наем.В противен случай наемодателят не би предал жилището за
ползване от наемателя.
Заедно с това ,недопустимо
е едва с въззивната жалба да се твърдят нови обстоятелства, касаещи
фактическата обстановка ,свързА.със сключването
и изпълнението на задълженията на страните по договора за наем. В т.вр. следва
да се отбележи ,че дори не е било необходимо представянето от стрА.на
ответниците по иска на разписката за получена парична сума –депозит в размер на
360 лв. / на л. 81 от делото на РС-Плевен / именно поради това ,че това
обстоятелство от фактическата обстановка по делото не е било въведено като
спорно от страните по делото.
Поради тези
съображения, правилно и ПлРС е приел ,че след прекратяване на наемния договор по
взаимно съгласие на страните, за наемателя е възникнало вземане за въпросния
депозит от 360 лв., който съгласно чл.5.6 от договора за наем следва да бъде
възстановен от наемодателя след изтичане срока на договора.
Неоснователно е и
оплакването ,че по делото не били събрани годни доказателства за направените от
Ана Т. разходи в размер на 600лв. за
сметка на ищеца по чл. 6 от договора за наем.Такива годни доказателства са били
представени от ответника с писмения отговор на исковата молба и това са
договора за изработка от 19.11.2018г. ,сключен между Ана П.Т. като възложител и
„ *** „ ЕООД като изпълнител за извършване на 12 кв.м.външна топлоизолация на посоченото в договора за наем жилище при възнаграждение от 600лв. ,
съпроводен и с приемо –предавателен протокол от 28.11.2018г. за приемане от
възложителя на извършената работа по този договор. В подкрепа на тези писмени
доказателства,които сами по себе си са достатъчни за да установят извършването
на договорената топлоизолация , са и свидетелските показания на разпитания пред
РС-Плевен свидетел Ивайло Димитров ,който изрично ,подробно и обстоятелствено
установява както нуждата от извършването на такъв ремонт на жилището ,така и
неговото действително извършване.Касае
се напълно годни доказателства
,които в съвкупност установяват безпротиворечИ.извършването на
твърдяната в писмения отговор външна топлоизолация на процесното отдадено под
наем жилище на посочената в договора за изработка от 19.11.2018г стойност –
600лв.
Писмените
доказателства,преписи от които са били връчени на ищеца ,тъй като те са
били представени още с писмения отговор от ответниците , не са били
своевременно оспорени от него ,така както изисква чл. 193 от ГПК и по тази
причина те правилно са ценени от РС-Плевен като годни писмени
доказателства,които освен това са подкрепени и от гласни доказателства ,съдържащи се в
показанията на свидетеля И.Димитров.
Поради тези
съображения , правилно ПлРС е приел, че в полза на ответницата А. Т. е възникнало
и насрещно вземане срещу ищеца за сумата 600лв. ,което вземане се основава на
чл. чл. 6.3 във вр. с чл. 6.2 и чл. 6.1 от договора за наем,които предвиждат
дейностите по ремонт и поддръжка на
жилището да се извършват от наемодателя , а в случай, че се наложи те да бъдат
извършени от наемателя ,то това става за сметка на наемодателя ,като наемателя
има право да удържи направените в т.вр. разходи от предстоящи дължими наемни
вноски .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че решението на РС-Плевен не страда
от посочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход
на делото , би следвало въззивникът да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна А. Т. направените от нея за тази инстанция деловодни
разноски ,които според доказателствата за тяхното извършване са в размер на 350
лв.- адвокатски хонорар. Направено е ,обаче ,възражение от стана на ищеца за
прекомерност на тези разноски на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК ,което ПлОС намира
за основателно ,като се има предвид, че цената на иска е под 1000 лв. с оглед
на което и съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,минималния размер на
адвокатското възнаграждение в т.сл. е 100лв. Именно до този размер следва да се
редуцират деловодните разноски, които да се присъдят в полза на ответника А. Т.
,която ги е направила във въззивното производство.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение №147/ 29.01.2020г., постановено по гр.д.№
5247/2019г. на Плевенски районен съд в
обжалваната му част с която Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П.С.
с ЕГН **********,*** против А. П.Т. с
ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 360 лв. — неплатена
наемна цена за м. април 2019г. по Договор за наем от 01.10.2017г.; 4,86 лв. -
неустойка за забава; 222,29 лв. – стойност на потребена топлинна енергия в
наетия имот за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г. и начислена от доставчика на
услугата лихва за забава в размер на 3,23лв.; 255,97 лв. – стойност на
потребена електроенергия в наетия имот за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.;
64,89 лв. — стойност на потребена вода за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г.,
представляващи част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.05.2019г. по ч.гр.д.№3390/2019г. по описа на ПлРС,
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на А. П.Т. с ЕГН **********
срещу И.П.С. с ЕГН ********** за сумата в общ размер на 960лв., от която 360лв.
платен депозит по Договор за наем от 01.10.2017г. и 600лв. направени разходи по
поставяне на външна топлоизолация на 12 кв.м. по външни стени на наетия имот.
ОСЪЖДА И. П.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на А. П.Т. с ЕГН ********** ,с адрес ***,
сумата от 100 лв., представляваща направени от нея деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение,след редукцията им на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280,ал. ІІІ,т.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :