РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител държавен инспектор Д. Д. - Д. против решение №
260026/29.12.2023г., постановено по гр.д. № 2640/2018г. на ОС – Варна, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против Г. Н. Т. и Б. В. А.
искове с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ
/сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане от Г. Т. в полза на държавата на
лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № В 6012 КМ и 55% ид.ч. от недвижим имот
– апартамент № 11, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 122, ведно с
прилежащите му изба и таванско помещение.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон
и установеното от доказателствата, както и при превратно тълкуване на
дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Излагат се аргументи
за това, че съдът неправилно е определил стойността на притежаваното от Г.
Т. имуществото в края на проверявания период, приемайки оценки на същото
към датата на придобиването му, вместо към края на проверката, респ.
предявяване на иска и невключвайки в имуществото вземанията по посочени
договори за заем. Твърди се също така, че неправилно съдат е игнорирал
доказания по делото факт за фактическо съжителство между Г. Т. и ответника
1
Б. А., също проверявано лице, в резултат на което в изчисленията за
стойността на наличното имущество неправилно не е включено
притежаваното от него имущество /вземания по договори за заем/, както и
неправилно е приел, че това обстоятелство е неотносимо предвид направения
отказ от предявените срещу Б. А. искове. Във връзка с последното се
навеждат оплаквания за допуснато процесуално нарушение – заличен
допуснат им свидетел. Излагат се подробни аргументи по съществото на
спора и приложението на закона, в частност как следва да бъде направен
извода за наличие на несъответствие и какво се включва в понятието
имущество. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
съдебния акт и уважаване на предявените искове.
В с.з. въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от ответната страна -
въззиваемите Г. Н. Т. и Б. В. А.. В с.з. същите изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ против Г.
Н. Т. и Б. В. А. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ и разгледани
по реда на ЗПКОНПИ, на основание §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /сегашно
наименование ЗОНПИ, ДВ бр.84/2023г./.
В подаденото въз основа на Решение № 992/21.11.2018г. и Решение №
993/21.11.2018г. на КПКОНПИ /КОНПИ/ мотивирано искане до съда са
изложени твърдения, че по повод уведомления на Окръжна прокуратура –
Варна с рег.№ УВ-353/08.02.2017г. и рег. № УВ-352/08.02.2017г. за
повдигнати обвинения срещу Г. Т. и Б. А. за извършени от тях престъпления
по чл.252, ал.2 вр. ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.17 ЗОПДНПИ
/отм./, Комисията е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на двамата въззиваеми, с проверяван период
28.02.2007г. – 28.02.2017г. Предвид събраните данни по наказателното
производство и в хода на проверката се твърди, че проверяваните лица са
живеели на семейни начала, породи което и проверките са били обединени в
едно общо производство. Излагат се твърдения, че през проверявания период
въззиваемите са придобили имущество, несъответно на реализирания от тях
доход, което несъответствие е значително по см. на чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ
/отм./ вр. §1, т.7 от ДР на същия закон и за придобиването на което
имущество не е установен законен източник. Наведени са фактически
твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания
период /уточнителна молба от 13.07.2020г./, относно извършените от
въззиваемите придобивни и разпоредителни сделки, предоставени заеми на
трети лица, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми
2
чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация,
задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от
придобиванията, съответно направени вноски, предоставени в заем средства и
получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ.
трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането
икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и
направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице
несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за
целия проверяван период е в размер надвишаващ прага по §1, т.7 ЗОПДНПИ
/отм./, съответно §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо основание за
отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на
тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от
всеки един от тях на подробно посочени парични суми, съставляващи
направени вноски по банкови сметки, постъпили суми от трети лица и
предоставени заеми, равностойност на придобито и отчуждено имущество,
ид.ч. от недвижим имот и МПС.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК предмет на искането за
отнемане, по което е постановено и обжалваното решение са претенциите за
отнемане от Г. Н. Т. на л.а. „Пежо 406“ с рег. № В 6012 КМ и на 55% ид.ч. от
недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“
№ 122, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения.
Поддържа се, че стойността на притежаваното в края на проверявания
имот имущество, притежавано от Г. Т. и съжителстващият с нея Б. А. е в
размер на 228 372.42 лева, а придобитото през целия проверяван период
имущество е на стойност 217 270.25 лева, реализираните законни доходи са в
размер на 181 991.35 лева, нетния доход – минус 53 842.83 лева, а
установеното несъответствие за целия проверяван период 271 113.08 лева.
С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори въззиваемите са
оспорили предявените против тях искове с възражения за липса на
несъответствие между доходи и имущество, което да е на стойност над
150 000 лева. Твърдят, че никога не са живели като семейство и в общо
домакинство, въззиваемата Т. е полагала грижи за въззиваемия А. по силата
на сключен между тях договор от 2007г. /като икономка/. Оспорват
твърденията, че реализираните от всеки един от тях доходи са незаконни,
респ., че са придобили имущество с такива доходи, в подкрепа на което се
позовават и на постановената по въздигнатите им обвинения оправдателна
присъда.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпили уведомления от ОП –
Варна с вх. № УВ-353/08.02.2017г. и рег. № УВ-352/08.02.2017г. за
повдигнати обвинения срещу Б. А. и Г. Т. за извършени от тях престъпления
по чл.252, ал.2 вр. ал.1 НК, с Протокол № ТД05-ВТ/УВ-2163/28.02.2017г.,
съответно Протокол № ТД05-ВТ/УВ-2162/28.02.2017г. Комисията е
3
образувала проверка по чл.107 ЗОНПИ. Периодът на проверката е
28.02.2007г. – 28.02.2017г., съответен и на предвидения 10-годишния период
по см. на приложимия чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е
повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.17
ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото
състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и
осигурителна информация, направени разходи/ както на всеки един от
въззиваемите. С оглед направен извод в хода на проверката за фактическо
семейно съжителство между тях е извършен общ анализ на имущественото
им състояние, с решение № 636/15.08.2018г. и решение № 637/15.08.2018г.
Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по
чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите
искове.
Не е спорно, а това е видно и от представените писмени доказателства,
че в хода на настоящия процес са постановени присъди по образуваното
НОХД, с които въззиваемите са били оправдани по въздигнатите им
обвинения /ВНОХД № 304/2022г. на АпС – Варна и КНОХД № 73/2023г. на
ВКС/.
Обстоятелството, че и двамата въззиваеми са имали качеството на
проверявани лица по см. на 21 вр. чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.107 вр.
чл.108 ЗОНПИ, обединяването на двете производства за отнемане на
незаконно придобито имущество, както и с оглед наведеното твърдение за
фактическо съжителство между тях, обуславя и пасивната процесуална
легитимация на въззиваемия Б. А., независимо от направения отказ от
исковете за отнемане на имущество от него. Проверяваното лице е
задължителен необходим другар по предявените искове за отнемане на
имущество от лицата по чл.63, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142,
ал.2, т.2 ЗОНПИ.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата
чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата Т. имущество,
за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали
необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на
проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде
направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето
предвид само наличното в края на проверявания период имущество или
всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него
лица за целия проверяван период, съставляват ли имущество вземанията по
сключени договори за заем, които не са погасени. Спорен е и въпроса относно
наличието на фактическо съжителство, респ. значението на това
обстоятелство за направата на изводите относно претендираното от
Комисията значително несъответствие.
4
Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за
несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното
решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите
на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в
посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество,
разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По тези съображения съдът не споделя наведените във въззивната
жалба доводи, че придобитото, но отчуждено имущество, както и
преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства,
които не са налични в края на проверявания период, следва да участват при
направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на
нетния доход /включвайки ги като направен разход/ и съпоставката му с
наличното към края на периода имущество. Неоснователни са и доводите, че
непогасените вземания, произтичащи по сключени от Г. Т., респ. Б. А.
договори за заем, съставляват налично имущество. С предоставянето на
парични суми в заем същите са напуснали патримониума на проверяваното
лице, поради което невърнатите такива не съставляват реален наличен актив,
който да бъде включен като налично имущество.
Съдът не споделя и доводите, че стойността на наличното в края на
периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от
150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР,
непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да
бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество,
определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако
между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано
в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150
000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените
обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се
направи предположение, че наличното имущество в края на периода е
незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че
целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
5
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на
периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на
проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по
см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено
благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на
разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на
отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще
означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен
законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради
което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би
следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при
формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число
на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че в началото на проверявания
период въззиваемите са притежавали посоченото в молба от 13.07.2020г.
имущество – Г. Т. е била собственик на апартамент № ** в гр.Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик“, бл.21, вх.2, отчужден през 2012г. и с налични суми по
банкови сметки в размер на 1 231.39 лева, а Б. А. е имал л.а. „Трабант“ и
наличност по банкова сметка в размер на 10.31 лева.
През проверявания период Г. Т. е придобила по възмезден начин
недвижими имоти и МПС, от които в края на периода /28.02.2017г./ са
налични процесния апартамент № **, закупен по нот.акт № 4/2013г. за
посочена в него цена от 40 000 евро и л.а. „Пежо 406“ с рег. № В 6012 КМ,
закупен с договор от 21.10.2015г. за сумата от 500 лева.
Не се твърди наличности по банкови сметки или налични в брой
парични средства.
По изложени по-горе мотиви не съставляват имущество вземанията на
въззиваемата Т. по сключените от нея в качеството й на заемодател договори
за заем с И.И. и С.Х.
Съгласно приетите по делото заключения на СОЕ и САТЕ пазарната
стойност на апартамента към датата на придобиването му е 111 833.25 лева, а
пазарната стойност на лекия автомобил към 21.10.2015г. /датата на
придобиването му/ е 3 217 лева. На основание чл.148 ЗОНПИ и доколкото
посочените придобивни цени в договорите не са признати от Комисията, то
това са меродавните стойности на придобитото от Г. Т. имущество, които
следва да бъдат взети предвид при оценката на притежаваното от нея
имущество в края на периода. Доводът на КОНПИ, че релевантна е пазарната
6
оценка към края на проверявания период, респ. предявяване на иска не
намира опора в закона.
Въззиваемият Б. А. не е придобивал недвижимо имущество, респ. МПС
през проверявания имот, а посочените от КОНПИ вземания по сключени от
него договори за заем не са имущество по см. на §1, т.4 ДР на ЗОНПИ.
При така установеното налично имущество, съдът намира, че
стойността на същото е в размер на 115 050 лева - сбора от придобивната цена
на апартамент № 11 /111 833.25 лв./ и на наличния л.а /3 217 лв./. Този размер
е под сумата от 150 000 лева, т.е. не може да бъде формирано превишение в
изискуемия се размер с притежаваното от въззиваемите имущество в края на
периода спрямо имущественото състояние в началото на периода, който
извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по
см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо възникването на
правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма
как имущество, което е на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова
реализираният нетен доход, предвид вече посоченото значение на дохода като
имуществено благо.
С оглед на това съдът намира, че предявените искове от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, са неоснователни,
без да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи.
При така направените фактически и правни изводи съдът намира, че без
значение за основателността на иска се явява обстоятелството дали Г. Т. и Б.
А. са били във фактическо семейно съжителство, поради което и не обсъжда
наведените в жалбата оплаквания вр. този факт и дали същият е установен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК Комисията следва да заплати в полза на
въззиваемата Г. Т. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 1 500 лева. Същото е значително под
минималния размер, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, поради което направеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете, разглеждани в настоящата инстанция /84 710 лева/ е в
размер на 1 694.21 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/29.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 2640/2018г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Т. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната
власт, по сметка на съда сумата от 1 694.21 лева /хиляда шестстотин
деветдесет и четири лева двадесет и една стотинки/, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2
ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8