Р Е Ш Е Н И Е
---/---
Гр.София,
27.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№5529/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.01.2018г.постановено по гр.д.№ 22417/2017г.. от СРС, 70
с-в е
признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Л.Н.Б., дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 696.12 лева, представляваща
1/2 част от цената на доставената през периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент
6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 253806, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2016г. до окончателното изплащане, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 48.32
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата през периода от 15.09.2015г. до 13.10.2016г„ за които вземания по
ч.гр.д. № 59972/2016г. по описа на СРС, 70-и състав на 07.11.2016г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърли предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, за разликата до пълния предявен размер от 739.60 лева, а иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горницата до пълния предявен
размер от 49.84 лева, като неоснователни. С решението също така е признато за
установено по предявения иск е
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ, че Р.М.Б. *** сумата от 696.12 лева,
представляваща ½ част от цената на доставената
през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия до топлоснабден
имот - апартамент 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 253806,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2016г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 48.32 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 15.09.2015г.
до 13.10.2016г„ за които вземания по ч.гр.д. № 59972/2016г. по описа на СРС,
70-и състав на 07.11.2016г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за
разликата до пълния предявен размер от 739.60 лева, а иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горницата до пълния предявен размер от 49.84
лева, като неоснователни.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от Л.Н.Б. и Р.М.Б.. Жалбоподателите твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано. Излага доводи, че неправилно първоинстанциониня
съд е кредитирал СТЕ, поради липса на достатъчно убедителни писмени
доказателства, както и че приложения списък на собстевниците не представлява
титул за собственост, а откриването на тяхно име на партида неозначава че са собственици на процесния имот т.е не е
налице облигационна връзка. Твърдят, че счетоводните записвания са в разрез с
нормата на чл.24 от ЗБНБ, а приложените извлечения от сметки не може да бъде
доказателствен материал, както и че клаузата от ОУ за рекламация е нищожна като
неправноправна клауза, както и че липсва
нормативен документ за изчисляване на технологичните разходи. Молят съда
да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли предявените
срещу тях искове.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ЕАД оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице –помагач по
делото Б.” ООД не взима становище по жалбата.
СРС е сезиран с са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.. Въззивният съд намира, че първоинстанционния
съд анализирайки събраните по делото доказателства е формирал правилни
фактически и правни изводи относно процесната договорна връзка между страните, както и че през процесния период ответниците са били
потребители на топлоенергия в качеството си на собственици на процесния имот по
силата на приетия по делото и неоспорен от страните договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ -
Рег.№194, т.VІ от 1983г.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В изпълнение на доказателствената си тежест
ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Вещите лица по тези експертизи са формирали своите констатации след
проверка на наличните писмени доказателства, намиращи се както по делото, така
и при ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение
по процесното правоотношение, с оглед представените по делото писмени
доказателства, проверка на месечните отчети на общия топломер в сградата (който
е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология) и който е преминал
съответните последващи метрологични проверки и същият е годно средство за
измерване на потребената в сградата етажна собственост топлинна енергия, поради
което и изводите в съдебно-техническата експертиза, основани на снетите от него
показания следва да се приемат за достоверни. Вещото лице по СТЕ е посочило, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответницата /Топлинна енергия за сградна
инсталация и БПВ/ са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, представляваща Наредба №16-334/06.04.2007г., в сила
от м.10.2006г. Общото количеството потребена от ответниците топлинна енергия и
неговата равностойност са били
установени от първоинстанционния съд на базата на целия събран по делото
доказателствен материал, между който и изготвената ССЕ, при извършването на
която вещото лице е направило проверка в счетоводството на ищеца е не е
установило, че същото е водено нередовно.
съгласно чл.150 ЗЕ и чл.153 от ЗЕ.
Възражението на
ответника, че ищцовото дружество неправомерно изписва и изчислява единичната
цена на енергията с шест цифри след десетичната запетая, вместо с две, е
неоснователно. Топлинната енергия е с нормативно установени цени /по ПМС №
144/28.06.2004 г. и решения на ДКЕВР, съответно № Ц-018/13.10.2004 г., №
Ц-020/25.10.2004 г., № Ц-010/28.06.2006 г./. Съгласно чл. 46 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването /съответно чл. 49 от Наредба № 16-334/
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/, количеството топлинна енергия се измерва в
приетата в система единица /джаул/, като за търговски плащания се използва
единицата ват/час и кратните й. В приетите от ДКЕВР решения за утвърждаване на
цената на топлинна енергия, същата е посочена в мегават/час. С оглед на
обстоятелството, че потребяваната от потребителите топлинна енергия за битови
нужди е в малки количества, е неприложимо отчитането на енергия в мегават/часа,
поради което потребеното количество се изчислява в киловат/час. За да спази ищецът
утвърдената от ДЕКЕВР цена, се налага съответно преизчисляване на цената за
киловат/час, което влече след себе си посочване на цената във фактурите с
повече от два знака след десетичната запетая. Освен това при съставянето на
първични счетоводни документи е допустимо единичната цена да бъде изписана с
повече от два знака след десетичната запетая, с цел по-голяма точност, като е
задължително при докладването на съответната стопанска операция, стойностното й
изражение да бъде обявено в български лева и с два знака след десетичната
запетая, с което изискване ищцовото дружество се е съобразило, видно от
представените фактури. Освен това настоящият съдебен състав
счита, че не е компетентен да разгледа възражение за нищожност на клаузата от
ОУ, която според ответника е неравноправна, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и
разпределението на електрическата енергия и природен газ, производството и
преноса на топлинна енергия, общите условия на договорите, предвидени в този
закон се одобряват от ДКЕВР. За изпълнение на своите правомощия комисията се
произнася с мотивирани решения (чл. 13, ал. 2), които съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ
подлежат на обжалване пред Върховен административен съд, като обжалването не
спира изпълнението на решението. Освен това Законът за енергетиката е специален
по отношение на Закона за защита на потребителите, тъй като регулира по-тесен
кръг обществени отношения - ползването на топлинна енергия. В случая следва да
се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът, както вече е посочено по-горе, не е установил да е упражнил правото
си да възрази срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован
извод, че ги приема. Не на последно място, дори и клаузите на ОУ да са нищожни
на основанието посочено от ответницата, то този въпрос е ирелевантен за изхода
на настоящия правен спор, доколкото същия не влияе на това дали е потребена и
заплатена доставената от ищеца и ползвана от ответницата топлинна енергия през
процесния период.
В съответствие с изложеното,
решението на СРС в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено.
На
осн.чл.78 ал.3вр.ал.8 от ГПК на
въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.01.2018г.постановено по гр.д.№ 22417/2017г.. от СРС, 70 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Л.Н.Б., ЕГН ********** и Р.М.Б., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр.ал.8 от ГПК сумата
от 100лв.-разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на „Б.” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.