Р
Е Ш Е Н И Е № 260167 / 28.9.2020г.
гр.
П., 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3001 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.К.К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
671,79 лева, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 58,07 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 8747/2018 г. по
описа на Районен съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице договорно
правоотношение между ищцовото дружество и ответницата с твърдението, че в
процесния период не е била собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва
представеното по делото извлечение от сметка да е счетоводен документ, а частен
свидетелстващ такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че процесните
суми са прогнозно начислени и не отговарят на реално доставената в имота
топлинна енергия. Твърди, че са налице неточности в изчисленията, че уредите за
търговско измерване не са минали задължителна метрологична проверка, влизането
в сила на Общите условия.
С тези доводи отправят искане за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в писмения отговор.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008
г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е
всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази
връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за дарение недвижим имот от ***г.,
се установява, че трето по спора лице – Т.М.К. е придобила процесния имот, за
който се твърди, че е топлоснабден.
От представеното по делото удостоверение
за наследници на Т.М.К. се установи, че същата е починала на ***+г. като е
оставила наследници по закон – К.К. (съпруг, починал ***г.), Г.К.К. и Д.К. П..
От представения по делото НА от
08.04.2019 г., № ***, рег.
№ ***г. на нотариус П.П.се установи, че на посочената дата Г.К.К. и Д.К. П. са
се разпоредили с процесния имот в полза на трети по спора лица.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове, но не и в посочената от ищеца
квота. При съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът
намира, че ответницата е притежавала процесния имот съвместно със сестра си – Д.П.
в периода от ***г. до 08.04.2019 г. при равни квоти – по ½. Следователно ответницата е пасивно материално
легитимирана да отговаря до ½ ид.ч. от размера на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
като системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, след сключване на договор с
предмет доставка на посочената услуга. От заключението се установява, че през
процесния период в абонатната станция е монтиран топломер, преминал през
задължителните метрологични проверки, в хода на които е окачествен със
съответните свидетелства като съответстващ на одобрения тип, поради което и
годен да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат
за достоверни.
Вещото лице е посочило, че количеството
топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката, като са
изпълнени изисквания за разпределения на нетното количество потребена ТЕ между
собствениците на имоти в СЕС и не се констатира разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Изяснено е, че на ответницата е начислен
разход за битова гореща вода, като при годишният отчет на уредите ответникът не
е осигурил достъп до имота, поради което служебно му е начислен разход за топла
вода, след което на тази база прогнозно начислените суми са сторнирани. Начислявани
са суми за отопление на имота, при данни, че в същия има само едно отоплително
тяло в помещение „Баня“ – щранг-лира без ИРУ, което е общо за всички имоти по
вертикала. Начислен е разход та ТЕ за отопление като тяло, работило
непрекъснато. Тъй като ответникът не е осигурил достъп, след провеждане на
годишния отчет в СЕС, разходът за отопление е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалната годишна изравнителна
сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота и само през
зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като
дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива.
Прогнозно определените текущи разходи и съответно начислените суми са приведени
към реално отчетените с ежегодно изготвяните изравнителни сметки за съответните
периоди. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни
и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна
уредба.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 671,79 лева, който извод съдът възприема
изцяло. Същият се подкрепя от останалите ангажирани доказателства - заключението
по назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като изготвена
компетентно и обективно, при спазване на необходимите професионални стандарти.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 671,79 лева, но
ответникът е задължен за размера от ½ ра от тази сума по вече изложените
съображения. Предявеният главен иск за главницата се явява основателен за
сумата от 335,90 лв. и в тази част следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с
оглед липсата на права на ответника върху имота в пълен обем.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Относно размера е допусната и изслушана
съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните по делото. В същата е посочено, че за
процесния период лихвата за забава е в размер на 58,07 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен за сумата от 29,04 лева и в тази част
следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен –
отхвърлен като недоказан.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени.
Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 450,00 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в размер на 275,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат пропорционално
37,50 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Г.К.К., ЕГН ********** ***, за сумата в
размер на 335,90 лева представляваща
½ -ра от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр. П., ул. „***, законната лихва
за забава върху главницата 335,90 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29,04 лева, представляваща ½ -ра от законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 8747/2018 г. по описа на Районен съд П., ГО, е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 335,90 лева до пълния предявен размер от 671,79 лева и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 29,04 лева до пълния предявен
размер от 58,07 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.К.К. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 275,00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.К.К. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 37,50 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________