Решение по дело №1344/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 53 ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Белови къмпани“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Сердика“, [жк], бл. 19, партер, представлявано от адвокат А. С. от АК – Сливен, против отказ с изх. № 17 - 218/19.07.2024 година (лист 9 – 13 и 40 - 42) на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас (СГКК) при Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

С обжалваният акт е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Несебър, одобрени със заповед № РД-18-48/03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК – София, по отношение на сграда с [идентификатор], съгласно заявление вх. № 01-193629/05.04.2024 година на СГКК – Бургас, подадено от дружеството – жалбоподател във връзка с приет проект за изменение с удостоверение № 25-74580/20.03.2024 година, издадено по заявление рег. № 01–016018/23.02.2024 година на СГКК – Бургас.

Жалбоподателят оспорва отказа с мотиви за неговата незаконосъобразност. Твърди, че възражението на заинтересованата страна С. У., подадено в хода на административното производство и прието от ответника като спор за собственост, има една цел – да шиканира процеса. Отрича твърденията на заинтересованата страна, възприети от ответника, че сградата, чието разделяне на два самостоятелни обекта е отказано, е с повече етажи, отколкото са установени по документи. Поддържа, че органът не е отчел липсата на каквито и да е документи у заинтересованата страна, с които да се установи право на собственост в сградата на дружеството. Отрича твърденията на заинтересованата страна за етажност на двете отделни части на съществуващата в момента сграда, различна от установената по документи. Оспорва частта от възражението на заинтересованата страна, адресирано до ответника, че сградата на „Белови къмпани“ ЕООД има приземен и тавански етаж, като заявява, че това са подпокривно и подстълбищно пространство и не представляват самостоятелен обект на собственост.

Иска отмяна на отказа. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва жалбата – писмено и с пледоария по същество в съдебното заседание. Представя административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованата страна С. У. се явява лично, без процесуален представител, като изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.

От фактическа страна, съдът приема следното.

С решение № 155/26.10.2015 година по гр.д. № 582/2008 година на РС – Несебър, във втората фаза на производство по делба на движими и недвижими вещи между С. Ж. У. (заинтересована страна в настоящото производство) и К. Н. Г. (с бивша фамилия У.), съдът е възложил в дял на С. У.  идеална част от дворно място в [населено място] с площ от 600 м, съставляващо УПИ ХХVII–378 в кв. 23 по плана на града, ведно с построената в него сграда – „западен близнак“ от двуетажна жилищна сграда – близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 м, първи жилищен етаж с площ от 73 м, втори жилищен етаж с площ от 73 м, тавански етаж с площ от 73 м и магазин за хранителни стоки с площ от 52 м. В дял на съделителя Г. съдът е възложил  идеална част от същото дворно място в [населено място] с площ от 600 м, ведно с построената в него сграда – „източен близнак“ – семеен пансионат на 4 етажа, по 100 м застроена площ, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая (лист 60 - 64).

Впоследствие, т.нар. „източен близнак“ е придобит от „Белови къмпани“ ЕООД с постановление за възлагане от съдебен изпълнител № 146, том 39, рег. № 12334 от 19.10.2023 година, вписано в СВ – Несебър към АВ.

По КККР на [населено място] фактически разделената на две части сграда (източен и западен близнак) е нанесена с общ [идентификатор].1 с площ от 144 м, функционално предназначение „хотел“, брой етажи 4. В кадастралния регистър като собственик е вписано дружеството – жалбоподател, съгласно постановлението за възлагане, издадено от съдебния изпълнител.

Към началото на административното производство, завършило с акта, обжалван по делото, за двата фактически обекта „източен близнак“ и „западен близнак“, описани в КККР на [населено място] като един обект с [идентификатор].1, е бил изготвен и внесен в СГКК - Бургас проект за изменение на КККР [населено място]. С него на „източния близнак“ (останал в дял на К. Г. и придобит от „Белови къмпани“ ЕООД) е бил присвоен проектен [идентификатор].5, а на т. нар. „западен близнак“ (поставен в дял на С. У.) – проектен [идентификатор].4.

Със заявление от 05.04.2024 година „Белови къмпани“ ЕООД поискало от началника на СГКК – Бургас нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] за имот с [идентификатор].1, съгласно изработения проект – заличаване на стария идентификатор и обособяването на два отделни обекта с идентификатори 11538.501.267.5 и 11538.501.267.4, съгласно приет проект за изменение на картата и регистъра. Според проекта, сградата с проектен [идентификатор].4 (западния близнак) е била построена през 1987 година и представлява триетажна масивна сграда с отделен вход и функционално предназначение „хотел“, а сградата с проектен [идентификатор].5 (източния близнак) е била построена през 2000 година и представлява семеен пансионат с четири надземни етажа с дървен покрив и сутерен (лист 74 – 74 и 80 – 81).

За започналото административно производство заинтересованата страна С. У. е бил уведомен със съобщение, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК (лист 73).

На 11.06.2024 година У. депозирал в СГКК - Бургас свое становище - възражение в административния процес. В него той посочил, че действително сградата с [идентификатор].1 неправилно е отразена в кадастралната карта като една – единствена и поисканото изменение, по принцип, има основание. Едновременно с това, У. възразил, че сградата с проектен [идентификатор].4 не е хотел по предназначение, а е еднофамилна жилищна сграда, че тя не е триетажна, а е четириетажна (с приземен етаж с височина над 2,50 м, два жилищни етажа и тавански етаж, също с височина 2,50 м). По отношение на сградата с проектен [идентификатор].5 У. заявил, че тя не е хотел, а е семеен пансионат, че не е четириетажна, а е шестетажна („приземен етаж, четири редови етажа и тавански етаж с панорамна тераса“). Той посочил на органа, че т. нар „западен близнак“ (11538.501.267.4) е негова собственост, а т. нар. „източен близнак“ (11538.501.267.5) е съсобствен между него и „Белови къмпани“ ЕООД в „режим на етажна собственост“ („дружеството е собственик на само на четирите последни етажа…, но не е собственик на останалите два етажа – приземен и тавански, които следва да се отразят като самостоятелни обекти на собственост“). Във възражението си У. посочил и че КК и КР са непълни, защото в имот с проектен [идентификатор].4 е изградена в груб вид и допълнителна сграда – ресторант (лист 58).

Възражението на У. е било оспорено от „Белови къмпани“ ЕООД пред началника на СГКК – Бургас с допълнително становище от 01.07.2024 година, в което е направен разбор на всички аргументи на заинтересованата страна, като е изразена позиция за тяхната неоснователност. Към това становище са били представени копия от архитектурен проект на сградата на „Белови къмпани“ ЕООД. В тези копия – вътрешно разпределение, е описано, че на ниво „улица“ е разположено „фоайе пансионат и ресторант“, а на следващото ниво „кота 3,4“ – „ресторант“ с кухненски помещения, съответно под покривната конструкция е ситуирано ниво „тераса“ със стъклен покрив (лист 43 – 45 и лист 49 – 50, 53).

След като сe е запознал с възражението на заинтересованата страна, ответникът е приел, че в случая е налице спор за материално право върху един от проектните обекти - 11538.501.267.5 („източен близнак“), предмет на поисканото изменение, тъй като заинтересованата страна У. поддържа, че този обект е с различна конфигурация (етажност) и че само част от него (четири от общо шест етажа) принадлежи на „Белови къмпани“ ЕООД. Ответникът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 51 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, поради което е отказал извършването на поисканото изменение.

Административният акт е връчен на „Белови къмпани“ ЕООД на 26.07.2024 година с известие по пощата. Жалбата срещу него е подадена на ръка в регистратурата на АдмС – Бургас на 09.08.2024 година (лист 38 и 2).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Допустимост

Жалбата е насочена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и с който се засяга непосредствено и неблагоприятно правната сфера на дружеството - жалбоподател. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Основателност

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1) възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2) отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3) констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Изрично в ал. 2 на същата правна норма е предвидено при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се записват данните за всички лица и документи.

Според чл. 51 ал. 3 във връзка ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

По аргумент от чл. 54 и чл. 53а от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват или с издаване на нарочна заповед, или с извършване на фактически действия, като и в двата случая се формира индивидуален административен акт, попадащ в приложното поле на чл. 21 от АПК. Респективно, отказите за издаване на тази категория актове също представляват административен акт. Посочената процесуална възможност за отказ по съществото на искането, за издаване на административен акт, макар да не е залегнала в специалните правила на ЗКИР, се извежда от общата норма на чл. 59 ал. 1 от АПК.

Предвид цитираните разпоредби процесният отказ е от компетентността на началника на СГКК – Бургас. Той е издаден именно от началника на службата, т.е. издаден е от компетентен административен орган.

Отказът е издаден в изискуемата писмена форма. Той съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

При издаването на отказа не са допуснати процесуални нарушения. В административното производство са конституирани всички заинтересовани страни – в случая С. У.. На основание чл. 26 ал. 1 от АПК, У. е уведомен надлежно за подаденото заявление и му е предоставена възможност (от която той се е възползвал пълноценно) да организира защитата на правата и интересите си, като представи възражение/становище по поисканото изменение на КК и КР. Ответникът не само се е запознал със становището на заинтересованата страна, но го е предоставил на инициатора на административното производство, като е дал допълнителна възможност на „Белови къмпани“ ЕООД да изразят позицията си по възраженията на У.. Жалбоподател е депозирал допълнително становище. Доводите на страните са обсъдени от административния орган при излагането на фактическите съображения в обжалвания отказ.

Отказът е съобразен и с приложимото материално право.

Процедурата по чл. 53 ал. 1 от ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на кадастралния регистър на недвижимите имоти в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащи за вписване данни, отпадане на основанието за извършеното вписване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. При наличието на документ, удостоверяващ правото на собственост, административният орган следва да се произнесе по искането за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастрална карта. Същият не разполага с компетентност да разреши спора за принадлежността на материалното право, нито да прецени действителността на представените документи за собственост или да изисква допълнителни доказателства за собственост по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК.

В настоящия случай, жалбоподателят е поискал от административния орган нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Съгласно чл. 51 ал. 1 т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки.

Според чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.

Поисканото изменение е с основен предмет заличаване на сградата с [идентификатор].1 и вписването на два отделни обекта с проектни идентификатори 11538.501.267.5 и 11538.501.267.4, съгласно внесения проект за изменение на картата и регистъра. За обекта с [идентификатор].5, обаче, от заинтересованата страна С. У. е направено изрично писмено възражение, че този обект е само частично собственост на заявителя „Белови къмпани“ ЕООД („четири от общо шест етажа“), поради което проектът - в тази си част - не следва да бъде възприеман от ответника при произнасянето по същество. Очевидно е, че между У. и „Белови къмпани“ ЕООД е налице спор за материално право за част от обекта с проектен [идентификатор].5 – както за етажността му, така и за разпределението на собствеността върху отделните помещения в него. От представените от самия жалбоподател в административното производство копия от проектите на сградата се констатира, че, поради голямата денивелация на терена, твърдението на „Белови къмпани“ ЕООд за притежавани четири етажа е вероятно основателно, но в сградата по проект са налични още поне две нива (от партера, ресторанта и таванската част), върху които заинтересованата страна У. заявява претенции.

При това положение, ответникът законосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР и е отказал извършването на поисканото изменение.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в съдебното заседание и надлежно представените доказателства за заплащането на такива разноски (лист 116 - 117). Жалбоподателят следва да заплати на Агенцията по геодезия картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник, сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Белови къмпани“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Сердика“, [жк], бл. 19, партер, представлявано от адвокат А. С. от АК – Сливен, против отказ с изх. № 17 - 218/19.07.2024 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас при Агенция по геодезия, картография и кадастър.

ОСЪЖДА „Белови къмпани“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.