Р Е Ш Е Н И Е № 223/14.12.2020 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На четвърти
ноември
2020 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 268 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано e
по жалба на Ж.Т.Ж., чрез адвокат И.Г. ***,
със съдебен адрес ***, * срещу заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0813-000882 от 28.09.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 26.09.2020г. и са
отнети два броя регистрационни табели с № ****** и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *******.
Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна, необоснована и постановена
в нарушение на процесуалните правила и моли за отмяната й от съда. Акцентува се
на обстоятелството, че към момента на съставяне на АУАН и издаване на оспорената
заповед, оспорващия е бил непълнолетен. Сочи се още, че представения по делото
нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС не е произвел прехвърлителното си и конститутивно
действие, поради това, че не е извършена регистрация в сектор „ПП“ към ОД на
МВР, Ямбол. Намира, че е налице
нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК. Сочи се още за нарушение на чл. 4 ал. 2 от
ЗЛС, тъй като не са налице данни при връчване на АУАН да е присъствал родител.
Иска отмяна, алтернативно обявяване на нищожност на оспорената заповед и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява, представлява се от адвокат С., редовно преупълномощен.
Сочи, че автомобилът
е бил управляван от непълнолетно лице, което на практика не е и негов
собственик, видно от регистрационния талон на автомобила. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Закона за лицата и семейството, непълнолетният е ограничено дееспособен и
следва да извършва правни действия със съгласието на родителите си. Сочи, че административнонаказателното производство е проведено без
да се спазват особените разпоредби във връзка с ангажиране на наказателната
отговорност на непълнолетните лица.
Счита, че административнонаказващият
орган няма съответната компетентност да издаде такава заповед, т.к.
санкционната мярка на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е в сила от 03.01.2018 г.,
а приложената заповед към преписката от ОД на МВР – Ямбол, с която са
делегирани правомощия на Началника на сектор „Пътна полиция“, е от 23.06.2017
г. Представят се и подробни писмени бележки.
Ответната
страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, редовно призован,
не изпраща представител.
Ямболският
административен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0813-000882 от 28.09.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР, Ямбол, на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 26.09.2020г. и са
отнети два броя регистрационни табели с № ****** и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *******.
От
фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на 26.09.2020г.
около 1.30 часа в Ямбол , ул.“Емине“ № 7 в посока към ул.“Руен“, оспорващият управлява
лек автомобил „***“ с рег. номер ******
лична собственост/договор за покупко продажба с №
758/24.09.2020г.-Нотариус в Район РС Асеновград/ без да притежава свидетелство за управление на МПС,
валидно за категорията „В“ към която спада управляваното МПС. Водача не носил
контролен талон към СУМПС.
Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ на оспорващия
е съставен акт за установяване на административно нарушение
серия GA
№ 250449 от 26.09.2020г., в който описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.150а ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Видно от АУАН
оспорващия е отказал да подпише акт, като отказът е оформен с подписите на
двама свидетели.
По
делото е представена цялата адм. нак.
преписка по издаване на оспорената заповед, която съдържа договор за покупко продажба на МПС, заповедта, АУАН, докладни записки,
сведения, заповед № 326з-1397 от 23.06.2017г. на Директора на ОД на МВР, Ямбол.
Оспорената
заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 05.10.2020г., видно от
попълнената разписка към нея. Жалбата до съда против заповедта е подадена от лицето
на 19.10.2019г., в ЯАС.
При
тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата
е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на
министъра на вътрешните работи предвид разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП.
В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, със заповед №
326з-1397 от 23.06.2017г. директорът на ОДМВР-Ямбол, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР-Ямбол, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП, сред които и началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на МВР,
Ямбол. С оглед изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.“а“ е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. Преди 01.2018г. и след това, от
прочита на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б“а“ е видно,
че се съдържа като адм.
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на МПС.Обстоятелството,
че е изменена тази разпоредба, не води отпадане на правомощието
на началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на МВР, Ямбол да
издава ПАМ от вида на процесната.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени
реквизити. Обратно на твърденията в жалбата, тя е мотивирана в достатъчна
степен за извършване на проверка относно материалната ú
законосъобразност. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
свидетелство за управление на МПС. Изрично е посочено в заповедта, че се издава
на основание акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA250449 /26.09.2020г.
и е описано конкретното противоправно поведение,
послужило като основание за издаването й - извършеното от Г. Н. К. нарушение на правилата за
движение по пътищата, за което е съставен този АУАН. Следователно, изпълнени са
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на
фактически и правно обоснован административен акт.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при образуване на административнонаказателното
производство, изразяващо се в ненадлежно съставяне и връчване на цитирания АУАН
на непълнолетния водач на ППС без участие на някой от родителите му, което
според него обуславя незаконосъобразно проведена процедура по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Според чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН за форма и
съдържание. Предвидените в чл.15 от Закона за закрила на детето правила за
участие на дете в административни и съдебни процедури са неотносими
към редовността на съставения АУАН от формална страна и неговата доказателствена сила. Съставеният АУАН има констатираща и
сезираща функция, с него започва административнонаказателното
производство и въпрос на законосъобразност на последващия
акт – наказателното постановление, е осигуряването на участието на надлежен
представител за охраняване правата на административнонаказателно
отговорния непълнолетен. За налагането на административно наказание
законодателят е създал специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, докато
прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Ето защо, не е налице твърдяния
от жалбоподателя порок, който да прави атакуваната заповед незаконосъобразна и
да налага отмяната й като незаконосъобразна на основание чл.146, т.3 от АПК.
Спазени
са и приложимите материалноправни разпоредби на
закона.
Заповедта
е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца
до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази
мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея
деяния, което съставлява административно нарушение.
В случая административният орган е приел наличието
на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП, съгласно който всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че оспорващия Ж.Ж. е
управлявал собствения си автомобил на посочените в акта дата и място, без да е
правоспособен водач. Тези констатации не се отричат и не
са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими
доказателства. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че е
нарушена забраната по чл.150а ал. 1 от
ЗДвП. Това нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на
административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство
ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
определен срок. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща
законосъобразност на приложената ПАМ.
При действащата законова
регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е
установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът
не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на
друго лице, различно от собственика на автомобила. А собствеността върху процесния автомобил се доказва с представения договор за покупко -продажба на МПС с № 758/24.09.2020г.-Нотариус в
Район РС Асеновград. Обстоятелството, че към момента на извършване на
нарушението не е извършена
пререгистрация в сектор „Пътна полиция“, е неотносимо
към собствеността на автомобила. Прехвърлителния
ефект върху собствеността на автомобила е настъпил. Собствеността на автомобил регистриран в България се
прехвърля от момента, в който договорът за покупко
продажба на МПС се подпише от страните, пред съответния нотариус. Регистрацията
на автомобила в сектор „Пътна полиция“ по реда на Закона за движение по пътищата няма
отношение за момента на прехвърляне на собствеността върху МПС.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да
бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови
едно противоправно поведение, което се състои в
нарушаване на забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да
се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на
обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя
като собственик на МПС в допустимите от закона граници.
За органа, прилагащ принудителната административна
мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички
обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до
една година, т.е. административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да
контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на
законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то
е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в
рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са налице
основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Административен съд – Ямбол, четвърти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.Т.Ж., чрез адвокат И.Г. ***, със съдебен адрес ***,
* срещу заповед за прилагане на ПАМ №
20-0813-000882 от 28.09.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 26.09.2020г.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете