Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.01.2020
г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд, ІI-ри наказателен състав
на четиринадесети януари 2020 година,
в открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА МАЖДРАКОВА
при участието на секретаря Димитринка Иванова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Маждракова
гражданско дело № 1977
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Г.Д., чрез пълномощника адвокат И.П.,с адрес ***,
офис 1, против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,представлявано
от Ж.П.С.,М.М.Д. и Р.Д..
Ищецът твърди, че бил клиент на „Е.Б.Е.“
ЕАД,с клиентски № **********, като посоченото дружество, в качеството си на
краен снабдител с електрическа енергия (§ 1, т. 28а, б. „а“ от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ)) доставяло електрическа енергия
в обекта на ищеца на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ във връзка с чл. 98а
от ЗЕ.Във всеки един момент дружеството редовно изпълнявало задълженията си по
договора с ответника,какъвто представлявали Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, одобрени с Решение на КЕВР
през 2008 г.Сочи, че през месец май 2014 г. от страна на „Е.Б.Е.“ ЕАД била
издадена корекционна фактура за периода от 20.05.2013 г. до 06.08.2013 г.,с
която от ищеца се претендирало заплащането на сума в размер на 4 972,95 лв., представляваща
цената на доставена, според ответника електрическа енергия в обекта на ищеца,
която сума неоснователно заплатил на ответника през месец май 2014 г., съгласно
издадена фактура № **********/08.05.2014 г. Твърди, че за тази фактура разбрал
едва, когато посетил каса на дружеството,за да плати ежемесечните си задължения
за консумирана ел.енергия.
Счита, че не дължи тази сума,като в
подкрепа на това си твърдение излага следните аргументи : ответникът не
разполагал с валидно правно основание да извърши преизчисление на сметката за
минал период. Крайният снабдител се позовавал на разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) въз основа, на която били приети правилата
за измерване за количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ) от компетентния за
това държавен орган - КЕВР, които пък от своя страна уреждали преизчислението
на сметки на потребители за минал период.С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС - петчленен състав, постановено по адм. д. № 2385/2016 г. ПИКЕЕ били
отменени, тъй като били приети в нарушение на процедурата, предвидена в чл. 28
ЗНА, разгледана съвместно с чл. 26, ал. 2 от ЗНА, правната норма показвала
въведено задължително изискване, всеки проект на нормативен акт да бъде
съпроводен с излагане на мотиви или съставяне на доклад към него. ВАС отменил
ПИКЕЕ с изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, поради оттегляне на
жалбата от жалбоподателя в тази му част и десезиране на съда по отношение на
тези разпоредби. На следващо място, с решение по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС,
тричленен състав, образувано по протест на прокуратурата били отменени и
разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, тъй като след като целият подзаконов
нормативен акт бил приет в нарушение на чл. 28 от ЗНА,тези разпоредби също не
следвало да се прилагат. Счита, че с оглед на обстоятелството, че с Решение №
13691 от 08.11.2018 г. до адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС, с което окончателно
били отменени разпоредбите на чл. 48-51 от ПИККЕ корекционната процедура била
изцяло неоснователна,въпреки че същата дори не била извършена по реда на ПИКЕЕ,
когато са действали.Поради това следвало, че ответникът не разполагал с валидно
правно основание да коригира сметки за минал период и съдът следвало да уважи
предявения от ищеца иск само на това основание. Отделно от това,ответникът
извършил още няколко груби нарушения, коригирайки сметка за минал
период.Проверката била извършена на 06.08.2013 г., преди влизането в сила на
ПИКЕЕ от 13.11.2013 г.,т. е. правоотношението било започнало и се развило
изцяло по старата практика,обективирана в решения (решение № 487/29.11.2012 г.
по гр. дело № 1750/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; решение № 12/06.03.2012 г.
по търг. дело № 119/2011 г. на 1-во търг. отд. на ВКС; решение № 487/*********
г. по гр. дело № 1750/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/15.072011
г. по търг. дело № 225/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС). Тази практика
приемала, че едностранни корекции от страна на енергийните предприятия
противоречали на чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и 146 от ЗЗП тъй като
основанието на извършването им се съдържало в общите условия на ответника, а
съдът многократно признал тези клаузи за неравноправни.Съгласно общоприетата
практика от всички съдилища за първи път валидно правно основание за корекция
на сметки за минал период възникнал след изменението в ЗЕ от 17.07.2012 г. и
приемането на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (Решение №
111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., 1 т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева), но само при спазване на разпоредбите на цитираните
текстове. Чл. 83, ал. 1, т. 6 предвиждала, че корекции били допустими само при
наличие на процедура в ПИККЕ, които били приети на 13.11.2013 г. и влезли в
сила на 16.11.2013 г.,а чл. 98а, ал. 2, т. 6 и понастоящем не бил започнал да
се прилага от крайния снабдител,тъй като същият не бил изменил общите си
условия съгласно изискването на закона.Правел този анализ, тъй като видно от
проверката, извършена на 06.08.2013 г. тя била започнала и се развила в период,
в който не било налице никакво валидно правно основание за тяхното
осъществяване и извършване.
Сочи, че проверката от 06.08.2013г. и
съответно корекцията за периода 20.05.2013 г. до 06.08.2013 г. била извършена
на основание чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР, който член пък от своя страна бил отменен
окончателно с влязло в сила Решение № 1259 от 01.07.2014 г., постановено по гр.
д. № 36287/2013 г. на ОС-Пловдив, изцяло потвърдено с решение № 86 от 17.08.2015
г. по т.д. 6167/2015 г. на ВКС, докладчик съдията Емилия Василева.
Твърди, че отделно от това не бил
уведомяван за проверката като управител на дружеството и не присъствал на
същата.Служителите на оператора на разпределителната мрежа не го били търсили и не му връчвали никакви
документи нито за проверката, нито за извършеното преизчисление на сметката. Не
били спазени сроковете,предвидени в правилата от датата на демонтаж на
електромера до изпращането му в лаборатория на БИМ.Ответникът и операторът на
разпределителната мрежа не били изпращали никакви документи за подобна
проверка, а уведомили ищеца едва с фактурата на каса.С
оглед трайната практика на ВКС, постановена в периода 2009-2011 г.,поради
липсата на правно основание за извършването на корекционната процедура,тя била
изцяло неоснователна,тъй като не било налице виновно поведение от страна на
представителя на ищцовото дружество.На основание чл. 120 от ЗЕ СТИ било
монтирано извън границата на имота и достъп до него имали само служители на
оператора на разпределителната мрежа.Представители на „Ник-Инвест-Казанлък“
нямали достъп до СТИ и не осъществявали
достъп до него. В случай, че решаващият състав преценял, че отношенията били
възникнали след 08.05.2014 г., когато била издадена процесната фактура и
отношенията се регулирали по ПИКЕЕ, приети на 16.11.2013 г. (отм.) моли съда да
има предвид, че не е налице предвидената в закона предпоставка на чл. 98, ал.
2, т. 6 от ЗЕ и крайният снабдител не бил въвел в общите си условия ред за
уведомяване на клиентите за проверките извършени по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ. Тезата, която често развивал крайният снабдител, че ред бил въведен в
моментните му ОУ от 2008 г. не можела да бъде споделена по две причини. На първо
място чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ бил приет на 17.07.2017 г. т.е. нямало как още
през 2008 г. да бил предвиден такъв текст в ОУ,тъй като тогава нямало
нормативен акт, който да урежда такъв вид отношения,още по-малко пък би могло в
общите условия да се предвиди ред за уведомяване при такива проверки. На второ
място чл. 98, ал. 2, т. 6 също бил приет на 17.07.2012 г. т.е. законодателят
още тогава предвидил,че следвало да настъпи такова изменение в ОУ,предвид
нововъведения чл. 83,ал. 1,т. 6 от ЗЕ и отношенията,които ще се регулират с
него и затова постановил и задължително изменение в ОУ на ответника, което не
било факт към този момент.
Твърди, че ищцовото дружество не било
уведомявано от ответника за извършената проверка и преизчисление на сметката му
по никакъв начин, а разбрали за претендираните от ответното дружество суми
едва, когато техен представител отишъл на каса да заплати сметката за
електрическа енергия за текущия месец. Счита това поведение на ответника за
грубо нарушение на нормативната уредба, регламентираща подобен род отношения. С
решение № 173/16.12.2015 г., постановено по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК,
II-ро ТО, докладчик Боян Белевски било прието, че преизчисленията на сметки за
минал период били в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,когато ОУ на крайния
снабдител не съдържали изричен ред за уведомяване на клиентите за извършените
проверки по реда на правилата, приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Цитираното решение на ВКС било категорично, че общите условия на ответника не
съдържали такъв изричен ред за уведомяване. т.е. извършеното преизчисление на
сметката било извършено в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. От друга
страна ответникът дори не бил уведомил ищеца за корекцията по реда, предвиден в
сега действащите му общи условия, одобрени през 2008 г. от КЕВР, което било
аргумент в подкрепа , че процесната сума била недължима.С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 55,ал. 1 от ЗЗД, моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от
4972,95 лв.,представляваща цената на доставена, според ответника, електрическа
енергия за периода 20.05.2013 г. до 08.06.2013 г., недължимо заплатена от него
по фактура № ********** от 08.05.2014 г.Моли да бъдат присъдени разноски за
съдебното производство в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор,с който оспорва иска.Сочи, че на
06.08.2013 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер № 42773447, отчитащ доставената ел.енергия в
обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор,които демонтирали
електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху
средството за търговско измерване. Служителите демонтирали електромера и го
поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измерва ел. енергия с грешка, която била в рамките на
допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за
измерване,които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия,
извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 71351/06.08.2013 г.
(Констативния протокол), приложен към отговора.Представител на ищеца присъствал
на проверката, подписал протокола и
получил копие от същия.
Процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза, като заключението на лабораторията по т. 5 било, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера. На платката от страната на спойките били
шунтирани по една от бобините на токовия преобразувател на фази S и Т. В
резултат на тази манипулация, електромерът отчитал по-малко от консумираната
електроенергия и не съответствал на метрологичните и техническите
изисквания.Видно от протокола електромерът не отговарял на метрологичните
изисквания поради извършената манипулация, както и бил установен точният
процент на отрицателна грешка, с която електромерът измервал потребяваната ел.
енергия. Поради посоченото, електромерът отчитал с грешка - 58,64 % по-малко
консумираната електрическа енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 69/15.01.2014 г., приложен от ищеца като доказателство към исковата
молба.
С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 2 б, А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия
на клиента в размер от 21935 kWh (Справката за коригиране на сметката за
електроенергия, приложена към отговора на исковата молба), като дължимата сума,
вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за
периода цени от страна на КЕВР била 4973,01 лв. с ДДС. Периодът от време, за
който била извършена корекцията бил 78 дни, като първата дата - 20.05.2013 г. -
началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията
на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката,в която била
констатирана манипулацията,последната дата била датата на извършената
техническа проверка - 06.08.2013 г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).ЕР “Юг“
предоставило тази информация на ЕВН ЕС,което от своя страна издало и процесната
фактура № **********/08.05.2014 г. - приложена от ищеца към исковата молба (вж.
чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. №
*********/08.05.2014 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента
(уведомление) за извършеното допълнително начисление. КЕВР имало правомощието
да приеме правила за измерване на количеството ел.енергия, които, наред с
другото да регламентирали условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл. 83, ал.
2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР била приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от
операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където
изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи,че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия
за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от
БИМ метрологична експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата,
която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се
съдържала в чл. 48, ал. 1,б .“а“ ПИКЕЕ, като „количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя,като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване“.Стойността на дължимата
сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми
от ЗЕ и ПИКЕЕ били законовото основание за преизчисление на сметка на клиента
(вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и
Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик
съдията Емилия Василева).Неоснователни били твърденията на ищеца, че процесната
корекция била извършена без основание. От една страна твърденията, че ПИКЕЕ
били отменени с Решение № 13691/8.11.18 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г.
били ирелевантни за процесния казус, доколкото корекцията на сметка била
извършена на 28.4.2014 г. при действие на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.)
като отмяната им с посоченото по-горе решение нямало обратна сила,а действала
само за напред. (арг. от чл. 195 АПК).
От друга стана не отговаряло на истината
твърдението, че процесната корекция била извършена на основание чл. 54 от ОУ на
Електроразпределение Юг ЕАД. Корекцията, видно от приложената към настоящия
договор справка за коригиране на сметка за електроенергия,била извършена на
28.4.2014 г., а видно от писмото, с което клиентът бил уведомен за корекцията,
същата била извършена на основание на ПИКЕЕ.
Счита за неоснователни доводите на
ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздействие и
че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействие върху електромера и неговата вина
били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото
имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от НК.
Що се касаело до настоящия спор,
въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции
на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното -
единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши
едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред,че бил налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за да се пристъпи към такава корекция.Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, обаче, правото на доставчика на ел.енергия
да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване,а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.Този въпрос
бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите му били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител
да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род
корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД
бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015
г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV т.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по
т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/ 2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.).ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС
представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата
и доставката на ел.енергия.В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден
редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми
при извършена корекция на сметката му.Според тях, не може да се сподели
разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само ако ОУ
били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за наличие на уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители
да променят общите си условия (в ПРЗ на ЗИДЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) няма
подобна инструкция, още повече, че такъв ред бил предвиден.ВКС приемал, че в
чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с ел. енергия, но за територията
на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция ( Решение № 118 от 18.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД са били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД ясно се виждало, че те били напълно еднакви.Нещо
повече, следвала разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС да се прилага ведно с
общия ред за съобщаване предвиден в ОУ, а именно този по чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕС.Тъй като били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно
извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил
неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС
бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалния си
представител – ищецът и с писмено становище – ответникът поддържат изложеното в
исковата молба и отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№ 71351 от 06.08.2013 г. се установява,
че на посочената дата 06.08.2013г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, и в присъствието на двама свидетели, са извършили
проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № 42773447.При проверката
не е присъствал представител на ищцовото
дружество.В графа „извършени действия“
е отбелязано, че електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 183066 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО – Пловдив.
Протоколът бил подписан от лицата,които извършили
проверката и от две лица,присъствали на проверката.
В
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 69/15.01.2014 г. от БИМ – Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ – РО –
Пловдив е отразено,че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. На
платката от страната на спойките били шунтирани по една от бобините на токовия
преобразувател на фази S и Т.В резултат
на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия.Електромерът
не съответствал на метрологичните и техническите
изисквания.
На 28.04.2014г. е издадена Справка за
коригиране на сметката за електроенергия
на ищеца с подробно посочени : период; енергия за доначисляване в кВтч и цена с
ДДС.Ответното дружество е изпратило писмо с изх. №*********/08.05.2014 г. до „Н.“ЕООД
относно частично неизмерване на
електрическа енергия, клиентски номер **********, за което няма данни да е
връчено на ищцовото дружество.
Видно
от фактура № **********/08.05.2014 г. на ищцовото дружество е начислена общо
енергия от 21935 кВтч на стойност 4972,95 лв. с ДДС, за отчетен период – август 2013 г.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена.
Вещото лице е установило, че процесният
електромер еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAX
NP71E.1-5-31, № *********/2016 г. е манипулиран. В измервателната
верига, върху електронната платка било монтирано допълнително съпротивление,
непринадлежащо към схемата на електромера.С включването му се променяли
метрологичните характеристики на електромера.Електромерът не съответствал на
техническите и метрологичните изисквания и не отчитал
реално консумираната ел. енергия.
Методът за изчисляване на неотчетената ел.енергия и методиката за
остойностяването ѝ в конкретния случай били приложени правилно, в
съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1А и чл. 51 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
В с.з. е разпитан като свидетел Пламен
Самарджиев-служител в ответното дружество,който е участвал в проверката на процесния електромер.Същият твърди,че в
конст.протокол са допуснати две
технически грешки - не бил записан
клиентския номер на абоната,записано е само ИТН,който бил строго
индивидуален и съответствал на адреса и клиента.Освен това било пропуснато да
се маркира отметка,че клиента
или негов представител не бил присъствал
на проверката.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира,като обективно и компетентно изготвена. В.лице
Н. е установила,че фактура № *********/08.05.2014г. на стойност 4972.95лв. е
заплатена от ищеца на ответното
дружество на 16.05.2014г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба,който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне.
На
изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи процесната сума,поради
изначална липса на основание за заплащането ѝ.
Ответникът
твърди, че сумата е начислена на основание чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във
връзка с 51 ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(обн. ДВ. 6р. 98 от 12.11.2013 г.)
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50 от ПИКЕЕ. Следва да се им предвид, че
едностранна корекция на оператора е допустима,но при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване,начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване,вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване,начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83
ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника.Ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да
предвиди в общите условия на договорите
си ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване
на количеството (ПИКЕЕ).В случая не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като не е изпълнил задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ,чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и
в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение №173/16.12.2015г. по
т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.
на ВКС, І т.о. и др.). Освен това по делото не се събрани доказателства,че ищцовото дружество е уведомено надлежно от
ответника за извършената проверка и преизчисление на сметката за ел.енергия.
По
посочените съображения съдът намира, че ответното дружество не е имало
основание да извърши корекция на сметката на ищеца,поради което сумата
от 4972.95лв. - коригирана стойност на консумирана ел. енергия по фактура № **********/08.05.2014г.,издадена от ответника
за отчетен период 20.05.2013г. – 06.08.2013г., е заплатена от ищцовото
дружество на 16.05.2014г. при начална липса на основание и подлежи на връщане.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва -
198.94 лв. заплатена държавна такса,660 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение и 100лв.-депозит за ССЕ.
Водим от изложеното, РС-Казанлък
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от М. М. М. –Д.,Ж.П.С.,
Р.Д., на основание чл. 55, ал. 1,предл. 1 от ЗЗД, да заплати на „НИК-ИНВЕСТ-
КАЗАНЛЪК“ЕООД,с ЕИК *********,представлявано от управителя Н.Г.Д., с адрес за
призоваване гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“№3,ет.2,оф.1,чрез адв.И.П.,сумата
от 4972,95лв. /четири хиляди седемдесет и два лева,95лв./,представляваща
заплатена от ищцовото дружество, при начална липса на основание,коригирана
стойност на консумирана ел.енергия по фактура
**********/08.05.2014 г.,издадена от ответника, за периода от 20.05.2013
г. до 06.08.2013г.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от М. М. М. –Д., Ж.П.С.,
Р.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „НИК-ИНВЕСТ-
КАЗАНЛЪК“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г.Д.,с адрес за
призоваване гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“№3,ет.2,оф.1,чрез адв.И.П., сумата
от 958.94лв. направени съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: