Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./ ………………11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2134 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във
вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба, подадена от И.Н.Н., с ЕГН **********, чрез адв. П.И.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 22-0445-000120 от 20.05.2022 г., издадена от Н.П.Я. временно
преназначен на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ към Районно
управление – Аксаково при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи, с която спрямо жалбоподателката е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП - Прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/
година, а именно 6 /шест/ месеца, считано от дата 20.05.2022 година.
В жалбата са релевирани твърдения, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна.
Сочи се, че административният орган я е постановил в нарушение на материалния
закон. Излагат се съображения, че в оспорената заповед са изложени фактически
обстоятелства, които не отговарят на действителността. Твърди се, че
жалбоподателката не е управлявала моторно превозно средство /МПС/ и не е била
проверявана на посочената в заповедта дата, както и че същата не е притежавала
свидетелство за управление на моторно превозно средство както към датата на
проверката, така и изобщо. Релевира довод, че срещу нея не е бил издаван акт за
установяване на административно нарушение. Въз основа на изложените съображения
се иска отмяна процесната заповед. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. П.И. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по жалбата –/ВПД/ Началник група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Аксаково
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, чрез
главен юрисконсулт Б.Й. оспорва
жалбата. Доводите ù за неоснователност на
жалбата са, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, срещу жалбоподателката,
в качеството ù на собственик на лекия автомобил, която го е предоставила
на лице без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на
25.08.2022 г., а жалбата е подадена на 08.09.2022 г., следователно е спазен 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е
налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд,
поради което е допустима.
Административен
съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени
доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от
фактическа страна, следното:
Административното производство е започнало със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 632451 от 20.05.2022 г. от младши автоконтрольор С.Х. при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, Районно
управление - Аксаково, срещу Х.О.Х., в който са посочени следните установявания:
На 20.05.2022
г. в 11.45 ч. по път трети клас № 902 на
разклон Климентово посока гр. Варна, Х.О.Х. управлявал лек автомобил Мерцедес МЛ
с рег.№ В **** РК, собственост на Н.П.Н.. Водачът е управлявал автомобила, без
да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Административнонаказващият орган е възприел извод, че е нарушена разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е връчен
на Х. на 20.05.2022 година.
При така установените фактически обстоятелства, административният орган е
постановил оспорената пред настоящия състав на съда Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0445-000120, издадена на 20.05.2022г.
от Н.П.Я. на длъжност ВПД Началник група „Охранителна полиция“, РУ - Аксаково
при ОД на МВР - Варна, с която на И.Н.Н. е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на същото ППС
за срок от 6 месеца до една година, а именно 6 месеца, считано от дата 20.05.2022г.,
като е възприет извод от издателя ù, че се констатират предпоставките за
налагането на мярката, регламентирани в разпоредбата на чл. 171, т.2А, б. „А“ ЗДвП.
На 20.05.2022 г., административнонаказващият орган е извършил служебна
справка относно наследниците на Н.П.Н., който е починал на 03.06.2021 г. Като
негови наследници в удостоверение с изх. № 445Р-8839/1/23.08.2022 г. са
посочени лица И.Н.Н., с ЕГН ********** –
съпруга; Р.Н.Д., с ЕГН ********** – дъщеря; Н.Н.П., с ЕГН ********** –
син.
С писмо изх. № 445-8874 от 18.08.2022 г., издадено от ВПД Началник група
„Охранителна полиция“ Н.Я., е изпратил заповедта за налагане на принудителна
административна мярка, адресирана до И.Н.Н., за връчване чрез ОД на МВР –
Варна, РУ-Провадия. Същата ù е връчена на 25.08.2022 г. лично.
В докладна записка от 13.09.2022 г., до началника на РУ-Аксаково при ОД на
МВР – Варна – главен инспектор И.С., ВПД Началник група „Охранителна полиция“ Н.Я.
е обективирал допусната от него техническа грешка в издадената на 20.05.2022 г.
заповед за налагане на принудителна административна мярка срещу И.Н.Н., като е
пропуснал на ред 10/десет/ да въведе името на водача Х.О.Х..
Въз основа на гореизложеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи
е постановил началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на
МВР да постановяват заповед за налагане на принудителна административна мярка за
нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР. Във връзка с установяване на компетентността на издателя на
оспорения индивидуален административен акт в открито съдебно заседание на
31.10.2022 г. е представено и прието като доказателство Удостоверение с рег. №
365000-48907 от 31.10.2022 г., издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“, в
което се посочва, че въз основа на Заповед № 8121з-7774 от 21.06.2021 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи старши инспектор Н.П.Я. е назначен
на длъжност временно преназначен на длъжност Началник група „Охранителна
полиция“ към РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна, считано от 25.06.2021 година.
По смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, службите, определени от министъра на вътрешните работи,
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, както и техническата изправност на движещите се по
пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон органите имат
право да изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи. С мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, се прилагат принудителните административни мерки по чл.171,
т.2А от ЗДвП. В случая министърът на вътрешните работи е определил, че началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ към РУ-Аксаково при ОД на МВР – Варна са органи, които осъществяват
контрол по ЗДвП. В съответствие с разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП ВПД началникът на група „Охранителна полиция“ към РУ –
Аксаково при ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на групата за контрол по ЗДвП е оправомощен да налага
принудителни административни мерки.
С оглед
изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на
когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т. 2а от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, която е мотивирала административният орган да приложи принудителна
мярка спрямо жалбоподателката по чл. 171, т. 2А,
б. „а“ от ЗДвП. По смисъла на
визираната разпоредбата за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
в няколко алтернативно дадени хипотези: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Самостоятелното реализиране на която и да
е от посочените хипотези, законодателят е предоставил възможността на
административния орган да осъществи властническите си правомощия с цел да
предотврати и преустанови административното нарушение.
В конкретния случай е приложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171 т.2А б. „А“ от ЗДвП, според която разпоредба, за да се
приложи административната санкция трябва да се констатират в условията на кумулация
няколко предпоставки от фактическия състав на нарушението: констатиране на
движение на МПС, управлявано от водач, който е негов собственик и е
неправоспособен. От тях, жалбоподателката оспорва, че не е водач на автомобила,
както и че не е била проверявана на посочената в заповедта дата – 20.05.2022 година.
По смисъла на §6, т. 25
от ДР на ЗДвП, даваща легалното определение на понятието „Водач“ - това е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В настоящия случай от
събраните в хода на производството писмени доказателствата се установи, че водач
на превозното средство е бил Х.О.Х., като същият го е управлявал, без да е
правоспособен. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение е констатирано, че собственик на лекия автомобил бил Н.П.Н.-съпруг на
жалбоподателката. В този ред, не се установява еднозначно кое от
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
административния орган приема, че е налице по отношение на санкционираната И.Н.Н..
Тази неяснота е
реципирана и в обжалваната тук заповед, до колкото от фактите, описани в нея не
става ясно поради какви причини ПАМ е наложена именно на И.Н.Н.. В този ред
безспорно се установява, че жалбоподателката е собственик по наследство, но не
е управлявала МПС на датата на нарушението. Автомобилът е бил управляван от
трето лице, посочено и в съставения АУАН.
Следователно при
съставянето на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
допуснато противоречие с материалноправните разпоредби от страна на административно-наказващия
орган. Недопустимо е след издаването на Заповедта, същата да бъде санирана с
твърдения за допусната техническа грешка, както и с пояснения на представляващия
ОД на МВР – Варна в открито съдебно заседание.
Анализът на гореизложената
регламентация в аспекта на възраженията, изложени в жалбата и събраните по
делото доказателства обосновават извода на съда, за основателност на
възраженията, изложени в жалбата. Тези правни съждения налагат извода за
незаконосъобразност на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0445-000120, издадена на 20.05.2022 г.
от Н.П.Я. на длъжност ВПД Началник група „Охранителна полиция“ към РУ-Аксакова при
ОД на МВР Варна, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т. 2А, б. „А“ ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца,
считано от дата 20.05.2022 г., като постановена в нарушение на материалния
закон.
При този изход на
спора, претенцията на жалбоподателката за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който за
ангажирането и осъществяването на представителството жалбоподателят е заплатил
400/четиристотин/лв. в брой. От депозирания в съдебно заседание на 31.10.2022
г. списък с разноски е видно, че освен адвокатско възнаграждение е заплатена и
държавна такса в размер на 10 /десет/лв. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. До колкото устните състезания са приключили на 31.10.2022г., т.е. преди
влизане в сила на изменението на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение – 04.11.2022г., възражението на
ответника следва да се уважи, поради което възнаграждението за
адвоката следва да бъде редуцирано
до сума в размер на 310
/триста и десет лева/лв., от които 300 /триста/лв. – адвокатско възнаграждение
и 10 /десет/лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 предп. второ от АПК,
Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0445-000120,
издадена на 20.05.2022 г. от Н.П.Я. на длъжност ВПД Началник група „Охранителна
полиция“ към РУ – Аксаково при ОД на МВР Варна, с която спрямо И.Н.Н., с ЕГН **********
е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2А, б. „А“ ЗДвП -
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
6 месеца, считано от дата 20.05.2022 г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на И.Н.Н. сума в размер на
310 /триста и десет/лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: