Р Е Ш
Е Н И Е
№ 867
04.07.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №1088/2019г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, рег. №*********,
чрез пълномощника му по
делото юрк. П. П., против
Решение №1060 от 18.03.2019г., постановено по гр.д. №9126/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., с което
са били отхвърлени исковете
на дружеството против Н.К.Б., ЕГН
**********, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от
1058,56 лв.- главница, дължима по договор за потребителски заем с номер
PLUS-11221671 от 30.03.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 22.01.2018 г., сумата от
77,37 лв.- възнаградителна лихва по горепосочения
договор за потребителски заем за периода от 20.10.2016 г. до 20.04.2017г., сумата от 123,11 лв.- лихва за забава за
периода от 20.11.2016 г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1175 по описа за
2018 г. на ПРС. В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на решението,
като се иска отмяната
му и уважаване
на предявените искове.
Ответната страна
по въззивната жалба-
Н.К.Б. ***,
ЕГН **********, чрез
назначения си особен представител
по делото адв.
М. Х., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с искове
с правно основание
чл.422 от ГПК във
връзка с чл.10
от Закона за потребителския кредит,
чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от Закона за
задълженията и договорите.
С постановеното по
делото решение съдът е
приел от фактическа
страна, че между дружеството-
ищец, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на
кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по сключен на
30.03.2015г. договор за
потребителски кредит, по
който кредиторът- ищец е
предоставил на ответника- кредитополучател кредит в размер на
2860 лв., а последният
се е задължил да върне сума в размер
на 3977 лв. на
24 месечни вноски в срок до
20.04.2017г. съгласно погасителен
план. Съдът е
приел, че предявеният
иск е неоснователен, тъй като
същият се основава на
настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК
предсрочна изискуемост на
кредита, а дружеството-
ищец не е ангажирало доказателства, че е уведомило
длъжника за обявяването
й, поради което същата
не е настъпила.
На следващо място съдът
е приел, че исковете
са неоснователни, тъй като
договорът за потребителски кредит
е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в него е
посочена само абсолютната стойност
на годишния процент на
разходите, но не
и начинът на формирането му.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната
жалба доводи, както и при
служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд се
произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може
да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В жалбата на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, се оспорват само
изводите на първоинстанционния съд
за недействителност на договора
за потребителски кредит, като се
излагат доводи, че същият отговаря
на императивните изисквания на
ЗПК.
Независимо че
в жалбата липсват оплаквания срещу
първата група съображения на първоинстанционния
съд за неоснователност на иска, а
именно- поради необявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на кредита,
настоящият състав на съда следва
да посочи, че в
случая искът неправилно е
бил отхвърлен на това основание. Действително както в
заявлението по чл.410
от ГПК, така
и в исковата молба, ищецът
се е позовал
на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, за
обявяването на която на
длъжника не е
ангажирал доказателства. При
положение обаче, че вече
е бил настъпил падежът на всички погасителни
вноски по кредита, то
същите са били
изискуеми и съгласно
задължителните указания по
тълкуването и прилагането на
закона, дадени в т.1
на Тълкувателно решение
№8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС искът
е следвало да
бъде уважен.
По доводите
във въззивната жалба
срещу изводите на първоинстанционния
съд за
недействителност на договора за
потребителски кредит настоящият състав на съда намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от
ЗПК договорът за
потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, а съгласно чл.22
от ЗПК когато не
са спазени изискванията
на посочените в нормата
разпоредби, сред които е
и тази на чл.11, ал.1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая, видно
от договора, в него
е посочен лихвен процент на кредита- 33,90%, годишен процент на разходите- 41,32%, брой
погасителни вноски- 24,
месечна погасителна вноска- 165,71 лв., както
и обща стойност на плащанията- 3977 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая от съдържанието на
договора не става
ясно какви конкретни
разходи съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК освен дължимата от потребителя лихва се включват в него и
водят до формиране
на посочения цифрово
годишен процент на разходите.
При това положение следва да
се приеме, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което същият е недействителен на
основание чл.22 от
ЗПК и съгласно
разпоредбата на чл.23
от ЗПК потребителят
следва да върне само чистата
стойност на кредита.
Доколкото в случая по делото не се спори, че
ответницата е заплатила
по договора сума в
размер на 2913,07
лв., то същата
е върнала чистата
стойност на кредита,
поради което не
дължи други суми
на ищцовото
дружество и предявеният срещу
нея иск е
неоснователен.
Предвид
горното обжалваното решение
следва да се
потвърди, като на
основание чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд
в частта им,
с която е
обосновано отхвърляне на иска
поради недействителност на
договора за кредит.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1060
от 18.03.2019г., постановено по гр.д. №9126/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.