Р Е
Ш Е Н
И Е №528
гр.К., 29.07.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря ........................Х.К.…........................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №131 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.12.2016г. сключил с
ответника „П.К.Б.“ ЕООД договор за потребителски К. № ***, по силата на който
ответното дружество му предоставило К. в размер на ***лв. за срок от 24 месеца, с размер на
месечна вноска от ***лв., при общо 24
вноски, като общата сума, която следвало да заплати е в размер на ***лв., при годишен лихвен процент 41.17% и
ГПР- 49.90. Сочи, че закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на ***.00лв., вноската по който пакет била в
размер ***лв. или общото задължение по
двата договора била сумата от ***лв.,
която се формирала от: *** главница, ***лв. лихва и ***лв. възнаграждение за предоставени
допълнителни услуги. Съгласно погасителния план, първата вноска по кредита била
в размер на ***лв. с дата на плащане
25.01.2017 г., а последната под номер 24, както и всички останали- в размер на ***лв. и с дата на плащане 25.12.2018г. Всяка
вноска включвала главница, лихва и вноска по закупен пакет съгласно приложеният
погасителен план към договор за потребителски К.№ ***/07.12.2016г. и сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата,
като погасителният план по двете задължения бил един, както и извлечението по
сметката, което се издавало от кредитора. Към тях били приложими Общи условия
на „П.к.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит версия
07/10.08.2016г. Твърди, че на
18.09.2018г. предсрочно погасил кредита си като последно внесъл в полза на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от *** лв., направил пълно предсрочно погасяване
и до този момент изплатил на кредитора 24 равни месечни вноски от по *** лева в периода 07.03.2017 г. -18.09.2018
г. или общо платени чрез предсрочно погасяване ***лева, от които: за главница *** лв. и за лихва *** лева, както и за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на ***лв.
Както следва: за 2017 г. - месец март- *** лв., за месец април- *** лв., за м. юни *** лв., за м. юни – *** лв., за месец август – *** лв., за месец август – *** лв., за месец август - *** лв., за месец
октомври – *** лв., за месец декември – *** лв. През 2018 г. за месец януари *** лв., за месец януари *** лв., за месец февруари *** лв. за месец март – *** лв., за месец юни *** лв., за месец юни *** лв., за месец юли *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв., за месец септември *** лв. и за месец септември *** лв. Твърди, че клаузите на чл.4.1, чл.4.2
и чл.4.3 от Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД са недействителни на основание
чл.22 от ЗПК, тъй като не неотговаряли на изискванията на чл.11, т.7-т.12 от ЗПК и са за нищожни поради противоречие с добрите нрави. На тези изисквания не
отговарял и сключеният между страните договор. Съдържащата се в раздел 6-ти
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния
лихвен процент, била най-обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсвал погасителен план,
подписан от кредитополучателя, липсвало посочване на лихвен процент, дължим при
просрочие; липсвало предупреждение за последиците при просрочие на вноските,
липсвало отбелязване за наличие или липса на право на отказ на потребителя от
договора. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК,
защото не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7 – 9. Наред с това, процесните договорни разпоредби
за възнаградителна лихва били неравноправни и затова нищожни, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. В
подписания договор за кредит не се конкретизирало какво точно се включва в
размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата, липсвала информация
относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето
му. Тази информация се съдържала в приложените към договора общи условия. При
това положение следвало да се приеме, че липсва индивидуално договаряне на
процесните договорни клаузи. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се
предвиждали критерии, чрез които можело да се установи неравноправният характер
на клауза в договор, сключен с потребител. Предвид характера на предоставяната
по договора услуга (предполагащ недостиг на парични средства у едната от
страните), следвало да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрагентите и следователно неравноправни по смисъла
на чл.134 от ЗЗП и на това основание били нищожни. Съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.,1 предл.1 от ЗЗД и съобразно императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски К.е обявен за недействителен, потребителят
връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или друга разходи по
кредита. Според легалната дефиниция в § 13, т.12, б."б" от ДР на ЗЗП
понятието „финансова услуга" съставлявала всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, включително и отпускане на кредит, в това
число и на кредит, обезпечен с ипотека, т.е. цитираният закон намирал
приложение и в настоящия случай. Според чл.143, т.10 от ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл.146,
ал.1 от ЗЗП предвиждала, че неравноправните клаузи са нищожни. Позовава се
на чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143
от ЗЗП, съгласно които неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е нищожна,
освен ако е уговорена индивидуално.Текстът на клаузите в Договора, бил изготвен
предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание. Поради това, че дейността на дружеството кредитор била свързана с
предоставяне на кредита на неопределен брой лица, то използвало типови договори
изготвени предварително и едностранно от него. Такъв типов договор бил сключен
и като клиент не е могъл да вземе участие при уговаряне съдържанието на клаузите.
В съответствие с това, съобразно чл.146,
ал. 2 от ЗЗП, следвало да се счита, че тези клаузи не са индивидуално
уговорени. В съответствие с разпоредбата на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза
трябвало да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен
договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването
му, към момента на самото сключване. В раздел 6-ти от сключения между страните
договор за К.се предвиждало задължение на кредитополучателя да заплаща годишна
лихва в размер на 41,17 %. Според чл.4.2 от Общите условия, този лихвен процент
се изчислявал върху усвоената и непогасена главница за периода на ползване на
кредита и започвал от датата на усвояване на кредита. Към датата на сключване
на договора за кредит липсвали императивни разпоредби на закона по отношение
размера на възнаградителната лихва. Тъй като се касаело за потребителски
договор, при който едната страна била по-слаба икономически, поради което се
ползвала със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следвало да се приеме, че
максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) бил
ограничен. В съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите
нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва (а за обезпечени кредита - двукратния размер на
законната лихва). Към сключване на договора
размерът на законната лихва бил 10.01 %. В периода след тази дата същият
варирал от 10.00 % до максимум 10.02 %. Т.е. уговорената с процесния договор
годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и годишен процент на разходите в
размер на 49, 90% четирикратно по-висок от размера на законната лихва за
периода. В приложеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуга били услугите. Именованият като
„Договор за допълнителни услуги" всъщност бил част от договора за кредит,
но бил обособен като отделен договор/споразумение/ да се заобиколи
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранявал годишния процент на разходите
(ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната
услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства" реално не представлявала услуга, тъй като кредиторът не поемал
никакво конкретно задължение. За клиента била предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ К.и
условията по него ставали „по съгласие на страните" - т.е. кредитора можел
да откаже да предостави К.без да търпи негативни последици и без някакви права
на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга" клиента не
получавал нищо. За това тази клауза се явявала нищожна, поради липса на
основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.
Останалите допълнителни услуги били свързани пряко с договора за кредит -
приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски,
възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни
услуги били възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следвало да се включат в ГПР. Тези разходи не били включени в обявения от
кредитора ГПР, което било в нарушение на закона. Тези разходи били част от ГПР
и така той надхвърлял значително максималният размер по чл.19, ал.4 от ЗПК,
поради което на основание чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждали
възнагражденията за допълнителни услуги били нищожни. Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:
*** да му заплати, сумата от ***.00лв., представляваща сбор от платени без
основание вноски за периода 25.01.2017 г.
- 25.09.2018 г. по пакет
допълнителни услуги съгласно споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от *** лв., представляваща сбор от платени без
основание за периода 25.01.2017 г. -
25.09.2018 г. суми за
възнаградителна лихва по раздел VI от Договора за потребителски кредит № *** и
чл. 4.1., 4.2. и 4.3. от Общите условия към него, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете като неоснователни. С ищеца като кредитополучател, имали сключен
договор за потребителски кредит № ***, който бил вторият под ред договор,
сключен с него, а освен тях, ищецът кандидатствал за сключване на договор за
потребителски кредит още веднъж. Процесният договор бил сключен на 07.12.2016
г. за сумата от *** лева, срок на
кредита 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита *** лева, годишен лихвен процент 41.17%,
годишен процент на разходите 49.90%, дата на погасяване -25-ти ден от месеца,
дължима сума по кредита - *** лева.
Преди подписване на процесния договор, към предоставения му стандартен
европейски формуляр, на същия била предоставена и допълнителна преддоговорна
информация, съдържаща информация, касаеща допълнителни услуги, които
дружеството предлагало, включени в пакет, в случай, че ищецът пожелае да се
възползва от него. Тази допълнителна преддоговорна информация включвала
посочване на размера на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на
месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по кредита,
в случай, че бъде закупен пакет, и др. В споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, ищецът пожелал неговото закупуване и сключил, освен
договора за потребителски кредит и процесното споразумение, като възнаграждението
по него възлизало на *** лева, а
дължимата сума била разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на
договора за кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлизал на *** лева месечно. Така общата сума, която
ищецът се съгласил да плаща месечно, обективирана и в предоставения му
погасителен план, възлизала на *** лева,
а общото задължение по договора и споразумението било в размер на *** лева. Ищецът заплатил още първата вноска
със забава, което достигало до 68 дни. На 31.08.2017 г. ищецът заявил, че желае
да се възползва от една от допълнителните услуги, включени в пакета. Така, на
11.09.2017 г. той подписал Анекс 1, с
който била отложена вноска №8 по кредита и бил подписан нов погасителен план.
Съгласно Анекс 1/11.09.2017 г., годишният процент на разходите от 49.90% се
намалявали на 46.67%. Няколко месеца по-късно, на 30.032018 г. ищецът отново
подписал Анекс 2, с който отлагал още една погасителна вноска, като подписал
отново нов погасителен план. Годишният процент на разходите отново бил намален,
този път на 44.80 %.. Позовава се на редакцията на разпоредбата на чл.22 от ЗПК
към датата на сключване на процесния договор, съгласно която „когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“.
Разпоредбите на чл.11, ал.1 и чл. 22 от ЗПК регламентирали по позитивен и
негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следвало да
съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Процесният
договор № *** съдържал тази информация, защото било посочено в т.7- общия размер на кредита и условията за
усвояването му“ -посочени в раздели VI и III от процесния договор - сума
на кредита бил *** лева, а усвояването -в
раздел III от процесния договор банкова сметка, ***.8 стоката или услугата и нейната цена в брой /когато кредитът е под
формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за
кредит не било приложимо към процесния кредит/, както и т.9- тъй като лихвеният процент бил
посочен в раздел VI „Параметри от процесния договор, условията за прилагането
му били описани в чл.4 от Общите условия, като не била предвидена възможност за
промяна на лихвения процент, тъй като същият бил фиксиран. Спазени били и т.9а., т.11, т.12, т.20, както и останалите цитираните
от ищеца разпоредби в т.ч т.15 и т.16 от ЗПК, поради което възражението било
неоснователно. По подробно изложените доводи счита, че необходимото съдържание
за действителността на процесния ДПК № *** съгласно разпоредбите на чл. 11, ал.
1 и чл. 22 от ЗПК, в редакцията им към датата на сключване на процесния
договор, се съдържали в процесния договор за потребителски кредит, поради което
същият бил действителен, а претендираните от ищеца суми по него дължими на
валидно правно основание. Счита, че клаузите на чл.4.1, 4.2 и 4.3 от Общите условия
не са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не е налице изначална липса на основание за
плащане, което е един от елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Клаузата на т.4 от общите условия касаела единствено начина на
начисляване, но не и дължимостта, нито размера на възнаградителната лихва.
Плащанията на възнаградителна лихва от страна на ищеца били извършени по силата
на договорното му задължение по т.4.1 от общите условия, по силата на което
правило било прието, че за ползвания от ищеца заем, последният дължи лихва,
определена по размер в раздел VI от договора. Ищецът неправилно считал, че
договорът не е предмет на предварително договаряне, от което правил и
неправилен и необоснован извод, че клаузата на чл. 4.4. от общите условия не
била индивидуално договорена. Обстоятелството, дали обсъжданата клауза била
индивидуално договорена или не била
индивидуално договорена, не водило до извода, че клаузата е неравноправна, ако
не е индивидуално договорена. В чл.143, т.1 -т.17 от ЗЗП били посочени 17
примера на неравноправни клаузи и чрез нея изцяло и правилно се транспонирали
съответните правила от Директива 93/13/БИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП
постановявала, че неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Чл.4 от общите условия нито била сключена във вреда
на потребителя, нито нарушавала изискването за добросъвестност, нито водила до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Твърди, че ищецът е бил уведомен за всички елементи от
съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като същите били
договорени и попълнени още в стандартния европейски формуляр, подписан от него
на 30.12.2013 г., а в последствие и в самия договор. Във връзка с по-засилената
защита на потребителите, стандартен европейски формуляр, съгласно изискването
на чл.5, ал.1 от ЗПК, следвало да бъде предоставен на потребителя преди същият
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит. Ищецът имал цялата му необходима информация, за да може да направи
своята преценка желае ли да сключи договор за потребителски кредит. С
подписването на договора за потребителски кредит ищецът поискал и дал съгласие
да получи кредит с посочените в СЕФ и раздел VI от договора параметри на
кредита. С подписване на процесния договор от кредитора се стигало до
съвпадение волята на двете страни в правоотношението - кредитор и потребител,
като имало пълно припокриване на волеизявленията им, поради което се било
стигнало до сключване на валиден договор за потребителски кредит. Сключването
на договор по предварително и изцяло определени от една от страните условия не
било забранено от закона. Уговорките за размера на кредита, както и за ГПР,
срок и размер на погасителни вноски, не попадали в обхвата на никоя от
хипотезите на неравноправна клауза предвидени в ЗЗП. С изменението на ЗПК, в
сила от 23.07.2014 год., бил въведен максимален размер на годишния процент на
разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС, което било около
50%.Към момента на сключване на процесния договор била налице промяна в
законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит, която
следвало да бъде отчетена. В договора, определеният в раздел VI „Параметри“
годишен процент на разходите не надвишавал императивното ограничение по чл.19,
ал.4 от ЗПК. От съдържанието на договора
било видно, че между страните е договорена възнаградителна лихва, която счита
за допустима съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като е в размер
на 41.17%. Това било възнаграждението за кредитора за предоставянето на
известен капитал - парична сума и рискът, който поемал да отпуска кредити без
каквото и да било обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
успее да получи парите си обратно. С промяната в ЗПК от 2014 г. законодателно
била въведена максимална граница за размера на годишния процент на разходите и
съответно за размера на възнаградителната лихва, а именно 5 пъти размера на
законната лихва, с което отпаднала възможността размерът на същите да бъде
преценяван съобразно съдебната практика. В българското действащо право в
отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне
(чл.9 от ЗЗД). Тази свободна инициатива била ограничена единствено от
императивното изискване на чл.19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на принципа за свобода
на договаряне и по своя свободна воля страните се съгласили да сключат договора
за кредит с годишен лихвен процент от 41.17% . Счита процесният договор № ***
за действителен, тъй като не са налице обективираните в исковата молба
основания за нищожност както на договора като цяло, така и на отделни негови
клаузи. Дори някоя от клаузите да била недействителна, то това обстоятелство не
можело да повлече недействителност на целия договор потребителски кредит, а
следвало да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и недействителните
разпоредби да бъдат заместени от повелителни правила на закона. Допълните
услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие
за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадали под
дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК т.е. възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР,
респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която била част от
този ГПР. Страните постигнали съгласие за сключване на споразумение, с което,
по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя
определен набор от услуги, с който могат да се променят първоначално
договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу
възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се задължил да
отговаря. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не
било задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с
предлаганите от кредитора параметри, а било опционално, по избор на потребителя
и зависило единствено от неговата воля. Всяка една и всички тези услуги
потребителят можел да използва, ако пожелаел да закупи и ако закупи такъв
пакет. Пакетът от допълнителни услуги, предоставял на потребителя право да
получи услуги които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
били свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирал си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало
да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще
можел да отложи плащането на определен брой вноски, така че да можел да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще може да
си намали размера на определен брой вноски - клиентът можел да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантирал си, че ако сменяли датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да
била удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще можел да ги получи бързо и лесно, без да било необходимо
да попълва и представя купища документи. Ищецът дължал възнаграждение на
кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за
това, че се бил възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията)
ищецът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги. Възнаграждението не било цената на услугите, а дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) ищецът да поиска промяна в договора му
за кредит. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора
за кредит, а били по повод на същия. Предвид това, споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора
за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените
допълнителни услуги; сключването на споразумението било в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на ищеца; сключването на споразумението
не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи
по кредита. Това обосновавал и извода, че не са налице нарушение на чл.19, ал.4
от ЗПК. Възнаграждението по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не представлявало разход по смисъла на чл.19, ал.1 и т.1 от ЗПК, поради което не се подчинявало на предвидените императивни изисквания за
максимално допустим размер, а исковата претенция на това основание била
неоснователна Поради това счита, че сключеното на допълнителни споразумения
представлявали валидно правно основание за дължимост на процесните суми. Моли
съда да остави без уважение исковата молба и отхвърли предявеният иск на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От представеното заверено копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, неоспорен се установява, че същия е получен и подписан от Р.П.К. като клиент на 06.12.2016 г. за вид на кредита: П кр Ст с пакет допълнителни услуги Бонус; за Общ размер на кредита /Максималният размер /лимит/ или обща сума предоставена по договора за кредит/: *** лв.; срок на договора за потребителски кредит:24 месеца; Указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски: месечни вноски, 24 бр. с размер на вноската *** лв.; Общата сума, която следва да заплати /общия размер на кредита /главницата/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита: 3338 лв.; разходи по кредита: фиксиран лихвен процент- 41.17%, ГПР- 49.90 %, като в раздел 4 са посочени други важни условия по договора за кредит.
От заверено копие на Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, неоспорен, е видно, че Р.П.К. е получил такава информация на 06.12.2016 г. в т.ч. възможност за закупуване на пакет допълнителни услуги към договор за потребителски кредит и общите параметри на договора за потребителски кредит и на споразумение за закупуване на пакет допълнителни услуги.
Не е спорно, а и от представеното заверено копие на договор за потребителски кредит П. Кр. Ст. № *** е видно, че е подписан от „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и Р.П.К. като клиент на 07.12.2016 г., в който в раздел V-Допълнителни възможности за клиента е отбелязано, че кредитът се отпуска за рефинансиране, кредитор: „П.к. Б.“ ЕООД, в полза на: Р.П.К.; сума за рефинансиране: ***лв.; под черта в същия раздел е отбелязан като избран пакет допълнителни услуги „Бонус“; в раздел VI-Параметри са посочени съществените параметри на кредита: Сума на кредита: *** лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: *** лв.; ГПР /%/7 49.90; Годишен лихвен процент- 41.17% ; Лихвен процент на ден: 0.11; Дължима сума по кредита: ***лв.; отбелязано е По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: *** лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: *** лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: *** лв. Общ размер на вноската: *** лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. На стр.4 от договора се съдържа декларация, съдържаща 4 букви в т.ч. А, Б, В, Д, подписана от клиента, неоспорена, съгласно която неразделна част от договора са ОУ към ДПК за физически лица, с които КЛ е запознат и приема, внимателно се е запознал със съдържанието на ОУ преди подписването на ДПК, няма забележки и се задължава да ги спазва, че е запознат с Тарифа за таксите, която приема и др. Приложено е и заверено копие на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неоспорено, в което са описани 5 възможности, които клиентът би могъл да ползва ако сключи това споразумение: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена процедура за предлагане на допълнителни парични средства. Представени от ищеца са заверено копие на погасителен план към договор за потребителски кредит № *** от 07.12.2016 г. и Общи условия на „П.К. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от страните, като в чл.15 от Общите условия са описани начините и средствата, при които клиентът би могъл евентуално да се възползва от посочените в споразумението възможности.
От заверено копие на Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ***, подписано от Р.К. на 31.08.2017 г., неоспорено, се установява, че ищецът е поискал отлагане на 1 вноска. В заверено копие на Анекс №1 към ДПК за отлагане на вноски от 15.09.2017 г. /л.52/ е отразено, че страните по него са го сключили напълно доброволно и в съответствие със своята свободна воля, че КЛ се задължава да плати отложените вноски в края на погасителния план, че годишния лихвен процент по кредита след сключването на този анекс се запазва в размер на 41.17%, ГПР след сключване на анекса е в размер на 46.67%, че като неразделна част от този анекс е новия погасителен план, който клиента е подписал и получил при подписване на анекса. Представен е погасителен план към Анекс №1 към процесния ДПК, подписан от ищеца, неоспорен /л.53/.
В заверено копие на Анекс №2 към ДПК за отлагане на вноски от 30.03.2018 г. /л.54/, неоспорен, е видно, че страните по него са го сключили напълно доброволно и в съответствие със своята свободна воля, че КЛ е заявил писмено отлагане на вноски по погасителния си план поради причина: Без Причина; че се задължава да плати отложените вноски в края на погасителния план, че годишния лихвен процент по кредита след сключването на този анекс се запазва в размер на 41.17%, ГПР след сключване на анекса е в размер на 44.80 %, че като неразделна част от този анекс е новия погасителен план, който клиента е подписал и получил при подписване на анекса. Представен е погасителен план от 30.03.2018 г. към Анекс №2 към процесния ДПК, подписан от ищеца, неоспорен /л.55/.
От представеното и неоспорено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е видно, че издадено във връзка с искане на ищеца, както и че общата сума на извършените от него и получени от ответното дружество плащания по процесния ДПК и сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, към 20.09.2018 г. е в размер на ***лв., а Остатъчното задължение към 20.09.2018 г. е в размер на 0.00 лв.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. Съгласно заключението за по процесния договор
кредитополучателят Р.К. е извършил
плащания за погасяване на дълга в размер на 6- ***лв., с които са погасени:
вноски по кредита- ***лв.; лихви за забава-***лв.; възнаградителна лихва- ***лв. и такси-*** лв. Погасените са всички 24
бр. месечни вноски по отделни елементи на дълга /отразени в Приложение №1 и в
таблица 1 на заключението/. Размерът на законната лихва та лихва е калкулиран
за периода от 25.01.2017 г. /първа вноска
по погасителен план/ до 17.09.2018 г. /дата на окончателно предсрочно
погасяване/, съгласно изискванията на ПМС №426/18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения, изчислена в два варианта е
както следва: 1-ви- ***лв. върху главница съгласно погасителния план за
посочените дни забава; 2-ри- ***лв. върху главницата, представляваща сбора от
изискуемата вноска по главница съгласно погасителния план и изискуема вноска за
закупен пакет от допълнителни услуги, за посочените дни забава /справка-
приложение варианти 1 и 2 към заключението/.
От така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е извършил плащане на
паричната сума, а в тежест на ответника е да установи, че даването и
получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на
която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл.55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което
изхожда престацията.
Между страните е сключен договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** на 06.12.2016 г. и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който се
установи, че кредитополучателят Р.П. Комсийски е извършил в полза на
кредитодателя „П.К. Б.“ ЕООД плащания в общ размер. ***лв. и е погасен дълга.
Ищецът въвежда възражение за
недействителност/нищожност на договора в частта относно уговорената
възнаградителна лихва, както и на възнаграждението за допълнителни услуги, на
основание чл.22,
вр. чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.9, т.11, т.12, т.15, т.16, т.20 от
ЗПК и чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗПК
Процесният договор намира своята правна регламентация в ЗПК/ редакция от 29.07.2016 г./. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Писмената форма е условие за действителност на договора за потребителския кредит– чл.10, ал.1 от ЗПК, а съдържанието е установено в разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК, като при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, съобразно чл.22 от ЗПК, същият е недействителен. В разпоредбите на глава шеста на ЗПК -„Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, че всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 е нищожна -чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК/. Съгласно чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. В настоящия случай при сключване на процесния договор е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, а съдържанието му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като съдържа дата и място на сключване; вида на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; посочен е годишният лихвен процент / 41.17 %/ и са описани условията за прилагането му, като не е предвидена възможност за промяната му защото същият е фиксиран; посочен е ГПР / 49.90 %/, който е в границите, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК; посочена е общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора и уговорки относно правото на отказ на потребителя. Установен е фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.33а от ЗПК – арг. чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Установи се, че ищецът е получил на 06.12.2016 г. преддоговорна информация в Стандартизиран европейски формуляр, в която са посочени всички параметри на договора, включително и дължимите лихви. Следователно ищецът е имал възможност да прецени своите възможности за погасяване на заемната сума като при сключването на процесния договора той е положил подписа си под текст, съдържащ основните параметри, които са идентични с тези в преддоговорната информация, заявил е окончателната си воля, полагайки подписа си на всяка страница на договора за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *** на 06.12.2016 г., което обстоятелство не се оспорва.
Съгласно дадени в Тълкувателно
решение №1/15.06.2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК разяснения „добрите
нрави“ са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите
на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът
им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26,
ал.1 от ЗЗД/. Ответникът- кредитор е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен
надзор, а тяхната дейност е уредена в Наредба №26/23.04.2009
г. за финансовите институции, която е подзаконов нормативен акт. Основната
характеристика на небанковите финансови институции е, че те отпускат заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност се финансира от
лихвоностни заемни средства поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи
от тези предлагани от банките. С параграф 1
от ПМС №72/08.04.1994 г. е отменено ПМС №1238/25.06.1951 г. за определяне
максималният процент на договорните лихви. Въпреки разпоредбата на чл.10,
ал.2 от ЗЗД, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС,
такъв подзаконов акт все още не е издаден и принципно за страните не съществува
пречка да уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. В
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва
/ в т.см. Определение №901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №1270/09.01.2009 г. по
гр.д.№5093/2007 г. на ВКС, II г.о., Решение
№378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г. на ВКС, II
г.о./. В настоящият случай към датата на сключване на процесния потребителския
кредит размерът на законната лихва е 10 %., а договорената между страните лихва
е в размер на 41.17% годишно, т.е. надхвърля с над 4 пъти законната лихва,
което представлява нарушение на добрите нрави. Ето защо клаузите на т.VІ от договора,
с които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11% са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни. Отделно от
това в процесния договор не е посочен размера на възнаградителната лихва в
лева, а единствено е фиксиран годишен лихвен процент- 41.17%, което
обстоятелство поставя потребителят в положение на неяснота как определеният в
договора ГЛП се изразява стойностно в лева. Не е ясно и как посоченият лихвен
процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР, като
липсва и яснота, относно компонентите които са включени в ГПР. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо.
Отпуснатият на ищеца като физическо лице кредит представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и разполага със защита срещу неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. В настоящия случай ищецът е навел възражение за са неравноправност на договорните разпоредби по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в двадесет точки от посочената разпоредба. Според чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия случай процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на клиента, от което следва извод, че ищецът не е имал възможността да влияе върху съдържанието му. Подписаният стандартизиран бланков формуляр на договора е предварително изготвено от ответника и в него са посочени единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формират 49.90 %. Не става ясно и какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. В раздел VI от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на *** лв. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, както и не е посочена цена за всяка от услугите поотделно, предвид и разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“. В подписаното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но нито в договора нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава последното към процесния договор за потребителски кредит, поради което не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития. Следва да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е предварително, т.е. същото е дължимо само за възможността за предоставянето на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Освен това те заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. С тях реално кредитът се оскъпява чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в процесния договор годишен процент разходи, възлизащ на 49.90 %, което води до значително увеличение на тежестта на задължението на ищеца-кредитополучател особено, като се има предвид, че в случая стойността на допълнителния пакет услуги е равен на отпуснатата в заем сума. Предвид изложеното процесното споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. То не е уговорено индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му и едновременно с това е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. След като споразумението и клаузата е нищожно, по него не се дължи възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленум на ВС, се сочи, че първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в хипотезата на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Следователно сумата от *** лв. възнаградителна лихва и сумата от *** лв. за допълнителни услуги са платени от ищеца и получени от ответника при начална липса на основание в хипотезата на нищожни клаузи поради което предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер ***лв. в т.ч.***лв. адвокатско
възнаграждение,***лв. разноски за експертиза и ***лв. държавна такса. В
отговора на исковата молба ответникът е възразил за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявените искове са с цена *** лв. и *** лв. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при дела с материален
интерес от 1000 до 5000 лв., адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство и защита е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Размерът на
минималното адвокатско възнаграждение в конкретния случай предвид броя и цената
на исковете е ***лв. /***лв.+***лв./. Основанието по
чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Съдът като
взе предвид естеството на правния спор, който не е по фактите, а по правото,
както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, намира възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до ***лв. определен
съобразно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да заплати на ищеца ***лв. държавна такса,***лв.
разноски за експертиза и ***лв. адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.К. Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.П.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от *** лв., явяваща се получена без основание в периода 25.01.2017 г. - 25.09.2018 г. възнаградителна лихва
по раздел VI от договор
за потребителски кредит П.К.С.№ ***/07.12.2016 г., ведно със законната лихва от
21.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление ***
да
заплати на Р.П.К., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от *** лв.
представляваща сбор от платени без основание вноски в периода 25.01.2017 г. - 25.09.2018 г. по пакет допълнителни услуги по Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 07.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.К. Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.П.К., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: