Р Е Ш Е Н И Е
05.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
04.03. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 122 2021
дело № по описа за година.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, е предявило срещу Х.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 471.96 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.03.2019г. до 02.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 12.38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 04.05.2019г. до 29.08.2019г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 02.03.2019г. до 02.06.2019г. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, на ул. „“, № 11, с ИТН 300139191135, ел. енергия за периода от 02.03.2019г. до 02.06.2019г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 10.04.2019г., на стойност 216.08 лева, за периода 02.03.2019г. - 01.04.2019г.; 2. Фактура № ********* oт 10.05.2019г., на стойност 217.94 лева, за периода 02.04.2019г.- 02.05.2019г.; 3. Фактура № ********* от 13.07.2019г., на стойност 37.94 лева, за периода 03.05.2019г.- 02.06.2019г.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1878/2019г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва предявения иск по основание. В открито съдебно заседание собеният представител оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът е собственик на процесния елекроснабден имот, поради което счита, че не е налице облигационно отношение между страните по повод доставка на ел. енергия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от гореописаните фактури.
По делото е приета като доказателство справка от Агенция по вписванията-Имотен регистър с № 16345/07.01.2021г. (на л. 90 от делото), видно от която по персоналната партида на Х.М.Я. няма данни да е придобивал процесния електроснабден имот. Приета е като доказателство и справка от общ. Дупница, отдел „МДТ“ с изх. № 11-03-88-(1)/22.02.2021г. (на л. 96 от делото), видно от която ответникът не е декларирал собственост върху процесния електроснабден имот. За същия имот са декларирали собственост други лица.
Приложено е ч.гр.д. № 1878/2019г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д.
№ 1878/2019г. по описа на РС – Дупница. За уважаване на предявения иск в тежест
на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се
е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на последния
да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена
на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на
начисляването ù и че за ответницата е възникнало задължение за плащане
на исковата сума. С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че
ответникът е бил собственик или ползвател на описания в исковата молба
електроснабден имот през процесния период.
За да възникне задължение за плащане на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на потребител на ответника по иска. По силата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като по силата на чл. 4, ал. 2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. От горните разпоредби следва, че за да се приеме, че ответникът е потребител на електрическа енергия, то трябва да се установи, че същият е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за домакинството си.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период ответникът е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват доказателства, от които да може да се направи извода, че той е бил собственик или ползвател на имота за процесния период. Напротив, от приетата като доказатерлство справка от Община Дупница дол е видно, че посоченият в исковата молба електроснабден недвижим имот, е деклариран като собственост на трети лица.
Сам по себе си фактът, че на името на ответника е открита партида за доставка на ел. енергия, не е достатъчен, тъй като по делото не е установено въз основа на какви документи е извършено откриването на партидата.
Предвид изложеното, неоснователно се твърди в депозираната искова молба, че ответникът е страна по договор за продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същият дължи всички суми, начислени по откритата на негово име партида от момента на сключване на договора до неговото прекратяване. За да могат да възникнат облигационни правоотношения между страните, ответникът следва да има качеството на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото липсват. По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес център“ иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Х.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 471.96 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.03.2019г. до 02.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 12.38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 04.05.2019г. до 29.08.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: