РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502603 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищците по спора
срещу Решение № 2828 от 20.06.2023 г. по гр.д. № 1577/2023 г. на РС – Пловдив в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивниците искове за увеличаване размера на
дължимите им се от техния баща Д. Г. Б. месечни издръжки за разликите от 400 лв. до 500
лв. по отношение на непълнолетната Е. Д. Б. и от 250 лв. до 350 лв. по отношение на
малолетната П. Д. Б..
Въззивниците поддържат в отхвърлителната част решението да е неправилно, тъй
като постановените от съда издръжки са недостатъчни за задоволяване дори на базовите
потребности на децата от храна, облекло и образование, като същите имат и разходи във
връзка с тяхното пълноценно и всестранно развитие – Е. за уроци по английски и немски
език и по китара, П. – уроци по английски език и състезателна математика. Е. страда и от
очно заболяване, налагащо разходи за неговото лечение. Поддържа се, че месечните разходи
само за горните извънучебни занимания на децата възлизат съответно на 768 лв. за Е. и на
600 лв. за П., в т.ч. за обяд и джобни пари за училище, както и за телефон с интернет, което е
задължително изискване на училището, в което учи П..
Предвид изложеното се иска отмяна на решението в отхвърлителните му части и
увеличаване на издръжките до предявените им размери от 500 лв. и 350 лева.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемата страна Д. Б. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че няма възможност да заплаща претендираните разлики, тъй като упражнява
неквалифициран труд – *** по *** / а не като *** както твърдят ищците /, като при това
1
трудовата му заетост е непостоянна. Поддържа да няма образование със специалност или
квалификация, поради което не може да упражнява по високо платен труд. Поддържа че
полага грижи и отделя средства и за възрастната си майка, с която живеят под наем, тъй
като никой от двамата не притежава собствено жилище и че за закупуване на вещи от първа
необходимост / хладилник, климатик, телевизор / теглят потребителски кредити ежегодно.
Поддържа, че няма съществена промяна в обстоятелствата, считано от определяне на
предходните размери издръжки, в т.ч. и че не са изминали и две години от тогава. Развива
доводи че бившата му съпруга и майка на ищците настройва последните срещу тях и се
стреми да изгради у децата синдром на родителско отчуждение към баща им, както и че
упражнява психически тормоз спрямо него посредством завеждане на изпълнителни и
наказателни дела.
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.
Не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 150
от СК за увеличаване на присъдени месечни издръжки за децата Е. Д. Б. – родена на *** г. и
П. Д. Б. – родена на *** г., дължими се от техния баща Д. Г. Б. в размери съответно на 500
лв. и 350 лева.
Ответникът е оспорил исковете. Възразил е, че от определянето на предходните
размери издръжки е изминала само една година и така не са налице предпоставки за тяхното
увеличаване – т.е. възразил е срещу основанието на исковете. Възразил е и досежно размера
с доводи да няма възможност да заплаща така претендираните размери.
Районният съд е намерил исковете за доказани по основание, а досежно размера ги е
уважил за 400 лв. по отношение на Е. и за 250 лв. по отношение на П.. Изложените мотиви
са, че тези размери са във възможностите на бащата с оглед неустановени по делото негови
доходи и имущество, поради което за разликите до пълния претендиран размер исковете са
отхвърлени.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно чл. 269 изр. първо от
ГПК настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо.
Досежно правилността въззивният съд е обвързан от поддържаните в жалбата
оплаквания – изложени по горе, свеждащи се до нуждите на децата от издръжка.
Предходните размери издръжки са определени с влязло в сила на 18.08.2020 г.
съдебно решение по гр.д. № 10 013/2019 г. на РС – Пловдив в размери от 200 лв. за
малолетната П. и от 350 лв. за непълнолетната понастоящем Е..
Оттогава е изминал период от две години, децата са пораснали – ученички са в
прогимназиален и гимназиален курс на обучение, съответно нараснали са и техните нужди,
съответно – предвид и икономическите условия в страната, са нараснали и разходите за
тяхното задоволяване.
Съгласно чл. 143 от СК задължението за издръжка на детето до навършване на
пълнолетие от неговите родители възниква с факта на раждането на детето, родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца независимо дали са
трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно, достатъчно е наличието на качеството „
непълнолетно лице“. Задължението за издръжка е общо за двамата родители и приоритетно
спрямо други задължения на последните.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на
2
техните родители - кумулативно / чл. 142 ал. 1 от СК /, като съгласно ал. 2 този размер не
може да е по нисък от ¼ от минималната за страната работна заплата, тозди размер
понастоящем е 195 лева.
В случая искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните, няма и
депозирана от ответника по иска Д. Б. жалба срещу решението в частта му, с която исковете
са уважени.
Спорен е въпроса досежно размера съобразно обжалваната от ищците отхвърлителна
част на решението.
В тази насока по делото е установено следното:
Децата са съответно на ***години и *** години, ученички в *** – ти и ***– ти клас.
Не се установяват – не се и твърдят, нужди на П. извън обичайните за дете на съответната
възраст, съответно наличие на специфични потребности и разходи за задоволяване на
такива. По отношение на Е. е налице заболяване с диагноза *** и *** на дясно око и в тази
връзка се твърдят нужди за закупуване на диоптрични очила с предпазни стъкла и се
представя фактура за закупени такива през м. март 2022 г. на стойност 319 лева.
Представена е служебна бележка от д-р Д.И. за необходимост по отношение на Е. и от
ортодонтско лечение на горна и долна челюст на стойност 5 200 лв. - непосочено какво е
заболяването, съответно в какво се изразява неговото лечение. Според показанията на
свидетеля М.Ч. трябва да й се поставят „ скоби“ на зъбите.
Бащата е безработен, живее под наем в етаж от къща в село ***, месечния наем е 300
лв. съгласно представен договор за наем от 15.12.2022 г.. Представя доказателства за
теглени потребителски кредити за обзавеждане. Декларира да няма имущество и да се
издържа от непостоянна ангажираност в ***като ***. Поддържа да няма образование със
специалност или квалификация, позволяващи му да упражнява по високо платен труд. Няма
други низходящи.
Не са ангажирани доказателства за реализирани от бащата доходи, както и за
имущество, различно от декларираната от него липса на такова .
Майката работи по трудов договор с месечен осигурителен доход в брутен размер от
1 350 лева. Има още едно дете – К., родена на *** г. Пред социалния работник във връзка с
изготвения и приет по делото социален доклад е заявила да живее с децата си и бащата на К.
в нает апартамент в гр. *** с месечен наем от 300 лева. По делото не се представя договор за
наем, респ. други доказателства за съществуващо наемно правоотношение и размер на
заплащания наем.
При така установеното и във връзка с поддържаните в жалбата оплаквания
настоящата инстанция намира необходимите и възможни за децата издръжки да са в
определените от районният съд размери.
Действително – както се поддържа във въззивната жалба, нуждите на децата от
издръжка, дължима се от техния баща е в претендираните размери. Същата обаче не е
възможна с оглед наличните по делото данни за неговите доходи и материално състояние.
Тоест не е налице втората кумулативно предвидена в чл. 142 ал. 1 от СК предпоставка –
възможности на бащата да заплаща тези размери.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. Решението в обжалваната му
отхвърлителна част е правилно и се потвърждава.
На въззиваемият се следват разноски за възнаграждение за един адвокат за
въззивното производство. Представят се доказателства за договорено и заплатено такова
възнаграждение в размер на 900 лева. За основателно съдът намира възражението за
неговата прекомерност, поради което същото се намалява и се присъжда в размер на
3
минимума съгласно наредбата по чл. 36 от ЗА, който е 500 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2828 от 20.06.2023 г. по гр.д. № 1577/2023 г. на РС –
Пловдив в обжалваната част - с която са отхвърлени предявените от Е. Д. Б., ЕГН -
********** и П. Д. Б., ЕГН - ********** искове за увеличаване размерите на дължимите им
се от техния баща Д. Г. Б., ЕГН - ********** месечни издръжки за разликите от 400 лв. до
500 лв. по отношение на непълнолетната Е. и от 250 лв. до 350 лв. по отношение на
малолетната П..
Осъжда Е. Д. Б., ЕГН – ********** – действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Д. П. Б., ЕГН - ********** и П. Д. Б., ЕГН – ********** –
чрез нейната майка и законен представител Д. П. Б., ЕГН – **********, да заплатят на Д. Г.
Б., ЕГН - ********** разноски за въззивното производство в размер на 500 / петстотин / лева
– възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4