Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1438/25.07.2023 г.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДАРИНА МАТЕЕВА |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1354 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.А.И. ***, срещу РЕШЕНИЕ № 1811 от 23.09.2022 г. на ПРС,
по нах. дело № 1512/2022г. по описа на същия съд.
В касационната жалба са развити доводи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло електронен фиш К 4930801
на ОДМВР Пловдив.
В съдебно заседание, касаторът не се
явява и представлява. Ответникът по
касационната жалба- ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е становище от процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Б., с
което моли за потвърждаване на решението
на РС Пловдив. Претендират се разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 02.06.2021 г. в 11:02 ч. в гр.Пловдив,
бул.Цариградско шосе до номер 28, посока изток с АТСС ARH CAM S1
с11743 след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача било установено
движение на МПС л.а. Ауди С8 с рег.№ ****със скорост 89 км/ч. За така
установеното превишение с 39 км/ч при максимално допустима скорост в населено
място 50 км/ч на името на представителя на собственика юридическо лице на МПС
бил издаден обжалваният ел. фиш.
РС Пловдив е приел, че автоматизираното
техническо средство или система е от одобрен тип, като доказателство за това е
приложеното копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126.
АТСС е преминало и съответната метереологична
проверка, което се установява от приложеното копие на протокол от проверка № 65
С- ИСИС/28.09.2020 г.
За използване на АТСС е съставен протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-16112/03.06.2021 г. Съставеният протокол
съдържа данни за дата, място на контрол, имената на служителя , поставил
началото и сложил края на работния процес, имената на служителя, проверил
въведените в съставения протокол данни, начало и край на работа с АТСС, брой
свалени изображения. Датата на нарушението попада в часовия диапазон на работа
с АТСС, мястото на нарушението попада в зоната на контрол с АТСС.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Неоснователно
е позоваването на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, че заснемането на
нарушение, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано и в отсъствие на
контролен орган. След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. забраната
за издаване на ЕФ въз основа на мобилно АТСС е отпаднала. С измененията на чл.
189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, изискването за отсъствие на контролен
орган и нарушител се отнася само за самото издаване на ЕФ, но не и за процеса
за установяване на нарушението, като в този смисъл е и константната практика на
съдилищата.
Противно
на твърдението в касационната жалба, налице е справка за собствеността на
автомобила на дружеството, чиито управител е касатора. В този случай, правилно
на основание чл. 188 ал.2 от ЗДВП е санкциониран законния представител.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението
на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1811 от 23.09.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 1512/2022г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.А.И.
*** да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив съдебни разноски по делото в размер
на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.