№ 19181
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110105434 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
22.11.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №5434 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Л. Б. Ц. и Н. П. Д.- Ц.а,
чрез адв.Ц. Д. от САК, срещу наследника по закон на праводателя на ищците- К. Б. С., с
1
която се иска да се признаят ищците за собственици на ПИ с идентификатор ...... по КККР на
гр.Б., находящ се в гр.Б., ул. „.....“ №1, с площ от 303 кв.м., в който е построена
притежаваната от ищците в режим на СИО едноетажна масивна жилищна сграда, с площ от
45,12 кв.м., придобита на 26.08.1996г., съгласно НА за покупко- продажба на недвижим
имот №...., том LXLI, н.д. №18065/96г. на В. М., I нотариус при СНС при СРС. Твърди се, че
правото на собственост върху ПИ е придобито оригинерно от ищците чрез упражняване на
владение по реда на чл.79, ал.1 от ЗС, считано от 1997г., придобито от С.С.М., починала на
12.11.2011г., видно от представено удостоверение за наследници, /стр.163/. Правният
интерес се обосновава с наличието на титул за собственост в полза на ответника и
изричното й легитимиране като собственик на ПИ пред ищците. Претендират се сторените
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника чрез
назначения му особен представител адв,В. Н. от САК, с който се оспорва основателността на
предявения иск.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на горепосочения нотариален акт, видно от
който на 26.08.1996г. ищцата Н. Д. придобива правото на собственост от С.С.М., лично и
като пълномощник на И.Г.М., на съсобствения им имот- едноетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Б., ул. „.....“ №1, заедно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо парцел ....., от кв.39, с площ от 455 кв.м., по плана на гр.Б., СО, /стр.12/.
Между кориците на делото се намират преписи на Заповед на ...... №М- 26/15.12.1982г.,
с която се отрежда да се продаде на С.М. държавен жилищен имот- парцел V- .... oт кв.39, м.
„Центъра“ на гр.Б., одържавен с акт №3217- IIIр., заедно с апартамент от две стаи, кухня и
входно антре, с площ от 45,12 кв.м., заедно с прaвото на строеж върху мястото и Договор за
продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на
държавни жилища от 03.02.1983г., с който работничката С.С.М. е придобила правото на
собственост, въз основа на горната заповед, върху държавен недвижим имот, съставляващ
едноетажна жилищна сграда, състояща се от 2 стаи, кухня и входно антре, застроена на
45,12 кв.м., като е посочено, че имотът съдържа 223 кв.м., а парцел .....- 455 кв.м.
Като приложение на исковата молба е представено удостоверение от СO, р-н „Б.“, от
което е видно, че Н. Д. е вписана като собственик на УПИ V- ..., кв.39, като описаният в
горния нотариален акт имот съставлява част от УПИ V- ...., кв.39, по плана на гр.Б., по
действащ ЗРП, одобрен със Заповед №РД- 50- 09- 502/19.10.1987г., на 01.06.1996г. е
съставен АДС №3217/1958г. на ДРНС, като на 03.02.1983г. имотът е продаден на С.С.М. от
РНС и след 01.06.1996г. няма съставен акт за общинска собственост, съгласно актовите
книги на районната администрация и липсват данни за заявени реституционни претенции.
Видно от представен препис на удостоверение за сключен граждански брак ищците са
съпрузи от 05.05.1991г., /стр.124/.
Във връзка с дадени съдебни указания ищците представят препис на Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот от 06.06.1996г., сключен между С.М. и Н.
Д., с предмет: къща с парцел в гр.Б., ул. „.....“, със срок за сключване на окончателен
договор: 30 дни от датата на подписване на предварителния договор, /стр.123/.
Проведен е разпит в о.с.з. на 20.09.2023г. на свидетелите на ищцовата страна- И.Д.В. и
Х.И.Д., които посочват, че къщата и дворното място се ползват от ищците, които полагат
грижи за тях. Описват имота и къщата. Не знаят да са налице спорове за собственост.
Вторият свидетел посочва, че не се спомня след продажбата да е виждал продавача в имота.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
2
Суперфицията представлява ограничено вещно право, при което се придобива правото
на собственост върху постройка, което съществува отделно и независимо от правото на
собственост върху земята. И при двете хипотези на придобиване на правото на собственост
върху постройка, отделно от терена, суперфициарът може да се разпорежда със
собствеността върху сградата в полза на трето лице след изпълнението на изискванията на
чл.33 от ЗС. В случая наследодателя на ответницата е придобила правото на собственост
върху сградата в имота на деривативно основание- правна сделка. На 26.08.1996г. правото
на собственост върху сградата в имота е прехвърлено на деривативно основание на ищците.
Съгласно чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползува от земята само
доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.
Правата на собственика на терена могат да бъдат ограничени, но само до такъв обем от
правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да
го ползва. От доказателствената съвкупност се установява, че ищците са владели дворното
място, като продавачът, респ. неговите наследници не се установява да са заявявали
претенции. Предварителният договор не може да направи купувача собственик и затова той
се счита за недобросъвестен владелец, когато осъществява фактическата власт върху вещта.
От своя страна придобивната давност е способ за придобиване на вещни права върху чужда
вещ чрез фактическото упражняване съдържанието на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. В случая наследодателят на ответницата не е
притежавала вещно право върху дворното място, като такова не й е било прехвърлено с
Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и
замяна на държавни жилища от 03.02.1983г. С оглед на това спрямо нея ищците не са могли
да упражняват владение за придобиване по давност на дворното място. Ответницата също не
е придобила правото на собственост върху дворното място по наследство, тъй като
наследодателката й не е притежавала същото на законово основание. Сред фактическия
състав на придобивното основание спада изискването да е демонстрирано по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, като собственическите
правомощия се упражняват единствено от ищците. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия
собствеността владелец в рамката на пълно и пряко доказване в хода на процеса може да
бъде уважен иска. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, изключва
придобиването на собствеността. С оглед на горното искът се явява неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответницата не е сторила разноски по делото и такива
не следа да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Ц., ЕГН:********** и Н. П. Д.- Ц.а, ЕГН:**********,
срещу К. Б. С., ЕГН: **********, установителн иск за признаване ищците за собственици на
ПИ с идентификатор ...... по КККР на гр.Б., съгласно Заповед №РД- 18- 13/17.01.2012г. на
Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Б., ул. „.....“ №1а, с площ от 303 кв.м., като
неоснователен
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
3
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4