Р Е Ш Е Н И Е
№
19.02.2020
г.
гр. Пазарджик,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК в публично
заседание на двадесет и втори януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Иванка Панчева,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 2800 по описа за 2019 г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от С.А.Б.,***, против В.Б.Ц., Е.В.Б. и В.В.Б.
за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата в размер на
17 980, 67 лв., която е ищцата е издължила в качеството си на поръчител за погасяване на задължение по сключен между
наследодателката на ответниците *** /починала на ****./ и „Банка ДСК“ ЕАД Договор
за кредит за текущо потребление на 28.02.2008г., ведно със законна лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Твърди
се, че ищцата, в качеството си на поръчител, е изпълнила парично задължение на наследодателката
на ответниците-***, по сключен договор
за кредит между Ц. и "БАНКА ДСК"ЕАД. Съгласно договора банката е предоставила на И.Ц.кредит в размер
на 10 000 лв.,
обезпечен с поръчителство. Поръчител й
станала ищцата. Ц. обслужвала кредита до смъртта си, след което в продължение
на около година бил обслужван от ответницата Е.Б.-нейна дъщеря. След като Б.
спряла да обслужва кредита, кредиторът насочил претенциите си към ищцата.
Кредитополучателят и тя, като поръчител, били осъдени да заплатят на банката
сумата от 10 036.02 лв., от която главница към датата на изискуемост на
вземането- 12.11.2011 г. в размер на 8349.53 лв., договорна лихва в размер на
1807.53 лв. за периода от 12.01.2011 г. до 22.11.2011 г., законна лихва от 22.11.2011 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по ч.г.д . №4919/2011 г. на PC - Пазарджик в размер на 203.14 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист
кредиторът образувал изп.д.№20128200400216 по описа на ЧСИ Т. Л., рег.№820,
район на действие ОС - Пловдив. Едно от предприетите от съдебния изпълнител
действия било налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като
изпратил запорно съобщение на работодателя й.
Ищцата веднага се свързала с всеки от
ответниците, за да ги уведоми за наложения й запор и да поиска от тях да
започнат да плащат задължението. Ц. и Б.
категорично отказали да го направят с обяснението, че Иванка била изтеглила
кредита и дала парите на дъщеря си и тя била тази, която трябва да го връща. От
своя страна Е. не отрекла, че дължи парите. Многократно определяла период, от
който ще започне да възстановява сумите на ищцата, но така и не изпълнявала
дадените обещания.
След проведено принудително изпълнение за
удовлетворяване на кредитора по изп.д.№20128200400216 по описа на ЧСИ Т. Л.,
рег.№820, район на действие ОС – Пловдив, С.Б. изплатила задължението на И.Ц.в размер
на 17 980. 67 лв., от които 13082 лв. чрез направени удръжки от
трудовото й възнаграждение и 5417.67 лв. чрез банков превод по сметка на ЧСИ Л..
Изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ, за което ищцата е
получила уведомление изх.№4848/21.05.2019 г. След прекратяването му, ищцата
отново потърсила ответниците, за да ги информира, че вече е погасила
задължението и да се договорят за евентуално възстановяване. Те отказали с
категоричност.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 17 980. 67 лв, която е изплатила в
качеството си на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от
28.02.2008 г. между наследодателката на
ответниците и "БАНКА ДСК"АД, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците, редовно
уведомени не подават отговор. Редовно призовани, не се явяват на първото по
делото заседание. Не релевират възражения по допустимостта и основателността на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл. 235 ГПК
във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между ***,
като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД-кредитор, на 28.02.2008г. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на Ц. е отпуснат
кредит в размер на 10 000 лв., със срок на издължаване 120 м., при годишен
лихвен процент 8,95 % и годишен процент на разходите 10,13 %. Договорът е
обезпечен с поръчителство по Договор за поръчителство от същата дата, сключен
между С.А.Б. и „Банка ДСК“ ЕАД. Съгласно договора за поръчителство, ищцата Б.
се задължава да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от
28.02.2008г. в размер на 10 000
лв., при лихва 8,95 % годишно. По силата
на договора, погасяването на задължението от поръчителя е следвало да става
чрез вноски в брой.
Кредитополучателят Ц. е починала на ****.,
като е оставила за свои наследници ответниците по иска-В.Б.Ц.- неин съпруг и Е.В.Б.
и Веско В.Б.- нейни низходящи /деца/.
След преустановено плащане на вноските по
договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 25.11.2011г. в полза на кредитора „Банка ДСК“
ЕАД срещу длъжника и поръчителя Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК –извлечение от
счетоводните книги на банките и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 4919/2011г. по
описа на Районен съд Пазарджик за заплащане солидарно за сумите 8349,53
лв.-дължима главница към датата на изискуемост на вземането-12.01.2011г.,
1807,53 лв. лихва от 12.01.2011г. до 22.11.2011г. и законна лихва от
22.11.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски по ч.гр. д. 4919/2011г. в размер на 203,14 лв.
За
събиране на вземането е образувано Изпълнително дело № 20128200400216 от 06.04.2012г.
пред ЧСИ Т. Л., рег. № 820, с район на действие ОС Пловдив. До ищцата е
изпратена покана за доброволно изпълнение № 11704/02.10.2013г., с която е
уведомена за наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от ОДЗ
„****“ гр. ****. Ищцата е поканена да изпълни доброволно задължението в общ
размер на 13 385,88 лв., от които главница в размер на 8 349,53 лв.,
законна лихва в размер на 1 627,37
лв. за периода 22.11.2011г.-16.10.2013г., 1 807,53 лв. лихва от
12.01.2011г. до 22.11.2011г., 203,14 лв.
присъдени разноски в производството по издаване на изпълнителното основание и
1 398,31 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 16.10.2013г.
На 02.10.2013г. до работодателя, на осн.
чл. 450, ал. 3, чл. 507,, чл. 508, във вр. чл. 446 е чл. 512 ГПК е изпратено запорно съобщение изх. № 11703 по
и.д. № 20128200400216 за налагане на запор върху получаваното от С.Б. трудово
възнаграждение, до погасяване на задължението
към взискателя размер на
13 385, 88 лв., като е наредено на третото задължено лице да внася
дължимите суми по сметка на ЧСИ Т. Л..
Запорът се счита наложен на 07.10.2013г. с получаване на запорното съобщение от
третото задължено лице, видно от представеното и приложено по делото известие
за доставяне от същата дата.
След получаване на запорното
съобщение, ищцата уведомила една от
наследниците на длъжницата- ответницата Е.Б., че срещу нея, в качеството й на
поръчител, са предприети действия по принудително изпълнение. В тази насока са
показанията на свидетелката В.С., които съдът кредитира, като обективни и
безпристрастни. Същите са допустими по реда на чл. 164 ГПК за установяване на
твърдяното обстоятелство, а именно уведомяване на поръчителя за предприетите
действия по събиране на вземането. Законът не предвижда изрично начинът, по
който следва да стане уведомяването, нито формата за извършването му, което не
изключва установяването му със свидетелски показания.
Ищцата е продължила да плаща задължението
по кредита до пълното му погасяване, както за дата на изплащане на задължението
следва да се счита 20.05.2019г., когато последно е
разпоредено от ЧСИ плащане на постъпили
суми по сметка на взискателя.
С Разпореждане от 21.05.2019г. на ЧСИ
Т.Л.е приключено изпълнителното производство по изп. Дело № 20128200400216.
По приключилото изпълнително производство
от длъжника С.А.Б. за погасяване на задължението е постъпила сумата от 17 980, 67 лв., от
която 5 417, 67 лв. са платени по
банков път, а 12 563, 00 лв. са удържани от запор на трудовото й
възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
С договора за поръчителство поръчителят
се задължава пред кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото
задължение, като отговорността се разпростира върху всички последици от
неизпълнение на главното задължение, включително и разноските за събиране на
вземането. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника, главницата, лихвите и разноските, които
е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
За реализиране материалноправните предпоставки
на регресната отговорност на длъжника при предявен иск по чл. 143, ал.1 ЗЗД
следва да се установи: 1./ валидно сключен договор за поръчителство за
обезпечаване на чуждо задължение; 2. / изпълнение от страна на поръчителря на
това задължение. Според константа практика на ВКС / Решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 229 от 10.09.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о., ГК,/ при липса
на възражения от страна на ответника, предвидени в ал. 2 на чл. 143 ЗЗД - че
длъжникът е платил или че има възражения, каквито би могъл да направи пред
кредитора, уведомяването от поръчителя
на длъжника за отправено от него искане от страна на банката за плащане, както
и за самото плащане, не са подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки
за уважаването на иска. При неуведомяване
длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той
може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви
права срещу поръчителя поради неуведомяването му. Неуведомяването на длъжника за предявената претенция
срещу поръчителя има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане
на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако
длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга
причина.
В случая, между поръчителя С. А.Б. и
кредитора на длъжника Иванка Весиледа Ц.- Банка ДСК ЕАД , е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договора за поръчителство от 28.02.2008г., по
силата на което поръчителят е поел задължение към кредитора да отговаря при
неизпълнение от страна на длъжника. Отговорността
на поръчителя, съгл. чл. 140 ЗЗД, обхваща освен дължимата сума по кредита и
разноските за събиране на вземането. По отношение на кредитора, Б. отговаря за
чуждо задължение и затова, ако плати, има регрес срещу длъжника за всичко, което е
платила със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят
отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира
изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи
повече от дължимото. Когато кредиторът
предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не
се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да
узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и
длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи
да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е
уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения, но неуведомяването не е
предпоставка за основателността на иск, в случаите, когато длъжникът не представя доказателства, че е платил заедно с
поръчителя.
Когато поръчителят има доверие на
кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и
разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той
получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията
си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
В този смисъл дори да се приеме, че ответниците по иска не са надлежно уведомени
за започнатото срещу Б. принудително събиране на задължението на тяхната
наследодателка, при липса на възражение от тяхна страна, че поради неуведомяването им те също са
изпълнявали, каквито и не се релевират в случая ,
следва да се счита, че за
поръчителят е възникнало правото да иска от тях заплатената сума в изпълнение
на задължението на главния длъжник.
Поръчителят Б. е изпълнила задължението
си по договора за поръчителство, като е изплатила по сметка на ЧСИ Т.Л.по
образуваното изпълнително дело № 20128200400216 от 06.04.2012г. сумата от
17 980, 67 лв., включваща плащане на дълга в цялостния му размер, ведно с
дължимите лихви, разноски, такси по изпълнителното производство по Договор за кредит за текущо потребление от
28.02.2008г. между главния длъжник И.Ц.и „Банка ДСК“ ЕАД. Сумата е преведена по
сметка на взискателя. Част от нея в размер на 12 563, 00 лв. е удържана при
запора на трудовото й възнаграждение,
като този извод съда прави въз основа на издаденото от ЧСИ Л. удостоверение. Останалата
част в размер на 5 417, 67 лв. е преведена от С.Б. по банкова сметка ***,
като за това е представено платежно нареждане с отрязване като основание за
плащане „погасяване на дълг № 11704/02.10.2013г.“. Тъй като посочения номер в
платежното нареждане съвпада с изходящия номер на изпратената от съдебния
изпълнител до Б. покана за доброволно по
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, с която е
разпоредено ищцата да заплати солидарно задължението по сключения между Ц. и
банката договор за кредит, съдът счита, че процесната сума е постъпила в
погашение на това задължение и платежното нареждане удостоверява надлежното
плащане в полза на взискателя.
В случая ищцата дължи и е разпоредено
да заплати сумата от 8 349, 53 лв.-главница към датата на изискуемост на
везмането-12.01.2011г.; 1 807,53 лв. лихва от 12.01.2011г. до
22.11.2011г., законна лихва от 22.11.2011г. до изплащане на вземането, 203,14
лв., присъдени по ч. гр. д. 4919/2011г. разноски по делото и държавна такса. Към
датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение дължимата сума възлиза на 13 385,88 лв., към която
освен процесните суми по заповедта за изпълнение се включват и законна лихва в размер на
1 627, 37 лв. за периода 22.11.2011г.-16.10.2013г. и дължимите към 16.10.2013г. разноски в размер
на 1 398, 31 лв.-такси по Тарифата
към ЗЧСИ. По делото не се сочи датата на погасяване на задължението, но за
такава следва да се счита датата 20.05.2019г., когато е последното нареждане от съдебния изпълнител за
плащане на постъпилите суми в полза на взискателя. Към тази дата размерът на дължимата
законна лихва по задължението, считано от 16.10.2013г. възлиза на 4742,53 лв., изчислен от съда с помощта на
„Апис калкулатор“.
Размерът на дълга, който Б. следва да
погаси възлиза общо на 18 128, 41 лв., от които 8 349, 53 лв.-главница към датата на
изискуемост на везмането-12.01.2011г.; 1 807,53 лв. лихва от 12.01.2011г.
до 22.11.2011г.; 203,14 лв., присъдени по ч. гр. д. 4919/2011г. разноски по
делото и държавна такса; законна лихва в размер на 1 627, 37 лв. за
периода 22.11.2011г.-16.10.2013г.; законна лихва по задължението, считано от 16.10.2013г. в размер на
4742,53 лв. и 1 398, 31 лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ. От
представеното от съдебния изпълнител удостоверение за внесени от ищцата суми за
погасяване на задължението е видно, че по сметка на съдебния изпълнител е постъпила
сумата в размер на 17 980, 67 лв., която ищцата претендира след
предприетото от нейна страна изменение на иска по реда на чл. 214, ал.1 ГПК в
първото по делото съдебно заседание. Макар задължението да не е изплатено
изцяло, по делото липсват доказателства, че кредиторът е останал
неудовлетворен, а и не са релевирани възражения в тази насока от страна на
ответниците. Предвид че представеното удостоверение за приключване на изпълнителното
дело няма данни да е обжалвано, следва да се счита, че поръчителят е изпълнил
точно задължението си по договора за поръчителство и за него се поражда правото
да иска от длъжника заплащане на главницата, лихвите и разноските, които е направил.
По тези съображения съдът счита предявения иск за основателен.
Предвид основателността на иска и с
оглед характера на задължението за парична престация, на ищцата се дължи и
законна лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на
иска-08.07.2019г. до окончателното
плащане на сумата.
Задължението за заплащането на
претендираната сума, ведно с лихва за забава е наследимо и при смърт на длъжника преминава
към неговите наследници, съобразно дела им в наследството.
От представеното по делото удостоверение
за наследници- л. 43, е видно, че наследници на длъжницата И.Ц.са нейния съпруг
В.Б.Ц. и децата й Е.В.Б. и В.В.Б., които
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равно задълженията на
наследодателя или всеки следва да заплати по 1/3 от дължимата сума. Макар че
отговорността на главния длъжник и поръчителя към кредитора е солидарна, при смърт на главния длъжник
наследниците му не отговарят солидарно пред поръчителя по предявения иск по чл.
143, ал.1 ЗЗД. Отговорността им е разделна и всеки следва да понесе дълга
съобразно припадащата му се част от наследството /арг. чл. 60 ЗН/. Или всеки от
наследниците на *** дължи и следва да
заплати на С.А.Б., сума в размер на 5 993,
56 лв.
Предвид
основателността на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищцата разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за държавни
такси по делото общо в размер на 769 лв.
/740,00 лв. държавна такса на осн. чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 1 от
ТДТССГПК, възлизаща на 4% от цената на иска; 10,00 лв. такса за издавена на два
броя съдебни удостоверения; 7,00 лв.такса за издаване на удостоверение за
наследници; 6,00 лв. такса за снабдяване с преписи по изп. дело № 20128200400216; 6, 00 лв. такса
за снабдяване с преписи по изп. дело №
20128200400216./, както и разноски за процесуално представителство в размер на
1 100 лв.
Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС условие за присъждането на
разноските е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да
е удостоверено. По делото са представени доказателства-разписки за
заплащане по сметка на Районен съд
Пазарджик на държавна такса в размер на 740, 00 лв. по гр. д. 2800/2019г. по
описа на съда, съобразно цената на иска; 10,00 лв. такса за издадените на ищцата два броя съдебни
удостоверения за снабдяването й с документи, както и два приходни касови ордера
от ЧСИ Т.Л.за заплатени такси в общ размер на 12,00 лв. и приходна квитанция от Община „****“ за
заплатена такса в размер на 7,00 лв. Представен е и Договор за правна защита и
съдействие, в който между С.Б. и адв. В.Т.-*** е уговорено заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв. за процесуално
представителство по предявения иск. Уговорено е заплащането на адвокатското възнаграждение
да се извърши в брой, като това обстоятелство е удостоверено в договора. Представените
доказателства обосновават извод, за доказаност на претенцията за присъждане на
разноските.
След съобразяване с предприетото от С.Б.
изменение на иска, чрез намаляване на размера на претендираната сума от 18 499,
67 лв. на 17 980, 67 лв., съдът счита
претенцията за разноски за частично основателна. Същата следва да бъде
съобразена с размера на уважената част от иска, като на ищцата се присъдят
разноски за заплатени държавни такси и
такси пред частен съдебен изпълнител в общ размер на 755, 19 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждения в размер на 1078, 84 лв., в останалата част до пълния
претендиран размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден
от изложеното, настоящият състав на Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, В.Б.Ц.,
ЕГН: **********,***, Е.В.Б., ЕГН: **********
*** и В.В.Б., ЕГН ********** ***, като наследници на ***, починала на ****., да заплатят на С.А.Б., ЕГН: **********,***, сумата от общо от 17 980, 67 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и осемдесет
лв. и 67 ст./- по 5 993, 56 лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет
и три лв. и 56 ст./ всеки от тях съобразно припадащата се част от дела им в наследството на ***, починала на ****., която обща
сума 17 980, 67 лв. /седемнадесет
хиляди деветстотин и осемдесет лв. и 67 ст./ С.А.Б. е издължила в качеството си на
поръчител за изпълнение на задължението по сключения между *** и „Банка ДСК“
ЕАД Договор за кредит за текущо потребление, ведно със законна лихва от датата
на предявяване на иска-08.07.2019г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, В.Б.Ц., ЕГН: **********,***, Е.В.Б., ЕГН: ********** *** и В.В.Б., ЕГН **********
***, да заплатят на С.А.Б., ЕГН: **********,***,
разноски за заплатени държавни
такси и такси пред частен съдебен
изпълнител в общ размер на 755, 19 лв., като отхвърля претенцията в частта
до пълния претендиран размер от общо 769, 00 лв.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, В.Б.Ц., ЕГН: **********,***, Е.В.Б., ЕГН: ********** *** и В.В.Б., ЕГН **********
***, да заплатят на С.А.Б., ЕГН: **********,***,
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1078, 84 лв.
/хиляда седемдесет и осем лв. и 84 ст./ по сключен между С.А.Б. и адв. В.Т.-***
Договор за правна защита и съдействие по настоящия иск, като отхвърля претенцията в частта до
пълния претендиран размер от 1 100 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева