Р Е
Ш Е Н И Е
№
260033 07.01.2022 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2563 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от К. И. Х. срещу З. Н. И., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7
869, 55 лева- задължение по Запис на заповед, издаден на 14.02.2017г. от
ответника в гр. П., с падеж на предявяване, предявен на 14.02.2017г. и сумата
от 2 393, 85 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
14.02.2017г.- 13.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда / 14.02.2020г. / до
окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че на 14.02.2017 г.
ответникът е издал запис на заповед, с който е поел менителнично задължение по Запис
на заповед за сумата от 7869,55 лв., с падеж „на предявяване“, като записът на заповед
е предявен на същата дата – 14.02.2017 г. Ищецът посочва, че до момента няма никакви
плащания по така поетото задължение, като при предявяването поемателят е потвърдил,
че дължи сумата и няма възможност да я плати. Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение
за забавено плащане от датата на падежа 14.02.2017 г. до датата, предхождаща датата
на депозиране на исковата молба -13.02.2020 г. С оглед на изложеното се моли предявеният
иск да се уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание. Твърди, че
не е издавал процесния запис на заповед и по никакъв начин не се е задължавал
да изплати посочената в него сума. Предвид
изложеното се, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират
се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа
и
правна страна следното:
По
дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с която издателят обещава безусловно да
заплати на поемателя, на посочения в
записа на заповед
падеж, определена сума пари.
В
конкретния случай, ищецът базира своята претенция на запис на заповед, издаден
от ответника на дата 14.02.2017г. и с падеж на предявяване ( предявен е на дата
14.02.2017г. ). С отговора на исковата молба, ответникът е възразил, че не е
подписвал процесния менителничен ефект и в тази връзка е оспорил автентичността
на положените подписи в за “издател” и за “предявяване”. По делото е прието заключение на в. л. С. по
допуснатата съдебно- почеркова експертиза / л. 70- 72 /. Съобразно изводите на
експерта, подписите в процесния запис на заповед, положени за “издател” и за
“предявяване” са изпълнени от ответника
З. Н. И.. При защита на своето заключение в ОСЗ, проведено на 14.12.2021г. / л.
74- 75/, експертът акцентира върху обстоятелството, че за изготвяне на
заключението е използван сравнителен материал от заявленията за издаване на
български документи за самоличност, подадени от ответника. Изтъква и че всички
признаци на сравнените подписи съвпадат. Съдът кредитира в цялост заключението
на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно
изготвено. Предвид заключението на вещото лице,
то не съществува съмнение, че процесният запис на заповед е издаден
от ответника и му е предявен за плащане на посочената в него дата
14.02.2017г. Допълнително, съдът счита за нужно да посочи и че записът на
заповед съдържа всички реквизити, съобразно изискването на чл. 535 ТЗ- налице е
безусловно обещание да се заплати сумата от 7869, 55 лв., падеж на вземането /
на предявяване /, място на плащане / гр. П./, име на лицето, на което следва да
се заплати сумата / К.И.Х. /, дата и място на издаване / 14.02.2017г. в гр. П.,
ж. к. “Т.” бл. *** /, подпис на издателя. Както вече бе посочено,
менителничният ефект е с падеж “на предявяване” и е предявен за заплащане на
ответника на дата 14.02.2017г. Следва да се акцентира и върху следното: съобразно приетото в т. 17 от Тълкувателното решение
№ 4/2013г., при редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че процесният запис на заповед е редовен от
външна страна, издаден е от ответника и падежът на вземането е настъпил.
Съобразно това, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 535 ТЗ, да
заплати на ищеца сумата от 7 869, 55 лева-
задължение по Запис на заповед, издаден на 14.02.2017г. от ответника в гр. П..
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото се
установи наличието на главно вземане в размер от 7 869, 55 лева, чийто падеж е
настъпил на дата 14.02.2017г., то основателен е и иска за заплащане на
мораторна лихва. Обезщетението за забава върху главницата за периода
14.02.2017г.- 13.02.2020г. възлиза на сума в размер от 2 393, 85 лв. Предвид
изложеното, претенцията на ищеца с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважена в своята цялост.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца.
Представени са доказателства са сторени разноски в общ размер от 1410, 54 лв. (
410, 54 лв. - държавна такса и 1000 лв. - адвокатски хонорар ), която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. Н. И., ЕГН ********** да заплати на К. И. Х., ЕГН **********, на основание чл. 535 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 869, 55 лева- задължение по Запис на
заповед, издаден на 14.02.2017г. от ответника в гр. П., с падеж на предявяване,
предявен на 14.02.2017г. и сумата от 2 393, 85 лева- мораторна лихва
върху главницата, дължима за периода 14.02.2017г.- 13.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /14.02.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
З. Н. И., ЕГН ********** да заплати на
К.И.Х., ЕГН **********, сума в размер на
1410, 54 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.