Решение по дело №2095/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1042
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20214430102095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430102095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, ЕИК
*********, против ЦВ. П. Й., ЕГН **********, ,с посочено правно основание
чл. 415 от ГПК. Претендират се направените по делото разноски.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция против ЦВ.
П. Й., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата *** г, с
прехвърлител на вземанията *** ООД, ЕИК *********, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от ***
г, с прехвърлител на вземания *** ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка *** ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. *** ЕООД, ЕИК
********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор е
1
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор,
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката / фактурата, като *** определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29 - то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
На *** г, абонатът е добавил за ползване телевизионна и интернет
услуга с офертата по избран тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 17,80 лв. с ДДС, като е добавил за ползване услугите на абонамент
за 1 брой доп. приемник със срок на договора 24 месеца за 4,80 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ***, между ответника и *** ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури, обективиращи вида и размера на
незаплатената електронна съобщителна услуга, на стойност 81, 45 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор.
Направено е възражение по чл.111 буква „в" ГПК, че претендиралите суми -
главници и лихви са се погасили с изтичането на тригодишна давност, тъй
като са за лихви и периодични плащания.
2
Съдът намира за установено по делото от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е , че по заявление за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, против ЦВ. П. Й., ЕГН
**********, е образувано ч.гр.д. по описа на РС - ***. В рамките на
предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на
длъжника против издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок по реда на чл. 422 от ГПК е предявявен иск за
установяване съществуващо и изискуемо вземане на ищеца против
ответника в настоящото производство. Искът е допустим.
Безспорно е, че между кредитора *** ЕАД и ЦВ. П. Й., е
сключен договор за предоставяне далекосъобщителни услуги от дата ***
г, с който абонатът е добавил за ползване мобилен № ***, по избран тарифен
план с месечна абонаментна такса в размер на 27,80 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Съдът счита, че договора за цесия, на който се позовава ищецът, не
могат да бъде противопоставен на длъжника, тъй като не е уведомен,
съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че
длъжникът е уведомен от стария кредитор за цедиране на вземането.

Възражението за настъпила погасителна давност е относимо към
3
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 110 б. „б” и б. „в” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен
договор и вземанията за периодични плащания, каквито са и процесните.
Претендираните от ищеца главници за далекосъобщителна услуга на
обща стойност 81,45 лева представляват периодични плащания, които
съгласно чл.111 буква „в" ГПК се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност. Ищецът претендира суми, чиито срок за плащане е бил,
както той сам сочи в исковата молба от 09.07.2017 г. до 08.08.2017 г, до
08.09.2017 г. и до 09.10.2017 г. и съответно давностният срок за плащането
им е изтекъл на 09.07.2020 г., 08.08.2020 г, 08.09.2020 г., 09.10.2020 г.
Заповедното производство е образувано през 2021 г, следователно - след
изтичането на тригодишния давностен срок. Погасила се е по давност и
претендиралата от ищеца мораторна лихва за забава, съгласно чл. 111 буква
„в" ГПК. В случай, че главниците са се погасили по давност, то и лихвите за
забава се явяват недължими, като акцесорно вземане.
Направеното възражение от ответника, че сумите, претендирали с
исковата молба са се погасили по давност е основателно.
По гореизложените съображения, претенцията на *** ЕООД следва да
бъде отхвърлена изцяло, като при този изход на делото разноските се възлагат
на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН , предявеният иск от ***
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г., САК,
със съдебен адрес: ***, ***, ***, в качеството си на *** на *** ЕООД,
против ЦВ. П. Й., ЕГН **********, гр. П., ***, с правно основание чл. 415,
вр. с чл. 422 от ГПК, с цена на иска 81, 45 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок
от съобщаването.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5