Р Е Ш Е Н И Е
№ 124/4.7.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и четвърти юни 2022 година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Красимира Юрукова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 156 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на Н.Х.К.
***, със съдебен адрес ***, *, чрез адвокат М. *** против ЗППАМ №
22-0261-000044/01.05.2022г. мл. автоконтрольор към ОД
на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, с което на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1
б“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна и неправилна.
Акцентува се, че закъснението
при вземане на кръвната проба не е по вина на жалбоподателя. Сочи се, че е бил
закаран от К.Г. до ФСМП-Е.в указания срок и преди да са изтекли 45 минути от
връчване на талона за медицинско изследване, като го изчакал, за да го върне в
с.Трънково. Счита още, че на жалбоподателя е следвало да се предостави срок за
явяване от 120 минути, а не както неправилно му е предоставен срок от 45
минути, тъй като мястото на вземане на пробата е в извън населено място - на разклона за с.Трънково, с посока на
движение от с.Трънково към гр.Елхово.
Излага доводи за нарушение на чл.6 ал.6 от
Наредба №1от 19.07.2017 г. за реда за установяване употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, т.к. полицейският орган е указал на
жалбоподателя по-краткия срок предвиден в разпоредбата, без да са били налице
основания за това.
Иска се отмяна на цитираната заповед
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, явява се лично
и с адвокат М. Й., редовно упълномощена. Счита, че безспорно е установено от изслушания
в съдебно заседание свидетел Г., че оспорващият е бил навреме във ФСМП, в
указания му час за вземане на кръвна проба и забавянето на вземането й не е по
негова вина, а е с оглед поведение на медицинския служител във филиала в
„Спешна медицинска помощ“. Дори и да има
някакво закъснение, е следвало да му бъде оказан малко по-дълъг срок за вземане
на кръвна проба, а не 45 мин. От друга страна, счита, че дори и да се приеме,
че има такова забавяне, не по негова
вина, констатираната концентрация е 0.35 промила, което е много под допустимото
и всъщност не е извършил нарушение, за което да му бъде издадена заповед за
налагане на принудителни административни мерки.
Ответната страна Младши автоконтрольор Х. М.към ОД на МВР Ямбол, РУ, Елхово,
Ямбол, явява се лично и се представлява
от юрисконсулт А., която счита, че жалбата е неоснователна. Заявява, че забавянето на вземането на кръвната проба е по вина на жалбоподателя. Намира, че му е даден максималния срок за явяване, за да
му бъде взета кръвна проба, а именно 45 мин. в рамките на населено място. Сочи
още, че пробата с техническо средство е извършена в 07:40ч. и е минал
изключително дълъг период от време и е довел до понижаване на стойностите на
алкохол в кръвта на жалбоподателя. В този смисъл, и заповедта за прилагане на
принудителни административни мерки намира за законосъобразна. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 01.05.2022г.в 7.40ч.
на път ІІІ-7008 на разклона за с. Трънково, в посока на движение от село
Трънково към гр. Елхово, оспорващият управлява собствения си лек автомобил ***, под въздействието на алкохол, с концентрация
на алкохол в кръвта 0,63 промила на хиляда
в издишания от него въздух в 7:44ч. Пробата е взета и установена с
техническо средство с „Алкотест дрегер
7510“ с инв. № ARNA-0198, проба 01009.
Издаден е талон за изследване № 0012109.
Съставен е АУАН GA акт № 512294 /01.05.2022г.
На 01. 05. 2022г. мл. автоконтрольор към ОД на МВР,
Ямбол, РУ, Елхово, въз основа на така съставения АУАН е издал
атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0261-000044/01.05.2022г., с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 1 б“б“
от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена лично на Н.К. на 01.05.2022г. видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена чрез адм. орган до
съда на 13.05.2022г.
По делото е представена цялата преписка по
издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 326з-99/01.02.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с която
същия е оправомощил
мл.автоконтрольори в
районните управления към ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, както
и докладна записка с рег. № 261р-9005 от
12.05.2022г.
В качеството на
свидетели са разпитани-
К.П.Г.-по искане на оспорващата страна и свидетелите Ч.А.Д.и Б.И. - по искане
на ответната страна. Последните двама са служители в РУ Е.актосъставител
и свидетел по съставяне на АУАН.
Свидетелят К.П.Г.
заяви, че с личния си автомобил е придружил оспорващия до Спешна помощ,като посочи, че са били там в
9.05-9.07ч. Чакали полицай М.да дойде.
Имало патрулка отвън, обадили се, че са дошли и той
пристигнал в рамките на 3-4 мин. Като влезли
в Спешна помощ служителката-медицинско
лице започнала да прави опити да взема кръв и да търси документация. Свидетелят
направи извод, че може би не е вземала друг път кръвна проба и била затруднена.
Направила опит да вземе кръв, не успяла от първия път и там се забавили някъде
15-20 мин. Свидетелят Ч.А.Д.посочи, че
констатирали с дрегера концентрация на алкохол, която
била 0,63 промила. Съставен му бил акт от колегата, както и издали талон за
кръвна проба. След това те си тръгнали по график. Свидетелят Б.И.Н.посочи, че
на 01.05. бил на работа по график и в 07:40ч. спрели един автомобил. Изпробвали шофьора за алкохол и дрегера показал 0,63 промила. Колегата му издал талон за медицинско
изследване и му съставил акт. Посочи, че по нататък няма намеса в случилото се.
По
делото е представен протокол № 155 от 04.05.2022г. на НТЛ, Ямбол. Талона за
изследване е връчен в 8.30 часа на 01.05.2022г. на лицето, като в срок от 45
минути е следвало да се яви в ФСМП, Елхово. Видно от протокола в 9.30 часа на
01.05.2022г. кръвта е иззета от лицето. Заключението на химик в сектор НТЛ е,
че в кръвната проба се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0.35 на
хиляда.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол
е заповед за
прилагане на ПАМ № № 22-0261-000044/01.05.2022г. мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, с която на оспорващия на основание
чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП му е отнето временно
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган –мл.автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, оправомощен за това, съгласно приложената по делото № 326з-99/01.02.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Ямбол.
Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП
„временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на
заповедта: „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.“
Посочената законова норма съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да
приложи ПАМ по отношение на оспорващия,
административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1б“Б“ от ЗДвП
хипотези, а именно – управление на
моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, в случая 0,63 на хиляда, обстоятелство за което е съставен АУАН.
Доколкото обаче на лицето е предоставена
възможност за потвърждаване или отхвърляне на резултата от техническото
средство чрез кръвна проба, то от заключението се вижда, че не са били налице
предпоставките за налагане на ПАМ, тъй като кръвната проба сочи на резултат под
0.5 промила на хиляда. Събраните по делото доказателства опровергават извода на
административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ. Според приложимия
нормативен акт е Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози в
акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози показанията на техническото
средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в
талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. Според чл. 6, ал. 6 от цитираната наредба контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в
останалите случаи.
Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване.
Видно от подписания талон за
изследване, на оспорващия в 8.30ч. на 01.05.2022г. е връчен талона за
изследване, като е посочено, че в срок от 45 мин. от връчването му следва да
яви във ФСМП, Елхово. В конкретния случай явяването в медицинския център е
станало в указания в талона срок, но фактическото вземане на кръвна проба е
станало в 9.30ч, т.е. 15 мин след определеното време. Тук е мястото да се
посочи, че талонът за медицинско изследване
е издаден в нарушение на чл. 6 ал. 6 от Наредба № 1, тъй като адм. орган е следвало да определи по-дълъг срок за явяване
в центъра за спешна медицинска помощ,
като се има предвид, че нарушението е констатирано, видно от АУАН на
територия в извън населено място. От друга страна и свидетелят Г. посочи, че
навреме е закарал К. *** и забавянето при вземенато
на кръв с 15 минути не е било по вина на
оспорващия. Тези факти не бяха оборени от ответната страна.
Следователно, независимо, че техническото средство е дало резултат за
наличие на алкохол в издишания въздух над допустимото, то доколкото лицето се е
възползвало от правото си да се установи чрез кръвна проба резултатът за
наличие на алкохол, дало е кръв, като се е явило в лечебното заведение съгласно
задължението си по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., то административният орган е следвало да
се съобрази с разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б.”б”, съгласно която при наличие на медицинско изследване
от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП
установените стойности са определящи и да не налага ПАМ. Като не е сторил това,
административният орган се е поставил в положение да издаде акт, за който
впоследствие се оказва, че не са били налице предпоставките за издаването му. С
оглед резултата от химическото изследване и предвид обстоятелството, че водачът
е изпълнил своевременно и съобразно разпоредбите на Наредба № 1 задължението си
за явяване за изследване от една страна, както и несъобразяването на
определеното време за придвижване до ФСМП, Е.по чл. 6 ал. 6 от Наредба № 1, то
заповедта се явява издадена в
противоречие с материалния закон и неговата цел. В този смисъл тя се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото
основателно се явява искането за присъждане на разноски в полза на оспорващата
страна, което е в размер на 10 лева-държавна
такса и адвокатски хонорар в размер на 300 лева, съгласно договор за правна помощ серия Я№ **********
от 12.05.2022г., определен в размер под минималния предвиден в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и
поради това възражението за прекомерност на същото се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.Х.К. ***, със съдебен адрес ***, *, чрез адвокат М. ***-0261-000044/01.05.2022г.
мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ,
Елхово, с което на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1
б“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР, Ямбол да заплати Н.Х.К. *** сумата от 310/триста
и десет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете