ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. Пазарджик, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20215200900110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 145/18.11.2021 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение
молбата на ответника „АГРОЦАР“ АД, за допълване на крайният съдебен акт в частта му за
разноските, като неоснователна.
Със същото определение съдът е оставил без разглеждане искането на ищеца „Краси“
ЕООД, за допълване на крайният съдебен акт в частта му за разноските, като недопустимо.
С определение № 71/22.02.2022 г. по в.ч.т.д. № 82/2022 г. на ПАС, въззивния съд е
отменил определение № 145/18.11.2021 г., в частта му, с която е оставено без разглеждане
искането на „Краси“ ЕООД, като е върнал делото произнасяне по съществото на искането на
ищеца по реда на чл. 248 ГПК.
По този повод и за да се поизнесе настоящата инстанция съобрази следното :
След проверка се констатира, че с протоколно определение от 18.10.2021 г., съдът е
прекратил производството по настоящото дело, поради оттегляне на иска, предявен от
„Краси“ ЕООД против „Агроцар“ АД за изплащане на сумата от 175 000 лв.,
представляваща неизплатена част от договор за покупко-продажба на царевица от
11.06.2020 г., изменен с Анекс № 1 от 27.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба от ищеца.
Видно е, че в случая прекратителното определение на съда се отнася и обхваща целия
заявен от ищеца петитум, в т.ч.: главница от 175 000 лв., дължима по цитирания договор и
анекса към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Постановеното от окръжния съд прекратителното определение има
характер на акт по смисъла на чл.81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането/макар и
не съвсем навременно/ за разноски, направено от страна на ищеца по делото.
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
1
делото и този повод отпадне в хода на висящ процес поради извършено плащане от
ответника, на ищеца се дължат разноски, дори когато последният е направил отказ или е
оттеглил предявения иск. Приема се, че в посочената хипотеза от своя страна ответникът не
може да претендира разноски. В този смисъл са и Определение № 277/14.05.2014 г. по
ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015
г. на ВКС, І т.о.; Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.
Именно такъв е и разглеждания случай. Налице е оттегляне на иска, настъпило в хода
на производството, което е било мотивирано от извършеното плащане на задължението от
страна на ответника. Исковата молба е депозирана пред ВтОС на 12.02.2020 г. На същата
дата е извършено и плащането на дълга, което е било предхождано преговорни отношения
между страните, както и от обезпечително производство по реда на чл.390 ГПК за същата
претенция и респ. от налагането на обезпечителни мерки. Съдът приема на база преценката
на всички релевантни обстоятелства, че в конкретния казус към датата на завеждане на иска
са били налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за разноските по
аргумент на противното от чл.78, ал.2 ГПК. Това е така и понеже отговорността за разноски,
като гражданско облигационно правоотношение е обективна и всякога включва като
елемент от фактическия си състав, от който се поражда, неоснователност на предизвикания
правен спор.
В този случай съобразно цитираната по-горе съдебна практика и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на ищеца „Краси“ ЕООД се дължат сторените разноски по делото. Такива са
претендирани, като е представен списък по чл. 80 ГПК (стр.10), в които са посочени: ДТ –
7000 лв.; адв. възнаграждение в настоящото производство – 6000 лв. с ДДС; ДТ в
производството по ч.гр.д. № 1253/2021 г. на СГС – 40 лв.; адв. възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 1253/2021 г. на СГС – 3600 лв. с ДДС; разноски по изп.д. №
48/2021 г. на ЧСИ Д. Д. – 141 лв. Доказателства за реалното им заплащане обаче са
ангажирани единствено по отношение на заплатената ДТ и адв. хонорар пред настоящата
инстанция, както и за разноските по изп.д. № 48/2021 г. на ЧСИ Д. Д. По делото обаче
липсват доказателства, установяващи реалното извършване на описаните разноски за ДТ (от
40 лв.) и за адв.възнаграждение (от 3600 лв. с ДДС) по ч.гр.д. № 1253/2021 г. по описа на
СГС. Затова и предвид разрешенията, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за последните искането се явява неоснователно и същите не следва да бъдат
присъждани.
Неоснователно, според съда, също така и въпреки ангажираните доказателства, се
явява искането за присъждане на сторените разноски по изп. производство № 48/2021 г. на
ЧСИ Д. Д., свързано с налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Разноските, свързани
с допускане на обезпечението и които подлежат на репариране, са единствено тези по
обезпечаване на бъдещия иск или в хода на висящото исково производство, докато в
останалата част – по налагане на самите обезпечителни мерки – това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. (така и Опр. №
2
845 от 5.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о. и Опр. № 336/21.07.2016 г. по
ч.т.д. № 874/2016 г. на ВКС І т.о.).
Съдът приема, че доколкото въпросния хонорар, заплатен в производството пред
исковия съд в размер от 5 000 лв. – данъчна основа и 1000 лв. – начислен ДДС, се явява
съобразен с размерите, установени съгласно чл. 7, ал.(2), т.5 от НМРАВ, то и възражението
на ответника за неговата прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, направено с отговора
на ИМ, се явява неоснователно.
Във връзка с възражението на ответника, че посочения адв. хонорар е бил извършен
от трето лице, следва да се посочи, че както приема и съдебната практика (например
Определение № 590/07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4655/2017 г. на ВКС, ІV г.о.), в случая без
правно значение е кой е изпълнил това задължение, тъй като във всички случаи плащането
на адв.възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната.
С оглед на изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК ще
следва при тези данни да бъде допълнено постановеното определение, като в тежест на
ответната страна бъдат присъдени сторените от ищеца разноски в общ размер на 13 000 лв.,
от които 7000 лв. – платена ДТ в производството по т.д. № 110/2021 г. на ПзОС и 6000 лв. с
ДДС – адв. възнаграждение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК, ал.1 ГПК протоколното определение по делото
от 18.10.2021 г., с което съдът е прекратил производството по делото по предявения от
„Краси“ ЕООД гр. София против „Агроцар“ АД гр.Панагюрище иск за изплащане на сумата
175 000 лева, представляваща неизплатена част от договор за покупко-продажба на царевица
от 11.06.2020г. изменен с анекс № 1 от 27.11.2020 г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба,
по следния начин :
ОСЪЖДА „Агроцар“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, ул. „Георги Бенковски“ № 7 да заплати на „Краси“ ЕООД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ж.к. Лагера, ул. „Балканджи
Йово“ №9 сумата от 13 000 лв. (тринадесет хиляди и лева), представляващи общ размер на
сторените разноски по делото, от които 7000 лв. – заплатена ДТ и 6000 лв. с вкл. ДДС –
заплатен адв. хонорар за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4