Р Е Ш Е Н И Е
№
8
гр.
Русе, 16.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV – ти състав, в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА административно
дело № 683 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба, подадена от Г.П.М. ***, чрез
адв. С.С. ***, срещу Заповед за ПАМ № 20-1085-001037 от 25.09.2020г. на
Началник Сектор Пътна полици при ОДМВР
Русе, с правно основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Оспорващата
в жалбата твърди, че тя е собственик на
автомобила и няма нищо общо с нарушението извършено от Н. С. по ЗДвП. Моли за отмяна на оспорената заповед, алтернативно
за намаляване на срока на наложената принудителна административна мярка.
Редовно призована, чрез упълномощения от нея представител, жалбоподателката не се
явява в с.з., не изпраща представител, не представя допълнителни доказателства.
Ответникът,
Началник сектор ПП към ОДМВР Русе –
редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител –
гл.юрисконсулт. Представя в с.з. допълнителни доказателства, свързани с
компетентността на административния орган. Считат жалбата за неоснователна.
Административен съд Русе, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-1085-001037 от 25.09.2020г., издадена от
Началник Сектор Пътна полици при ОДМВР
Русе на Г.П.М. *** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС – л.а марка Мерцедес С 320ЦДИ, с рег. №
Р ****КН за срок от 12 месеца. Заповедта е обоснована с това, че автомобилът
е управляван от неправоспособно лице – Н.С.С., като се препраща към фактическа
обстановка, установена с АУАН сер. АА, № 841435 от 24.09.2020г., с който са
иззети Свидетелство за регистрация на МПС и 2бр. регистрационни табели. Посочва
се, че на Сандев са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер от 39точки,
определени от Министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 157, ал.3 от ЗДвП,
за което е издадена ЗППАМ № 10065/2007г., влязла в сила на 24.07.2007г.
Видно
от самата ЗППАМ № 20-1085-001037 от 25.09.2020г./л.1 преписка/, издадена от
Началник Сектор Пътна полици при ОДМВР
Русе, същата е връчена на адресата Г.П.М. на 11.11.2020г. Жалбата е подадена на
26.11.2020г.
По
делото е представено заверено копие от АУАН сер. АА, № 841435 от 24.09.2020г./л.2/,
издаден против Н. С. С. за това, че на 24.09.2020 г., около 12.50
часа в гр.Русе, по бул.“Цар Освободител“, управлявал л. а. марка Мерцедес С
320, с рег. № Р *** КН,
собственост на Г.П.М., по пътища,
отворени за обществено ползване след като е лишен от това право поради отнети
контролни точки, с което виновно нарушил чл. 150а от ЗДвП. При
съставане на АУАН са иззети Свидетелство
за регистрация на МПС и 2бр. регистрационни табели. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражение. По делото като доказателства са представени
Справка за нарушител/водач Н. С.С./л.8-10/; Справка
за нарушител/ водач Г.П.М./л.5/, Заповед ППАМ № 10065/2007г., издадена от
Началник Сектор ПП КАТ Русе/л.3/, докладна записка/л.4/, Заповед
1120/23.06.2017г./л.16 дело/, допълнена
със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018г./л.17/ и Заповед 336з-334 от 12.02.2020г./л.18/ на Директор
ОДМВР Русе относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Русе да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движението
по пътищата.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните
правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок
за обжалване по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
с оглед разпоредбата на чл.165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което
и е направено със Заповед № 8121з-48 от 2015г. на министъра на вътрешните
работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението
по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи.
По
делото е представена и приета като доказателство Заповед 1120/23.06.2017г./л.16
дело/, допълнена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018г./л.17/ и Заповед 336з-334
от 12.02.2020г./л.18/ на Директор ОДМВР Русе относно оправомощаване на
длъжностни лица от ОДМВР – Русе да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата, като
сред оправомощените лица са и началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе.
В случая, оспорената заповед е издадена именно от началник сектор към ОДМВР – Русе,
като действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е
отпаднало правното основание за издаването, съдът приема, че обжалваният
административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално
компетентен орган.
Заповедта
за ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона
реквизити. Същата е и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания
за издаването. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тоест, предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП е не само извършено от водача на МПС
административно нарушение, а и когато административното нарушение е извършено
от лице, което управлява автомобила на собственика. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.
Безспорно се установява, че лицето Д. А. С. е управлявал собствения на
жалбоподателката автомобил на посочените в акта дата и място без да е
правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с
ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за
безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като
така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на
административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ
прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на
движението и преустановяване на административни нарушения. Към датата на
съставяне на АУАН и на издаване на обжалваната заповед – 25.09.2020г., водачът Н. С.е управлявал МПС, собственост на
жалбоподателката Г.М., без да е правоспособен, тъй като към него момент е бил с
отнето СУМПС, поради отнемане на всички контролни точки. Видно от представената
справка за нарушител/водач, издадена по отношение на Н. С. от ОДМВР – Русе, за същия няма данни
към момента на извършване на нарушението да има валидно СУМПС, като в справката
същото е със статус в АНД и БДС, съответно "отнето",
"отнет/иззет". След като липсват данни за налично свидетелството за
управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "а", от ЗДвП. В случая, административният орган не
само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа в
условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане
на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната
норма. Наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта на
закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач -
да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят
тежките последици при управление на МПС от водачи, които са неправоспособни и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата. Не се установява и засягане на права и законни интереси
на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на
целта, за която е издадена оспорената заповед. В този смисъл не са налице
основания за отпадане на процесната принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са форма
на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП, е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна
административна мярка, приложена по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по
характера си, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно
нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо
състояние. Това предполага към датата на издаване на административен акт за
прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. В случая
административният орган правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на
преустановителна ПАМ, като законоустановените изисквания за взетото
административно решение са обективирани към датата на волеизявлението на
административния орган, последното е задължително условие за точното прилагане
на закона.
Неоснователни
са наведените от жалбоподателката доводи за липса на вина при осъществяване на
нарушението, тъй като същата е била длъжна да се увери, че предоставя
автомобила си на правоспособен водач, а не само да предполага, че същият е
такъв. Следва да се отчита и обстоятелството, че видно от Справката за
нарушител на жалбоподателката през същата 2020г. със Заповед № 20-3393-000027
от 18.02.2020г. е била приложена същата принудителна административна мярка за
срок от 6м. на същото основание чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвПа видно от
справката за нарушител на нарушителя Никола Сандев, за същия има регистрирани издадени 18бр. наказателни постановления, 2бр.
фишове и 2бр. ЗППАМ.
По
изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане , на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр.чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателката
следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в размер на
100лв.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.П.М. с ЕГН ********** *** , против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1085-001037 от 25.09.2020г. издадена от
Началник Сектор Пътна полици при ОДМВР
Русе, с правно основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА
Г.П.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Русе, представлявана от
Директора Теодор Атанасов сумата 100/сто/ лв разноски по делото .
Решението
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: