№ 1089
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело №
20233100500449 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 80587/22.11.2022г. на
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощник адв. В. П., срещу
решение № 3158/20.10.2022 год., постановено по гр.дело № 17946/2021 год.
на РС – Варна, с което "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено да
заплати на Л. Д. М., ЕГН **********, от с. *****, общ. ******, обл. Варна
сумата от 24950 лева, като частична претенция от цялата в размер на 52000
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица
№ BG ***********/29.01.2019г. с валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „*************” с
ДК № ********, изразяващи се в увреждане на цилиндров блок (комплект с
глави) и 12 броя бутала, настъпили вследствие на застрахователно събитие от
23.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
1
исковата молба – 16.12.2021г. до окончателното плащане. Решението е
постановено при участието на Община Варна в качеството й на трето лице
помагач на страната на ответника "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост. Излага, че решението е постановено при превратно
тълкуване на заключението на вещото лице по САТЕ, според което при
нормален валеж процесните увреждания не могат да се получат. Сочи, че
вещото лице е сверило номера на двигателя, но от показанията му в с.з. е
видно, че не е светило номера с документите на автомобила. Излага, че ВРС е
допускал процесуално нарушение като не е назначил комплексна експертиза в
състав от автоексперт и специалист по технология на металите, а е назначил
само автоексперт. В о.с.з. на 27.05.2022г. ВРС отново без мотиви е отказал да
включи специалист по технология на металите в състава на САТЕ. Излага, че
още с отговора на исковата молба е поискал да му бъде издадено съдебно
удостоверение досежно процесния автомобил, което ВРС необосновано е
отказал да му издаде.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Л. Д. М. не е подал отговор
на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. Т. Г., който моли жалбата да бъде
уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
С молба, депозирана преди насроченото пред въззивния съд открито
съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез пълномощник адв. С. З., моли
решението на ВРС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените
във въззивното производство разноски.
С писмена молба Община Варна в качеството й на трето лице помагач
на страната на ответника – застраховател, моли жалбата да бъде уважена, а
решението на ВРС отменено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
2
Л. Д. М. против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД за заплащане на сумата от 24950 лева, като частична претенция от
цялата в размер на 52000 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № BG ***********/29.01.2019г. с валидност от
29.01.2019г. до 28.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „*************” с ДК № ********, изразяващи се в
увреждане на цилиндров блок (комплект с глави) и 12 броя бутала, настъпили
вследствие на застрахователно събитие от 23.07.2019г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. до
окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 23.07.2019г. при движение в
гр. Варна, по ул. Гео Милев посока бул. Христо Смирненски забелязал, че
има вода на пътното платно и намалил скоростта. След като видял, че други
автомобили безпроблемно преминават през локвата, спрял, активирал най-
високата степен на ниво на автомобила и започнал преминаване. В същото
време в обратна посока преминал микробус с висока скорост, като вдигнал
приливна вълна към автомобила на ищеца. Вълната заляла предния капак и
автомобилът изгаснал. На бордюра имало двама пешеходци, които му се
притекли на помощ и избутали автомобила от наводненото място. Ищецът
установил, че автомобилът не пали, поради което го репатрирал с пътна
помощ, а на следващия ден уведомил застрахователя. На 03.09.2019г. получил
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага, че ищецът е
предявил същия иск, по който е било е било образувано гр.д. 17556/2019г. на
ВРС. След депозиране на отговор от застрахователя и конституиране на ТЛ-
помагач ищецът оттеглил иска си. Не се оспорва сключването на валидна
застраховка „каско“. Излага, че съгласно Раздел III, т.9.14 от Общите условия
към договора за застраховка застрахователят не покрива щети, причинени от
или вследствие на проникване или засмукване на вода, кал и други вещества в
двигателя, вследствие на несъобразяване на водача с правилата за техническа
експлоатация на МПС или с конкретните пътни, метеорологични или други
условия. В т.15.1 било пояснено, че застрахованото МПС не следва да се
движи по наводнени пътища или територии. Счита, че липсва причинно
следствена връзка между описания индидент и причинените вреди, като
същите са настъпили вследствие на проявила се повреда в резултат на
3
експлоатационни или естествени причини. Твърди се, че застрахователното
събитие е инсценирано. Оспорва се и иска по размер, като се сочи, че МПС
може да бъде се отремонтира на много пониски цени от посочените в
исковата молба. В условията на евентуалност се твърди, че увредите
съставляват „тотална щета“, поради което от стойността на автомобила
следва да се приспаднат запазените му части. Твърди се още, че причина за
настъпване на вредите е неподдържаната ул. „Гео Милев“ от страна на
Община Варна.
Община Варна в качеството й на трето лице помагач на страната на
ответника – застраховател, моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Производството по гр.д. 17556/2019г. по описа на ВРС е прекратено
поради оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК, поради което ищецът
може отново да предяви същия иск против застрахователя.
Отхвърлянето на претенцията на Л. Д. М. против Община Варна за
заплащане обезщетение за вреди (гр.д. 3817/2020г. на ВРС) не се отразява на
допустимостта на иска против застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КЗ, съобразно която
разпоредба отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при
осъществяването следните предпоставки: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
4
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие;
изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
Между страните не е налице спор, че към дата 23.07.2019г. процесния
лек автомобил марка лек автомобил марка „*************” с ДК №
********, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Каско” на
МПС, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, както и че
последният е отказал да му заплати застрахователно обезщетение.
Пред ВРС са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
свидетеля-очевидец А. П.. Свидетелят сочи, че м.юли 2019г. е управлявал
автомобила си по ул. „Гео Милев“ от Мол Варна, като се движел зад
автомобила на ищеца марка „********“. Движели се с ниска скорост.
Достигнали до едно място, където улицата прави лека чупка и на което се
била събрала вода. Отсреща преминал бял микробус „********“ с доста
висока скорост и залял предния автомобил, който спрял, а водачът му
включил аварийните светлини. Тогава св. П. слязъл да помогне и видял, че се
е събрала доста вода, намокрил си краката. Направили опити да запалят
колата, но неуспешно. Пешеходци им помогнали да я избутат, след което
ищецът се обадил на пътна помощ. Свидетелят познавал ищеца от залата, в
която тренират, но го разпознал едва след като слязъл да му окаже помощ.
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца са зададени въпроси, в отговор на
които е дал обяснения, че автомобилът му е закупен като нов внос от
Германия, на 6-7 месеца, двигателят му е функционирал перфектно преди
инцидента. Когато е видял наводнения участък е спрял, като зад него се
събрала колона от няколко автомобила, някои свирели, други го изпреварили
и той преценил, че може да мине, поради което вдигнал окачването на
автомобила, за да стане максимално висок и започнал плавно да преминава.
Когато слязъл от колата видял, че водата е на 10-15 см под ръба на прага.
Превозното средство, което образувало приливната вълна било бял микробус,
закрит отзад. Когато микробусът преминал се чувало рев на мотор, като
поради високата му скорост ищецът се отместил леко вдясно, тъй като се
5
притеснил да не се ударят. Нямало никакво обозначение на наводнения
участък от пътя.
От писмо от Силвър Стар Моторс ЕАД е видно, че лек автомобил
марка „*************” с идентификационен номер *******************
заводски е оборудван с бензинов двигател тип М275 с идентификационен
номер ******* 40 016593.
Според вещото лице по назначената от ВРС съдебно-автотехническа
експертиза реалният и възможен механизъм на настъпване на уврежданията е
следният: автомобилът при движение попада в участък от пътното платно,
залят с вода, и при разминаване с друго превозно средство е залят от
изместената от същото водна маса. Уврежданията, които са установени при
огледа от застрахователя са по механичната част на двигателя на автомобила
и е възможно да са настъпили при попадане на вода в цилиндрите. Според
вещото лице е налице причинно-следствена връзка между процесното
събитие и настъпилите вреди за автомобила, като е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Пазарната стойност на
увредените детайли е в размер на 51347.22 лева. Към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил „*************“ е бил на
възраст 13 години, 1 месец и 3 дена и не е бил в гаранционен срок на
експлоатация. Средната му пазарна стойност към датата на събитието е в
размер на 61000 лева. Налице е увреждане/надиране на стените на
цилиндрите. Този тип двигатели с алуминиев блок и Силитек покритие не
подлежат на ремонт и възстановяване и е нужна подмяна на двигателя с нов
заедно с прилежащите гарнитури, сегменти на буталата, маслен филтър,
двигателно масло и въздушни филтри. Общата стойност на увредените части,
цената на необходимото време за труд за ремонт на двигателя по средни
пазарни цени, като се ползват данните от поне три сервиза, различни от
официалния сервиз на марката и от алтернативни доставчици на резервни
части, е 50493.22 лева. Налице е „тотална щета“ по отношение на процесния
автомобил. Детайлите, които е възможно да не са увредени, са в размер на
26% от пазарната стойност на автомобила, или 15860 лева. Установените при
извършения оглед увреждания представляват наранявания на стените на десет
от цилиндрите на двигателя. Не е възможно двигателят да засмуче вода,
намираща се под нивото на автомобила. Нужно е водата да достигне до ниво
над долната част на броня предна, откъдето постъпва въздухът в двигателя.
6
Технически е възможно автомобилът да премине през спокойна водна маса,
достигаща дори до мястото на постъпване на въздуха в двигателя, над долния
край на броня предна, стига автомобилът да не се движи с висока скорост и
двигателят да не работи на високи обороти. Към датата на застрахователното
събитие автомобилът е бил с пробег от около 200000 км, поради което и
предвид възрастта на автомобила, ако увредата на двигателя се дължи на
заводски дефект, то същият би се появил доста по-рано по време на
експлоатацията на автомобила. С оглед спецификата на уврежданията по
цилиндрите вещото лице счита, че същите с настъпили вследствие на
попадане на вода в тях. Двигателят на процесния автомобил не е възможно да
бъде увреден само при дъжд. Нужно е същият да работи към момента на
увреждането и водната маса да се движи в посока към автомобила (обратна на
посоката му на движение).
Това заключение е оспорено от ответника – застраховател. Съставът на
ВОС констатира, че ВРС е извършил съществено процесуално нарушение
като не е допуснал повторна САТЕ. При въведените от застрахователя
твърдения, че искът на Л. Д. М. против Община Варна е бил отхвърлен (в.гр.д.
3711/2020г. на ВОС) и поради това, че не е било установено към датата на
ПТП – 27.09.2019г., автомобилът да е бил със заводския двигател с
идентификационен номер ******* 40 016593, то назначаването на повторна
САТЕ е било необходимо.
От заключението на вещото лице по повторната САТЕ е видно, че при
огледа на стените на цилиндрите на процесния двигател се установяват
повреди по повърхността им на всичките 12 цилиндъра. Те се изразяват в
драскотини по посоката на движение на всяко едно от буталата -двустранно в
равнината на това движение нагоре и надолу - с различна степен на ширина и
дълбочина на задиранията. Вещото лице не открива следи от окисляване по
стените на цилиндрите (в смисъла, който се търси в настоящия процес -
повреда, причинена от попадане на вода в цилиндрите; оксидация в различна
степен нормално съС.ие за алуминия и неговите сплави в природата).
Извършено е замерване на отС.ието на всяко едно от 12-те бутала в ГМТ
спрямо равнината на цилиндровия блок към главите - разликите в размерите
са от порядъка на 0.2-0.3 мм. Като се има в предвид степента на точност на
замерването, както и наличие на фабрични хлабини в коляно-мотовилковия
7
механизъм и неговата конструкция вещото лице с най-голяма степен на
вероятност изказва мнение, че повредени /изкривени/ от " воден удар " биели
няма. Задирания от подобен характер най-често се появяват в следствие на
повреда или блокиране /запичане в каналите/ на уплътнителните пръстени на
буталото /сегменти/. Когато сегментите не изпълняват правилно функцията си
/чрез триенето си в стената на цилиндъра да осигурят максимално уплътнение
на газовете при минимални загуби от триене и да отвеждат температурата от
цилиндъра/, буталото започва да контактува със стената на цилиндъра с по-
голяма площ, при което триенето и температурата в тези точки се повишават
и това води до разрушаване на съставните материали в зоната на контакта.
Сегментите на буталото се изработват от железни сплави и се закаляват - те се
конструират да бъдат твърди, износоустойчиви и същевременно еластични
при режимите си на работа. Попадането на вода в процеса на работа може да
повлияе на тези конструктивни характеристики и да ги промени - напр.
"презакаляването" може да доведе до загуба на еластичност и съответно до
счупване на сегмента. Водата е "несвиваема" и при попадане на определен
обем от нея в съответния работен такт "компресиране", могат да настъпят
следните процеси: ако обема на постъпилата в цилиндъра вода е по-голям от
този на горивната камера, то тази вода не би позволила на буталото да
достигне позицията ГМТ /Горна Мъртва Точка/ и ако силата и въртящия
момент са достатъчно големи, движението на коляновия вал би довело до
изкривянане или скъсване на съответната биела; евентуално счупване на
буталото; известни са и повреди по колянов вал и вал-линия на блока. Ако
обема на постъпилата в цилиндъра вода е по-малък от този на горивната
камера, то до преки механични повреди, описани по-горе, не би се стигнало.
Възможни са повреди по сегменти, запалителни свещи и др., както и до
разваляне на горивния процес в съответния цилиндър, което съответно води
до влошена работа на двигателя, вкл. и до неговото загасване. Най-вероятно
повредата в двигателя е настъпила в следствие на повредата на сегментите /на
всичките цилиндри, въпреки различната степен на задиране/. Освен
посочената по-горе вероятна причина /презакаляване/, сегментите могат да
бъдат повредени и от прегряване на двигателя /по много причини/ или от
лошо смазване /некачествено масло и ненавременната му замяна/, но във
втория случай това е относително дълъг процес и не става изведнъж.
Фабричен дефект в конкретния случай е изключен. Двигателят на въпросния
8
автомобил технически не би могъл да бъде повреден, ако същия бе попаднал
в зоната на проливен дъжд.
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
заключението на вещото лице по повторната САТЕ, т.к. същото е обективно и
компетентно дадено. Съдът кредитира заключението на вещото лице М. П. Т.,
защото той е ДВГ специалист и обстойно е изследвал процесния двигател.
Съдът не кредита заключението на А.Х.В., че е налице причинно-следствена
връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за автомобила, като е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие,
доколкото същият не е специалист по двигатели с вътрешно горене, а е
специалист по икономически и автотехнически експертизи; оценител на
машини и съоръжения, оценител на недвижими имоти. Обстоятелството, че
свид. А. П. е видял спирането на процесния автомобил след частичното му
заливане от вълна, образувана от преминаването на бял микробус, не води до
обратен извод. Вещото лице М. Т. не открива следи от окисляване по стените
на цилиндрите (в смисъла, който се търси в настоящия процес - повреда,
причинена от попадане на вода в цилиндрите), от което следва, че не е налице
попадане на вода в цилиндрите. Като се има в предвид степента на точност на
замерването, както и наличие на фабрични хлабини в коляно-мотовилковия
механизъм и неговата конструкция вещото лице М. Т. с най-голяма степен на
вероятност изказва мнение, че повредени /изкривени/ от "воден удар" биели
няма. Също така, при воден удар би следвало да има и счупени бутала,
каквито в случая не са налице. Въз основа на гореизложеното въззивният съд
достига до извода, че повредата на двигателя на процесния автомобил не се
дължи на попадане на вода в цилиндрите, т.е. не се дължи на твърдения в
исковата молба покрит от застрахователя риск.
Искът за заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен,
защото ищецът не доказа настъпването на застрахователното събитие.
В заключение, въззивният съд прави извод за основателност на
въззивната жалба, като решението на ВРС следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде ревизирано и
по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски в полза на
застрахователя възлизат на 1100 лева за първоинстанционното производство
9
и 1305 лева за въззивното производство, т.е общо 2405 лева разноски за първа
и въззивна инстанции.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3158/20.10.2022 год., постановено по
гр.дело № 17946/2021 год. на РС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. М., ЕГН **********, от с. *****,
общ. ******, обл. Варна против "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск
за заплащане на сумата от 24950 лева, като частична претенция от цялата в
размер на 52000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № BG ***********/29.01.2019г. с валидност от
29.01.2019г. до 28.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „*************” с ДК № ********, изразяващи се в
увреждане на цилиндров блок (комплект с глави) и 12 броя бутала, настъпили
вследствие на застрахователно събитие от 23.07.2019г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, от с. *****, общ. ******, обл.
Варна да заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 2405
лева (две хиляди четиристотин и пет лева), представляваща разноски за
първа и въззивна инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Община Варна в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответника
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11