№ 495
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
20243630100*** по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***********”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“*****“ № 2,
представлявано от М И.ов и К В, чрез юрисконсулт Г В срещу Д. Д. М. с ЕГН ********** с
адрес гр.Ш, ул.“В в“ № 4.
В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. ( видно от приложените документи на
**/**/****г.) на автомагистрала „Тракия“ на км. 54 по посока на движение С – П, след
тунела, настъпило ПТП, за което бил съставен Двустранен констативен протокол от двамата
участници. Твърди се, че причината за ПТП – то било нарушението на правилата на
движение (чл.23 от ЗДвП), като поради неспазване на дистанция л.а. „*****“ с холандски
рег. № *****, управляван от ответника удря в задната част движещият се пред него л.а.
„***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ, собственост на фондация „***“ и управляван от В. В..
При сблъсъка били причинени материални щети. Увреденият автомобил имал застраховка
„Каско на МПС“ и „Злополука“ сключена с ищцовото дружество по застрахователна полица
№ ************ от **/**/****г. валидна от **/**/****г. до **/**/****г.
Към датата на произшествието обаче автомобилът управляван от ответника нямал
активна застраховка, покриваща гражданската отговорност. Липсвало потвърдена валидност
на застрахователната полица от холандския застраховател ************* N.V. Холандското
бюро на автомобилните застрахователни компании отказало покритието на застраховката,
тъй като МПС-то не било с валиден холандски номер и същото било заличено от базата
данни на холандските власти.
1
На **/**/****г. ищецът бил уведомен за настъпилото ПТП от собственика на л.а.
„***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ и била образувана щета № ***************, като щетите
били описани подробно в Опис, а тяхната стойност изчислена по експертна оценка била в
размер на 2 178.32 лв. С преводно нареждане № ******** от **/**/****г. сумата била
преведена по банковата сметка на собственика на увредения автомобил. Предвид това и
ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинилия вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разходи направени за неговото определяне. Към
момента същото не било заплатено от ответника.
Било образувано заповедно производство и издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК срещу длъжника - ответник. Съдът дал указания на заявителя да заведе иск
за вземанията по заповедта, което същият сторил в срок. В заключение се моли съда с
решение да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2178.32
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС и
Злополука“ в ЗАД“*********“ за увреден автомобил „***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ, в
резултат на настъпило на **/**/****г. на АМ“Тракия“ пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото и по
заповедното производство разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като бил депозиран в срок писмен отговор. В него се твърди, че датата на
настъпване на ПТП е погрешно посочена като **/**/****г. вместо коректната дата
**/**/****г., която е датата и на подписания двустранен протокол между участниците в
ПТП-то. Оспорва се твърдението, че към датата на ПТП ответникът не е имал активна
застраховка за управлявания от него автомобил „*****“ с холандски рег. № *****, като се
представя международна застрахователна карта действала в периода от **/**/****г. –
**/**/****г. включително. Оспорва се на ищеца да му е връчвана регресна покана за
доброволно възстановяване на обезщетението по заведената щета. Прави се възражение и по
отношение размера на изплатеното обезщетение, доколкото размера е завишен, а и липсвала
яснота относно методиката на застрахователя. Отделно се прави и възражение за настъпила
погасителна давност на задължението за главница и лихви. В заключение се моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан и се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител, депозират се
становища по хода на делото, в които се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и
искът да бъде уважен. Претендират се и разноски, като молбата, включва и списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, за него се явява процесуалния му
представител адв. С. Т. от ШАК, която поддържа писмения отговор и счита, че фактическата
обстановка делото ще се изясни с изготвяне от съда на съдебни поръчки за събиране на
писмени доказателства от замоления съд в Н.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
2
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № *** от
**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2178.32 лв., представляваща главница по застрахователно
обезщетение по щета № ***************, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сума от 93.57 лв. представляваща разноски в заповедното производство. Поради
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на
заявителя да предяви иск за вземанията си.
Между страните не се спори, че между ищеца и Фондация „******“ по отношение на
лек автомобил „*****“ модел „*** 112“ с рег. № СВ **** ВХ бил сключен договор за
застраховка, за което била съставена застрахователна полица № ************/**/**/****г.
със срок на валидност 1 година и обвързваща страните за периода от **/**/****г. до
**/**/****г.
На **/**/****г. на АМ “Тракия“, 54 км. посока С - П, настъпило ПТП с участието на
застрахования автомобил „***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ и л.а. „***** ****“ с холандски
регистрационен номер *****, управляван от ответника Д. М.. Вина за настъпилото
произшествие носел водача на л.а. „***** ****“, който блъснал застрахованият от ищцовото
дружество автомобил в задната му част. Бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, подписан от двамата участници. В Протокола се сочело, че автомобил с рег. № *****
бил застрахован в VWE ****. Шетите на л.а. – микробус „***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ
били посочени в протокола, като настъпили върху заден капак, задна броня, ауспух и др.
На **/**/****г. било подадено Уведомление – декларация за щета по застраховката от
застрахования и била образувана щета под № *************** по описа на ищеца.
Нанесените на застрахования автомобил щети били подробно описани в опис (находящ се на
лист 17 от делото), както следва: увреждане броня зад облицовка (боядисване, подмяна),
укрепване зад броня (подмяна), зад врата к-т (боядисване, подмяна), задна врата (подмяна),
успокоител (подмяна), ляв шарнир зад врата (подмяна), десет шарнир зад врата (подмяна),
напр.греда под купе (боядисване, ремонт). Представени са калкулации на извършения
ремонт, като в доклад по щета (лист 37 от делото) била определена сума за изплащане в
размер на 2 178.32 лв. Сумата била изплатена по банков път на пострадалото лице с
преводно нареждане от **/**/****г. (лист 36 от делото).
За реализиране на регресните права на ищеца била изпратена преписка до ЗАД
„**********“ - кореспондент на ASR – Холандия за България, но претенцията била отказана
с мотива, че застрахователят не е потвърдил валидността на застрахователната полица към
датата на събитието, видно от писмо изх.№ 577/20.01.2020г. (лист 55 от делото).
По делото е представена Международна карта за автомобилно застраховане (с превод
на български език), издадена от Нидерландско бюро за автомобилно застраховане валидна от
3
**/**/****г. – **/**/****г. за автомобил „*****-****“ с рег. № ******** с полица №
NL*******************, като е посочен притежател на полицата (или ползвател на
превозното средство) лицето Е Б с адрес в Н, У, със свидетелство за управление
*********** (лист 78 от делото).
Представено е писмо по имейл от Нидерландското бюро на застрахователите на
моторни превозни средства, придружено от легализиран превод на български език, в което
се посочва, че към **/**/****г. моторното средство с рег.№ ***** вече не е с валиден
нидерлански регистрационен номер, тъй като е изтеглено от базата данни на нидерландските
органи. Поради това не може да бъде потвърдено, че към датата на произшествието
превозното средство се е намирало обикновено в Н.
Представена е имейл кореспонденция между ответника и фирма „***********“,
посредник на застрахователя, като в отговор на негово запитване му отговарят, че картата
оригинална и е валидна през 2018г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на свид. В. В.,
като е представен препис от Протокол № ***** от **/**/****г. по гр.д. № ************ на
СРС, от който става ясно, че свидетелят често пътува по автомагистрала „Тракия“, но не знае
и не помни да е участвал в произшествието.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно-
автотехническа експертиза, заключението по която е прието от съда като обосновано, пълно
и компетентно дадено. В заключението се описва механизма на настъпване на процесното
ПТП, като управляваното от ответника МПС удря в задната част л.а. с рег. № СВ **** ВХ,
при движение в лявата лента на автомагистрала „Тракия“ км.57 по посока С-П. Удара бил
кос заден удар по посока от ляво-надясно между предната лява част на л.а. „*****“ със
централната задна част на л.а. – бус „***** ***“. Като причина се сочи несъобразяване с
необходимата дистанция от водача на л.а. „*****“ със движещият се по-бавно пред него
автомобил. Констатираните увредени детайли при огледа от експерт на застрахователя
кореспондират с тези, установени от водачите и описани в двустранния протокол. Общата
стойност на щетата установена от вещото лице била 4 826.33 лв. с ДДС, като обичайните
разноски били в размер на 50 лв.
По делото е изготвена съдебна поръчка по Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския
парламент и на Съвета от 25.11.2020г. за събиране на доказателства – Международна карта
за автомобилно застраховане с полица № NL*******************. На **/**/****г. по
делото е постъпил Формуляр К, към който е приложена полицата и двустранен констативен
протокол. Доколкото формулярът е изготвен на български език, а представените документи
вече са налични и в превод по делото, то съдът не е счел, че следва да се превеждат
повторно. Предвид неизясняването на фактите по делото и с оглед разпределената
доказателствена тежест за ответника, съдът е уважил искането му за изпращане на повторна
поръчка по Регламента за изясняване на въпроса имало ли е валидно сключена застраховка
за лекия автомобил. На **/**/****г. по делото е постъпил Формуляр К, към който са
приложени писма. От тях се установява, че към **/**/****г. е имало валидна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ за автомобил с рег. № № ********, която е била валидна 14 дена
до **/**/****г. Застраховката е била „експортна застраховка“ или застраховка при износ и е
трябвало да бъде платена предварително, след което заявителят получавал RDW (Държавна
Служба по транспорта) декларация за износ и застраховка при износ. При разглеждането на
щетата от звено ASR станало ясно, че лицето което е управлявало автомобила при
настъпването на щетата не е било лицето, с което е сключен договора за застраховка – Е Б,
като не била ясна каква е връзката между двете лица.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на иска: Предявеният установителен иск е допустим. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5
от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да депозира
искове за взиманията си по заповедта.
По основателността на установителния иск: Уважаването на иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД е обусловено от
доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно.
От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия и
обстоятелството, че вредите са настъпили вследствие виновното и противоправно поведение
на ответника. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. При въведено
възражение от ответника, че искът насочен срещу него е неоснователен, поради наличие на
валидно сключена застраховка, то следва това твърдение да бъде доказано от него.
Не се спори от страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между ищцовото дружество и увреденото лице е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, действащо в периода на настъпване на ПТП – **/**/****г. В тази връзка
допуснатите от ищеца технически грешки при посочване на датата на произшествието са
изправени от него с нарочна молба. Също така от доказателствата по делото, в това число
отчитайки и формалната доказателствена сила на двустранния протокол за ПТП
(установяващ, че изявленията в него принадлежат на подписалите го лица – аргумент чл.180
от ГПК), както и предвид заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, съдът формира изводът, че ПТП е станало по начина, по който е отразено в
Протокола за ПТП и че вина за настъпването му носи ответника по делото. Безспорно се
установи и размера на увредените части на автомобил „***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ,
собственост на „******“ ЕООД, които по доклад на застрахователя възлизат на 2 178.32 лв.
и в този размер са изплатени на застрахованото лице с преводно нареждане от **/**/****г.
5
Заключението по САТЕ ги установява в размер на 4 826.33 лв. с ДДС, като същото не е
оспорено от ответника, поради което и съдът счита възражението му за прекомерност на
размера на вредите за недоказано.
Спорния по делото въпрос е дали е имало действаща застраховка на автомобила,
управляван от виновния водач, в обхвата на която да попада настъпилото застрахователно
събитие.
Съдът намира, че този спорен въпрос е изяснен с постъпилите от нидерландския
застраховател документи, приложени към Формуляр К от съдебните поръчки по Регламент
2020/1783 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г. и основно от отговор на Звено на ASR
Обработка на щети, чийто превод е на лист 261 от делото. Съдът намира, че към датата на
настъпване на инцидента – **/**/****г. е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил с рег. № 56-PZ-FD, но застраховката е сключена с Е Б, който
при попълване на он-лайн формуляра е посочен като притежател на полица №
NL******************* (или ползвател на превозното средство), като при попълване на
данните в полицата е посочен и номера на Свидетелството му за управление: ***********.
Във формуляра, представляващ договор за застраховка не е предвидено попълването на
друго лице, като ползвател на автомобила, нито възможност да бъде показана връзка между
притежателя на полицата и друго лице, което да управлява автомобил рег. № 56-PZ-FD
вместо него. Следва да се отбележи, че самото застрахователно дружество посочва, че
полицата е за застраховка за износ, действаща в определен период, като това се доказва и от
имейл от Нидерландското бюро на застрахователите на моторни превозни средства,
придружено от легализиран превод на български език, в което се посочва, че към
**/**/****г. моторното средство с рег.№ ***** вече не е с валиден нидерлански
регистрационен номер, тъй като е изтеглено от базата данни на нидерландските органи (лист
108 от делото). От това следва извода, че за автомобилът е имало валидна застрахователна
полица, но същата е издадена единствено на името на Е Б, като притежател или ползвател
на автомобила, поради което когато автомобилът е бил управляван от трето лице, в случая
Д. Д. М. със свидетелство за управление № *******, то за ASR ************* N.V
настъпилото ПТП е извън обхвата на полицата и не възниква отговорност за регресно
заплащане на вредите вследствие процесното ПТП.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че от ищеца при условията на пълно и
главно доказване са установени елементите на фактическия състав на иска, поради което и
същият следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.
Предвид на това разрешение следва да бъде разгледано релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. С оглед характера на вземанията
по застрахователно обезщетение, давността е 5 – годишна и започва да тече от датата на
плащане на застрахователното обезщетение – **/**/****г. и изтича на **/**/****г.
Заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е депозирано от ищеца на **/**/****г.,
която дата се явява начална дата на исковата претенция по чл.422 от ГПК, поради
продължението на заповедното производство от настоящото исково. Следователно до тази
6
начална дата погасителната давност по отношение на вземането за застрахователно
обезщетение не е изтекла и възражението е неоснователно.
По разноските: С оглед обстоятелството, че иска е уважен изцяло, то ответникът
дължи на ищеца разноските в заповедното и в исковото производство. В заповедното са
направени такива в размер на 93.57 лв., а в исковото в общ размер на 643.57 лв., от които
държавна такса в размер на 43.57 лв., 400 лв. възнаграждение за вещо лице, 50 лв.
възнаграждение за свидетел, както и 150 лв. определено от съда юрисконсулско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д. М. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.”В в” № 4 дължи на „ЗАД *********“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“*****“ № 2, представлявано от М И.ов и К В,
чрез юрисконсулт Г В, сума в размер на 2 178.32 лв. (две хиляди сто седемдесет и осем
лева и тридесет и две стотинки), представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № *************** по застраховка „Каско на МПС и Злополука“ за
увреден автомобил „***** ***“ с рег. № СВ **** ВХ, в резултат на настъпило ПТП на
**/**/****г. на АМ “Тракия“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. №
****/****г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на
„ЗАД *********“ АД с ЕИК ******** разноски по заповедното производство в общ размер
на 93.57 лв. (деветдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) и по настоящото исково
производство в общ размер на 643.57 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и петдесет
и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като се изпрати на посочените по делото съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7