04.03.2020
г., гр. Пловдив.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9668 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Образувано е по искова молба на ЗК „Бул Инс „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87 ет. 2, против Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов
№ 1, ЕИК *********, и с искане да се
осъди ответника да заплати н а ищеца сумата от 278.14 лева равностойност на
причинени на застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община,
включително сума от 15 лева – обичайни
разноски за ликвидиране на щета , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото.
Според изложеното, между ищеца и трето на
спора лице е имало договор за застраховка „Каско „, по силата на които, ищецът
застраховал настъпване на риск от имуществени вреди по лек автомобил ***;
договора бил в сила към дата 31.07.2014г , когато процесния автомобил ,
управляван от ***, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно в ***. При това произшествие, на автомобила били причинени щети –
пробит била бил масления
картера на двигателя. Образувана била при ищеца щета с номер ***, по
която било определено застрахователно обезщетение в размер на 263.14 лева, изплатено на
извършилия ремонта сервиз. Ответната община била поканена да плати , но това не
станало. Затова ищцовото дружество,
като суброгиран в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, иска от съда да постанови решение ,
с което да се осъди общината като стопанин на пътя да заплати регреса, както и
разноските по делото.
Ответната община оспорва исковете изцяло по
основание и размер, като неоснователни и недоказани. Липсвало между
застрахователя и третото лице валидно
правоотношение, респ, задължение за застрахователя да плати обезщетение. Твърди
ищецът да не е доказал част от твърденията си , включително механизма на
настъпването на вредите, както и липсвала причинно - следствена връзка между произшествието и
настъпилите вреди. Размера на последните бил необоснован. Прави се и възражение
за съпричиняване на увреждането, тъй като водачът не събразил скоростта на движение
с пътните условия, шофирал с превишена скорост, не се съобразил с обстановката
на пътя, метеорологични условия, валежите и слабата видимост. Не било ясно дали
водача на автомобила бил надлежно оправомощен да го управлява. Моли се искът да
бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по автотехническата експертиза
дава заключение, че най- вероятния механизъм за настъпването на ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно – дупка, както е описано в исковата молба. Има причинно – следствена
връзка между описания механизъм и настъпилите вреди, изразяващи се в деформация
на картерния капак и предната броня. тойността на авточастите и авторемонтните
операции, необходими за пълното възстановяване на автомобила от описаните
увреждания , е 318.77 лева.
Обективно и субективно съединени между
същите страни два осъдителни иска - по чл. 410 от Кодекса за застраховането,
съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода
от датата на депозирането на исковата молба – 18.05.2018г . до
окончателното изплащане на вземането.
Исковете са допустими.
При анализа на доказателствата поотделно и
в съвкупност, съдът приема следното:
Сложния фактически състав на чл. 410 от
Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на
застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ,
собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото
дружество на третото увредено лице. Всички елементи на състава се доказват в конкретния случай от ищеца, който черпи
права от плащането на регресното обезщетение по договора.
На л. 19 от делото е представено заверено от
страната копие от договора за комбинирана застраховка „Каско, Злополука на
местата в МПС „ полица № ***, неоспорено от ответника с оглед доказателстваната
му годност, и затова съдът приема договора да е сключен. И двете страни по него
са издали удостоверения, че процесния автомобил е включен в обхвата на
договора, това, издадено от МВР, е официален удостоверителен документ , и съдът
следва да зачете формалната му доказателствена сила. Оттам, възникнало е и
облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила.
На следващо място, на л. 8 от дело №
31751/2018г на РС София , където е започнало производството, е представено
копие от съставен от органите на МВР констативен протокол № ***, според което,
на същата дата, лекият автомобил с държавен контролен номер *** „се удря в
препятствие на платното за движение, необезопасена шахта – навдигната около 20
см. ,вследствие което настпъва ПТП“
Протокола за ПТП , съставен от органите на МВР , съставлява официален
свидетестващ документ , и затова и
констатациите в него се ползват с
формална доказателствена сила. Според вещото лице, най- вероятния механизъм на
настъпването на вредите по автомобила е този , описан в исковата молба- удар в
преграда, и затова и съдът приема , че ПТП е настъпило по начина, описан
заключението и протокола- чрез пропадане в дупка на пътното платно. Без
значение е кое лице шофира автомобила при удара , договорът между страните не
поставя рестрикции в това отношение; достатъчно е водача да е правоспособен с
оглед изискванията на закона.
Има и причинени при пропадането в дупката
вреди по автомобила, видно както от
описа – заключение по щетата на л. 11; макар и частен и изходящ от ищеца
документ, съдържанието му се кредитира да е вярно , тъй като то съвпада с
констатациите в протокола за ПТП, коментиран по – горе , от една страна ( „ходова част/картер“). Същите вреди личат
от описа на претенцията на л. 12 и във възлагателното писмо до автосервиза ,
извършил ремонта, и от заключението на вещото лице , които съдът кредитира.
Според вещото лице , най- вероятния механизъм на настъпването на щетите по
лекия автомобил е именно този, описан в
исковата молба- попадане в дупка на пътното платно, при което
има пряка причинно – следствена
връзка между попадането на автомобила и щетите; възражението в обратния смисъл, направено от Община Пловдив
, не може да бъде споделено. Няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача. По отношение на
стойността за възстановяването им, съдът кредитира заключението на вещото лице С.
като обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане на регресното обезщетение ;
страните не са оспорили описа към преводното нареждане за масов превод на л. 21
от делото, от което личи това плащане, нито описа към същото , където
процесната сума фигурира .
На следващо място - по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, частта от територията на Пловдив,
представляваща улична регулация, е собствена на Община Пловдив, което носи
отговорността за вреди , причинени от дефекти на пътната настилка. Общината е
надлежно поканена н аплати регресното обезщетение ( л. 25 от делото)
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са
налице в съвкупност, иска е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по
този иск се присъждат в полза на
ищеца, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си,
да заплати на ЗК „Бул Инс „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87
ет. 2, сумата от 278.14 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
18.05.2018г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане по
щета № *** и договор за застраховка
„Каско, злополука“ с полица № ***,
изплатена за ликвидация на вреди по лек автомобил ***, от ПТП на дата *** , като тази сума включва и
15 лева обичайни разноски по ликвидацията на щетата.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1,
представлявана от ***, да заплати на ЗК
„Бул Инс „ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87 ет. 2, сумата
от 726.66 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ