Мотиви по н. о. х. д. № 958
по описа на Софийски окръжен съд за 2016
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 12.12.2016 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 2207/2015 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 40/2015 г. по описа на ОД на МВР С., срещу лицето:
Л.И.К., ЕГН **********, роден на *** ***,
поС.ен адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, осъждан,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
1.
На
06.05.2015 г. в с. М., общ. С., обл. С. противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" с per. № ., собственост
на фирма „Т.А." ООД ***, от владението на К. М. М. ЕГН ********** от гр. С.,
без негово съгласие с намерение да го ползва и е последвала повреда на
превозното средство, като общия размер на причинените вреди е 5 220.40 / пет
хиляди двеста и двадесет лева и четиредесет стотинки / лева и деянието е
извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол 1.1 промила в кръвта,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 210/08.05.2015
год. на специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Св. А." - гр.
С. АД. Престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. , пр. 1, вр. ал. 1 от
НК;
2.
На
06.05.2015 г., около 18:00 часа на третокласен път 6206, в района на 15 - ти
км., с посока на движение от с. Г., общ. С., обл. С. към к.к. М., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" с
peг. № ., при условията на независимо съпричиняване с пострадалия И. П. Т. ЕГН **********,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата:
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди"; чл. 16, ал. 1,т. 1 от ЗДвП- „На пътното платно с
двупосочно движение водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне"; чл. 20, ал.
1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват"; чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП - „водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението";
и по непредпазливост е причинил смъртта на И.
П. Т. ЕГН **********, с адрес ***, като деянието е извършено в пияно съС.ие с
концентрация на алкохол 1.1 промила в кръвта, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза № 210/08.05.2015 г. на специализирана
химическа лаборатория към УМБАЛ "Св. А." - гр. С. АД. Престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 1, 6. "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК,
Преди даване ход на съдебното следствие пострадалите
лица В.А.С.-К., П.И.Т., Н.И.Т. и И.И.Т. са конституирани като частни обвинители
по делото. Всички пострадали лица се представляват от упълномощения повереник –
адвокат Н.Б. от САК, като правните действия от Н.И.Т. и И.И.Т. са извършени
лично и чрез законният им представител - Е.И.П..
Цитираните пострадали лица са конституирани
и като граждански ищци по делото, след като са приети за разглеждане, предявени
от тях граждански искове срещу подсъдимия, за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
причиняване на вредите, до окончателното изплащане. Граждански искове са
предявени от пострадалите лица за суми, както следва:
-
От В.А.С.-К., за
сумата 100 000 лева, като по направени изрично искане на повереника, е
допуснато изменение в размера на този иск, при което претенцията е намалена на
80 000 лева;
-
От П.И.Т., за
сумата от 100 000 лева, като по направено изрично искане на повереника, е допуснато изменение в размера на този иск,
при което претенцията е намалена на 80 000 лева;
-
От Н.И.Т. граждански
иск в размер на 150 000 лева;
-
От И.И.Т. граждански иск в размер на 150 000 лева;
Преди даване ход на съдебното следствие от
страна на подсъдимия Л.И.К. е поискано разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от негова страна са признати
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В присъствие на упълномощения защитник на
подсъдимия – адвокат В.С., и с негово съгласие, е направено признание на всички
факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно
определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично му бе
разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички доказателства
по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК, при което не са събирани доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП – прокурор И. Б., се
поддържа обвинението, като се иска признаване на подс. К. за виновен по
повдигнатите обвинения.
Иска се
определяне на наказание при отчитане на посочените в о.а. отегчаващите вината
обстоятелства, като за престъплението по
чл. 343 от НК му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 4 год., което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Иска се
налагане на кумулативно предвиденото наказание
по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - „лишаване от право да управлява МПС”, за
срок от 4 год., като на осн. чл. 59, ал. 4 НК бъде приспаднато времето, през
което същият е бил лишено от това право по административен ред.
Иска се
налагане на наказание за престъплението по чл. 346 от НК - „лишаване от
свобода”, за срок от 2 год., което да
изтърпи при първоначален строг режим.
Иска се
определяне на общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК - „лишаване от свобода”, за срок от четири
години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим, към което на осн. чл.
23, ал. 2 от НК да бъде присъединено наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от четири години, а така също се иска на основание чл.
58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде
намалено с една трета.
Иска се
приспадане на времето, през което подс. К. е бил задържан по настоящото
производство по реда на НПК за срок от 72 ч., както и времето, през което е бил
с поС.на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 12.05.2015 г.
до 20.07.2015 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”; както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест”, считано от 21.07.2015 г. до 08.01.2016 г., като два дни
„домашен арест” се зачетат за един ден „лишаване от свобода”.
Иска се също
така групиране на определеното общо наказание с наказанието, наложено на подс. К.
по НОХД № 256/2015 г. по описа на РС-С., като бъде приспаднато времето, пред
което подсъдимия К. е търпял наказанието „пробация“ по цитираното наказателно
производство.
Прави се
искане за връщане на иззетите по делото веществени доказателства, съответно
собственост на „Т.А.” ООД - л.а. „Мерцедес” с рег. № ., както и на наследниците
на починалия Т. да бъдат върнати вещите, собственост на последния.
Изразява
становище за доказаност на предявените граждански искове и иска уважаването им
по справедливост.
Повереникът на частните обвинители и граждански
ищци не приема становището на държавното обвинение по въпросите за
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К..
Оспорва
изводите за наличие на независимо съпричиняване от страна на починалото лице И.
Т., като изтъква че пострадалото лице се е движело в своето платно, при което подсъдимият
е загубил контрол над превозното средство /неточен е изразът от пледоарията
„загубил е управлението“/, при което управляваното от него моторпо превозно
средство е навлязло в насрещната лента, настъпвайки банкета. На основание на
фактите в тази насока прави извод, че дори и при движение на велосипеда,
управляван от пострадалото лице в банкета, би се получил същия резултат. Счита,
че няма причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото лице и
настъпилия резултат, дори и при възприемане на заключението на вещото лице, че
велосипедистът се е движел на метър и
половина от края на пътното платно.
Счита, че
липсва правно основание за включване на съпричиняването като елемент от
диспозитива на обвинението.
Оспорва
изводите на обвинението в о.а., че деянието е извършено в хипотезата небрежност
като форма на непредпазливостта. Позовава се на употребения от подсъдимия
алкохол, отнемане на чуждо МПС, опитът за прикрИ.е на следи, изразяващ се в
завличане на починалия в гората, което според частното обвинение е израз на
самонадеяност като форма на вината.
Иска
съобразяване с непоправимия характер на причинените вредни последици при
определянето по справедливост на исканото обезщетение. В тази насока изтъква
възрастта на починалото лице, трудовата му ангажираност, силните семейни връзки
с неговото семейство – родители и деца, за които е полагал грижи, както и
възрастта на низходящите пострадали.
За
престъплението по чл. 343 от НК иска налагане на максималното предвидено
наказание „лишаване от свобода“, а именно петнадесет години.
Счита
гражданските искове за абсолютно доказани по размер и основание.
Иска
справедливост при постановяване на присъдата.
Частният обвинител и граждански ищец В.А.С.-К.
изразява дълбоките емоционални връзки на починалото лице с останалите
членове на семейството му. Изразява становище, че вина за произшествито има
само подсъдимия К., поради което иска налагане на максимално наказание.
Защитата на подс. Ковачев се осъществява от
упълномощения защитник адвокат В.С. от САК, който изразява съчувствие към
пострадалите лица. Оспорва искането на частното обвинение за налагане на
максимална присъда, както и обвинениетя за неефективно разследване.
Съгласявайки се с фактите, както са изложени от обвинението в о.а., счита, че
интерпретацията им от обвинението за погрешна и неправилна.
Счита
подсъдимия за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 346 от НК. В тази насока изтъква познанството между подсъдимия и св. М., пристигнал с
автомобила, предоставянето от негова страна на други автомобили за управление
от подсъдимия, както и начинът на проникване в автомобила – без разбИ.е,
счупване или по скрит начин. Счита, че престъпния състав по чл. 346 предвижда
именно такъв вид посегателство с намерение за ползване, а именно нарушаване
целостта на автомобила, проникване чрез поправен ключ или чрез преодоляване на
прегради. Изтъква показанията на св. М., който отрича да е давал автомобила на
подсъдимия, без обаче да посочи, че му у бил искан и изрично е изразил
несъгласието. Счита за недоказано от субективна страна обвинението за извършено
престъпление по чл. 346, поради което иска оправдаване на подс. К. по това
обвинение.
По отношение
на обвинението по чл. 343 НК изразява становище, че подсъдимият е успял да
овладее автомобила, когато е стъпил за малко с десните гуми в банкета. Изтъква
активната позиция и поведение на подсъдимия, намерила израз в участието мув
проведения следствен експеримент. Обръща внимание върху неизпълнение от страна
на починалото лице на задължението да се движи максимално вдясно и липсата на
каска, както и факта, че ударът е настъпил, когато К. се опитва да изтегли
автомобила от дясно платно. Оспорва интерпретацията на фактите, сочеща опит да
скрие трупа, като се аргументира с обаждането на тел. 112, както и стресът, в
която се е намирал подсъдимия.
Счита за
доказано обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК що се
отнася до пияното съС.ие , авторството на деянието, както и част от описаните
нарушения, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определящи съответно общо задължение за участниците в движението да имат
поведение, което не застрашава пречки за движението и опасност живота и
здравето на хората, както и конкретно задължение за ненавлизане в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне.
Оспорва
обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, установяващ задължение за
намаляване на скоростта и за спиране при необходимост, когато възникне опасност
за движението, като посочва, че в стремеж за овладяване на автомобила е
намалена скоростта на движение. Счита, че подс. К. ,е направил всичко възможно
да предотврати възникналата опасност тогава, когато е възприел идващия срещу
него велосипедист.
Оспорва и
обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, определящ задължение
за упражняване на контрол над управляваното МПС, като не отрича, че за момент
такъв контрол не е упражняван, но не и в моментът на удара, за който твърди, че
подс. К. е контролирал автомобила.
Оспорва
искането за налагане на максимално наказание, като изтъква, че според теорията
и практиката това максимално наказание не води до целения от закона ефект.
Счита, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Без
да посочва конкретен размер иска определяне на справедливо наказание.
По отношение
на предявените граждански искове, счита същите за основателни, но до справедлив
и разумен размер, който би бил по възможностите на подсъдимия.
В хода на съдебните прения подсъдимия К. изразява съжалението си. Посочва, че е
взел ключовете от колата и заедно
със съпругата си е тръгнал да купи лед. Посочва, че не знае как са е случило,
че не е искал да настъпването на последиците, че и той има семейство. Твърди,
че не се е чувствал пиян.
При упражняване правото си на последна дума
подсъдимият признава вината си, че е пил, че е взел кола, че се случило на
него. Моли за справедливо наказание.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Л.И.К.
е неосъждан към момента на деянията, за което му е предявено обвинение, след като
са заличени последиците за първите му две осъждания /извършени в рецидив/,
както следва: За престъпление срещу собствеността, с присъда № 19 от 12.03.2009
г., в сила от 28.03.2009 г., като му е наложено наказание „пробация“, включващо
задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца /без данни за
изтърпяването му/, както и по реда на глава двадесет и девета от НПК, с
определение от 10.03.2011 г., в сила от същата дата за престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, извършено на 11.10.2010 г., му е наложено наказание
„пробация“, включващо задължителните пробационни мерки, които да се изпълняват
за срок от осем месеца, както и мярката „безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150 часа. Отбелязано е изпълнение на наказанието на
21.11.2011 г., предвид което и по отношение на двете изброени осъждания не може
да настъпи реабилитация по право, а
такава по чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, след
като в двугодишен срок подс. К. не е извършил престъпление, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода. Към
моментът на постановяване на присъдата подс. К. е осъден със съдебен акт,
постановен по реда на глава двадесет и девета от НПК, в сила от 09.09.2015 г.,
с който за извършено в периода 16.06.2014 г. – 04.07.2014 г. престъпление по
чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК, му е наложено наказание „пробация“, включващо
задължителни пробационни мерки за срок от дванадесет месеца, както и
безвъзмезден труд в полза обществото в размер на 200 часа за 12 мес.
Подсъдимият К.
е правоспособен водач на моторно превозно средство от 06.04.2012 г., като до
придобИ.е на правоспособност е наказван от административен ред десет пъти за
различни нарушения на правилата за движение /във всичките случаи и за
управлението без да притежава правоспособност/. Като правоспособен водач на МПС
подс. К. е наказван шест пъти за нарушения на ЗДвП, като двукратно е наказван
за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, еднократно за нарушение на изискванията
за поставяне на контролните табели на автомобила, за което е постановено и
лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като останалите нарушения са
свързани с неизпълнение на задължение за носене на определени документи при
управление.
На 06.05.2015
година, в следобедните часове подсъдимия Л.К. се е намирал в домът си в с. М., С.
област заедно със семейството си. На гости му дошли негов приятел - св. К. М.
М., придружен от съпругата си – св. С.И.Д., както и двете им деца. Св. М.
пристигнал с автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК", с дилърски
/временен/ peг. № ., който паркирал на улицата, в близост до дома на подс. К..
Около 15.30 часа подсъдимия, св. К., неговата съпруга – св. Ю. К., както и
гостите им - св. М. , св. Д., св. С. И.К. - брат на подсъдимия, заедно със
съпругата си - св. Е. Г. К., както и свидетелите Д. И. М.и А. В. О.са се
намирали в двора на къщата, при което част от тях - подс. К. и св. М. са
употребили алкохол.
Автомобилът „Мерцедес"
ЦЛК, с рама № WDB52093421F089033, с цвят маслено зелен металик, е собственост
на фирма „ТДК Ауто" гр.С., представляван от управителя С.И.Д. /свидетел по
делото/, като е внесен в страната с цел продажба и е бил регистриран с временен
/дилърски/ номер по реда на чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Автомобилът е бил управляван от св. М., който е служител на
„ТДК Ауто" гр. С..
Ключовете на
автомобила, управляван от св. М. са се намирали на масата, както и други негови
вещи, като около 17.30 часа подс. К., в отсъствие в този момент на св. М.,
решил да изпробва автомобилът. Без знанието и съгласието на св. М., подс. К.
взел ключовете за л.а. марка „Мерцедес", модел „ЦЛК", с per. № .,
като заедно със съпругата си се качили в автомобила и потеглили.
Автомобилът,
управляван от подс. К. се е движел по третокласен път 6206, в посока от с. Г.,
общ. С. към к.к. М., като в участъка движението се е осъществявало двупосочно
по платното за движение, покрито с асфалтова настилка, която е имала нарушения
в повърхностния слой. Лентите за движение не са били очертани с хоризонтална
маркировка, като общата ширина на платното за движение е 5.5 метра с наклон при
изкачване 32%, в посоката, в която се е движел автомобилът, управляван от подс.
К..
Приближавайки
района, в който се е намирал курортен комплекс „Св. Г.“, автомобилът,
управляван от подсъдимото лице се е движел със скорост около 78 км. ч., при което
е преодолял ляв завой в посоката му на движение, като при излизане от завоя е
навлязъл с десните гуми в затревената част извън пътя отдясно, след което се е
насочил към насрещната лента за движение, като е застъпил с левите гуми
затревената част отляво. Навлизането н насрещната лента е осъществено на 58
метра преди мястото на удара, а като време - 2.76 секунди преди удара, като
след изминаване на 37 метра автомобилът е започнал да оставя следи по
асфалтовото покритие. Подсъдимият К. е загубил контрол над автомобила в
крайната фаза от излизане от завоя и след това.
В същото
време в този участък от пътя, но в обратна посока /към с. Г./ се е движел
велосипедистът И. П. Т., който е управлявал велосипед марка „Ideal Pro
Rider" със скорост около 12 км.ч., като се е движел в дясната половина от
пътя по посока на движението си.
На прав
участък от пътя, при скорост на движение около 67 км. ч. за автомобилът,
управляван от подс. К. и при скорост около 12 км. ч. за велосипедът, управляван
от пострадалия И. Т. е настъпил удар между тях, при което първоначалното
съприкосновение е между предната част на велосипеда и лявата врата на
автомобила. В този момент лекият автомобил е насочен леко надясно при ъгъл на
надлъжната му ос с оста на пътя около 10 градуса, а в същото време велосипедът
е насочен наляво под ъгъл 8-10 градуса между надлъжната му ос и оста на пътя.
Мястото на
удара по ширина на платото за движение е на около 3.2 метра наляво от дясната
граница на платното за движение в посоката на движение на лекия автомобил /при
ширина на платното 5.5 метра/, тоест в лентата за движение в обратна посока,
при което лекият автомобил е навлязъл в тази лента на около 90 см.
При удара
тялото на велосипедиста - И. Т. се е ударило странично с лявата си страна в
купето и лявото огледало за обратно виждане на автомобила, управляван от подс. К.,
при което лявата ръка преминала през стъклото на вратата и задното ляво стъкло,
откъснала се е от тялото и продължила да се носи от автомобила. Корпусът на
тялото се ударил в лявата врата и задния ляв калник, след което е било
отхвърлен напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила, вследствие
на създадения ударен импулс, при което е паднало върху крайпътния терен.
Автомобилът,
управляван от подс. К. продължил движението си напред и надясно при запазване
на ъгловата си скорост в посока обратна на движението на часовниковата стрелка
/автомобилът се е плъзгал/, при което е навлязъл в десния банкет, където под
действие на инерционните сили е настъпило преразпределение на нормалния натиск
в колелата. Автомобилът се е преобърнал странично с дясната си част, след което
е останал с таван на земята и предница към платното за движение.
След удара
подс. К. е успял, заедно със съпругата си да излезе от автомобила, като
връщайки се назад е открил тялото И. Т. и след като е установил, че същият е
починал е издърпал тялото, намиращо се в близост до левия банкет /в посоката на
движение на велосипедиста/, навътре в гористата част. По идентичен начин подс. К.
е постъпил и с частите от велосипеда.
За
настъпилото произшествие е било сигнализирано около 18.00 часа от св. С. И. К.,
работеща като сервитьорка в намиращият се наблизо хотел, която е възприела
обръщането на автомобила по таван, както и излизането от автомобила на подс. К.
и неговата съпруга.
На място са
пристигнали служители на РУ на МВР С. - свидетелите
И. Й. И. и К. П.И., което са заварили подс. К., като при извършен същата вечер
оглед е било установено местоположението на тялото на починалия И. Т., лекият
автомобил и част от тялото – ръка, в близост до автомобила.
При последващ
оглед са открити частите от велосипеда, по които са налице динамични следи от
въздействие и деформации, както и изкривявания, които съответстват на посоката
на удара на велосипеда от пред - назад и от ляво - надясно.
Смъртта на И. Т. се дължи на съчетана
черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма със счупвания на
крайниците и нараняване на жизнено-важни органи, вследствие на причинените множество
травматични увреждани, както следва: закрита черепно-мозъчна травма със
субарахноидален кръвоизлив в областта на мозъчния ствол, кръв в мозъчните
стомахчета, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на меките черепни обвивки;
гръбначно¬мозъчна травма със счупване на 1-ви и 2-ри шийни прешлени с
разместване и прекъсване на гръбначния мозък, счупване на 12-ти гръден прешлен
с отваряне на гръбначно-мозъчния канал; гръдна травма с двустранно счупване на
ребра, хемо и пневмоторакс, контузия на белите дробове, контузия на сърцето в
областта на дясното ухо и разкъсване на миокарда на лявата камера, разкъсване и
кръвонасядане на околосърцевата торбичка, непълно разкъсване на аортата във възходящата
й част, счупване на ребрата двустранно с разместване на костни фрагменти;
коремна травма със счупване на костите на тазовия пръстен, разкъване на черния
дроб, слезката, бъбреците, стомаха, чреводържателя и тънкото черво с пролабс на
тънкото черво, контузия на панкреаса, лявата надбъбречна жлеза и ложето на
жлъчния мехур; травматична ампутация на лявата ръка в областта на мишничната
кост, закрито счупване на костите на дясната предмишница и на дясната бедрена
кост, открито счупване на костите на лявата подбедрица, кръвонасядания на
меките тъкани около счупванията, разкъсно-контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на главата, гръдния кош, корема и крайниците, порезни ранички на
главата, като всичките тези увреждания са причинени от удари с или върху твърди
тъпи предмети със значителна сила, както и притискане между такива предмети, а
така също отговарят да са получени в условията на ПТП в резултат.
В кръвта на
починалия И. Т. няма следи от етилов алкохол, метанол и ацетон, а в кръвта на
подс. К. е открит етилов алкохол с концентрация 1.1 на хиляда.
При удара
между автомобила, управляван от подс. К. и велосипедиста И. Т., съответно при
причиняване на отделните травматични увреждания на последния, кръв от него е
останала по текстилна материя /тапицерия на седалки/от автомобила „Мерцедес“.
Описаните
обстоятелства съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК,
след като са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и преди
всичко след преценка, че така описаните обстоятелства се подкрепят без съществени
противоречия от установените в хода на досъдебното производство доказателства,
чрез предвидените в НПК способи, а именно:
- Показанията
на свидетелите: Ю. Р. К.; К. М. М.; С. И. К.; С. И.К.; Е. Г. К.; И. Й. И./; К.
П.И.; П.И.Т.; В.А.С. - К.; Е.И.П.; Й. К.И.; Е. Л. М.; А. В. О.; Д. И. М.; Г.П.И.;
М. И.К.; С.И.Д.; протоколи за очна ставка: между св. М. и св.О.; между св. М. и
обв.К.; св. М. и св.М., всички в т. 2;
- Извършените
експертизи: Съдебно медицинска експертиза на труп № 344/15; Съдебно химическа
експертиза № А-309/15 г. за починалото лице; Съдебно медицинска експертиза №
114/2015 г. на св. Ю. К.; Съдебно медицинска експертиза № 113/2015 г.на подс. Л.К.;
Автотехническа експертиза от 11.05.2015 г.; Комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза от 09.11.2015 г.; Автооценителна експертиза от
30.12.2015 г.; Трасологична експертиза на л.а.; Трасологична експертиза
велосипед; Съдебномедицински експертизи по протокол № 269/22.07.2015 г. и по
протокол № 216/19.06.2015 г. и двата на ОД на МВР; ДНК експертиза № 15/ДНК-471;
Физико-химическа експертиза № 15/ФЗХ-162 за алкохол на св. Ю.К.; Протокол за химическа
експертиза № 210/08.05.2015 г. за алкохол на подс. К., всичките в т. 3
- Прочетените писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествието от 06.05.2015 г. и фотоалбум към него /т. 1, л.
64-76/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2015 г. и фотоалбум към
него /т. 1, л. 64-76/; Протокол за оглед
на веществено доказателство от 02.06.2015 г. и фотоалбум към него /т. 1, л.
91-97/; Протокол за следствен експеримент от 02.06.2015 г. и фотоалбум към него
/т. 1, л. 99-112/; Протоколи за вземане на сравнителни образци /т. 4, л. 1, 3,
4/; Протоколи за доброволно предаване /т. 4, л.2, л.5-7/; Акт за смърт,
удостоверения за наследници и родствени връзки на починалото лице /т. 4,
л.12-16/; Справка на ПП-КАТ за подсъдимия /т. 4, л. 18-22/; Карта за наложената
мярка за процесуална принуда на подсъдимия; Справка за съдимост от 16.02.2017 г.,
всички в т. 1 и т. 4, както и в том от съдебна фаза.
От правна страна съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без противоречия дават основание за извод,
че подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпните деяния, за извършването на които му е повдигнато
обвинение с ОА.
По обвинението за извършено престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК съдът
счита, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл. 346, представляващо форма престъпление против
собствеността, а в същото време и транспортно престъпление, доколкото е въведен
специфичен и специален обект на собственост, по отношение на който с това
деяние се отнема едно от основните правомощия на лицето, осъществяващо законосъобразно
владение над вещта, а именно упражняването на фактическата власт над моторното
превозно средство.
С действията
на подс. К. по вземане на ключовете на автомобила, оставени заедно с други вещи
от св. М. на масата, с качването в автомобила и последвалото потегляне е
осъществен основният състав на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК, а именно отнемането на владението от св. М.,
който е имал право като служител на собственик да я управлява при спазване на
специфични изисквания, определени от характера на посочената временна
регистрация на превозното средство. Основните обективни признаци на деянието са
осъществени с установяване на владение от страна на подс. К., в моментът,
когато е потеглил с автомобила.
Подсъдимият К.
е осъществил и обективните признаци, квалифициращи деянието като такова по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 2 от НК, след като се е намирал в пияно съС.ие
към момента на отнемане на владението над автомобила. Употребата на алкохол от
страна на подсъдимото лице в следобедните часове на 06.05.2015 г. се установява
както от свидетелските показания на присъствалите в домът му свидетели, така и
от извършеното химическо изследване, при което е установено съдържание на
алкохол в кръвта му с концентрация 1.1 на хиляда, която стойност надхвърля
значително възприетия в съдебната практика критерий за пияно съС.ие, а именно
концентрация от 0.5 на хиляда в кръвта на дееца.
Осъществен и
обективния, квалифициращ признак – причинена повреда на превозното средство,
след като от извършените отделни огледи на местопроизшествие и на превозното
средство, както и от извършената оценителна експертиза се установява, че повредите
по автомобила, резултат както от удара в починалия велосипедист И. Т., така и
от преобръщането странично на автомобила, са довели до повреди на моторното
превозно средство, оценени на сумата от 5 220.40 лева.
Деянието е
осъществено и от субективна страна при пряк умисъл, след като подс. К. е имал
съзнание и представи за отнемане на владението над автомобила от св. М.,
вземайки ключовете и потегляйки по третокласен път 6206, в посока от с. Г. към
к.к. М.. За наличието на тези представи у подсъдимото лице съдът прави извод от
заявеното желание в предходен момент от подс. К. да изпробва автомобила, което
е намерило израз в направено искане към св. М. да даде разрешение за това. Без
съмнение и колебание съдът прие за установено, че от страна на св. М. не е
дадено такова разрешение, след като същият се е позовал както на употребения от
подс. К. алкохол, така и с оглед специалния вид на регистрацията на превозното
средство, изискващ управление на превозни средства, регистрирани по този ред да
се осъществява само от служители /предварително определени/ на собственика.
Прекият
умисъл личи преди всичко и предвид специфичния характер на действията на подс. К.
по вземане на ключовете и потегляне с автомобила, които се отличават с
конкретна и ясна насоченост на извършените движения, показващи намерение за управление
на превозно средство, което се владее от друго лице, изразило ясно и
недвусмислено несъгласието си по искането на подс. К. да пробва автомобила. Такива
целенасочени действия не могат да бъдат осъществени без ясно съзнание, че се
отнема владението над автомобила чрез взимане на ключовете, намиращи се маса,
заедно с други вещи на св. М., и последващото потегляне с автомобила. Без
съмнение подс. К. е имал и представа и е целял именно осъществяване на
престъпното деяние – отнемане на владението над автомобила, без съгласие на св.
М., за което може да се съди от факта, че ключовете са взети от масата, където
са се намирали с други вещи на св. М. докато последният е отсъствал временно,
ангажиран с детето си.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. К. за виновен по повдигнатото
обвинение за осъществяване на престъпно деяние по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и
т. , пр. 1, вр. ал. 1 от НК, след като приема от фактическа и правна страна, че
на 06.05.2015 г. в с. М., в пияно съС.ие
– с концентрация на алкохол в кръвта от 1.1 на хиляда, противозаконно е отнел
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" с per. № .,
от владението на К. М. М., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като
е последвала повреда на превозното средство, оценена на общата сума от 5 220.40
лева.
Съдът не
споделя твърдението на защитата за липса на престъпление, предвид начинът на
проникване на автомобила – без разбИ.е, счупване или по скрит начин.
Противозаконно
отнемане е налице и без да е осъществено проникване в автомобила по този начин.
Действително обичайните случаи на престъпни посегателства, правно квалифицирани
по основния състав на чл. 346, ал. 1 от НК, се характеризират с проникване в моторното превозно средство по
описаните от защитата начини, без обаче съставът на престъплението да изисква
изрично такъв способ за осъществяването му.
Приятелските отношения между дееца и лицето,
владеещо автомобила, както и проникването в автомобила с ключ не са
обстоятелства, които изначално изключват престъпната характеристика на такъв
вид отнемане на владението над МПС. Отличителният момент при този вид деяния е
именно липсата на съгласие у владеещото лице за това ползване на превозното
средство, което в конкретния случай по делото е установено без съмнение. На
първо място процедурата по която е разгледано делото предвижда признание на
всички факти, описани в обстоятелствената част на ОА, което е сторено от страна
на подсъдимия К., като в това число се включва и обстоятелството, че превозното
средство е взето за ползване от подсъдимото лице без съгласието на св. М.. Това
обстоятелство се потвърждава несъмнено от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, след като разпитаните свидетели описват разговор
между подс. К. и св. М. именно в тази насока, при който разговор последният
изрично е отказал да предостави владението над автомобила за изпробване от
страна на подсъдимото лице в този момент, като аргумент за това е бил
употребения алкохол от подсъдимото лице. В такава насока са и показанията на
подс. К., поради което съдът счита, че няма никакви основания за съмнение в
установения факт, че подс. К. е отнел владението над автомобила и е ползвал
същия без съгласието на св. М., който е осъществявал владение над автомобила в
този момент по силата на трудовото си правоотношение със собственика и
правилата за регистрация на МПС-то.
Основание за
извод, че определящ за престъпния характер на конкретното деяние е факта, че
св. М. е отказал да предостави владението на автомобила за изпробване от подс. К.,
съдът намира в относимата съдебна практика в такава насока / Решение № 363 от
19.VIII.1985 г. по н. д. № 336/85 г., III н. о., Решение № 273 от 2.IV.1982 г.
по н. д. № 207/82 г., III н. о. и Решение № 143 от 19.III.1975 г. по н. д. №
78/75 г., II н. о./
За
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. , пр. 1, вр. ал. 1 от НК е
предвидено налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет
години, като в тези рамки съдът счита че на подс. К. следва да бъде определено
наказание в размер над минимума и по-близо до средния размер от цитираните
рамки, поради наличието на обстоятелства, разкриващи завишена обществена
опасност както на деянието, така и на дееца. По отношение на деянието съдът
отчита наличието на два отделни квалифициращи признака, при което макар и всеки
от тях да е предвиден в правната квалификация на деянието, съвкупността им –
пияно съС.ие от една страна и последвалата повреда на превозното средство от
друга, дава основание да се счита, че деянието се отличава с обществена
опасност по-висока от обичайните случаи, при които е осъществен само един от
посочените признаци.
Завишената
обществена опасност, разкрИ.а от деянието се определя и от осъществена
злоупотреба с доверието, оказано от св. М., с който подсъдимият се е намирал в
приятелски отношения, при което е увредено имущество, за което свидетелят е
носил отговорност. Мотивите за осъществяване на деянието, а именно да бъде
изпробван автомобила показват ниска степен на съзнание и възможност за
самоконтрол, в каквато насока без съмнение влияние е оказал и употребения
алкохол, без това да променя извода, че е недопустимо пълнолетно лице да
действа необмислено и до голяма степен лекомислено. В тази насока следва да се
отбележи и поставяне в риск от увреждане на живота и здравето на друго лице –
свидетелката Ю.К., която е взела участие в ползването на автомобила.
Относно
личността на дееца следва да бъде отбелязан факта, че към моментът на
извършване на деянието са заличени последиците от предходни осъждания на подс. К.,
като това обстоятелство, преценено в съвкупност и с осъждането му за друг вид
престъпление в последващ момент не дава основание да се счита, че обществената
опасност, разкрИ.а от подс. К. е незначителна, съответно да окаже по-голямо
значение при определяне на размера на наказанието.
Предвид
изложеното съдът намира, че съответстващо на обществената опасност на деянието
и дееца, е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години и
половина, което наказание следва да бъде намалено с една трета на основание чл.
58а, ал. 1 от НК, след като не може и да става въпрос за приложение на чл. 55
от НК.
С оглед на
това следва да бъде определено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, като личността на подсъдимото лице не дава основание за
извод, че е възможно превъзпитание и поправяне без ефективно изтърпяване.
Основание за този извод на съда е преди всичко поведението на подсъдимото лице,
което в хода на производството, при което макар изразявайки съжаление, с думите
си показва че не разбира какви са причините за случилото.
Предвид
размера на наказанието „лишаване от свобода“ и липсата на изтърпени предходни
наказания „лишаване от свобода“, в това число и условни, на основание чл. 57,
т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен общ първоначален режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание
чл. 346, ал. 4 от НК на подс. К. следва да бъде наложено и наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като относно срока на това
наказание съдът счита, че същото не може да бъде по-малко от наказанието“
лишаване от свобода“ определено по реда на чл. 54 от НК /преди ползване на
привилегията по чл. 58а, ал. 1 от НК/.
По обвинението за извършване на престъплението
по чл. 343, ал. 3 от НК съдът намира, че подсъдимият К. следва да бъде
признат за виновен за това, че на 06.05.2015 г., около 18:00 часа на
третокласен път между с. Г. и к.к. М., при управление на моторно превозно
средство в пияно съС.ие, е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. П. Т., като деянието е осъществено при
условията на независимо съпричиняване от страна на последния.
Осъществени
са обективните признаци на престъпното деяние, а именно: действия на подс. К. -
управление на МПС в пияно съС.ие, настъпване на вредни последици - причиняване
на смърт, както и извършване на нарушения на правилата за движение, довели до
настъпване на вредния резултат.
Установен по
реда на чл. 373, ал. 3, както и от доказателствата по делото, в това число и от
обясненията на подс. К., е факта, че именно той е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка
„Мерцедес" с peг. № ., в моментът на настъпване на удара между това
превозно средство и велосипедът, управляван от И. П. Т., движещ се в обратна посока. Налице и обективния
признак, квалифициращ деянието по алинея 3 на чл. 343 от НК, а именно пияното
съС.ие, в каквато насока са събрани доказателства както за употребения алкохол,
за което свидетелстват лицата, което са се намирали на 06.05.2016 г. в дома на
подсъдимото лице, а точното съдържание на алкохол в кръвта е установено от
извършената съдебно химична експертиза на кръвта, дадена от подс. К. за
изследване.
Няма съмнение
за настъпване на съставомерните вредни последици – причинената смърт на И. Т., както
и връзката на този резултат с произшествието. Налице е причинна връзка между
произшествието и причинените множество, несъвместими с живота травматични
увреждания на последния, което се установява от съдебно-медицинските експерти,
описали тези отделните травматични увреждания като отговарящи да са причинени
при настъпилото пътнотранспортното произшествие, изразило се в удар между
срещуположно движещите се автомобил, управляван от подс. К. и велосипед, управляван
от И. Т..
Освен
посочените обективни признаци на престъпния състав, по който е ангажирана
отговорността на подс. К. е налице и основния и специфичен признак за
транспортните престъпления, а именно извършване на нарушение на правилата за
движение, което да се намира в причинна връзка с настъпилият вреден резултат.
Извод за наличие на нарушение на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, извършено от подс. К., съдът прави съобразявайки мястото, на
удара, между управлявания от него автомобил и управляващият велосипед И. Т.. Посочената разпоредба установява забрана за
водача на пътно превозно средство да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, когато движението по
пътя е двупосочно и има две ленти за движение. В нарушение на тази забрана
автомобилът, управляван от подс. К. се е движел в лентата за насрещно движение,
като именно в този момент е настъпил удара между управляваният от него
автомобил и велосипедът, управляван от И. Т.. Основание за този извод е
категоричното и обосновано заключение на вещите лица в тази насока, които
обозначават мястото на удара изцяло в лентата за движение в посоката, в която
се е движел велосипедистът И. Т., при което автомобилът, управляван от подс. К.
е навлязъл около 0.9 метра в тази лента за движение, като извод за наличието на
причинна връзка между нарушението и произшествието следва от несъмнения отговор
за възможната предотвратимост на произшествието при движение на автомобила в
лентата му за движение, без да навлиза в тази, предназначена за движение в
обратна посока.
От страна на
подс. К. е извършено и нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, създаващ задължение
за водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, след в протокол за оглед на местопроизшествие са отразени
обстоятелства – несъвпадащи следи от преди и задни гуми на автомобила,
управляван от подс. К., което е дало основание на вещите лица по назначената
автотехническа експертиза да направят извод, че автомобилът е осъществявал
странично плъзгане. В тази насока вещите лица се позовават и на необходимата
енергия за деформациите по лявата врата на автомобила /мястото на
съприкосновение с велосипеда/. На база измерванията на вещите лица, както и
тези направени в огледния протокол е даден отговор от специалистите, че
загубата на контрол над автомобила, осъществена след излизане от завоя или
непосредствено след това, не се дължи на движение със скорост, несъобразена с
радиуса на завоя, а автомобилът е навлязъл в насрещната лента на разС.ие от 58
метра от мястото на удара, застъпил е левия банкет, от който момент са налични
следите от плъзгане. Липсата на контрол над автомобила, управляван от подс. К.
личи както от осъщественото от автомобила страничното плъзгане /известно и като
дрифт/, така и от доказателствата за движение по ширината на цялото платно да
движение, стъпвайки на левия и десния банкет. Липсата на контрол личи и от
осъщественото след удара странично /с дясната част/ движение на автомобила, за
което свидетелстват наличните треви /захапани/ между джанти и гуми /десни/,
след което автомобилът се е преобърнал, оставайки по таван извън платното за
движение – надясно по посоката му на движение.
От страна на
подс. К. е осъществено нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на установеното с тази разпоредба задължение за
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Макар и на автоекспертите да не е зададен
конкретен въпрос за предотвратимост на произшествието чрез предприемане на аварийно
спиране от страна на водача на автомобила – подс. К., вещите лица са посочили
като възможност за предотвратяване на удара предприемане на спиране от страна
на подс. К.. Съдът намира, че такава възможност е била налице и предвид
следното. Произшествието е настъпило на прав участък от пътя, като метеорологичните
условия – слънчево време, моментът от денонощието – светла част, липсата на
друго движение по пътя са обстоятелствата, които съобразени с факта, че при
навлизане в насрещната лента за движение, автомобилът, управляван от подс. К.
се е намирал на около 58 метра от мястото на удара, дават основание за извод,
че е имало достатъчно време за ефективно и значително намаляване на скоростта,
което е било възможно предвид отС.ието, както и с оглед наклонът при изкачване
за автомобила, а не както в случая да е налице минимално намаление на скоростта
на движение при преодоляване на завоя и в момента на удара, съответно
определени от вещите лица на 78 и 67 км.ч. С тези съображения съдът намира, че
от страна на подс. К. е извършено и нарушение на правилата за движение,
конкретно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Според съда
подсъдимият К. е нарушил и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изискващ всеки участник
в движението по пътищата: с поведението си да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Макар и текстът да е общ – обобщаващ, принципните изисквания
към начинът на движение по пътищата и насоката в действията, дължима от всички
водачи, съдът счита, че цялостната оценка на поведението на подс. К. дава
основание за извод, че е налице нарушение на тези принципни изисквания,
извършено от подс. К. - участник в движението. Поведението му при управление на
моторното превозно средство е довело до ситуация, при която е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което е причинена смърт на участник в движението. Движение на
един автомобил от крайната дясно до крайната лява част от платното за движение,
осъщественото странично плъзгане на автомобила, както и последвалото
преобръщане характеризира цялостното поведение на подс. К. като създаващо опасност
за живота и здравето на останалите участници в движението. Без съмнение
останалите нарушения, описани по-горе, са в по-голяма степен конкретните
причини за настъпилото произшествие, но при разглеждането им в съвкупност, а
така също и с оглед цялостното поведение на подс. К. като водач на превозното
средство, се налага извод и за извършено нарушение на цитираните в чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП принципни изисквания към водачите.
Всичко това
дава основание за извод, че от обективна страна действията на подсъдими К. осъществяват
признаците на престъплението, за което е ангажирана отговорността му. Като
водач на моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес" с peг. №
., е нарушил правилата за движение, установени в закона а именно: чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал.
2, изр. 2 от ЗДвП, вследствие на което е настъпило произшествието, при което на
И. Т. са причинени значителни и фатални телесни увреждания, довели до смъртта
на това лице, като деянието е извършено в пияно съС.ие.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 11,
ал. 3 от НК, а именно подсъдимият К. не е предвиждал, съответно и искал,
настъпване на вредните последици, тоест не е съзнавал, че има опасност да
настъпи произшествие и вследствие на него да причини смъртта на велосипедистът И.
Т., след като изгуби контрол над управляваното превозно средство, навлизайки в
насрещната лента за движение, но е бил длъжен и според конкретните
обстоятелства е могъл да предвиди, че е налице такава опасност, като
поведението на подсъдимото лице е именно причина за възникване на ситуация, при
която е загубен контрол над моторното превозно средство, явяващ се една от
основните причини за осъществените останали нарушения.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. Л.И.К. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, 6. "б", вр. ал. 1, б.
"в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно: за това, че на
06.05.2015 г., около 18:00 часа на третокласен път 6206, в района на 15 - ти
км., с посока на движение от с. Г., общ. С., обл. С. към к.к. М., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" с
peг. № ., при условията на независимо съпричиняване с пострадалия И. П. Т. ЕГН **********,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - „На пътното платно с двупосочно движение водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне"; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл. 20, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",
и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. П. Т. ЕГН **********, с адрес ***,
като деянието е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол 1.1 промила
в кръвта, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
210/08.05.2015 г. на специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Св.
А." - гр. С. АД.
За определяне на наказанието съдът
отчита настъпилите изменения в текста на чл. 343, ал. 3, б. „б“, като към
момента на извършване на деянието за това престъпление се е предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, докато в
настоящия момент, съгласно измененията с ДВ бр. 74/2015 г. от 26.09.2015 г.,
предвиденото наказание е със завишен максимален размер, а именно 15 години.
Без съмнение
завишаването на максималния възможен размер на наказанието „лишаване от
свобода“ е неблагоприятно за дееца, поради което в съответствие с принципът от
чл. 2, ал. 2 от НК, за прилагане на по-благоприятния закон, следва да намери
приложение редакцията на разпоредбата, действала към момента на извършване на
деянието, тоест наказанието да бъде определено в рамките на срок от три до десет
години. В тази насока съдът отчита по-скоро като неволно объркване искането на
частното обвинение за налагане на наказание в размер на 15 години „лишаване от
свобода“, което би било постановено в нарушение на цитираният принцип.
При определяне
на конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде
наложено на подс. К. за извършеното престъпление съдът отчита превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, които преценени в съответствие с
разпоредбата на чл. 54 от НК дават основание за извод, че наказание в средния
размер, предвиден за конкретното престъпление съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, които според съда са завишени спрямо обикновените
случаи на този вид престъпни деяния.
Като смекчаващи
такива следва да бъде отчетено, че към моментът на извършване на деянието подс.
К. е неосъждан – заличени са последиците от предходни осъждания. Това
обстоятелство обаче е с относително ниска тежест, повече заради факта, че след
извършване на деянието е налице осъждане на подс. К. за друго престъпление,
поради което не може да се отчете ниска степен на обществена опасност на дееца.
Като
смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено съпричиняването на вредния
резултат от страна на починалото лице, вследствие на извършено от негова страна
нарушение на правилата за движение, конкретно на разпоредбата на чл. 80, т. 2
от ЗДвП изискващ водачът на велосипед да
се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Мястото
на удара между автомобила и велосипеда, управляван от И. Т. е осъществен на разС.ие
от 2 до 2.5 метра от дясната граница на платното за движение в посоката, в която
се е движел, което дава основание за несъмнен извод, че е допуснато нарушение
на правилата за движение и от пострадалото лице, изразяващо се в движение
наляво от средата на лентата му. Няма съмнение, че това местоположение на
велосипедистът се намира в пряка връзка с настъпилото произшествие, като в тази
насока и вещите посочват, че произшествието не би настъпило ако велосипедът се
е намирал в близост до дясната граница на платното за движение в неговата
посока. В тази насока не може да бъде прието възражението на частното обвинение
за липса на каквото и да е съпричиняване, което е налично, без обаче съдът да
счита, че се отразява значително в посока смекчаване отговорността на
подсъдимото лице.
Съдът не
счита, че това обстоятелство има съществена тежест, след като движението на
автомобила, управляван от подс. К. се движел по ширина на цялото платно за
движение, достигайки с левите гуми и до тази част, в която е следвало да се
движи велосипедът. Съответно, макар и на друго място по дължина на платното за
движение произшествие би настъпило дори и ако велосипедистът И. Т. се е движил
правомерно. Отделен е въпросът, че
разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП има за своя основна цел създаване на
правила, целящи облекчаване движение на автомобили, движещи се в посоката, в
която се движи и велосипедистът, който е участник в движението, а в много
по-малка степен разпоредбата има за цел предпазване от възможен челен сблъсъка
на автомобил и велосипедист, движещи се в срещуположни посоки.
Съдът не
приема становището на защитата за смекчаващи вината обстоятелства, предвид
обаждането на подс. К. на тел. 112, като и участието му в следствен
експеримент. Обаждането на подсъдимото лице на тел 112 е осъществено повече от
десет минути след първоначалното съобщение от страна на св. К., поради което не
може да се каже, че подсъдимият е бил съществено ангажиран със съобщаването по
съответния ред за настъпилото произшествие. Относно участието му в следствения
експеримент може да бъде прието становището за поведение, съдействащо за
изясняване на обстоятелствата по делото, в каквато насока обаче съдът, както и
бе посочено и по-горе, отчита поведението на подсъдимия в съдебната фаза, в
хода на която Л.К. не успя да покаже разбиране за собствената си отговорност за
отделните нарушения и настъпилия вреден резултат, приемайки че събитието се е
случило.
По-висока
степен на личната обществена опасност се разкрива и от поведението на подс. К.
като водач на моторно превозно средство, като наказването му преди 2012 г. показва
извначално и настойчиво пренебрежително отношение към необходимостта от
спазване на правилата за движение, неглижирани от подс. К.. Налице е
противоправно поведение на подсъдимото лице, като водач на моторно превозно
средство и след придобИ.е на правоспособност през 2012 г., като за повече
укоримо съдът отчита неглижирането на задълженията, свързани със задължителното
застраховане, което показва пренебрежително отношение към интересите на обществото,
обезпечени чрез имуществена защита на интересите на всички останали лица,
участващи в движението.
Като
значително по тежест обстоятелство, определящо завишена обществена опасност
както по отношение на дееца, така и по отношение на деянието, съдът отчита
опитът да бъдат заличени следите от деянието, изразяващо се в издърпване на
тялото на починалият И. Т. в гората, където са поставени и части от велосипеда,
което показва желанието за отклонение от отговорност за извършеното. В тази
насока следва да бъде отчетено, че при пристигане на служители на МВР С.
подсъдимия К. ги е отвел до тялото, което дава основание за извод, че тези
действия са плод и на обяснима възбуда след деянието, но насоката на тези
първоначални действия, макар и до определена степен неосъзнати и необмислени
определят значителна лична обществена опасност.
Поради това
съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест години и
половина съответства в най-пълна степен на конкретните обстоятелства, като справедливо и обективно отразява както
значителните по тежест отегчаващи вината обстоятелства, спрямо смекчаващите
такива.
На основание
чл. 508а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една
трета, поради което за изтърпяване от подс. К. следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.
С идентични
на изложените по-горе аргументи, отнасящи се до определеното наказание за
извършеното престъпление с основен състав по чл. 346 от НК, съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, т. 3
от ЗИНЗС.
Според съда в рамките на размера на
наказанието „лишаване от свобода“ /преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК/
следва да бъде наложено и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като при определяне на размера
на това наказание съдът изхожда от същите аргументи за превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, които могат да бъдат отнесени и при определяне на
този вид кумулативно наказание, предвидено на основание чл. 343г от НК.
След като за
две отделни престъпления са определени
самостоятелни, но идентични по вид наказания - „лишаване от свобода“, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, тези наказания следва да бъдат групирани и определено
за изтърпяване по-тежкото от тях, а именно наказанието, наложено за
престъплението по чл. 343 от НК. Поради това съдът определи за изтърпяване
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца, при
постановения общ първоначален режим.
На основание
чл. 23, ал. 2 от НК следва да бъде определено за изтърпяване по-тежкото от
идентичните по вид наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, а именно този вид наказание за срок от шест години и половина,
наложено за престъплението по чл. 343 от НК.
По предявените граждански искове съдът
намира, че същите са доказани по основание и са частично основателни по своя
размер.
Признаването
на подс. К. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343 от НК, при
което е причинена смъртта на И. Т. , а основно изводите за вината на
подсъдимото лице за причиняване на посочения вреден резултат са основания за
извод че са налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
имуществената отговорност на Л.И.К. за причинени неимуществени вреди на
засегнатите лица, вследствие на загуба на близък роднина.
Гражданските ищци В.А.С. – К. и П.И.Т. са възходящи
роднини на починалото лице, което се установи от приложено в хода на
досъдебното производство удостоверение за родствени връзки, и като такива са
лица, намиращи се в пряка и близка родствена връзка с починалото лице, поради
което тези лица са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни
емоционални преживявания, породени от смъртта на техният низходящ. Не са налице
доказателства,1 показващи специални или по-силни връзки на починалото лице с някой
от своите роднини, поради което съдът счита, че претърпените от всеки от тях
вреди са в идентичен размер, поради което исковете им следва да бъдат уважени в
еднакъв размер.
Макар и да
липсват някакви конкретни критерии за оценка на претърпени неимуществени вреди,
съдът счита, че внезапния характер на
загубата, близките отношения между тези пострадали лица и починалият И. Т.,
определят като справедливо и съответстващо на преживените неприятни емоции
обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева за всеки от тях, която сума
следва да бъде намалена предвид наличието на съпричиняване от страна на
починалият им близък роднина.
По отношение
на това съпричиняване съдът намира, че макар и налично като обективен факт, в
много по-голяма степен е вината на подс. К. за настъпване на произшествието.
Това произтича както с оглед нарушените от негова страна няколко разпоредби на
закона за движението по пътищата, така и с оглед обстоятелството, че е нарушено
и задължението за особено внимание към уязвим участник в движението, какъвто е
велосипедистът – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗдвП.
Доколкото
нарушението на починалото лице е факт, но в същото време не е нарушена цялостно
определена забрана или е налице цялостно неизпълнение на задължение, то съдът
приема, че в макар и условно и единствено за необходимостта от преценка до
каква степен следва това съпричиняване да се отрази на отговорността на
подсъдимото лице по предявените граждански искове, отговорността между
последния и починалото лице се разпределя в съотношение три четвърти за подс. К.
и една четвърт з И. Т..
Поради това
определеното за справедливо общо обезщетение за всеки гражданските ищци В.А.С.
– К. и П.И.Т. следва да бъде намалено с
една четвърт, при което на всеки от тях бъде присъдено обезщетение в размер на
45 000 лева, а в останалата част – до пълния размер на претенцията на тези
ищци от 80 000 лева бъде отхвърлена.
По отношение
на гражданските искове, предявени от името на малолетните П.И.Т. и Н.И.Т. с
изложените по-горе аргументи съдът намира, че по основание исковете са
доказани, след като тези ищци са низходящи роднини от първа степен на
починалото лице и макар да не са живеели съвместно съдът намира, че тези лица
са претърпели значителни по своя обем неимуществени вреди – в по-голяма степен
от останалите възходящите роднини. Загубата на родител във възрастта, в която
са ищците П.И.Т. и Н.И.Т. оставя дълбоки
преживявания, като крайният резултат представлява съС.ие, в което тези лица не
могат да получат в пълнота родителска обич, грижи и въздействие, от което без
съмнение имат нужда в настоящия момент.
Отчитайки
това, както и останалите обстоятелства, имащи значение за преценка на
преживените емоционални терзания от двамата граждански ищци като внезапността
на тази загуба, редовните отношения родител дете, емоционалната връзка, както и
доказателствата за помощ, оказвана от починалото лице, в съответствие с
принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетение в
размер на 100 000 лева за всеки от гражданските ищци представлява справедливо и
достатъчно обезщетение за преживените от тях неприятни емоционални страдания от
загубата на своя родител.
Предвид
изложеното по-горе за съпричиняването от страна на починалото лице това обезщетение
следва да бъде намалено с една четвърт за всеки от ищците, поради което
исковете на на всеки от П.И.Т. и Н.И.Т. следва да бъдат уважени до сумата от
75 000 лева, а в останалата част – до пълния размер на претенциите им от
150 000 лева искът бъде отхвърлен.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 3 399.21 лева за направените разноски в хода
на досъдебното производство.
Следва да
бъде постановено връщане на веществените доказателства, иззети в хода на
досъдебното производство, като на подсъдимия К. бъдат върнати предадените
негови дрехи, а именно един брой. къси панталонки и един брой. тениска /блуза/,
с къс ръкав, предадени с протокол за доброволно предаване от 07.05.2015 г.
Иззетото
превозно средство - лек автомобил марка л.а. марка "Мерцедес" с per.
№ ., следва да бъде върнат на собственикът му -
„Т.А.“ ООД ***, представляван от управителя С.И.Д..
На
наследниците на починалото лице И. Т. – малолетните Н.И.Т. и И.И.Т., чрез законният им
представител, следва да бъдат върнати останалите вещи, негова собственост /част
от открити вещи – документи и парични средства, са върнати в хода на
досъдебното производство/, а именно: по един брой лява и дясна лява маратонка;
шапка; части от велосипед, всичките иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.05.2015 г.; велосипед, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.05.2015 г.; един брой спортен панталон, един брой
спортна блуза, един брой долно бельо и чифт чорапи, предадени с протокол за
доброволно предаване от 12.05.2015 г.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 17.07.2017 г.
Председател:
Стефан
Стойков