№ 1379
гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Г. Г.
при участието на секретаря М. ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Гражданско дело № 20224110101029 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Я. М. срещу М. В. С. и П. И.
П., с която се иска солидарното осъждане на ответниците за сумата от 7 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 57.12 лева – обезщетение за
имуществени вреди – и двете претенции в резултат от ухапване от куче на 21.5.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.5.2021 г.
Ищецът твърди, че на 21.5.2021 г. е ухапан от куче, собственост на двамата
ответници, които към посочената дата заедно са упражнявали надзор над животното.
Заявява, че от ухапването са му причинени разкъсвания на сухожилия и мускули на
лявата ръка, което е довело до прием в болнично заведение и до оперативно лечение по
спешност. Сочи, че му е издаден болничен лист за срок от 36 дни, като поради
наличието на двигателен дефицит е насочен към провеждане на рехабилитационен
курс, вследствие на което на 21.6.2021 г. отново е приет в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“
АД, гр. В. Търново, откъдето е изписан на 28.6.2021 г. Твърди, че впоследствие му е
издаден нов болничен лист за довъзстановяване за срок от 38 дни, като предвид
наличния двигателен дефицит и продължителния срок за възстановяване е било
необходимо провеждането на нов рехабилитационен курс. Заявява, че на 5.8.2021 г.
отново е постъпил в отделението за физиотерапия и рехабилитация, като към
посочената дата все още е имал лек оток на лявата предмишница, гривнена става и
длан, ограничени движения в гривнена и радио-улнарна стави, невъзможност за пълна
екстензия на пръстите на лявата длан, намалена мускулна сила в засегнатите участъци,
умерено затруднения при извършване на ДЕЖ и ДС, като частично е изгубена пълната
1
му трудоспособност. Сочи, че вследствие на причинената му травма е прекарал в
болнично заведение общо 22 дни, а още 60 дни е провеждал домашно лечение, както и
че към настоящия момент все още изпитва затруднения при движението на лявата си
ръка. Заявява, че няма тенденция ограниченията на фините движения на ръката му да
се възстановят и че същите ще продължат до края на живота му. Отделно от това,
твърди, че е претърпял негативно душевно изживяване, изразяващо се в стрес и уплаха,
че дълго време е бил в абсолютна невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения, както и че ответниците не са проявили никакъв интерес какво е било
здравословното му състояние след инцидента.
Ответницата М. В. С. оспорва предявените искове. Потвърждава, че притежава
куче от посочената от ищеца порода, както и че на 21.5.2021 г. последният
действително е ухапан от куче от тази порода, но твърди, че въпросното куче не е
нейно, а на нейн приятел, че това куче е било вързано на синджир, заедно с нейното
куче, както и че ищецът е този, който се насочил към ухапалото го куче, при условие че
тя го е предупредила да не го прави. Заявява, че ищецът е предупреден и от
собственика на кучето да не го доближава, но същият настоял да го погали и
продължил към животното, което първо го подушило, а след това го ухапало. Твърди,
че всичко е станало мигновено, поради което никой от присъстващите, в т.ч. и самата
тя не е могла да предвиди или да предотврати случилото се. Счита, че именно
действията на ищеца, изразяващи се в самоволното насочване към кучето, въпреки
нейното предупреждение, са довели до ухапването, тъй като самото куче не имало как
да достигне до него, тъй като е било завързано на достатъчно разстояние от хората
наоколо и до насочването на ищеца към него е било абсолютно спокойно. Заявява, че
въпреки липсата на нейна вина за случилото се, е оказала помощ на ищеца и през
целия ден му е звъняла по телефона, а съпругата му я е информирала за неговото
състояние. Твърди и че след изписването на ищеца от болницата двамата са провели
телефонен разговор, при който тя го е попитала как може да му бъде полезна и да му
помогне, на което той й заявил, че трябва да застреля кучето си, но тя категорично
отказала да стори това. Освен по основание, ответницата оспорваме претенциите и по
размер, твърдейки, че макар и документално ищецът да е бил в болничен при домашно
лечение, същият не е преустановявал работните си ангажименти.
В законоустановения срок ответникът П. И. П. не е подал отговор на исковата
молба.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване, като в писмена защита развива
подробни аргументи.
Процесуалният представител на ответницата М. В. С. оспорва предявения иск и
моли за неговото отхвърляне, а евентуално – за уважаването на иска в по-нисък
размер.
2
Ответникът П. И. П. не се явява и не взема становище по молбата.
Великотърновският районен съд, като взе в предвид събраните доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са субективно (пасивно) съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 50, вр. чл. 51 ЗЗД, за основателността на които ищецът следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 50 ЗЗД - вреда, вредоносно противоправно
причиняване и причинна връзка между вредата и обективно присъщите качества,
свойства или състояние на соченото от него животно, че към момента на увреждането
въпросното животно е било собственост или се е намирало под надзора на
ответниците, както и размера на претендираните вреди.
За установяване на твърдението, че на 21.5.2021 г. ищецът е ухапан от куче, което
към този момент е било собственост и под надзора на ответниците, са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. М.а – съпруга на ищеца. В
показанията си св. М.а заявява, че на горепосочената дата тя и съпругът й са били
поканени от ответниците на язовир „Йовковци“, както и че непосредствено след
излизане от автомобила, с който двамата са пристигнали на мястото на срещата, към
ищеца е започнало да се приближава едно от вързаните по-надолу две кучета, което
впоследствие го е ухапало за лявата ръка. Твърди, че с ищеца не са очаквали, че
въжето, с което кучето е било вързано, ще стигне до съпруга й, както и че последният
не е викал или подканял животното по какъвто и да било начин.
За опровергаване на изложената в исковата молба фактическа обстановка,
ответницата, на свой ред, също ангажира гласни доказателства. В показанията си
обаче, св. Г. Г. описва развой на събитията, различен от посочения от св. П. М.а. Така,
в показанията си св. Г. заявява, че при пристигането си на язовир „Йовковци“ ищецът е
слязъл от автомобила, с който е дошъл, след което е отишъл при него до караваната на
ответниците, намираща се на около 10 метра встрани от вързаните по-надолу кучета.
Твърди, че след като е видял кучетата на ответниците, ищецът е тръгнал към тях с
намерението да ги погали, като през това време ответниците са се намирали по-надолу
– на самия бряг на язовира. Св. Г. заявява, че е казал на ищеца да не ходи при кучетата,
но последният му е отговорил, че няма проблем и е продължил към животните.
Заявява, че в същото време ответниците също са предупредили ищеца да не
приближава кучетата, че ответникът П. П. веднага се е затичал към тях, но след като
ищецът е погалил едно от кучетата, животното го е захапало за ръката.
Oт заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че
в резултат от ухапването ищецът е получил разкъсно-контузни рани на лявата
предмишница с подлежаща травма на мускули, сухожилия и лъчев нерв на лява
3
предмишница, наложен шев на сухожилия и меки тъкани. Става ясно, че получените
увреждания са били съпроводени с продължителни и интензивни билки и страдания,
най-интензивни през първите два месеца, като лечението и възстановяването е
продължило около осем месеца. Отразено е, че понастоящем липсва двигателен и
сетивен дефицит в лява предмишница и китка, както и че са налице постравматични
белези по лявата предмишница с козметичен характер и преходни болки със слаб
интензитет при физическо натоварване и промени в климата.
В случая между показанията на ангажираните от страните свидетели е налице
очевидно противоречие във връзка с полученото ухапване, тъй като св. М.а твърди, че
кучето на ответниците само и без всякакво подканяне е дошло до ищеца, а св. Г.
заявява точно обраното - че ищецът е този, който е отишъл до вързаното животно.
Предвид очевидното противоречие в свидетелските показания, съдът намира, че като
решаващ аргумент в насока „за“ и „против“ кредитирането показанията на съответния
свидетел следва да съобрази заинтересоваността на св. М.а от изхода на делото в полза
на ищеца. По този повод съдът съобразява въпросната част от показанията на св. М.а и
отчита липсата на житейска логика едно вързано на значително разстояние и с нищо
непровокирано животно да реши без всякаква видима причина да отиде при напълно
непознат човек и да го нападне. В този ред на мисли, не може да не се обърне внимание
и на обстоятелството защо, ако се приеме, че животните са усетили някаква заплаха,
само едното от тях е тръгнало към ищеца, а другото е останало на мястото си, като
логичният отговор се открива в показанията на св. Г., а именно – че животното е
усетило някаква опасност в лицето на приближаващия се към него и вдигащ ръка да го
погали непознат мъж.
С оглед на горното, съдът приема, че именно ищецът е този, който е решил и въз
основа на така взетото решение е отишъл до завързаните кучета на ответниците и е
погалил едното от тях, което го е ухапало.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема, че претенциите
са неоснователни.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на
повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а
поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена
от животното вреда, която отговорност е обективна и безвиновна. Тази отговорност
обаче отпада, ако вредата е настъпила като резултат от непреодолима сила,
изключителна вина на пострадалия или на трето лице. В случая съдът приема, че
инцидентът е настъпил по изключителна вина на ищеца, който по собствено желание и
въпреки предупрежденията на ответниците и на св. Г. е отишъл до кучетата на
последните и е посегнал да погали едното от тях. От показанията на св. Г. се
установява, че животните са били вързани на разстояние, достатъчно за безопасността
4
на останалите лица, различни от техните стопани, т.е. че от страна на ответниците са
били взети необходимите мерки за защита на трети лица. Свидетелство за горното е и
фактът, че самият св. Г. е бил в компанията на ответниците и на техните кучета далеч
преди пристигането на ищеца и въпреки това същият не е бил нападнат от животните.
Аргументите на ищеца относно дължината на синджира, с който кучетата са били
вързани би имал някакво значение в случай, че именно животното беше тръгнало към
ищеца, но не и в хипотезата, при която самият пострадал е отишъл до вързаното
животно. Или иначе казано, дължината на синджира в случая не е играела никаква
роля за настъпилия инцидент, тъй като именно ищецът е решил да влезе в контакт с
кучетата, а не обратното. Не може да бъде споделен и аргументът, извлечен от
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните, тъй като в случая не е
налице необоснована агресия от страна на животното, което очевидно е почувствало
някаква заплаха от отишлия при него непознат човек.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени, а с оглед извода за неоснователност на тези искове, неоснователна се явява
и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като
правопораждащият фактически състав на претенциите е идентичен.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата сумата от
700.00 лева за направените от последната разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Я. М., ЕГН ********** срещу М. В. С., ЕГН
********** и П. И. П. за солидарното осъждане на ответниците за сумата от 7 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 57.12
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – и двете претенции в
резултат от ухапване от куче на 21.5.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 21.5.2021 г.
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН ********** да заплати на М. В. С., ЕГН **********
сумата от 700.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6