Р
Е Ш Е
Н И Е
№
916
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на втори април, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1338/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „П. ЕТ“ ЕООД, ЕИК
*****, против Наказателно постановление № 16- 002252 от 10.01.2019г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 63, ал. 2, вр. чл.
63, ал. 1 КТ, на „П. ЕТ“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева.
В жалбата се навеждат конкретни съображения
в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи се, че същото е издадено
при неточно установяване на фактическата обстановка. Изтъква се, че
дружеството- жалбоподател е сключило трудов договор с М.Х.К.на дата
03.12.2018г. Последният е пожелал да постъпи на работа на 05.12.2018г. и поради
това, на тази дата служител на „П. ЕТ“ ЕООД е подал уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ към ТД на НАП. Изтъква се, че е спазен тридневният срок да депозиране
на уведомлението, като единствено поради погрешно изписване на фамилията на
работника, уведомлението не е прието. Акцентира се върху обстоятелството, че
впоследствие, още на 05.12.2018г. е изпратено ново уведомление към ТД на НАП,
което вече е редовно и като такова е било прието. Излагат се съображения в
насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща
процесуален представител. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща представител. Оспорва се жалбата. Излагат се
съображения по съществото на спора.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З- 0058/
11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34
от ЗАНН.
Съдът счита за нужно да посочи, че както в
АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, нарушението е изписано
ясно, точно и прецизно, като са посочени присъщите му съставомерни от обективна
страна белези. Посочената е и датата, на която е извършено ( „към 11.40ч. на
05.12.2018г.).
По
фактите:
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: на 05.12.2018г. около 11.40ч., служители към Дирекция
„Инспекция по труда“- Пловдив извършили проверка в обект- ресторант „100-
риби“, намиращ се в *****, стопанисван от „П. ЕТ“ ЕООД. При извършената
проверка е установено, че лицето М.Х.К., ЕГН ********** работи в ресторанта на
длъжност „*****“ /******/. К. е приканен да попълни Декларация от лице,
работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването на
проверка по спазване на трудовото законодателство. В същата, К. е отразил, че
няма сключен граждански или трудов договор, но полага труд при дружеството-
жалбоподател с работно време от 09.00ч. до 17.00ч. и получава месечно възнаграждение
в размер от 400лв. Предвид това, проверяващите служители към Дирекция
„Инспекция по труда“ констатирали, че на 05.12.2018г. към 11.40ч. К. е допуснат
на работа в кухнята на ресторант „100- те риби“, без преди това работодателят
да му е предоставил заверено копие от уведомлението, изпратено до ТД на НАП за
регистриране на трудовия му договор. Впоследствие, дружеството- жалбоподател
представило сключен с К. трудов договор от 03.12.2018г. и справка за приети и
отхвърлени уведомление за сключен трудов договор с изх. № 16388183175173/
05.12.2018г. от 14.07ч.
Предвид изложеното, на 18.12.2018г. е
съставен АУАН № 16- 002252, който е предявен на управителя на дружеството-
жалбоподател. Той се е запознал със съдържанието на АУАН, подписал го е и в
тридневен срок е депозирал възражения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за недвусмислено установена въз основа на показанията на св. Б. /л. 19- гръб/, която разпитана в ОСЗ, изцяло
потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН от 18.12.2018г. Съдът кредитира
изложеното от свидетелката, като счита, че поднесената от нея информация е
обективна, логически последователна и безпротиворечива. Така описаната
фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежния ред към
делото писмени доказателства- АУАН № 16- 002252 от 19.03.2018г., Декларация от
лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването
на проверка по спазване на трудовото законодателство от 05.12.2018г., Трудов
договор № 16 от 03.12.2018г., Справка за приети и отхвърлени уведомления за
сключен трудов договор с изх. № 16388183175173/ 05.12.2018г. от 14.07ч,
Възражение от 20.12.2018г. Съдът счита за нужно да посочи, че в така изброените
информационни източници не се наблюдават противоречия и непълноти, като те
допринасят за изясняването на отразената по- горе фактическа обстановка.
Съдът счита следното по правните аспекти на спора:
При така изяснената
фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, тъй като е
допуснал до работа работник/ служител, без преди това да му е представил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Всяко едно лице,
което престира работната си сила в полза на работодателя, следва преди да бъде
допуснато до работното си място да е получило пълен комплект от документи така,
както изрично посочва нормата на чл. 63, ал. 1 КТ. Ал. 2 на същия член
повелява, че работодателят няма право да допуска работника. служителя до
работното му място, преди да изпълни задължението си, разписано в чл. 63, ал. 1 КТ. В конкретния случай, с категоричност се установява, че така вмененото на
работодателя задължение не е изпълнено. Към момента на извършена проверка (
около 11.40ч. на 05.12.2018г.) М. К. не само е бил допуснат до работното си
място, но и активно е извършвал трудова дейност- обстоятелство, което освен че
се установява от приобщените по делото доказателствени материали, не се оспорва
и от самия жалбоподател.
Действително, след
извършването на проверката е представен трудов договор, сключен между К. и
дружеството- жалбоподател от дата 03.12.2018г. ( макар и в декларацията К.
изрично да сочи, че такъв към 05.12.2018г. не е сключван). В случая обаче, ирелеватно се явява
обстоятелството кога е сключен трудовият договор и дали е спазен тридневният
срок за уведомяване на компетентната ТД на НАП. Единствено относимо към
конкретния казус е обстоятелството, че към 11.40ч. на 05.12.2018г.,
дружеството- жалбоподател е допуснало до работа К., без да му предостави копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Всъщност, от Справка за приети и отхвърлени уведомления за сключен
трудов договор с изх. № 16388183175173/ 05.12.2018г. се изяснява, че
уведомлението е изпратено едва в 14.07ч. на 05.12.2018г.- тоест, след момента,
в който проверка е била извършена (обстоятелство, което жалбоподателят
потвърждава и в своята жалба). Следва да се посочи, че отговорността на
дружеството се ангажира именно за това, че е допуснало на работа служител/
работник, без да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а не за това, че
не е спазило тридневния срок за подаване на самото уведомление за сключен
трудов договор. В този порядък, следва да се посочи, че аргументите срещу
атакуваното НП, изложени в жалбата биха били от значение само в хипотеза на
неспазен срок за подаване на уведомлението, но не и когато се касае за случай
на допускане на работник до работното му място, без да му е предоставен пълен
комплект от документи, съобразно изискването на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ
(какъвто е процесният случая). След като дружеството- жалбоподател е допуснало
работника до работното му място, то следва преди това да е изпълнило
задължението си да му предаде заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
макар и тридневният срок да не е изтекъл.
По размера на наложеното наказание:
Съобразно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай, доколкото
се касае за юридическо лице, административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция в размер от 1500 лв. Съдът счита, че така определеният
размер на санкцията за извършено нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 вр. ал.
1 КТ е правилно определен. Нарушението е извършено за първи път и не се
установи да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които биха
обусловили налагането на имуществена санкция над минимума.
По въпроса за маловажността на процесния случай:
Съобразно изричните
разяснения, дадени в ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, специалният състав,
разписан в глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. В тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по
чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична
санкция, но в многократно по-нисък размер.
Същевременно, чл.
415в, ал. 2 КТ изчерпателно изброява изключенията, за които изрично е
предвидено, че не могат да покрият признаците на маловажни нарушения- това са
съставите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.
Процесното нарушение, бидейки такова по смисъла на чл. 63, ал. 2 вр, ал. 1 КТ
попада сред тези, за които законът императивно е ограничил приложението на
института на маловажността. Именно и предвид това, настоящият съдебен състав
счита, че въпросът дали процесното нарушение разкрива признаци на маловажност,
не следва да бъде подлаган на по- нататъшно обсъждане.
Предвид изложеното,
като законосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 16- 002252 от 10.01.2019г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 КТ, на „П.ЕТ“ ЕООД, ЕИК *****,
на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
/ хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с оригинала.
Т.К.