РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500697 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.К.- особен представител на ответника С. Д.
против решение № 1001/18.11.2024 г. по гр.д. № 5250/2023 г. по описа на Районен съд–
Перник. Решението се обжалва изцяло. По бланкетно изложени в жалбата доводи се твърди,
че решението е недопустимо, а по същество неправилно и незаконосъобразно.
От ответното дружество е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Сочените с жалбата основания за недопустимост граничат с юридическия абсурд. Те
не са и фактически верни. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. 764/23 на ПРС и гр.
5250/23 г. между страните, исковата претенция и исков период е налице пълен идентитет.
1
При развито исково производство правилно районния съд се е произнесъл с решение по
спорното право.
В практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че съдебното решение е
недопустимо, когато е постановено по непредявен иск- когато съдът не е разгледал
релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с
диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред
факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи
начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да
не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответника изгражда защитата си с
оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя
преценка да ги променя. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил
нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът, в нарушение на
принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран,
тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск (решение №
306/29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 94/09.05.2014 г. по гр. д.
№ 566/2013 г. на III г. о. на ВКС; решение № 128/22.02.2016 г. по гр. д. № 931/2015 г. на II г.
о. на ВКС; решение № 138/22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г. на II г. о. на ВКС).
Видно от материалите по цитираните дела районния съд е бил сезиран с искане от
Топлофикация Перник да признае за установено, че ответника С. Д. дължи сумата 474.21 лв.
/452.80 лв. главница и 21.41 лв. лихва/ за ползувана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.03.-31.03.22 г. Именно в тези граници и между тези субекти е постановено и
обжалваното решение.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От събраните пред районния съд писмени доказателства- нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № *** и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ***, че за периода от 05.11.2020г. до 23.03.2022г. ответника Д. е била собственик на
процесния имот, както и че същия е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в
която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническата
експертиза, правилно кредитирано, се установява, че количеството на топлинната енергия за
СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
2
имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са
коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна
уредба през процесния период. През процесния период топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип и е
годен да се използва за търговско измерване. Количеството на ТЕ за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника
за процесния период са коректно начислени от „Топлофикация Перник“ АД, коригирани с
тези, изчислени при дяловото разпределение на ТЕ, които възлизат в размер на 452.80 лева.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
за размера на дължимата, но незаплатена главницата за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г.
и изравнителна сметка в м.08.2022 г. за аб. № *** е в размер на 452,80 лева, а обезщетението
за забава за периода от 08.05.2020 г. до 31.01.2023 г. е в размер на 21,41 лева. Вещото лице
посочва, че в информационната система на „Топлофикация Перник“ АД са отразени
изравнителни сметки в размер на 315.77 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск
по чл.79, ал.1 предл. първо ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ е основателен. В тази връзка районния съд е
развил подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се
налага тяхното детайлно преповтаряне- препраща на основание чл.272 ГПК.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
По отношение на главния иск е било проведено пълно доказване относно наличието
на валидна облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на
задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
След като правилно и законосъобразно е уважен главния иск, то уважен е и
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за юк възнаграждение в размер на 100 лв. и възнаграждение на
особен представител- 300 лв.
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1001/18.11.2024 г. по гр.д. № 5250/2023 г. по
описа на Районен съд– Перник.
Осъжда С. Х. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес ***, да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД сумата 400 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение и
особен представител пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4