Решение по дело №88/2022 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 86
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20221860200088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. , 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря Мария Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. В. В. с ЕГН: **********, с. Ч., С.о., ул. „************“ №33
срещу Наказателно постановление №23-6/03.11.2021г. на ВПД Началник РУ- гр. П., с което
му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 257, ал.1 от
ЗМВР. Жалбоподателят, в депозираната жалба излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли съда да го отмени изцяло.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител
адв. П. Н. от САК, поддържа жалбата, счита, че обжалваното наказателно постановление е
изцяло незаконосъобразно, като излага допълнителни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна РУ гр. П., редовно призована, не изпраща представител, не се
представлява, не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура гр. Елин Пелин-ТО- П., редовно призована, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя и приетите в хода на
производството писмени доказателства, а именно: НП № №23-6/03.11.2021г. на ВПД
Началник РУ- гр. П. - оригинал; АУАН серия АA бл. №924813 от 31.10.2021г - оригинал;
Заповед № -8121з-1098/25.08.2017г. на зам. Министъра на вътрешните работи и Заповед № -
1
8121з-1317/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи, че
административнонаказателната преписка е образувана по повод съставения срещу
жалбоподателя С. В. В. с ЕГН: ********** акт за установяване на административно
нарушение.
От събраните писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, се установи, че на 31.10.2021г. в 07:15 часа, в гр. П., на
пл."**********", жалбподателят не изпълнява полицейско разпореждане на орган на МВР,
като свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение. Актът бил
подписан от съставителя, свидетеля В. и жалбоподателя, препис от него бил връчен на
жалбоподателя, който отразил, че има възражения, но такива не са постъпили в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН.
От показанията на свидетеля К. се установява, че същият е съставил АУАН, като
поддържа констатациите в акта и няма какво да добави. С показанията си свидетелят В.
установява, че е свидетел при установяване на нарушението, при съставяне и връчване на
АУАН.
Въз основа на посочения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима. Наказателното постановление е връчено на 15.04.2022 г.,
като същото е обжалвано с входирана жалба на 21.04.2022 година, поради което е налице
спазване на срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
В резултат на проведената служебна проверка и контрол, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.
Това е така, тъй като съобразно чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на
Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма",
Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция",
дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и
звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1,
т. 1 - 3, 7 и 8.
Несъмнено св. К.– на длъжност мл. автоконтрольор при РУ на МВР– гр. П. е полицейски
орган с правомощия да съставя АУАН, но както в акта, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, е посочено, че разпореждането, което не е било изпълнено
от С. В., е било издадено от орган на МВР, без обаче същият да е конкретизиран. В тази
връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, послужила като
основание за санкциониране на жалбоподателя, която предвижда възникване на
административнонаказателна отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено
разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите
на този орган. По този начин съдът не може да прецени дали разпореждането е издадено от
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в
2
съответствие с възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало
задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено. На следващо място, във
фактическото описание на нарушението в НП не е посочено в какво се изразява
неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил полицейско
разпореждане и най-малко обстоятелствата, които го определят, като орган на МВР.
Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР не
посочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на жалбоподателя по
съставомерни факти, относими към приписваното му нарушение, а и не дават възможност
на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка имал ли е право
издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал ли е
нарушителят задължение да го изпълнява.
При възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение,
предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни параметри консумират състава на
предявеното му нарушение. Формално са изписани признаците на административното
нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без
да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на същото, относими
поне към обективните признаци на нарушението. Последното възпрепятства възможността
да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или бездействия,
действително са годни да реализират състав на нарушение, както с оглед своето
съдържание, така и с оглед интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и
възможността да се анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение.
Така очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на
АУАН и НП, като те не биха могли нито да се извеждат и допълват въз основа на
приобщени към делото доказателствени материали, нито да се разбират в хода на съдебното
следствие, т.к. такъв подход би бил равнозначен на допълване на властническата воля на
АНО, което опорочава задължително установената форма на актовете в
административнонаказателния процес.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй
като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд-гр. П.,
първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-6/03.11.2021г. на ВПД Началник РУ- гр. П., с
което на С. В. В. с ЕГН: **********, с. Ч., С.о., ул. „************“ №33 му е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, като
незаконосъобразно.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
3
изготвянето му пред Административен съд-София област с касационна жалба по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4