ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2254
Велико Търново, 07.07.2025 г.
Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700555 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. Г. Т. с адрес [населено място], [улица] против Решение № 202541300192 от 16.06.2025 г. на председателя на Районен съд - Елена.
В жалбата К. Т. е направил искане да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси. На съда е служебно известно, че с обжалвано експертно решение от 05.02.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново, на К. Т. е определена 80 % ТНР до 01.01.2026 г.
Съдът намира, че молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса на посоченото правно основание е неоснователна. Обстоятелството, че дадено лице е с установена намалена трудоспособност, само по себе си не освобождава същото от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство. Съгласно чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси освобождават се от заплащане на държавни такси лицата с увреждания, бременните и майките с деца до [възраст] възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Следователно посочената разпоредба не намира приложение в настоящия казус, тъй като съгласно нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези, между които не е настоящата - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В този смисъл е константната практика на върховните съдилища – напр. Определение № 3 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 84 от 22.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 943/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 1996 от 5.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1950 от 19.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5084/2023 г., II г. о., ГК, Определение № 10049 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2024 г., I о., Определение № 1033 от 31.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 813/2023 г., V о., Определение № 3442 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2024 г., V о., Определение № 9874 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2023 г., III о., Определение № 1599 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 545/2024 г., VI о. и цитираната в него практика, и мн. др.
Същевременно не е налице разпоредба в ГПК, по силата на която К. Т. да се счита освободен от заплащане на държавни такси в производството пред съда. Същият може, при наличието на съответните законови предпоставки и с оглед притежаваните от него юридически знания, да поиска освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Предвид това следва да се отхвърли искането на лицето за освобождаване от държавна такса по производството на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по адм. дело № 555/2025 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя
| Съдия: | |