РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Нови пазар, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №
20253620100282 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
***
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата си молба малолетният Г. Г. К., чрез своя родител и законен представител
В. М. М., моли да бъде постановено решение за изменение размера на ежемесечната
издръжка, постановена по гр.д № ***г. по описа на Районен съд гр.Н. като ответникът Г. Г.
К. бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 /четиристотин /лева, считано
от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Изнася данни, че от постановяване на решението по гражданско дело № ***г.на
Районен съд гр.Н., с което ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 200 / двеста
/лева , са изминали почти четири години, като през този период потребностите на детето и
разходите за задоволяването им са се увеличили. В подкрепа на последното сочи, че в
момента детето е ученик в 4-ти клас в СУ ”***” гр. Н. и в тази възраст, в която ръстът му се
1
увеличава бързо, е необходимо да му бъдат купувани дрехи, облекла, якета, обувки, което
към настоящия се прави от ищцата. Акцентира, че детето страда от неалергична астма, а в
миналото съпроводена от чести белодробни спазми, които налагали бърза реакция. Въпреки
че към момента не се проявявали, имало вероятност това отново да се случи. Наред с това
детето тренирало футбол и два пъти годишно били необходими средства за лагер, закупуване
на тренировъчни обувки. Били необходими и средства за екскурзии, лагери, зелено училище.
Настоява, че ответникът имал възможности да заплаща по-висок размер издръжка, нямал
други деца, които да издържа и за които да се грижи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител
подава отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но го оспорва по размер.
Признава, че от първоначалното определяне на размера на издръжката е изминал известен
период и нуждите на детето са се увеличили, поради което не оспорва, че размерът на така
определената издръжка следва да бъде увеличен, но не в претендирания размер от 400лв.
Оспорва твърденията в жалбата, че детето страда от неалергична астма и че това налага
увеличение на средствата за издръжка. Оспорва твърденията, че ответникът работи в
морските курорти и има възможност да заплаща по-висок размер на издръжка, тъй като
липсват каквито и да са доказателства за това. Акцентира, че при липса на доказателства за
доходите на ответника, както и за неговата работоспособност, следва да се приеме, че
исканият размер за издръжка от 400лв. месечно е непосилен за него. Навежда довод, че
отглеждането на второто дете от ищцата е ирелевантно за размера на издръжката, доколкото
ответникът следва да заплаща издръжка само на своето дете.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба и намира същата за основателна и доказана. Настоява, че размерът на присъдената
издръжка следва да бъде увеличен на 400,00 лв.
Ответникът чрез назначения особен представител оспорва иска по размер като
настоява, че доколкото не са били събрани доказателства относно доходите на ответника,
размерът на издръжката не следва да надхвърля 300,00 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане
№ ***/ *** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В., е, че
В. М. М. и Г. К. К. са родители на детето Г. Г. К., роден на ***г. година. От приложеното гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд-Н., съдържащо Решение № ***г., влязло в сила на
***г., се установява, че по силата на същото, Г. К. К. е осъден да заплаща на детето си Г. Г. К.
месечна издръжка в размер на 200, 00 лева, считано от *** година. По делото е представена
служебна бележка изх. № ***г., издадена от "Средно училище „***“ гр. Н.", от която се
установява, че детето е записано ученик в *** клас през учебната 2024/2025 година. Съдът
констатира от удостоверение изх. № *** г., издадена от Община-Н., че В. М. М. получавала
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2306, 00 лв.
2
От изслушания в съдебно заседание социален работник от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Н. М. Д. Н. се установява, че детето има избран личен лекар- д-р- Х. и не е
често боледуващо, както и че майката не се подпомага по чл. 7 от Закона за семейни помощи
за деца. Установява се още, че В. М. се грижи и за още едно дете на шест години, което е
родено от втория й съжител.
В показанията си, разпитания като свидетел по делото Й.Й.И., живеещ на
съпружески начала с В. М., твръди, че издръжката от 200,00 лв, която ответникът следва да
заплаща не е достатъчна, тъй като детето Г. К. скоро ще стане на единадесет години,
спортува, ходи на лагер, необходими са средства за закупуване на облекло, спортни екипи,
маратонки. Сочи, че детето било астматик, но не може да конкретизира през последната
година какви средства са били отделени за закупуване на лекарства и консумативи. Твърди,
че бащата не детето не му е купувал подаръци.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
От предходното определяне на издръжката, дължима от Г. К. К., на детето му Г. Г. К.
са изминали три години и половина, през който период потребностите на детето са
нарастнали в определена степен. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично
основателен и доказан.
Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете
се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, на основание чл. 143, ал. 2 от СК. В процесния случай, съдът, следва
съобрази потребностите на детето, обусловени от десетгодишната му възраст. Не се събраха
доказателства, че те са повече от обичайните предвид наличието на заболяване.
Действително в кориците на гр. дело № ***г. се съдържат доказателства, че детето през
2021г. е страдало от неалергична астма, но дали това е така и към настоящия момент, не
беше установено. Не се събраха доказателства и относно доходите на ответника, поради
което следва да се приеме, че е той получава възнаграждение в размер на минималната
работна заплата. С оглед на което съдът определя издръжка за детето в размер на 500,00 лв.,
от които бащата следва да заплаща по 300, 00 лв. месечно, а останалите следва да се
заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима
от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на
двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично
участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по
отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на
издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – *** г., ведно със законната
лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи
3
или погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер –
до 400 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските, съдът намира следното: на основание чл. 1 от ТДТ по
ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, държавна такса по делото се определя в размер на 288,00
лв. Предвид, че ответникът е бил представляван от особен представител, съдът му е
определил възнаграждение в размер на 500,00 лв., които са били изплатени от бюджетните
средства на съда.
Искане за присъждането на разноски от страна на ищеца е направено с исковата
молба, но доколкото по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, то такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд-Н. сумата от 500,00 лв. представляваща възнаграждение за особен
представител, както и държавна такса в размер 144,80 лв. върху размера на увеличената
издръжка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, законният представител на малолетното дете – В.
М. М. следва да заплати по сметка на Районен съд-Н. сумата от 144,80 лв., представляваща
държавна такса съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4