№ 971
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100512978 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадената въззивна жалба от ищеца П. Д.
П., ЕГН **********, с която се обжалва Решение №12948/01.07.2024г. по гр.д.
№9088/2024г. на 138-ми състав, СРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу Апелативен съд – София, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 5 442,00 лева,
претендирана като вземане за неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формирано като разлика между полученото от
ищеца трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно
диапазоните в колони 7 и 8 от Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“ на
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/, и
това, което би му се дължало при определяне на възнаграждението съгласно
отразеното в колони 5 и 6 от Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“ на
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
пред съда – 19.02.2024г., до окончателното изпълнение.
В постъпила въззивна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички развити в
исковата молба доводи, поради което е стигнал до неправилен извод за
неоснователност на предявения иск. Посочва се, че след приемане на
решението на Пленума на ВСС, по силата на което 31 щатни бройки във ВКС
са закрити, съответно същият брой са разкрити в АС- София, ищецът не е
1
сключвал нов трудов договор, респективно не е изразявал съгласие да бъде
„прехвърлян“. От това обстоятелство се извежда извод, че не е налице
изменение в начина на формиране на възнаграждението му, тъй като такова
може да бъде постигнато единствено при изразена и от двете страни по
трудовото правоотношение воля. Отбелязва се, че в резултат на взетото
решение не е настъпила промяна нито в работното място на ищеца /сградата
на Съдебната палата/, нито в упражняваните от него трудови функции
/експлоатация на цялата сграда и нейните съоръжения/, поради което и с оглед
обстоятелството, че за другите служители, останали на работа във Върховния
касационен съд, е била извършвана ежегодна индексация на трудовите им
възнаграждения, то такава е следвало да бъде извършвана и спрямо ищеца,
като отказът да бъде осъществена съставлява дискриминация. В заключение
се обобщава, че по силата на взетото решение трудовото правоотношение на
последния се е прехвърлило към АС- София, но същото е запазило
съдържанието, което е имало при предишния работодател- ВКС. Поддържат се
и изложените в рамките на първоинстанционното производство доводи
относно наличието на хипотеза на преминаване на дейност от едно
предприятие към друго по смисъла на чл.123, т.7 от КТ, като се обосновава, че
с прехвърлянето на задължението за заплащане на престирания труд от ВКС
към АС- София е преминала и договореността същото да бъде индексирано.
Аргументира се, че доколкото преди преминаването от ВКС към АС- София
служителите са получавали по-високи възнаграждения от колони 7 и 8 от
КДАС, които не са отговаряли на диапазона на заплащанията за служителите
от съда от по-нисък ранг, то законосъобразен би бил изводът, че същите са
запазили правото си ежегодно да получават дължимото увеличение на
възнаграждение, полагащо се за тези позиции, със съответния процент за
индексиране, така както същият е бил определян във всеки следващ
класификатор. В заключение се посочва, че районният съд неправилно се е
позовал в мотивите на постановения от него съдебен акт на решение на
Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийска колегия /“СК“/ на ВСС,
като се отбелязва, че комисията представлява помощен орган към СК, който
няма правомощия да осъществява тълкуване на закона. С оглед на изложеното
жалбоподателят отправя молба към съда за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника Апелативен
съд – София /“АС- София“/, с който се оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден. Поддържа се, че не са извършени твърдените от въззивника
нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционното
решение. Обосновава се, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл.343, ал.2 от ЗСВ, предвиждаща хипотеза на изменение на трудовото
правоотношение чрез преместване на служител в друг орган на съдебната
власт, при която се запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж,
определени точки от проведени атестации и възнаграждение, но не и
работодател, съответно и приложимите за работещите при него параметри за
изменение на възнаграждението. Излагат се подробни съображения относно
2
начина на промяна на възнагражденията на „прехвърлените“ от ВКС към АС-
София служители, като се цитират взети в тази връзка решения на органи на
ВСС. Твърди се, че ищецът не е бил поставян в по-неблагоприятно положение
спрямо останалите съдебни служители, като отбелязва, че определянето на
диапазона на трудово възнаграждение за съответната длъжност в дадена група
съдилища е от правомощията на ВСС като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства съобразно ЗПФ. В заключение се сочи, че по отношение на
служителите, заемали съответната длъжност към 15.07.2020г. във ВКС, ВСС е
дал и задължителни за административния ръководител на САС указания
относно индексирането на техните възнаграждения.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото Трудов договор №807/31.07.2015г., сключен
от страните на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на ищеца /въззивник в
настоящото производство/ П. Д. П. е възложено изпълнението на
длъжността „работник поддръжка-телефонен техник“ във ВКС, считано от
03.08.2015г., при работно време от осем часа и петдневна работна седмица, с
място на работа ВКС, Дирекция „Управление и стопанисване на съдебното
имущество“, отдел „Стопанисване на Софийската съдебна палата и други бази
на ВКС“, звено „Сектор Експлоатация“.
Приложен е Кратък стенографски протокол №10/30.04.2020г. на
Пленума на ВСС, от който се установява взимане на решение за отнемане
възложеното на председателя на ВКС стопанисване на Съдебната палата и на
имота, в който е построена, считано от 15.07.2020г., както и възлагането му на
административния ръководител на АС-София.
Представено е извлечение от Кратък стенографски протокол
№18/09.06.2020г. на Съдийската колегия /„СК“/ на ВСС, видно от който е
взето решение в изпълнение на т.1.7 от решение на Пленума на ВСС по
Протокол от 30.04.2020г., въз основа на което на основание на чл.30, ал.5, т.8
от ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020г., сред
които и 1 щатна бройка за „специалист-телефонен техник”, като същите
длъжности и брой щатни бройки са открити в АС-София. Отразено е, че не са
налице възражения срещу провеждане на процедурата по чл.343, ал.2 от ЗСВ
със запазване на възнагражденията съгласно §1 от ПЗР на Правила за
прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата /“ППКДАС“/, който постановява, че заварен съдебен служител на
длъжност, която не е предвидена в класификатора и за съответната група
съдилища се преназначава на друга сходна длъжност при запазване на
възнаграждението, а ако няма такава – запазва длъжността и
възнаграждението. В чл.4 от ППКДАС изрично е посочено, че апелативните
съдилища попадат в първа група по класификатора, заедно с администрациите
на съдилища, които са с повече от 50бр. магистратски длъжности, а в
самостоятелна група са обособени администрациите на ВКС и ВАС.
Приет е кратък протокол № 39/10.11.2020г. на СК на ВСС, по т.7 от
който е взето решение за съкращаване на щатни бройки за длъжности експерт
3
в други съдилища и такива са открити в САС.
Във връзка с гореописаното решение на СК от 09.06.2020г. са издадени
Заповед №А-1102/01.12.2020г. и Заповед №А-437/01.06.2021г. от
административния ръководител на САС, с които е утвърдена структура на
администрацията на съда, като в отдел „Стопанисване и управление на
съдебно имущество” е открита 1 щатна бройки за длъжността „специалист-
телефонен техник”.
По делото са представени и допълнителни споразумения към
подписания Трудов договор №807/31.07.2015г., сключени между АС- София,
като работодател , и П. П. във връзка с взети от СК на ВСС решения за
актуализиране Класификатора на длъжностите в съдилищата. Видно от
последното от тях, сключено на 21.08.2023г., считано от 01.04.2023г. брутното
трудово възнаграждение на ищеца П. П. е определено на 2 982 лева, от които
1 860 лева- основно месечно възнаграждение за изпълняваната длъжност
„специалист-телефонен техник“, 270 лева- допълнително трудово
възнаграждение за определен втори ранг и 852 лева- допълнително трудово
възнаграждение за ТСПО. Посочено е, че работникът е с трудов стаж в размер
на 26г.
По делото са приобщени и писмени обяснения на ищеца П. П. от
14.06.2022г., с които същият разяснява нежеланието си да подпише
допълнително споразумение с АС-София поради по-ниската от полагащата му
се индексация на трудовото му възнаграждение.
Представена е и докладна записка от началник отдел „Стопанисване и
управление на съдебното имущество“ в АС-София, с която се обръща
внимание на председателя на АС-София относно проблема, свързан с
увеличаването на заплатите на преминалите от ВКС служители, както и
подаден от същото лице до СК на ВСС сигнал по посочения въпрос.
Видно от извлечение от Протокол №27 от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС, по постъпилия сигнал е взето
отношение в т.13 от дневния ред. Уточнено е, че става въпрос за съкратени
щатни бройки в администрацията на ВКС и разкрити нови такива в тази на
АС-София, а не за „прехвърлени“ работници по смисъла на §1 от ПЗР на
ППКДАС. Посочено е, че в правомощията на председателя на съда е
определяне на възнагражденията на служителите, както и тяхното
индексиране.
Представена е и покана от 18.05.2023г., изходяща от изрично посочени в
нея служители в АС-София, сред които и ищецът, до председателя на АС-
София, с която последният се приканва да индексира трудовите
възнаграждения на тези лица в съответствие с приетите решения на ВСС.
В отговор на поканата е приложеното по делото писмо с изх.
№7239/09.06.2023г., в което се разяснява, че административният ръководител
на съда е обвързан от посочените в КДАС параметри на възнаграждения, като
на лицата, заели разкритите нови щатни бройки, са изплащани заплати в
максимален размер съгласно приложимите за служителите в АС-София
4
правила.
Приета по делото е и трудова книжка на ищеца, от съдържанието на
която се установява, че трудовото му правоотношение с ВКС е променено на
основание на чл. 123, ал.1, т.7 от КТ, като от 15.07.2020г. негов работодател е
АС- София.
Приложени по делото са и извлечения от Решения на СК на ВСС от
04.02.2020г. от 23.02.2021г., от 11.04.2022г., от 17.08.2023г., с приложени към
тях класификатори, съгласно които са определени диапазоните на
възнагражденията във ВАС и ВКС /в колона 5 и 6 от Раздел III „Обща
администрация“, б. „Б“ от КДАС /, както и тези за съдилища от първа група
/колони 7 и 8 от Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“ от КДАС/.
Приобщена е и официално заверена справка от отдел „Финансова
дейност, снабдяване и човешки ресурси“ в АС-София относно изплатени на
ищеца П. П. месечни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2023г.
Прието е заключение на Съдебно-счетоводна експертиза /“ССчЕ“/,
съгласно което размерът на получените месечни възнаграждения от ищеца за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., възлиза на 91 520,81 лева - брутна
сума. Посочено е, че за посочения период възнаграждението е било
индексирано, респективно е отговаряло на размерите в колона 8 от Раздел III
„Обща администрация“, б. „Б“ от КДАС, като е уточнено, че за 2022г.
увеличението е 10%, а за 2023г.- 15%, като към момента няма дължим и
неизплатен остатък. Изчислен е и размерът на дължимото възнаграждение за
процесния период при индексирането му по правилата за служители в
администрацията на ВКС и ВАС, като същият възлиза на 96 468,37 лева, а
разликата му с реално изплатеното се равнява на 4 947,56 лева.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към
мотивите на първоинстанционния акт. Същевременно в изпълнение на
задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да
изложи свои собствени мотиви по съществото на спора във връзка с
наведените в жалбата доводи намира следното:
5
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на дължима част от трудово
възнаграждение на ищеца П. П. за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г.,
формирано като разлика между полученото от ищеца трудово възнаграждение
за длъжността, определено съгласно диапазоните в колони 7 и 8 от Раздел III
„Обща администрация“, б. „Б“ на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата /КДАС/, и това, което би му се дължало при
определяне на възнаграждението съгласно отразеното в колони 5 и 6 от Раздел
III „Обща администрация“, б. „Б“ на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена от служителя работа. За основателността на
предявения иск е необходимо да бъде установено, че в процесния период
страните са били обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което
служителят е престирал работната си сила, като възмездяването на положения
труд не е извършено в цялост и съобразно приложимите правила за
индексиране на трудовите възнаграждения. В тежест на работодателя е да
докаже заплащането на пълния размер на дължимото на служителя трудово
възнаграждение.
С инкорпорирания в Определение №14865/05.04.2024г. доклад са
обявени за безспорни между страните следните обстоятелства и факти, които
се установяват и от представените по делото доказателства, а именно: че
ищецът П. Д. П. е заемал длъжността „специалист - телефонен техник“ във
Върховен касационен съд по силата на Трудов договор №807 от 31.07.2015г.,
като с Решение от 09.06.2020г. на СК на ВСС в Апелативен съд – София за
него е разкрита щатна бройка за длъжността „специалист – телефонен
техник“, която той заема и към настоящия момент; че до подписване на
Допълнителни споразумения №161/ 26.02.2021г., №176/ 15.04.2022г. и №236/
21.08.2023г. между страните ищецът е получавал трудово възнаграждение в
размер на 1 418 лева; че при увеличаване на размера на възнаграждението
спрямо ищеца с посочените споразумения е прилаган размерът, предвиден за
съдилища от първа група – максималният размер от колона 8 от Раздел III
„Обща администрация“, б. „Б“ на КДАС; както и че ищецът е имал отлична
оценка за работата си през процесния период.
Спорен между страните остава въпросът относно начина на индексиране
на получаваното от ищеца трудово възнаграждение, в частност приложимите
за това правила.
В тази връзка следва да бъде посочено, че по общо правило трудовото
правоотношение на служител с орган на съдебната власт възниква след
успешно проведен конкурс, вследствие на който се издава заповед на
административния ръководител и се подписва споразумение. При вече
възникнало трудово правоотношение разпоредбата на чл.343, ал.2 от ЗСВ
позволява при назначаването на служителя на друга длъжност във ВСС,
ИВСС, НИП или същия орган на съдебната власт, както и при преместването
му, конкурс да не бъде провеждан. В тези случаи се сключва нов трудов
6
договор със съответния административен ръководител, имащ характер на
допълнително споразумение, с което се отразяват промените в съдържанието
на вече възникналото трудово правоотношение, а именно изменение на
конкретното място за полагане на труд, конкретния работодател в органите на
съдебна власт, като е възможно да бъде изменена и длъжността на съдебния
служител. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент
ранг, трудов стаж и определени точки от проведени атестации и др.
В настоящия случай се установява, че ищецът П. П. е заемал длъжността
„специалист - телефонен техник“ във ВКС, като вследствие взето на
30.04.2020г. решение на Пленума на ВСС за отнемане възложеното на
председателя на ВКС стопанисване на Съдебната палата и предоставяне това
правомощие на административния ръководител на АС-София, същият е
преназначен на същата длъжност в друг орган на съдебната власт – АС-София,
без провеждане на конкурс, на основание чл.343, ал.2 от ЗСВ. Съгласно
посочената разпоредба в този случай възникналото трудово правоотношение
се запазва в системата на съдебната власт. Следователно досега
съществувалото трудово правоотношение в системата на съдебната власт
продължава да съществува, като се изменя едната страна в лицето на
работодателя.
Посочената промяна се установява и от представената по делото трудова
книжка на ищеца П. П., в която изрично е отбелязано, че трудовото му
правоотношение с ВКС е изменено на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ,
считано от 15.07.2020г., като от този момент негов работодател е станал АС-
София. Посочената разпоредба урежда хипотеза, при която трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно
предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, а
правата и задълженията на работодателя по трудовото правоотношение,
заварени при промяната му, преминават върху правоприемника. Доколкото
дейността по стопанисване на Съдебната палата и на имота, в който тя е
построена, представлява обособена от останалите функции на
административните ръководители на ВКС и на АС- София дейност, то
настоящият съдебен състав намира, че е налице посочената хипотеза за
изменение на трудовото правоотношение. В подкрепа на този извод на съда е
и фактът, че правоотношението на ищеца с ВКС не е прекратено на основание
на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, нито е сключен нов трудов договор с АС-София след
прекратяване на правоотношението на ищеца с ответника. В същото време
обстоятелството, че заеманите от служителите щатове от структурата на ВКС
са закрити, като същият брой са открити в администрацията на АС-София
прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение с предходния
работодател, като предвид допълнително сключените споразумения с АС-
София, именно последният е станал техен работодател. От всичко изложено
следва извод, че считано от 15.07.2020г. в трудовото правоотношение на
ищеца П. П. е настъпила трансформация, изразяваща се в промяна на другата
страна по него, като от този момент работодател на ищеца на основание
чл.123, ал.1, т.7 от КТ е станал ответникът – АС-София.
7
Същевременно в мотивите на решението на СК на ВСС, по силата на
което стопанисването на Съдебната палата е възложено на председателя на
АС-София, е отбелязано и изрично постигнато от административните
ръководители на ВКС и АС-София съгласие за запазване размера на
възнагражденията на служителите, чието трудово правоотношение е
трансформирано, на основание §1 от ПЗР на ППКДАС. Посоченото
разрешение обаче не касае приложимостта на уредените в КДАС правила,
предвиждащи възможността за тяхното индексиране, която е поставена в
зависимост от органа на съдебната власт, в който работната сила се престира.
Видно от чл.4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се разпределят в
групи съобразно числеността им, като администрацията на ВКС и ВАС е
изведена в отделна група, следвана от първа група, включваща
администрацията апелативните съдилища. От изложеното следва, че считано
от 15.07.2020г., когато е настъпила промяна в работодателя на ищеца,
приложими за възнаграждението му стават правилата, уреждащи заплащането
на служителите в администрацията на АС-София. Обстоятелството, че е
налице нарочна уговорка относно запазване на получаваното при предходния
работодател възнаграждение за служителите, чието трудово правоотношение е
трансформирано вследствие възлагане на функцията по стопанисване на
Съдебната палата на АС- София, е аргумент относно настъпилата промяната в
приложимите за възнаграждения им правила, тъй като същата представлява
отклонение, което следва да бъде тълкувано ограничително. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл.341, ал.1 от ЗСВ единствено в правомощията на
ВСС, в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства е
да определя диапазона на трудовото възнаграждение за съответната длъжност
в съответните групи съдилища, като съответните административни
ръководители на съдилищата не разполагат с оперативна самостоятелност да
определят възнаграждения извън параметрите, посочени в класификатора за
съответната група съдилища. Следователно наведените във въззивната жалба
доводи относно липсата на постигнато между страните по трудовото
правоотношение съгласие за промяна на един от основните му елементи, а
именно трудовото възнаграждение, в частност правилата за неговото
индексиране, се явяват неоснователни. С оглед на изложеното, съдът намира,
че за определяне заплатите на служителите, изпълняващи трудовите си
функции в АС - София, приложими се явяват колоните от класификатора,
предвидени за групата съдилища, в която техният работодател попада, а
именно колони 7 и 8 от Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“ от КДАС, а
не тези, приложими за ВКС – колони 5 и 6 от Раздел III „Обща
администрация“, б. „Б“ от КДАС. Видно от приетото по делото заключение на
ССчЕ размерът на получените от ищеца месечни възнаграждения за периода
от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. е бил индексиран, като получаваните от него
плащания отговарят на размерите в колона 8 от Раздел III „Обща
администрация“, б. „Б“ от КДАС и към момента не е налице дължим и
неизплатен остатък. Следователно претенцията му за заплащане на сума в
размер на 5 442 лева се явява неоснователна, както районният съд правилно е
приел.
8
Във въззивната жалба се съдържа довод относно наличието на
упражнена спрямо ищеца дискриминация. В тази връзка следва да бъде
посочено, че разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр. съдържа изрична забрана за
всяка пряка или непряка дискриминация, която се основава на различни
признаци, изчерпателно изброени в ал.1, като в ал. 2 и ал. 3 се съдържат
определения на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка
дискриминация“. Следва да бъде взето предвид, че и в двата случая
закрепеният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други
при сравними сходни белези. В този смисъл не е достатъчно да се установи
различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да
се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и
пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в някой от
посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци.
В случая настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото
във въззивната жалба „различно третиране“ на ищеца по отношение на
останалите служители. Санкционираният от закона вредоносен резултат се
изразява в поставянето на отделни лица или категории лица в по-
неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. В случая
може да бъде направен извод, че ищецът твърди осъществена спрямо него
дискриминация по отношение на изплащаното му възнаграждение. В тази
хипотеза сравнението с оглед константна съдебна практика се извършва с
лицата, заемащи същата длъжност при съответния работодател.
Същевременно във въззивната жалба се навеждат доводи относно „различното
третиране“ на жалбоподателя в сравнение с останалите на работа в
администрацията на ВКС служители. Настоящият въззивен съдебен състав
намира, че доколкото считано от 15.07.2020г. ищецът е в трудово
правоотношение с АС-София, то не е налице основание да бъде съпоставяно
получаваното от него възнаграждение с това на служителите, престиращи
своя труд във ВКС. Напротив, за да бъде извършена преценка относно
наличие на „различно третиране“ спрямо същия, неговото положение следва
да бъде сравнено с това на служителите, работещи в същия съдебен орган.
Доколкото административните ръководители на двете съдилища са постигнали
съгласие за запазване размера на трудовото възнаграждение на лицата, чието
трудово правоотношение е трансформирано вследствие взетото решение за
възлагане стопанисването на Съдебната палата на АС-София, както и предвид
обстоятелството, че поначало заплащането на работещите във ВКС е по-
високо съгласно КДАС, то при настъпването на промяната ищецът реално е
получавал по-висока заплата от останалите служители в АС-София, като
именно с цел предотвратяване „различното третиране“ е предвидено
постепенно изравняване на възнаграждението му чрез индексиране.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
9
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя същото в размер на 100 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №12948/01.07.2024г. по гр.д.
№9088/2024г. на 138-ми състав, СРС.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, да заплати на Апелативен съд-
София, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от
100 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10