РЕШЕНИЕ
№ 137
Разград, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
Съдия: |
ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА |
При секретар
ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
административно дело № 84 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във вр. с чл.
166, ал. 3 ДОПК.
Постъпила
е жалба от „Амброзия” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Лозница, обл. Разградска, ул. “Пенчо Кубадински“ № 15,
представлявано от управител С. С., против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 17/04/1/0/91518/3/01/04/03 от 17.10.2022г., издаден
от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който за неспазване на
критерий за подбор, ангажименти и други задължения по Договор № 17/04/1/0/91518
от 12.12.2017г., на жалбоподателя е определено окончателно
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18
(двеста и петнадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 18 ст.), на
основание чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г.". В жалбата се поддържат
съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като издаден от некомпетентен орган, действал извън
пределите на своята власт, необоснован - издаден при изключително спорна
фактическа обстановка, при съществени административнопроцесуални нарушения и
материална незаконосъобразност. В съдебно заседание законният
представител на дружеството поддържа същите съображения, като твърди, че е
отговарял на условията, при които е кандидатствал и впоследствие същите за
променени по независещи от него причини. Твърди, че претендираната за
възстановяване сума е непосилна за него, тъй като работи на кредити и ще доведе
до ликвидиране на производството и фалит на фирмата. Иска се актът да бъде
отменен, като е заявена претенция за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът
Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” се представлява по делото от
упълномощен юрисконсулт, като счита жалбата за неоснователна и моли оспорването
да бъде отхвърлено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
12.12.2017 г. между ДФ „Земеделие“ и „Амброзия“ ЕООД - гр. Лозница е сключен
Договор № 17/04/1/0/91518 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП)
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. По силата на договора Фондът предоставя на ползвателя „Амброзия“ ЕООД
безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект №
17/04/1/0/91518 „Ремонт на сграда за първичен добив на биологичен пчелен мед и
пчелен прашец и закупуване на оборудване и инвентар“ в размер до 60 % от одобрените
и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.
Съгласно
чл. 14, ал. 2, т. 3 от ДБФП ползвателят се задължава да използва активите и
изпълнява дейностите – обект на подпомагане съгласно съответното им
предназначение, посочено в бизнес плана към заявлението за подпомагане.
Съгласно
чл. 16, ал. 1, т. 2 от ДБФП ползвателят се задължава да осигури и поддържа 950
броя пчелни семейства порода „Българска медоносна пчела“.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от ДБФП за периода от сключване на договора до изтичане на срока
по чл. 6, ал. 5 (3 години от датата на получаване на окончателното плащане)
ползвателят се задължава да поддържа съответствие с всяко от условията по чл.
30, ал. 1, т. 1, 3-7 и/или 9-12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., посочено в
„Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет“ –
Приложение № 2 към договора. Съгласно ал. 5 в случаите, когато проектът на
ползвателя е бил оценен по критерия за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. (проекти с инвестиции за производство на биологични
суровини), задължението по ал. 1 се счита за изпълнено, ако той използва
подпомаганите активи, за които в Приложение 2 към договора е предвидено, че са
изцяло свързани с производство на продукция от биологични суровини и продукти,
само за дейности, свързани с производство на такива суровини и продукти. В тези
случаи ползвателят се задължава да поддържа непрекъснато сертификация за
производство на биологични суровини и продукти.
Според
цитираното Приложение № 2 към договора „Списък на критериите за подбор, по
които ползвателят е получил приоритет“, проектното предложение на „Амброзия“
ЕООД - гр. Лозница, е получило приоритет и е одобрено
за финансиране на база получени 64 точки вписани в това Приложение, от които по
т.2.1 по критерий „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за
производство на биологични продукти“ са получени 15 точки.
Съгласно чл. 17, ал. 19 от обсъждания Договор, в срока по ал. 1 (3 години от датата на получаване
на окончателното плащане) ползвателят се задължава да поддържа съответствие и с
всяко от условията по чл. 13, ал. 2, 3 и/или 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.,
за които е получил помощта по този договор в по-голям размер от 50 % от общите
допустими и платени разходи, при спазване на изискванията по чл. 9, ал.1, т. 12
от договора, с изключение на изискването за възраст по чл. 13, ал. 2, т.1 от
Наредба № 9/2015г. За инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата
ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г.
или сходни ангажименти, финансовата помощ за одобрените проекти в размер на 50
на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи се
увеличава с още 10 % (чл. 13, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 9/2015г.),
какъвто е случаят със жалбоподателя (предоставена безвъзмездна финансова помощ
за изпълнението на одобрения проект „Ремонт на сграда за първичен добив на
биологичен пчелен мед и пчелен прашец и закупуване на оборудване и инвентар“ в
размер до 60 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
осъществяването на проекта).
Във връзка с обсъждания приоритет по проектното предложение
(производството на биологични продукти) „Амброзия“ ЕООД, в качеството на
оператор/клиент, сключило на 05.10.2018г. Договор за контрол и сертификация №
0101 с „Маком Сертифициране“ ООД-гр.Велико Търново, в качеството на орган за
сертификация, за извършване на контрол и сертификация за спазване на правилата
за биологично производство, преработка, означаване и търговия със земеделски
продукти и храни (биопродукти), съгласно Регламент
(ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, Наредба № 1/2013 на МЗХ и ЗПООПЗПЕС
(БИО РЕГЛАМЕНТ). Съгласно чл. 4 от Договора, същият
се сключва за срок от датата на подписване до 31 декември на следващата
календарна година, като след изтичането на срока се подновява автоматично за
следваща календарна година и така за всяка следваща. Уговорено е, че
предупреждение за прекратяване на договора може да бъде направено от всяка от
страните в писмена форма, изпратено поне три месеца преди края на годината или
поне три месеца преди края на периода на сертифициране. На основание този
договор, сертифициращият орган е издал на „Амброзия“ ЕООД – гр.Лозница
Сертификати за съответствие, съответно от инспекция на 11.10.2018г., със срок
на валидност за всички продукти (пчелен мед и пчелен прашец) от 15.10.2018г. до
30.10.2019г.; от инспекция на 19.08.2019г., със срок на валидност от
02.10.2019г. до 30.10.2020г. и от инспекция на 23.10.2020г., със срок на
валидност от 30.10.2020г. до 30.10.2021г.
Във
връзка с подадена заявка за плащане № 17/04/1/0/91518/3/01 на разходи в общ
размер на 233 960,77 лева за дейности и активи по изпълнението на одобрения
проект по ДБФП, с Решение № 17/04/1/0/91518/3/01/03/01 на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е одобрено изплащането на финансова помощ на
„Амброзия“ ЕООД, в размер на 233 819,38 лв. Сумата била платена на 17.10.2019
г.
През
периода 03.09.2020 г. – 23.09.2020 г. експерти на ДФ „Земеделие“, извършили
проверка на място след плащане по отношение на жалбоподателя.
Проверката
приключила с издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/166#2 от
25.05.2021 г., с който по отношение на „Амброзия“ ЕООД, ЕИК *********, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в общ размер на 35 000,11 лева. Поради обжалване на административния
акт с Решение № 20 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело № 181/2021г. на
Административен съд – Разград, оставено в сила с Решение № 2998 от 21.03.2023г.
по адм. дело № 5040/2022г. на ВАС, съдът е отменил Акта за установяване на
публично държавно вземане в частта, в която за неспазване на ангажимента по чл. 17, ал. 1 във вр. с ал. 3
от Договор № 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. и
съгласно IV.Група - Неспазване на „Критерии за подбор“ по съответната
мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 -
2020 г., е определен размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ от
17 861,20 лева.
Съдът
е отхвърлил като неоснователно оспорването на Акта в останалата му част, с
която е констатирано неизпълнение на задължения и ангажименти по процесния
ДБФП, от които:
-
неспазено задължение, произтичащо от чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора, а именно
неизползване по предназначение на одобрени и финансирани активи, сред които и
кошери „Лангстрот-Рут 3 многокорпусен“ - 300 броя, на стойност 30 000 лв. За
това нарушение, съгласно II.Група-Неспазване на „Ангажименти“ по съответната
мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2 от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.) и установено времетраене на нарушението
от 11 месеца, отнесено към периода на мониторинг от 36 месеца, е определена
подлежащата на възстановяване финансова помощ в общ размер на 13 566,67 лева, и
-
неспазен ангажимент по чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора да осигури и поддържа
950 бр. пчелни семейства, порода „Българска медоносна пчела“, като при
извършената проверка на място са констатирани 652 бр. пчелни семейства от
същата порода. За това нарушение, съгласно III.Група - Неспазване на „Други
задължения“ по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2 от
горните Правила и установено времетраене на нарушението от 11 месеца, отнесено
към периода на мониторинг от 36 месеца, е определена подлежащата на
възстановяване финансова помощ в размер на 3572,24 лева.
През
периода 06.12.2021 г. - 17.12.2021 г. по
отношение на „Амброзия“ ЕООД, ЕИК *********, била
извършена следваща проверка на място след плащане. Проверката е възложена със
Заповед № 455338 от 24.11.2021г. на Началник отдел „РТИ“ при Областна дирекция
- Разград на ДФ „Земеделие“ за изпълнение от експерти в същия отдел – Б. З. С.,
Т. С. С. и Н. Р. М.
Експертите
посетили всички пчелини на „Амброзия“ ЕООД, съответно в гр. Лозница, с.
Манастирци, с. Манастирско, с. Чудомир, всички в област Разград и в с. Буйново,
обл. Търговище. Констатациите им са отразени в Доклад от проверка на място,
изготвен от експертите и Докладна записка изх.№ 05-2-172/80#5от 17.12.2021г. на Началник отдел
„РТИ“ на ОД на ДФ „Земеделие-Разград до и.д.Директора на Дирекция „Технически
инспекторат“ на ДФ „Земеделие“-София. Същите удостоверяват, че при проверката
на място е установено, че кандидатът отглежда 414 броя пчелни семейства вместо
да поддържа 950 броя по поетото задължение по ДБФП от 12.12.2017г. Установено
е, че 300 броя нови кошери, закупени по проекта - кошери „Лангстрот-Рут 3
многокорпусен“, комплектован с 3 корпуса, 30 броя рамки, дълбоко дъно тип
Венер, капак, се използват на части, разпръснати във всички пчелини на
ползвателя – подменени са износените части на старите кошери с нови части от
новозакупените кошери. Констатиран е общ брой на използваните части от нови
кошери - 290 броя капаци, 247 броя дъна и 303 броя корпуси, както и общ брой на
части в нефункциониращи кошери и на склад – 10 капака, 597 корпуса и 53 дъна.
Въз основа на справка в Регистър биологично земеделие към дата 06.12.2021г. е
установено, че „Амброзия“ ЕООД е с изтекъл сертификат за биологично
производство от дата 30.11.2021г., като е представено уведомление от
дружеството-ползвател с дата 19.10.2021г. до сертифициращия орган за
прекратяване на договора.
Въз
връзка с констатациите от проверката, с Уведомително писмо изх. № 01-2600/696
от 17.02.2022г. за отстраняване на нередности след екс-пост проверка от ДФ
„Земеделие“-РА, Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР“, е определен срок
от 30 календарни дни от датата на получаване на писмото от „Амброзия“ ЕООД да
предприеме действия за отстраняване на отрицателните констатации от извършената
на място проверка, като представи необходимите документи и доказателства.
Дружеството
е представило отговор вх.№ 01-2600/696#1 от 08.03.2022г., като са изложени
факти, с прилагане на писмени доказателства, че 2020 година е била бедстваща за
пчеларството в България, при отчетена смъртност средно за страната над 80 %. В
района на Разград, Търговище и особено на община Лозница, където са разположени
пчелините на „Амброзия“ ЕООД природно-климатичните условия също били много
неблагоприятни. Голямото засушаване и изключително високите температури през
летния период довели до отслабване на пчелните семейства, което довело и до
намаляване на броя им на 654, констатирано при проведения есенен профилактичен
преглед и отразено в информационната система на БАБХ.
За
изпълнение на поетите задължения по проекта и постигане на заложените в проекта
950 пчелни семейства, дружеството закупило 400 пчелни майки от лицензиран био
майко-производител (представени документи – Фактура, издадена на 28.07.2021г.)
и разделяйки наличните живи пчелни семейства, някои от които разделяни и по два
пъти, създали през пролетта на 2021г. 1004 пчелни семейства, вписани в дневните
на пчелините и отразени в информационната система на БАБХ. Голяма част от тези
новосъздадени пчелни семейства (слаби отводки), обаче, не могли да се засилят и
загинали. Това наложило през есента на 2021г. отново да се обединяват слабите
пчелни семейства, за да оцелеят през зимата. Поради това при проведения есенен
преглед, през м.декември 2021г. от ветеринарния лекар били констатираните
налични живи 414 пчелни семейства, вписано и в пчеларските дневници и в
информационната система на БАБХ. В тази връзка била отправена молба към ДФ
„Земеделие“да бъде дадено право на „Амброзия“ ЕООД да изпълни заложените в
проекта брой пчелни семейства – до 600 броя през 2022г., 900 броя през 2023г. и
1100 броя през 2024г.
За
прекратения договор с „Маком Сертифициране“
ООД-гр.Велико Търново, за поддържане на пчелина за биопроизводство, било
представено Уведомление от 19.10.2021г. от „Амброзия“ ЕООД до сертифициращия
орган за временно прекратяване на договора за контрол и сертификация във връзка
с поставено ново изискване биологичните пчелини да са настанени в бази, които
са на разстояние минимум три километра от обработваема земя. Изтъкнато е
затруднение за дружеството да изпълни бързо тези изисквания. В представеното
Уведомление от 19.10.2021г. се съобщава, че решението за прекратяване на
договора е свързано именно с поставените завишени изисквания за терените,
където се настаняват пчелините. Посочено е, че всички пчелини на дружеството са
в горски масиви на ДГС-Разград, далече от населени места, но въпреки това не
достигат критериите за трикилометров радиус от обработваеми земи. Заявено е, че
дружеството има добра координация със земеделските производители при провеждане
на растителнозащитните мероприятия, в резултат на което вече няколко години
произвежданият от „Амброзия“ ЕООД мед се изнася в Япония и Западна Европа, с
проведени пълни анализи за биологични продукти в лабораториите на QSI и
INТERTEK, Германия, което можело да се провери в документацията на
реализирания износ на продукцията. Заявено е също, че се водят разговори с ръководството
на ДГС-Разград, като са набелязани терени, за които дружеството ще
кандидатства, за да може до края на 2022г. да кандидатства за възстановяване на
сертификата за биологично производство.
Въпреки горните обяснения, по отношение на жалбоподателя
последвало издаване на Доклад за нередност № 17/04/1/0/91518/4/01/17/02 от 25.08.2022г. и с Писмо
изх. № 01-2600/166#10
от 26.08.2022г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-РА,
жалбоподателят бил уведомен, на основание чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от АПК, за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане във връзка с установените несъответствия при
проверката на място. Указано е, че при несъгласие с направените констатации,
ползвателят има право на писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане с прилагане на писмените доказателства. Писмото е връчено на
дружеството на 07.09.2022г. и на 19.09.2022г. е входирано в ДФ „Земеделие“
писмено възражение от жалбоподателя с вх.№ 01-2600/166#12 от посочената дата. Изложени са
същите факти, посочени още с писмения отговор от 08.03.2021г. по отстраняване
на нередностите. По отношение намаления брой пчелни семейства дружеството отчело
като грешка, че не е съгласувало с ДФ „Земеделие“ обстоятелствата, довели до
намаляването на броя им и за съставяне на програма за възстановяване на
загиналите семейства не за една, а за 3-4 години, поради което била отправена
молба Фондът да даде съгласие дружеството да запълни наличните 1000 пчелни
кошера със силни действащи пчелни семейства до 2025г. В тази връзка са
изтъкнати предимствата на производителя по отношение на създадената материална
база и модерно оборудване – поточна линия за автоматизиране на процесите на
добиване на мед, нискотемпературни професионални хладилници, модерно отделение
за декристализация на мед, климатизация на всички помещение с промишлен
климатик, за да докаже сериозните си намерения да развива пчеларското си
предприятие.
По
отношение на сертифицирането за биологично производство, жалбоподателят е
изтъкнал във възражението, че дружеството до 19.10.2021г. е било изряден
изпълнител на всички изисквания за биологично производство на пчелни продукти и
не е имал никакви забележки от сертифициращите органи. Към възражението са
представени писмени доказателства, които установяват, че на 01.03.2021г. е
постъпило по електронна поща писмо от сертифициращия орган, който уведомява
„Амброзия“ ЕООД, че на 25.01.2021г. със Заповед № РД 09-173 от 25.02.2021г. на
министъра на земеделието, храните и горите, са утвърдени Насоки за избор на
подходящо разположение на пчелините за производство на биологични пчелни
продукти. Указано е, че съгласно т. 3.1 от Насоките, дружеството трябва да изготви
карта (на хартиен/електронен носител) в подходящ размер с GPS координати на пчелина и очертана
зона в радиус от 3 км от площадката на пчелина (с площ от 2 800 ха), като се
използва Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“-РА, публично
достъпна. Картата следва да включва информация за физическите блокове (с техния
№ и площ) и начина на трайно ползване, в рамките на очертания радиус, като в
допълнение на картата се отбелязват и всички потенциални източници на
замърсяване и защитените обекти, съгласно т.III.2 и 4. В същото писмо е указано,
че посочените изисквания трябва да се изпълнят в срок до 30.10.2021г. за
оператор „Амброзия“ ЕООД-гр.Лозница. Във възражението на жалбоподателя се сочи,
че за дружеството е било абсолютно невъзможно в такъв кратък срок да намери
подходящи места, за настаняване на петте пчелина, съобразно новопоставените
изисквания. Проведени били няколко срещи със сертифициращия орган, при които
станало ясно, че дружеството не може да отговори на изискванията, тъй като не
могат да се намерят площадки с такава площ от 2800 ха за всеки пчелин, като за
производството било важно на тези площи да има и подходящи растения като акация
и липа, осигуряващи необходимата паша на пчелите, както на досегашното
местоположение. В тази връзка се разбрали, че няма смисъл сертифициращия орган
да идва на инспекция на 30.10.2021г. и по негов съвет жалбоподателят подал
Уведомлението от 19.10.2021г. за прекратяване на договора. Във възражението е
посочено също, че вече няколко месеца „Амброзия“ ЕООД води разговори с горските
стопанства в Разград и Търговище, с общините в тези райони, но досега не са
намерени места, съобразно изискванията. Във възражението са направени искания
към Фонда за удължаване срока на мониторинг за наблюдение броя на пчелните семейства
до края на 2025г. и да отпадне изискването „Амброзия“ ЕООД да поддържа валиден
сертификат за биопроизводство, поради промяна на условията за биосертифициране,
които са различни от тези, действали по време на сключването на ДБФП от
12.12.2017г. Изтъкнато е, че благодарение на финансовата помощ от Фонда и
банкови кредити, е изградено едно от най-модерните предприятия за преработка на
пчелни продукти на „Амброзия“ ЕООД с уверение, че е семейна фирма, която иска
да създава нещо полезно за хората и държавата, а не да открадне средства и в
този смисъл следва да се подпомага полезната дейност, а не да се създават
проблеми.
На
17.10.2022г., с изх.№ 01-2600/166#13 е изведен оспорения по делото Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВз) № 17/04/1/0/91518/3/01/04/03,
издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който
административният орган е приел, че е налице неизпълнение на задълженията и
ангажиментите на „Амброзия“ ЕООД по процесния ДБФП № 17/04/1/0/91518 от
12.12.2017 г., както следва:
1. Не е спазен ангажимента по чл. 16, ал. 1, т. 2 от Договор №
17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. „да осигури и поддържа броя животни, съгласно
данните Таблица 5.1 „Вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст“ от
одобрения проект, а именно 950 бр. пчелни семейства порода „Българска медоносна
пчела“, когато предмета на този договор включва инвестиции, насочени в сектор
„Животновъдство“, като при извършената проверка на място в периода 06.12.2021
г. - 17.12.2021г. са открити 414 бр. пчелни семейства, порода „Българска
медоносна пчела“.
За констатираното нарушение, съгласно III. Група - Неспазване на
„Други задължения" по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2,
ал. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (Правилата) (ДВ бр.77/2020г.),
установеното времетраене на нарушението от 15 месеца, отнесено към периода на
мониторинг от 36 месеца, размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ е определен на 4871,24 лева.
2.
Системност на неспазването относно неизпълнение на задължение
по чл. 16, ал. 1, т. 2 от Договор № 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. „да
осигури и поддържа броя животни, съгласно Таблица 5.1 „Вид и брой животни, в
т.ч. естествения им прираст'" от одобрения проект, а именно 950 бр. пчелни
семейства порода „Българска медоносна пчела", тъй като при извършената
предходна проверка на място са констатирани 652 бр. пчелни семейства - издаден
е Акт за установяване на публично държавно вземане №17/04/1/0/91518/3/01/04/02
с изх.№ 01- 2600/166#2 от 25.05.2021 г.
За констатираното нарушение, съгласно III. Група - Неспазване на
„Други задължения“ по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2
от цитираните горе Правила, установеното времетраене на нарушението от 15
месеца, отнесено към периода на мониторинг от 36 месеца, за системност на
неизпълнението, е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова
помощ от 243.56 лева;
3. Не е спазено задължението, произтичащо от чл. 14, ал. 2, т. 3
от Договор № 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017г. „ползвателят се задължава да
използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в
одобрения проект“. Съгласно Приложение 1 към Договора и подадената заявка за
окончателно плащане № 17/04/1/0/91518/301 са одобрени и финансирани кошери
„Лангстрот-Рут 3 многокорпусен" - 300 броя, на стойност 30 000 лева,
съответно БФП - 18 000 лева. При извършената проверка на място е установено, че
посочените активи, не се използват по предназначение.
За констатираното нарушение, съгласно II. Група - Неспазване на „Ангажименти“
по съответната мярка/подмярка по съответната мярка/подмярка от Приложение към
чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.),
установеното времетраене на нарушението от 15 месеца, отнесено към периода на
мониторинг от 36 месеца, е определен размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ от 7 500,00 лева;
4. Системност на неспазването относно неизпълнение на
задължението, произтичащо от чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договора „ползвателят се
задължава да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и
условията, посочени в одобрения проект“ - новозакупени кошери във връзка с
издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №
17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх.№01-2600/166#2 от 25.05.2021 г. При
извършената проверка на място на 17.12.2021 г. отново е установено, че
ползвателя не използва подпомаганите активи (новозакупените кошери) съгласно
предназначението и условията, посочени в одобрения проект.
За констатираното нарушение, съгласно II. Група- „Неспазване на
„Ангажименти" по съответната мярка/подмярка“ от Приложение към чл. 2, ал.
2 от цитираните горе Правила, за системност на неспазването е определен размер
на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 375,00 лева.;
5. Не е спазено изискването на чл. 30. ал. 6 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства", както и ангажимента по чл. 17, ал. 5 от Договор
№17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. „да използва подпомаганите активи, за които в
Приложение 2 от договора е предвидено, че са изцяло свързани с производство на
биологична продукция и да поддържа непрекъснато сертификация за производство на
биологична продукция“. При извършената проверка на място е установено, че
сертификатът за биологично производство е от дата 30.11.2021 г. и е с изтекъл
срок на валидност.
Проектното предложение е получило приоритет и е одобрено за
финансиране на база получени 64 точки вписани в Приложение 2 от Договора за
финансово подпомагане. Това е условие за съответствие, което е било основание
за класиране/избора на кандидата пред останалите кандидати. С констатираното
неспазване на задължението да поддържа непрекъснато сертификацията за
биологични продукти се отнемат 15 точки, в резултат на което общия брой точки е
равен на 49. Минималния брой на точките, дадени на проектните предложения, за
които е бил наличен бюджет за конкретния прием през 2016 г. е определен на 55
точки. Следователно в конкретния случай установения брой точки 49 е по-малък от
минималния брой на точките, дадени на проектните предложения, за които е бил
наличен бюджет за съответния прием.
За констатираното нарушение, съгласно IV. Група - неспазване на
„Критерии за подбор“ по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ат.
2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.), а именно ползвателят
не поддържа съответствие с приоритетите, станали основание за избор пред
другите кандидати и броят на точките е по-малък от минималния брой на точките,
дадени на проектните предложения, за които е бил наличен бюджет, определен в
Условията за кандидатстване или в заповедта за съответния прием, в рамките, на
който е било подадено и одобрено проектното предложение, е определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ от 233 819,38 лева;
6. Не е спазено изискването, ползвателят да поддържа съответствие
с условията, при които е получил помощта в по-голям размер по реда на чл. 13,
ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.. както и разпоредбите на чл. 17, ал. 19
от Договора за финансово подпомагане. Във връзка с чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" и поетите ангажименти за изцяло биологично производство, финансовата помощ по подаденото проектно предложение е увеличена с 10
на сто. Съгласно разпоредбите на сключения Договор за финансово подпомагане №
17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г., ползвателя се задължава да поддържа валиден
сертификат за биологични продукти. При извършената проверка на място е
установено, че сертификатът за биологично производство е от дата 30.11.2021 г..
и е с изтекъл срок на валидност.
За констатираното нарушение, съгласно чл. 2, ал. 4 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.) във връзка с чл. 13, ал. 10 от Наредба
9 от 21.03.2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е
определен на 23 381,93 лева.
Определен е общ размер на задължението по издадения АУПДВз
от 233 819,38 лева, който е намалена със сумата от 17 861,20 лева във връзка с
частичната отмяна по съдебен ред на издадения по отношение на жалбоподателя
предходен АУПДВз № 17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/166#2 от
25.05.2021 г. По този начин с процесния АУПДВз е определен окончателно
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18
лева, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 12 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г., чрез кумулиране като спор на
най-високите размери, определи за всяко от неспазванията в съответните групи II, III и
IV, и това по чл. 2, ал. 4 от Правилата за неспазване на специфични
задължения, и съответното приспадане на сумата по предходния АУПДВз, обсъдено
по-горе.
В
обжалвания АУПДВз административният орган е приел за неоснователни
възраженията, направените от ползвателя, без да обсъжда изложените от него
факти и обстоятелства, като е счел, че по същество потвърждава констатациите на
ДФ „Земеделие“-РА относно установените на място 414 броя пчелни семейства и
неизпълнението на задължението да поддържа валиден сертификат за биологични
продукти. По отношение на причините за намаления брой
пчелни семейства е отразено единствено, че Фондът не е уведомен за настъпилите
обстоятелства, а относно изискването за сертифициране е възприел твърдението на
ползвателя, че не може да изпълни изискванията на новите условия за
сертифициране в определения срок и е подал молба за прекратяване на договора
със сертифициращия орган.
Актът е издаден на основание чл. 57, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.
54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства”, във връзка с неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал.
3, т. 3 във вр. с чл. 6, ал. 5, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 3 и чл. 16, ал. 1, т.
2, чл. 17, ал. 5 и ал. 19 във вр. с чл. 17, ал. 3 от договор № 17/04/1/0/91518
от 12.12.2017 г. и съгласно чл. 6 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г. (ДВ бр.77/2020г.) и във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл.
165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП.
Същият е редовно връчен на оспорващия – лично на управителя на
дружеството, на 16.02.2023 год., а жалба срещу акта е депозирана в ДФ
„Земеделие“ на 02.03.2023г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно
извършилите проверката на място експерти Т. С. С., икономист по образовие, но с
изкаран курс с аграрна насоченост и Б.
З. С., също икономист, но със средно образование по животновъдство, се
установява, че те са преброявали кошерите и пчелните семейства на конкретните
дати, когато са обходили всичките пчелини на „Амброзия“ ЕООД в периода на
възложената им проверка – бройката е според установеното на конкретната дата,
на която са били на място, като твърдят, че не могат да кажат какво е било
състоянието през предходните месеци. Приемали са, че в един кошер има по едно
семейство и така са определили общия брой пчелни семейства, като не са
изследвали породата, тъй като не ги касаела. Ако е имало обединени семейства в
един кошер, са ги отчитали за едно семейство. Свидетелят С. сочи в показанията
си, че е възможно в сезон пролет-лято в един кошер да има две семейства, но не
и през зимата, когато остава една майка – едно семейство. Приемали са, че
когато един кошер не е населен с пчелно семейство, той не се използва по
предназначение, а предназначението е да се отглеждат в него пчели. Ако е видимо
нов и е празен, или е на склад, значи не се използва по предназначение. Не са
установили причините, поради които кошерите не се използват, тъй като това не
влизало в техните задължения. Въз основа на представени документи и справка в
електронния регистър установили липсата на сертификация за биологично
производство към момента на проверката, като не са разговаряли с представител
на сертифициращата фирма. В случая не бил представен валиден документ.
Свидетелят С. твърди, че не са му били известни нововъзникналите условия във
връзка с биосертифицирането. За разлика от него свидетелят С. дава показания,
че следят указанията относно изискванията за биопроизводството по отношение на
пчелините, като твърди за конкретния случай, че населените места, където
ползвателят отглежда пчелните семейства не отговарят на нормативите за
биологично пчеларство и затова му било прекратено сертифицирането. Твърди, че в
област Разград има много малко местности с площ от 2800 ха, затова има
отпаднали и много биопчелари. Но потвърждава, че преценката за съответствие,
която правели на място е само въз основа на представените документи и от
регистъра. Според показанията им за извършваните от тях проверки на място няма
регламентирана периодичност, а се извършват по конкретна заповед.
Свидетелят
И. Е. И. – служител на „Амброзия“ ЕООД, заявява, че е започнал работа в
дружеството от 01.03.2022г. Твърди, че са обсъждали с Работодателя проблемите
относно това, че не може да осигурят пчелин с толкова голяма площ, тъй като
няма в района, като преместването е свързано и с осигуряване на подходяща паша
за пчелите. Свидетелят дава показания, че има завършени курсове по пчеларство и
обяснява, че температурните отклонения имат отражение върху отглеждането на
пчелите, като през различните сезони броят на пчелните семейства търпи промяна.
През м.май се увеличават, а през м.август-септември, ако има суша или дъждове
отводките не могат да се развият. Обяснява също, че за да презимуват пчелите те
трябва да се обединят, за да са по-силни, защото иначе ще загинат. Твърди, че
при обединяването на пчелите не може да се установи дали са две семейства в
един кошер, тъй като две майки не могат да са в един кошер, освен в много редки
случаи. Обичайно, при две майки в кошер едната винаги убива другата. Обикновено
есенно-зимния сезон се обединяват две семейства и това обединяване се прави
изкуствено.
По
делото са представени справки изх.№ РР-2140 от 14.08.2023г. и изх.№ РР-2112 от
09.08.2023г. от ОДБХ-гр.Разград за броя на пчелните семейства в животновъдните
обекти – пчелини, собственост на „Амброзия“ ЕООД, за цялата 2021г. (л.132 и
л.136 от делото), ведно с приложения към тях, като установяват, че към 25.04.2021г.
пчелните семейства във всички пчелини са били общо 535 броя; към 20.06.2021г. –
814 броя, а към 14.09.2021г. – 372 броя.
Съгласно
Справка изх.№ ОД-03-691-1 от 23.08.2023г. на НИМХ (л.127-130 от делото),
валежите през м. май, юли и август за районите Разград, Търговище и Лозница, са
под климатичната норма за съответните месеци, а м.юни за целия район е бил с
наднормени валежи, изменящи се от 158 % от нормата в Търговище до 225 % - в
Лозница. В районите Търговище и Лозница се наблюдава дълъг едномесечен безвалежен
период с продължителност от 13.07.2021г.-12.08.2021г., а за Разград – от
03.07.2021г. до 01.08.2021г.
Месеците
май и юни 2021г. за районите Разград и Търговище се характеризират с максимална
температура на въздуха около и под нормата за съответните месеци, докато м.юли
и август – над нормите. Горещи вълни се наблюдават в периода 27.07.2021г. –
05.08.2021г. Представена е и карта на индекса на атмосферното засушаване за
м.09.2021г., на база валежите за периода м.юли-септември 2021г., като се установява,
че засушаването в района е тежко към изключително.
По
делото е представен от жалбоподателя и Отговор изх.№ РД17026 от 14.03.2023г. на
ТП „ДГС Разград“ във връзка с писмо вх.№ РД17037 от 13.03.2023г. на „Амброзия“
ООД-гр.Лозница, като информира дружеството, че в териториалния обхват на
горското стопанство няма горски масиви, отговарящи на изисканите критерии.
Същото е представено от страната по повод на изискванията за размера на
пчелините във връзка с производство на биологични продукти. Съдът е изискал
справка за водена кореспонденция между същите страни през периода м.март -
м.октомври 2021г. във връзка с осигуряване на горски масиви в териториалния
обхват на Предприятието, за разположение на пчелини за производство на
биологични пчелни продукти с площ от 2 800 ха, съобразно приети НАСОКИ в тази
връзка по Заповед № РД 09-173 от 25.02.2021г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, но според представения отговор такава кореспонденция не е
водена за сочения период.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното:
Жалбата е допустима. Изхожда от активно легитимирано лице,
неблагоприятно засегнато от постановения акт и с правен интерес от оспорването.
Жалбата е подадена в определения от закона срок (чл. 149, ал. 1 АПК) и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. В чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал. 6 - може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. Оспореният АУПДВз е издаден в условията на
делегирани права от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ И. П. И.,
съгласно Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 год. на Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“.
Обжалваният
акт е постановен в изискуемата писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния
орган да издаде оспорения акт, както и правните основания, въз основа на които
е счел, че при приетите фактически основания са налице условия за
възстановяване на публично държавно вземане. Но съдът
счита, че актът е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
норми и в несъответствие с целта на закона, което обуславя неговата
незаконосъобразност, на основание чл. 146, т. 3-5 от АПК.
По
процедура са спазени изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК за уведомяване на адресата за
започване на административното производство и предоставяне на възможност за
участие в него, но при издаването на акта не са изяснени всички относими за
случая факти и обстоятелства. Административният орган
не е изпълнил задължението си, установено в чл. 7 от АПК, да изследва пълно и
задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай.
Направените в срок възражения на жалбоподателя не са били
подложени на обстоен анализ и не са получили подробни и аргументирани отговори
от страна на решаващия орган. Извършеното от
него обсъждане се свежда единствено до отбелязването, че възражението
потвърждава констатациите, поради което ДФ "Земеделие" - РА приема
същото за неоснователно, без формирани самостоятелни изводи по заявените
твърдения.
Допуснатото нарушение е съществено. Принципът за истинност
на фактите, от значение за случая, макар и процесуален, е в силна връзка и с
материалната законосъобразност на издадения административен акт. От особено
значение в тази насока е чл. 35 АПК, изискващ актът да се издава, след като са
изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и чл. 36 АПК, който възлага като
правило доказателствената тежест върху административния орган. Следователно,
последният трябва да стигне до обективната истина чрез своите активни действия,
като за целта трябва да събере цялата релевантна информация, независимо в чий интерес
е.
Относно констатацията по т.1 от АУПДВз за неспазен ангажимент по
чл. 16, ал. 1, т. 2 от ДБФП за осигуряване и поддържане на 950 броя пчелни
семейства, порода „Българска медоносна пчела“, не е обективно определена
продължителността на неспазването от 15 месеца. Обстоятелството, че по време на
проверката от 06.12.2021 г. до 17.12.2021г. в обектите на жалбоподателя са
установени 414 броя пчелни семейства, който факт не се оспорва от страната, не
може да обоснове извод че не е спазено изискването на чл. 16, ал. 1, т. 2 от
договора за посочения период от 15 месеца. Очевидно органът има предвид периода
от датата, когато е приключила предходната проверка на място - 23.09.2020г. до началото на следващата проверка
на място -06.12.2021г., за което са направени разяснения от ответната страна
едва в хода на съдебното производство, но тези факти не са реални. Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи,
че в един толкова дълъг период броят на пчелните семейства неизбежно варира по
естествени причини, свързани със сменящите се сезонни условия и атмосферни
влияния. Установиха се и конкретни данни от справките на ОДБХ - гр. Разград,
които удостоверяват в рамките на обсъждания 15-месечен период променящия се
брой на пчелните семейства, отглеждани от жалбоподателя, които в
пролетно-летния период увеличават броя си, а през есенно-зимния период
намаляват. От свидетелските показания се установи и причината за това, а именно
необходимостта в студените есенно-зимни условия пчелните семейства да се
обединяват, за да са по-силни и да презимуват, защото иначе ще загинат. В тази
връзка административният орган изобщо не е взел предвид и не е обсъдил
обективните факти, посочени неколкократно от жалбоподателя, както в отговора му
от 08.03.2022г. по повод на изпратеното Уведомително
писмо изх. № 01-2600/696 от 17.02.2022г. за отстраняване на нередности след
констатациите от проверката на място, така и във възражението му по повод на
започналата процедура по издаване на АУПДВз във връзка с установените
несъответствия при същата проверка.
По повод на отразения в Акта коментар по възраженията на
жалбоподателя, че Фондът не е бил уведомен за настъпилите обстоятелства, то
съдът счита, въпреки липсата на изложени аргументи по отношение на задължението
за уведомяване, че такова не е било необходимо, тъй като става въпрос за
общовъзприети практики и особености, свързани с отглеждането и зимуването на
пчелите, а не за извънредна, нетипична и непредвидима ситуация.
Аргумент за това може да се изведе и от разпоредбата на чл. 54,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. на МЗХ, която регламентира, че в
мониторинговия срок след получаване на окончателното плащане, ползвателят на
помощта е длъжен да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини
освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне
на услуги.
Факт е, че процесната проверка на място от м.декември 2021г. е
извършена в по-неблагоприятния зимен период за преброяването на пчелите, когато
семействата са обединени, респ. в намален размер. Липсата на регламентирана
периодичност за извършваните от ДФ „Земеделие“ - РА проверки на място по чл.
47, ал. 1 ,т. 2 от Наредба № 9/2015г., е допълнителен аргумент, че
административният орган трябва обективно и всеобхватно да изследва и преценява
всички факти от значение за конкретния случай, което е и гаранция за
достоверността на направените констатации. В процесния случай, като е възприел
продължителност от 15 месеца за неспазен
ангажимент по чл. 16, ал. 1, т. 2 от ДБФП, констатацията е недостоверна, тъй
като няма обективни факти, че през отделните месеци от този период, с оглед и
на специфичните сезонни условия (без конкретните дати, за които в хода на
производството са установени данни - 25.04.2021г.,
20.06.2021г. 14.09.2021г. и 06-17.12.2021г.), отглежданите от жалбоподателя
пчелни семейства не са покривали необходимата бройка от 950 семейства.
Продължителността
на нарушението като обективен критерий има важно значение, тъй като рефлектира
и върху размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ – арг. от чл.
2, ал. 3 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г. (ДВ бр.77/2020г.).
Изложените горе съображения са изцяло относими и по отношение на
констатацията по т.3 от АУПДВз за неспазено задължение, произтичащо от чл. 14,
ал. 2, т. 3 от ДБФП „ползвателят да използва подпомаганите активи съгласно
предназначението и условията, посочени в одобрения проект“, а именно
неизползване по предназначение на 300 броя пчелни кошери с установеното
времетраене на нарушението от 15 месеца. Отново този период не може да се
приеме за обективен. Неизползването на кошерите по време на извършената
проверка в дните от 06.12 до 17.12.2021г. не може да обоснове категоричен
извод, че жалбоподателят не е използвал тези активите съгласно условията на
сключения договор през всичките 15 месеца от възприетия период на нарушението.
От показанията на разпитаните по делото експерти, извършили проверката на
място, се установи категорично, че всички активи са налични и установени при
извършената проверка, но не са били в работно състояние. Приели са, че след
като кошерът не е населен с пчели, той не се ползва по предназначение. По този
начин обсъдените по-горе обстоятелства и причини за намаления брой пчелни
семейства са напълно относими и към това нарушение, доколкото свидетелите
установяват, че пчелните семейства са преброявани според броя населени кошери –
отчитали са по 1 семейство от всеки кошер. Респ. по-малкият брой пчелни
семейства (вследствие на обединяването им) обуславя и наличието на празни
кошери, т.е. неизползвани по предназначение според контролните органи. Т.е.
използването на активите е също в зависимост от броя на пчелите, а наличието на
обективни причини за незаселването с пчели на част от кошерите обуславя извод
за липса на нарушение.
При горните обстоятелства съдът приема, че незаконосъобразно са
констатирани обсъдените горе нарушения, респ. неоснователно е определена и
подлежаща на възстановяване финансова помощ при квалифицирането им като
неспазвания от съответните II и III група от Приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.) (Правилата).
Произтичащо от горното, неправилни се явяват и констатациите по т.
2 и т. 4 от оспорения АУПДВз за допусната системност на неспазването във връзка
с неизпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2, т. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от
ДБФП, тъй като не е изпълнен фактическия състав по § 1, т. 8 от ДР на
Правилата, ангажиращ задължение за възстановяване на БФП на посоченото
основание. Констатациите от процесната проверка необосновано са отнесени към
констатираните нарушения по влезлия в сила АУПДВз № 17/04/1/0/91518/3/01/04/02
с изх.№ 01-2600/166#2 от 25.05.2021 г., издаден по отношение на „Амброзия“
ЕООД, ЕИК ********* във връзка с предходната проверка на място през м.септември
2020г.
Административният орган не е изяснил и фактите относно възприетите
в т. 5 и т.6 от АУПДВз неспазване на „Критерий за подбор“ от страна на
жалбоподателя, поради неспазване на изискването на чл. 30. ал. 6 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
и ангажимента по чл. 17, ал. 5 от ДБФП, респ. и неподдържане на съответствие с
условията, при които е получил помощта в по-голям размер по реда на чл. 13, ал.
10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и чл. 17, ал. 19 от ДБФП, като не е изпълнил
задължението си да поддържа валиден сертификат за биологични продукти.
Нито в хода на административното производство (видно от
материалите по административната преписка), нито в хода на съдебното
производство, са представени безспорни и категорични доказателства относно
отразените в Акта констатации от извършената проверка на място, че сертификатът
за биологично производство на проверяваното лице е от дата 30.11.2021 г. и е с
изтекъл срок на валидност. Единственият установен факт, възприет от органа и
отразен в АУПДВз в тази връзка, е подаденото от жалбоподателя Уведомление от
19.10.2021г. относно прекратяване на Договора за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти, сключен
със сертифициращия орган „Маком сертифициране“ ООД-гр.Велико Търново.
Изобщо не са изяснени фактите, при които е бил издаден цитирания
сертификат от 30.11.2021г., който очевидно следва по време и е издаден след
датата на изготвяне на Уведомлението от 19.10.2021г., нито са изяснение
условията, с оглед на които органът е приел, че въпросният сертификат е с
изтекъл срок на валидност.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се
установява, че към момента на изготвяне на Уведомлението, „Амброзия“ ЕООД е
имала все още валиден Сертификат за съответствие до 30.10.2021г. Самото
Уведомление съдържа едностранно волеизявление за прекратяване на договора с
ясно изложените съображения за това, а именно нововъзникнали обстоятелства в
периода на мониторинг на проекта относно терените, на които са разположени
пчелините на оператора и които изисквания той не може да изпълни в определения
му срок поради обективни причини. Липсват доказателства и административният
орган не е събрал такива, удостоверяващи това Уведомление изобщо да е достигнало
до сертифициращия орган, не е изследвано какво е неговото отношение към
искането на оператора и въобще към новопоставените изисквания. Като страна по
този договор контролиращото лице също е обвързано с конкретни задължения, като
не е изяснен въпроса дали не е налице неизпълнение на договорните задължения от
негова страна с оглед на задълженията му по осъществяване на контрола за
съответствие. Тези задължения по договорна обвързаност са и нормативно
установени – арг. от чл. 48 и чл. 49 от
Наредба № 5 от 3.09.2018
г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол,
и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица. Не са събрани доказателства дали е извършена инспекция на
място, респ. оценка на риска във връзка с поставените нови изисквания относно
разположението на пчелините. Само твърдението на жалбоподателя, „че са били
проведени срещи със сертифициращия орган, при които станало ясно, че
дружеството не може да отговори на изискванията и в този смисъл се разбрали
сертифициращият орган да не идва на инспекция на 30.10.2021г., а жалбоподателят
да поиска прекратяване на договора“, не е годно основание, въз основа на което
да се приеме, че е прекратено действието на договора, обвързващ страните. Дори
в самите условия на договора, предвид чл. 4, уреждащ срока на
договора, е предвидено автоматично подновяване, каквото вероятно би настъпило, ако
въпросното Уведомление от 09.10.2021г. изобщо не е достигнало до знанието на
оператора, а относно известието за едностранно прекратяване, то същото е
уговорено като обвързано със срок предупреждение, което предпоставя насрещно
волеизявление на другата страна.
Всички тези обстоятелства, имащи отношение към констатациите по
т.5 и т.6 от АУПДВз изобщо не са изследвани и обсъдени от административния
орган в изпълнение на задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от АПК са изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение по случая.
Съдът приема, посочено и по-горе, че това е съществено нарушение
на процесуалните правила при издаването на оспорения акт, възпрепятстващ и
преценката за неговата материална законосъобразност.
Обсъждането на възраженията на жалбоподателя в хода на
административното производство има важно значение и с оглед преценката за
неговото субективно отношение към констатираните несъответствия - дали
определящи са доказателствата, обсноваващи умисъл за злоупотреба или са налице
обективни факти, които го поставят в невъзможност за спазване на съответните
изисквания за подбор, ангажименти или други задължения във връзка с ДБФП по
одобения проект.
Видно от представеното по преписката Писмо № 10-430 от
04.10.2019г. на Зам.министъра на земеделието, храните и горите във връзка с
дадени указания по прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г., е указано във връзка с друго тяхно писмо изх.№ 10-827
от 20.09.2018г., че еднозначно е даден отговор за случаите, в които към момента
на одобрение на заявлението за подпомагане и подаване на заявка за плащане
бенефициентът е изпълнявал ангажимент по мярка 214 и/или мярка 11, а именно: „когато
поради обективна независещи от бенефициента причина, той не може да продължи да
изпълнява ангажимента по мерките в периода на мониторинг на проекта по подмярка
4.1, то следва да бъде прието, че бенефициентът е изпълнявал своите задължения
по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по Наредба № 9 от
2015г.“. В този смисъл, при условие, че жалбоподателят по обективни независещи
от него причини не може да изпълни новопоставените изисквания за разположение
на пчелините за производство на биологични продукти, което е обвързано и с
издаването на сертификат за съответствие, то не следва да търпи неблагоприятни
последици от това, свързани с възстановяване изцяло на предоставената му БФП за
неспазване на „Критерий за подбор“ във връзка с изискването
на чл. 30. ал. 6 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" и ангажимента по чл. 17, ал. 5
от ДБФП, респ. и за неподдържане на съответствие с условията, при които е
получил помощта в по-голям размер по реда на чл. 13, ал. 10 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. и чл. 17, ал. 19 от ДБФП.
Съдът счита, че оспореният АУПДВз е незаконосъобразен и в частта,
с която е определен размерът на подлежащата за възстановяване БФП. Съгласно
чл., 2, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27.
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ДВ бр.77/2020г.),
определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при
установени неспазвания след окончателно плащане на критерии за допустимост,
критерии за подбор, ангажименти или други задължения, от страна на бенефициерите
по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. (ПРСР), се извършва на база оторизираната безвъзмездна финансова помощ на
съответния бенефициер съгласно приложението (ал. 2), като при определяне на
конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
съответните групи неспазвания са отчетени тежестта, степента, продължителността
и системността на нарушението (ал. 3).
Тези правила са относими към констатираните
неспазвания по т.1, т. 2, т. 3, т.4 и т.5 от АУПДВз, които за определяне
размера на публичните държавни вземания са отнесени към съответните II, III и IV група неспазвания от Приложението към чл. 2, ал.
2 от Правилата. Същите, обаче, регламентират няколко отделни предложения от
всяка група в зависимост от тежестта и степента на неспазването на съответните
критерии за подбор, ангажименти и задължения. В процесния АУПДВз никъде не се
обсъждат степен и тежест на неспазванията, с оглед на които да се направи
преценката за съответно и правилно прилагане на Правилата при определяне
размера на сумата за възстановяване. От констатациите и мотивите в Акта не
става ясно как и въз основа на какви конкретни данни е определена основата за
изчисляване на сумата за възстановяване по всяко от неспазванията. Такива данни
липсват и в Уведомителното писмо до жалбоподателя за започване на
производството по издаване на АУПДВз.
За констатираното нарушение по т.6 от АУПДВз, при определяне
размера на сумата за възстановяване е направено позоваване на чл. 2, ал. 4 от
Правилата, според която разпоредба при наличие на установени неспазвания на
специфични задължения, уредени в нормативен акт, които не попадат в
приложението към настоящите правила и неспазването на които води до
възстановяване на изплатената финансова помощ, се прилагат правилата за
възстановяване и санкциите, предвидени в съответния нормативен акт. В тази
връзка за конкретното неспазване, е направено препращане към разпоредбата на
чл. 13, ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., но същата не съдържа правило за
възстановяване на парично сума или санкция. Отново не е ясен механизмът, по
който е определена сумата за възстановяване от 23 381,93 лева по този пункт.
В хода на делото са представени от ответната страна разяснения
именно с оглед определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми по
процесния АУПДвЗ, но тези пояснения, не могат да заместят обсъдените горе
празноти и пропуски в оспорения акт.
Предвид всичко гореизложено, се налага извод, че
АУПДВз не съответства и на целта на закона, а тя е свързана с ефективно
подпомагане, стимулиране и насърчаване на местното производство, вкл. развитие на производството на
биологични продукти. Прилагането на формален контрол върху дейността на
подпомаганите производители, без задълбочена, всеобхватна и обоснована преценка
на установените неспазвания, както и прилагането на непосилни за
добросъвестните производители финансови тежести, не допринася за постигане на
посочените цели.
Като незаконосъобразен оспореният АУПДВз следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски. Същите са претендирани в общ размер от 3 065.00 лева, от които 50.00
лева – заплатена държавна такса при образуване на делото, 15.00 лева –
заплатена ДТ за издаване на 3 броя съдебни удостоверения и 3 000.00 лева –
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
01.09.2023г. (представен Списък на разноските). Заявеното от ответната страна
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя, е неоснователно. Поисканото
намаление на хонорара до фиксирания размер от 800.00 лева е приложимо, съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само по
административни дела без определен материален интерес, а настоящото дело не е
такова. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредбата, при материален интерес от 100
000 лв. до 500 000 лв., като дължимото възнаграждение за адвокат е 8650 лева
плюс 4 % за горницата над 100 000 лева. Очевидно е,
че заплатеният от жалбоподателя хонорар е в по-малък размер, но и обективно
същият във всички съдебни заседания с изключение на първото, се представляваше
от законния представител, като упълномощеният адвокат има еднократно явяване
пред съда. Направените разноски следва да бъдат присъдени изцяло в доказания
размер. Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да
бъдат възложени в тежест на ДФ "Земеделие", който фонд има качеството
на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 17/04/1/0/91518/3/01/04/03 от
17.10.2022г., издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който за
неспазване на критерий за подбор, ангажименти и други задължения по Договор №
17/04/1/0/91518 от 12.12.2017г., на жалбоподателя „Амброзия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Лозница, обл. Разградска, ул. “Пенчо Кубадински“ № 15,
представлявано от управител С. С., е определено окончателно
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18
(двеста и петнадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 18 ст.), на
основание чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г.".
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция ДА ЗАПЛАТИ на „Амброзия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Лозница, обл. Разградска, ул. “Пенчо Кубадински“ № 15,
представлявано от управител С. С., сумата от 3
065.00 (три хиляди шестдесет и пет) лева –
направени от страната деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия: |
/п/ |