РЕШЕНИЕ
№ 3098
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110166804 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Б. Е. Ч., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 805,09
лева, представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта CREX-1736****/08.10.2019 г., сключен
между "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." и Б. Е. Ч., като вземането по договора е прехвърлено от
"Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." в полза на "А.С.В." ЕАД с Приложение №1/13.05.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 68,33 лева, представляваща
договорна лихва за период от 08.10.2019 г. до 12.05.2022 г. и сумата от 63,40 лева
(шестдесет и три лева и 40 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от
13.05.2022 г. до 27.02.2023 г.,
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г. между "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит CREX-1736****/08.10.2019 г., по
който ответника дължал заплащане на главница от 805,09 лева. Описват се подробно
последиците от неизпълнението на процесните договор, с които се обосновават претенциите
за лихви.
Поддържа се, че ищецът е закупил от "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." вземането му от ответника с
Приложение №1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.02.2022 г., за което е уведомен длъжника – ответник по настоящето дело.
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.
Извън срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпила молба от ответникас искане за
предоставяне на правна помощ, която е уважена от съда и с Определение
1
№42612/21.10.2024г. адв. К. В.Б.-Т., е назначена за процесуален представител на ответника.
Извън срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил отговор на искова молба от адв. Б.-
Т., в който исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се подробни съображения за
неоснователност и недължимост на претендираните от ищеца суми. Моли съда да отхвърли
исковете.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба-
становище, с което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответника се представлява от адв. Б.-Т., която поддържа писмения отговор. Моли
съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 17985/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 805,09 лева (осемстотин и пет лева и 09
стотинки), представляваща главница за период от 08.10.2019 г. до 12.05.2022 г. по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
CREX-1736****/08.10.2019 г., сключен между "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." и Б. Е. Ч., като вземането
по договора е прехвърлено от "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." в полза на "А.С.В." ЕАД с Приложение
№1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.02.2022 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
68,33 лева (шестдесет и осем лева и 33 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 08.10.2019 г. до 12.05.2022 г., сумата от 63,40 лева (шестдесет и три лева и 40
стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от .05.2022 г. до 27.02.2023 г. С
възражение от 11.10.2023 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия.
Видно от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта CREX-1736****/08.10.2019 г.,, между "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." и Б. Е.
Ч., е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем и ползване на
кредитна карта.
На 15.02.2022 г. ищецът е сключил с "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение №1/13.05.2022 г. са прехвърлени 799
вземания, сред които на ред 157 е посочено и процесното от ответника. Цесията е
потвърдена от цедента, за което е представено потвърждение, приложено на л.27 от делото.
Въз основа на пълномощно от "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.", ищецът е изпратил на ответника
уведомително писмо за извършената цесия. Видно от приложеното на л.30 известие за
доставяне, това писмо е върнато в цялост, с отбелязване, като непотърсено.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява размера на непогасените от ответника задължения към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
"Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." са се намирали в облигационни отношения по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта CREX-
2
1736****/08.10.2019 г. Това обстоятелство, както и че ответника е теглил суми от АТМ и
плащал такива чрез ПОС терминал, не се спори между страните, като същото се установява
от заключението на вещото лице. Ето защо при тези данни, като взе предвид заключението
на вещото лице и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, чиято е
доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за него факт на
извършено плащане, съдът следва да приеме, че исковете са основателни и доказани по
размер.
По делото няма постъпил отговор на исковата молба в срок, с оглед на което са
преклудирани всички възражения на ответника по см. на чл. 133 ГПК. Доколкото обаче
назначения по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител на ответника е направил
възражение относно активната материална легитимация на ищеца, независимо, че същото е
извън срока по чл. 131 ГПК и предвид, че в заповедното производство ответника е възразил,
че не дължи именно на това основание, съдът намира, че следва да посочи, че това
възражение е неоснователно. Видно от представените и неоспорени с исковата молба
писмени доказателства, на 13.05.2022 г. ищеца и кредитора на ответника
("Б.П.П.Ф.С.А.К.Б."), са подписали Приложение №1/13.05.2022 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. С това приложение са
прехвърлени общо 799 вземания на "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." от длъжници, сред които е и това от
ответника по процесния договор за кредит.
Действително по делото липсват доказателства цесията да е съобщена на ответника,
като същият е търсен, но не е намерен. Въпреки това съдебната практика приема
безпротиворечиво, че съдът следва да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК
съобщаването на цесията с връчване на препис от исковата молба. В случая уведомление за
прехвърляне на вземането на "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." от ответника на ищеца „А.С.В.” АД, е
приложено към исковата молба и връчено лично на ответника на 06.02.2024г. (л. 46), с
разпореждането по чл.131 ГПК и преписите от исковата молба и останалите приложения
към нея, като от този момент се пораждат всички свързани с факта на връчване правни
последици.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответника не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера. Такова не се установи и от вещото лице в приетата и неоспорена от страните по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното относно
съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът намира, че следва да
уважи исковете изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, основателно се явява искането ищеца за присъждане на
направените по делото разноски. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на
ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските,
направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях
съобразно изхода по делото. С оглед на това, на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 650,00 лв., представляваща направени по настоящото и по ч.гр.д. №17985/23г.
делото разноски, от които 150 лв. за заплатена ДТ, 400 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е. Ч., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, следните суми: сумата от 805,09 лева (осемстотин и пет лева и 09
стотинки), представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта CREX-1736****/08.10.2019 г., сключен
между "Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." и Б. Е. Ч., като вземането по договора е прехвърлено от
"Б.П.П.Ф.С.А.К.Б." в полза на "А.С.В." ЕАД с Приложение №1/13.05.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 68,33 лева (шестдесет и осем
лева и 33 стотинки),, представляваща договорна лихва за период от 08.10.2019 г. до
12.05.2022 г. и сумата от 63,40 лева (шестдесет и три лева и 40 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за период от 13.05.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №10698/12.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 17985/23 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 650,00 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д. № 17985/23 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 17985/23 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4