Присъда по дело №3490/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда по НОХД № 3490/2022 г. по описа на РС Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр. Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство № 398/2016 г. по описа на РУ - *** Пор. № 204/2017 г. по описа на
БРП, по който е образувано производство срещу подсъдимия А. О. Р., роден на ****, с
постоянен адрес ***, настоящ адрес *** за това, че на 30.06.2016 год., в гр.*** съзнателно се
ползвал, от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС издадено
от Р Гърция, с № ******* и дата на издаване 23.08.2012г., на името на *. *., роден на ***в
BULGARIA, със срок на валидност 30.01.2048 година, като е представил цитираното
свидетелство за управление на моторно превозно средство пред С. П. П. полицейски
инспектор в звено „Пътен контрол“ при РУ-***и В. З. Д. младши експерт в РУ-*** като от
него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК
В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение,
което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание при прилагане разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, а именно "Лишаване от
свобода" за срок от една година, чието изпълнение да се отложи с определяне на
изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. моли съда да приеме, че подзащитният му не е
извършил съзнателно вмененото му във вина деяние, тъй като липсва субективния елемент
от състава, поради което да оправдае същия по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият, редовно призован, чрез защитника не се явява и желае делото да се
гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подс.А. Р. е роден в гр.*** Същия е с постоянен адрес гр.******. Той е
неправоспособен водач на моторно превозно средство. В периода 2006-2016 година Р.
живеел и работел на остров Крит. През зимата на 2015 година непознато за него лице му
предложило срещу определена сума да му бъде изкарано свидетелство за управление на
МПС. Той се съгласил, като попитал срещу каква сума ще му бъде издадено СУ МПС.
Непознатото лице му отговорило 1300 евро, като трябва да вземе документа от гр.Атина.
След около седмица Р. посетил гр.Атина, като се срещнал с лицето на кафе като му заплатил
първата вноска от 500 евро и копия от гръцките документи на подс.Р.. След около седмица
той получил свидетелство за управление на МПС с № ******* и дата на издаване
23.08.2012г., на името на *. *., със срок на валидност 30.01.2048 година, категория „В“ по
куриер, за което заплатил и остатъка от 800 евро. Същото имало вид, че е издадено от
компетентните власти на Република Гърция. Подс.Р. знаел, че документа е неистински, тъй
като самият той никога не е бил включен в шофьорски курсове и в системата на ОДМВР
гр.Бургас не са налични данни за успешно положен изпит за управление на МПС.
На 26.01.2016 година подс.Р. влязъл в Р България през ГКПП Златоград, като се
прибрал в родния си град *** На 29.06.2016 година свид.В. Д. мл.експерт при РУ ***
съвместно със *** полицейски служител към управлението били на работа за времето от
19,30 до 07,30 часа на следващата дата. Около 01,50 часа на 30.06.2016 година двамата се
движели със служебния автомобил по ул. „Освобождение“ гр.*** когато забелязали срещу
тях да се движи автомобил марка *** с рег.№ *** управляван от А. О. Р.. Двамата
полицейски служители предприели извършване на проверка на автомобила поради което
продължили движението си след него. Бил е подаден звуков и светлинен сигнал за спиране
на автомобила. Автомобилът спрял, свид. Д. се представил със служебната карта, като
поискал документи за самоличност. Водачът на автомобила - подс. А. Р. представил чуждия
1

документ за управление на МПС, като с негова помощ и чрез справка ОДЧ била установена
и самоличността му, а именно А. О. Р. ЕГН ********** от гр.***** Водачът лъхал на
алкохол за което било потърсено съдействие и от свид.С. П.-полицейски инспектор в сектор
„Пътен контрол“ при РУ- *** Водачът Р. е бил изпробван за алкохол от свид.П. с техническо
средство Дрегер, което отчел и наличие на алкохол в кръвта 2,04 промила. На Р. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение, сер. Г и №
312266/30.06.2016г. , който акт той е подписал без забележки. Когато Р. предал СУМПС
свид. П. се усъмнил в истинността на същото, което било издадено от Гръцките власти.
Същото не съдържало изискуемите реквизити. Документът бил иззет като на същия е бил
извършен оглед на ВД.
В хода на разследването е назначена съдебно техническа експертиза. От
заключението в протокол № 38/14.03.2017 година се установява, че представеното от Р.
СУМПС с № ***** изд. на 23.08.2012 година на А. Р. роден на 30.01.1983 година в България
и валиден до 30.01.2048 година е неистинско. Назначена и изготвена е и съдебно графическа
експертиза с оглед установяване на подписа положен под снимката в СУМПС от кого е
изпълнена. Видно от заключението с протокол № 58/06.02.2018 година, вещото лице сочи, че
не е възможно да се установи изпълнителя на подписа, положен на страната където е
поставена снимката в документа. В отговор от Интерпол - Атина-Гърция, на отправено
запитване чрез ДОМС също се установява, че документ - шофьорска книжка с № ***** на
А. О. Р. не е издаван.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – П. и Д., Протокол за извършена експертиза по техническо
изследване на документи, графическа експертиза, писмо на ДМОС, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, справка за собственик на превозно средство,
справка за нарушител/водач, отчасти от обясненията на подсъдимия, актуална справка за
съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
На първо място, от показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че на
30.06.2016 г., в гр.***същите са спрели за проверка водач на лек автомобил а именно
подсъдимия - Р.. Последният представил на полицейските служители свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с №
***** изд. на 23.08.2012 година на А. Р. роден на 30.01.1983 година в България и валиден до
30.01.2048 година. Съдът кредитира показанията на тези свидетели в цялост като
последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. В последствие било установено че този документ е неистински.
По делото е приложено и писмо на ДМОС, видно от което и съобразно предоставена от
Интерпол гр.Атина информация, на името на българския гражданин А. Р. не е издавано
гръцко СУМПС, а от Министерство на транспорта, инфраструктурата и кумуникациите в
Република Гърция никога не са издавали СУМПС № *****.
Съдът кредитира с доверие и изготвената експертиза по техническо изследване на
документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр. Бургас,
като намира същата за компетентно извършена и отговаряща изчерпателно и достатъчно
пълно и ясно на поставените въпроси. Видно от същата процесното свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с №
*****, е неистинско и съответно не е издадено от служба, имаща право на това в Република
Гърция, като в изследователската част на заключението подробно се описват признаците, по
които предоставеното за изследване СУМПС се различава от истинските такива.
Заключението е прието без възражения от страните. Приета е и графическа експертиза в
която вещото лице сочи, че не е възможно да се установи изпълнителя на подписа, положен
на страната където е поставена снимката в документа
2

Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а
именно ползване от неистински официален документ, доколкото не са събрани
доказателства, че от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на същия.
Основен аргумент на защитата е, че подсъдимият не се е ползвал съзнателно от
описания по – горе неистински официален документ. БРС обаче намира този довод за
несъстоятелен и неподкрепящ се от събраните по делото доказателства. В прочетените
обяснения на подсъдимия от ДП той ясно заявява, че се признава за виновен и описва как се
е снабдил с въпросното СУМПС и, че е знаел, че същият е неистински, поради което
възраженията на защитата за липса на субективен елемент от състава на престъплението не
се възприеха от този състав на съда. Предвид двойствената природа на обясненията на
подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на
изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В
случая, обясненията на подсъдимия се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност
– експртизи и показания на полицейските служители.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК "Документни престъпления" са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един "неистински
официален документ". В закона няма легална дефиниция за "документ", но според
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът
съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или
несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват
или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа
включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От
своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – "официален документ" е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а "неистински
документ", съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай свидетелството за управление на моторно превозно средство
правилно е било квалифицирано от БРП като "неистински официален документ", доколкото
съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издава по установен ред и форма.
На документа е придаден вид, че изхожда от компетентните органи в Република Гърция,
които обаче, видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, не са го издавали, поради
което не остава никакво съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален
3

документ е и "неистински" такъв по смисъла на закона.
За отговорността по чл. 308 НК е важно да се установи, че официалният документ е
издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с
вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед прецизност,
съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност, СУМПС е и с невярно
съдържание, доколкото удостоверява факти, които не отговарят на действителното
положение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в "ползването"
на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под "ползване" на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай
действията на подсъдимият Р. по представяне пред свидетелите П. и Д. на свидетелството за
правоуправление на МПС категорично представлява "ползване" на документа пред
полицейските служители, поради което и този признак от обективна страна е налице.
Правилно БРП е ангажирала отговорността на подсъдимия за ползване на документа,
а не за неговото съставяне. Престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото
същият е приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за
самото съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви
доказателства, че подсъдимия лично или посредствено е съставил документа, поради което и
правилно обвинението спрямо същия се е ограничило само до престъпното им ползване.
От субективна страна престъплението по чл. 316 НК е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. В частност подсъдимият много добре е
знаел, че в действителност няма правоспособност да управлява МПС, поради което и
притежаваното от него СУМПС отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от
длъжностното лице, посочено в него. Нещо повече подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че представяйки този документ пред служители на РУ - ***същият ще го ползва
по предназначение, а именно – за да удостовери пред компетентните лица, че има
правоспособност да управлява МПС, като от в. страна е целял именно това.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок до осем години. При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства на първо място съдът отчете оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване. Също така БРС взе предвид факта,
че към момента на деянието е бил неосъждан, работи и липсват данни за извършвани от
него противообществени прояви. Няма какда не се отчете и продължителния период от
време от извършване на деянието до настоящия момент. Не се констатираха отегчаващи
вината обстоятелства. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита,
че спрямо него следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на
чл. 54 НК, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение
отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК с определяне на изпитателен срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
4

По веществените доказателства:
Съдът разпореди вещественото доказателство - свидетелство за управление на
моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № ***** и на
което е бил придаден вид, че е издадено на подс.Р. от компетентните органи на Република
Гърция, да се отнеме в полза на държавата и да се изпрати на сектор ПП за неговото
унищожаване.
По разноските:
По делото има сторени разноски в общ размер на 139,90 лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление - на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР-гр. Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

5

Номер на акта:	9
Дата:	23 януари 2023 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20222120203490
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 септември 2022 г.

Присъда по дело №3490/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите