№ 222
гр. Враца, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело
№ 20231400500334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от
ответника Прокуратура на Република България чрез прокурор при Районна прокуратура –
гр. Враца против решение № 331/05.06.2023г. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата до размера
от 2 000 лв. за заплащане на неимуществени на ищеца В. Ц. Ц. в резултат на образувано
срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. с ал. 1
НК, за което е бил предаден на съд с обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г., прекратено и
върнато на прокурора от разпоредителното заседание и впоследствие е било прекратено
досъдебното производство с постановление от 10.11.2022 г. на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.
2 НПК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдена да
заплати разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, което довело до нарушение на материалния закон, като
присъденото обезщетение е прекомерно, в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Постановеното решение било и необосновано. Съдът допуснал съществени процесуални
нарушения, тъй като не отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към
размера на присъденото обезщетение. В мотивите си съдът отчел, че обвинението, което е
1
повдигнато не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Общият
период на производството не е надвишил „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и
НПК.По време на производството спрямо ищеца била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Не било установено наказателното производство да се е отразило
негативно и да е попречило в работата на ищеца. Не били налице доказателства за
настъпване на съществени и трайни психични последици или здравословни проблеми. Не
се доказали и обстоятелствата, че ищецът бил затруднен да осъществява търговия с оръжие
в чужбина и да е бил затруднен да извършва тази дейност. Не се доказали и твърденията на
ищеца, че се е явявал многократно пред разследващите органи – явил се е при повдигане на
обвинението на 22.08.2022 г. и пред съд на 31.10.2022 г., нито ищецът се бил дискредитирал
пред близки и познати – нямало доказателства за тези обстоятелства. Неправилно били
кредитирани показанията на свидетеля Ц. К.,че ищецът бил видимо притеснен изглеждал
болен, като му казал, че това било вследствие на забраната да пътува извън страната по
повод образуваното против него производство. Прокурор не бил налагал забрана за
напускане на страната на ищеца и той през 2-3 дни след завръщане напускал страната в
посока Румъния. Свидетелят бил от близкия кръг на ищеца и жалбоподателят счита, че е
заинтересован от изхода на делото и неговите твърдения не били подкрепени от други
безспорни доказателства, като неправилно съдът не бил съобразил разпоредбата на чл. 172
ГПК при обсъждането и преценката им. Неправилен бил изводът на съда, че ищецът бил
доказал вреди в размер н 2000 лв., тъй като неправилно кредитирал изцяло като безспорни
показанията на свидетеля П. Г., приемайки за установено, че били настъпили нарушения на
психическото и емоционалното равновесие на ищеца, притеснения да излиза извън дома във
връзка с воденото наказателно производство. Излагат се факти относно приложените
характеристични данни на ищеца, приложени в досъдебното производство, водено срещу
него. Излага се, че спрямо ищеца по ЗДвП били съставени 29 бр. АУАН, 28 бр. наказателни
постановления, 10 бр. фиша и 6 бр. ЗППАМ. Претенцията на ищеца била завишена и не
съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната
практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.
Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която в която е уважен за сумата
до размера от 2 000 лв., предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на неимуществени на ищеца В. Ц. Ц., като бъде намален размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който да бъде определен при спазване
на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната практика, както и да съдът да се произнесе по
въпроса за разноските.
Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. Ц. Ц. от гр. Козлодуй - ищец в
първоинстанционното производство, не е подал отговор.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
2
В проведеното открито съдебно заседание Прокуратурата на РБ, чрез прокурор В. от
ОП-Враца, поддържа жалбата. Излага, че не са настъпили трайни психически последици или
здравословни проблеми за ищеца. Не било доказано безспорно, че има ограничение в
правото му на свободно придвижване, тъй като доказателствата по делото било видно, че
същият е напускал страната многократно и не е имал наложена забрана за пътуване от
страна на прокуратурата. Разследваното било проведено в един разумен срок по смисъла на
ЕКПЧ, продължило само седем месеца. Решението на Районен съд – Козлодуй в частта, че
липсва съпричиняване от страна на В. Ц. било неоснователно. Излага се, че такова
съпричиняване има. Размерът бил завишен и следвало да бъде намален в рамките на
изискването по чл. 52 ЗЗД. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде определен
по-нисък размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на В. Ц..
Въззиваемият В. Ц. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран от В. Ц. Ц. с иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.2-ро от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК, за което е бил предаден на съд с
обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г., прекратено и върнато на прокурора от
разпоредително заседание и впоследствие било прекратено досъдебното с постановление от
10.11.2022 г. на основание чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 НК, ведно със законната лихва от
10.11.2022 г., както и претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е водено разследване по досъдебно
производство № 636/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Враца за престъпление по
чл. 343 в, ал. 3. Бил е предаден на съд и било образувано НОХД № 259/2022 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, по което било проведено разпоредително заседание, в хода, на
което обвинителният акт бил върнат на прокурора и с постановление от 10.11.2022 г.
досъдебното производство срещу ищеца било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2
НК, тъй като деянието не представлявало престъпление. Поддържа се, че в хода на
проведеното наказателно производство по отношение на него били извършвани
процесуално-следствени действия, наложило се многократно да се явява пред различни
разследващи органи, за което бил призоваван чрез връчването на съответни книжа и
документи лично, така и на негови близки и съседи. Извършваните действия предизвикали у
ищеца дискомфорт и безпокойство, притеснения. Това довело до изграждането на негативен
образ в представите на близките му и съседите му, поради интереса на разследващите към
3
него. Изключително негативно изживяване било извършването на криминалистична
регистрация. Многократните явявания пред разследващите органи, а впоследствие пред
Районен съд – Козлодуй налагали обяснение от него пред близки и познати, за да се
успокоят и намалят негативните емоции. Възпрепятствала се нормалната търговска дейност
на ищеца, която била свързана с пътуване през граница, което било крайно затруднено,
доколкото бил спиран и задържан, за да му бъдат връчвани различни съдебни книжа.
Нарушено било изпълнението на ежедневните му битови ангажименти, предвид това, че
следвало да съобразява личните си ангажименти със задълженията да се явява пред
разследващите и съдебни органи, както и ограниченията в правото на свободно
придвижване, предвид определената мярка за неотклонение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения
иск като недоказан. Не оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем за посоченото престъпление, образуваното в Районен съд – Козлодуй дело и
впоследствие прекратяването на наказателното производство. Оспорва основателността на
твърденията на ищеца за причинените му вреди, както и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между описаните в исковата молба емоционални страдания
и предявеното му обвинение във воденото срещу него наказателно производство. Излага
доводи за съпричиняване. Не отговаряло на обективната истина твърденията на ищеца, че
многократно се бил явявал пред различни разследващи органи. Оспорва размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди като завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, с установените от съдебната практика критерии за справедливост, както и с личността
на ищеца – осъждан и с не добри характеристични данни.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по
делото доказателства, поради което въззивният съд се солидализира с нея.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е
приложено ДП № 636/2022 г. по описа на РП-Враца, ТО - Козлодуй /ДП № 52/2022 г. по
описа на РУ- Козлодуй/.
С Решение № 331/05.06.2023 г. по гр.д. № 37/2023 г. Районен съд-Козлодуй е
уважил частично предявения иск, като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. Ц. Ц.
сумата от 2000,00 лева при пълен заявен размер от 5 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано срещу него незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което бил даден
на съд с обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,
прекратено и върнато на прокурора от разпоредително заседание и впоследствие било
прекратено досъдебното производство с прокурорско постановление от 10.11.2022 г. на
основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване – 18.11.2022 г., като е отхвърлил предявения иск за
разликата до пълния претендиран размер от 5000,00 лева като недоказан и неоснователен,
4
както и е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. Ц. Ц. сумата от 330 лева деловодни
разноски, съразмерно уважената част от иска.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на повдигнато на ищеца обвинение, по което наказателното производство е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК - поради липса на извършено престъпление
от общ характер.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В настоящата хипотеза претендираната
отговорност на държавата е по отношение на причинените от прокуратурата неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъплението, след като наказателното
производство е прекратено.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, тъй като тя възниква при
наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата (чл.4 от ЗОДОВ). Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, основание за ангажирането на отговорността на държавата е
обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, В. Ц. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по конкретно престъпление, като впоследствие
наказателното производство срещу него е било прекратено поради липса на извършено
престъпление.
Между страните не се спори, а и от приложеното ДП № 636/2022 г. по описа на РП-
Враца, ТО - Козлодуй /ДП № 52/2022 г. по описа на РУ- Козлодуй/ е видно, че срещу ищеца
– В. Ц. Ц. въззиваем в настоящото производство е било повдигнато обвинение и водено
наказателно производство за извършено престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с ал. 1 от НК, а
именно за това, че на 30.01.2022 г., около 20:30 часа в гр. Козлодуй, по *** срещу магазин
***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Крайслер 300М“ с рег. № ВР
***СС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000562/04.04.2018 г. на
началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца, упълномощен
5
със заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директор на ОД на МВР – Враца, връчена му лично
на 23.02.2021 г., влязла в законна сила на 08.05.2021 г.
Това производство впоследствие е било прекратено с Постановление от 10.11.2022
г. на районен прокурор при РП-Враца, на основание чл.24, ал.1, т.1, п.2 от НПК, а именно
поради липса на извършено престъпление от общ характер. В решаващите си мотиви
прокурорът е приел, че събраните доказателства не обосновават съставомерност на деянието
по чл.343в, ал.3 вр. ал. 1 от НК, доколкото към момента на извършване му В. Ц. Ц. не е бил
неправоспособен водач, а съгласно чл.343в, ал.3 вр. ал. 1 от НК субект на такова
престъпление може да бъде само лице, което притежава качеството правоспособен водач,
каквото качество към момента на реализиране на деянието обвиняемият не притежавал.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила на
18.11.2022 г. Постановлението за прекратяване е поставено след като бил внесен
обвинителен акт срещу Ц. на 08.09.2022 г. за престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. ал. 1 НК и е
образувано НОХД № 259/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. По него е проведено
разпоредително заседание на 31.10.2022 г. с участието на ищеца и негов защитник. Съдът е
върнал делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. Определението за
прекратяване е влязло в сила.
В обобщение на изложеното наказателното производство е продължило от
30.01.2022 г. до 10.11.2022 г., или около 9 месеца.
Същевременно срещу въззиваемия са били водени и други наказателни
производства, включително и за престъпление по транспорта, като по едно от тях е с
наложено наказание „пробация“, а по останалите изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ е отложено.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Действията по привличане на лицето в качеството му на обвиняем в извършване на
определено престъпление и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако
впоследствие наказателното преследване бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не представлява престъпление. В
разглеждания случай спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение
за умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване за свобода“ за срок
до 3 години и „глоба“ от 200 до 1000 лева. Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото и поддържано обвинение прокуратурата е стигнала до извода, че деянието не
съставлява престъпление, обвинението правилно е преценено като незаконно.
Между страните се спори относно настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и наличието на причинна връзка между
претендираните вреди и действията на органите на ответника. В тази насока са и основните
оплаквания във въззивната жалба, свеждащи се до твърдения за липсата на доказателства, от
които да се установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат
6
от обвинението.
Самият факт на съществуване на незаконно обвинение, което впоследствие е
прекратено с извода за липса на престъпление, е достатъчен за възникване отговорността на
държавата, в лицето на нейните правозащитни органи, които дължат обезщетение за
неимуществени вреди.
В разглеждания случай така презюмираните негативни изживявания се
потвърждават и от показанията на свидетелите Ц. К. и П. Г., които излагат, че ищецът бил
притеснен, изглеждал като болен, , настъпили са нарушения на психическото и
емоционално равновесие, налице били притеснения да излиза извън дома във връзка с
воденото наказателно производство. Показанията на свидетелите се подкрепят от лист за
медицински преглед от психиатър на ищеца от 27.05.2022 г.
Същевременно съдът съобрази, че по делото действително не са ангажирани
каквито и доказателства, които да обосноват извод, че ищецът е претърпял вреди, различни
от тези, които са нормална житейска последица и настъпват несъмнено при лица с нормална
психика при повдигане на обвинение за извършено престъпление от такъв характер.
Очевидно не са налице основания за освобождаване от отговорност на основание
чл.5, ал.1, съответно намаляване на отговорността по ал.2. Прието е в съдебната практика,
че съгласно чл.5, ал.2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
дължимото от държавата обезщетение се намалява. Посочва се, че обезщетението се
намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение, като направени неистински признания, въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави
или опорочи разследването на престъпление. Причината, поради която се е стигнало до
образуване на наказателното производство, не се корени в поведението на ищеца.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка /в този смисъл
Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483
от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл. 290
ГПК/.
Правилно РС-Козлодуй приема, че от събраните по делото свидетелски показания се
установява, че ищецът е бил притеснен и стресиран от образуваното досъдебно
производство, както и че липсват доказателства, че повдигнатото обвинение и участието в
наказателното производство да са увредили значително или трайно здравословното и
психическото му състояние
В достатъчна степен районният съд е взел под внимание всички доводи на
прокуратурата за недоказаност на неимуществените вреди и причинната връзка с
конкретното досъдебно производство.
7
При определяне размера на дължимото в конкретния случай обезщетение съдът
взема предвид следните обстоятелства:
На ищеца В. Ц. е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК. В конкретния случай ищецът следва да се счита за обвиняем от
момента на съставяне на акта за първо действие по разследването срещу него –
провеждането му на разпит на 30.01.2022 г. На В. Ц. е връчен протокол за запознаване с
правата на обвиняемо лице на основание л. 356, ал. 4 НПК, който му е връчен на 30.01.2022
г. Била му е връчена призовка за явяване на 04.02.2022 г. в 13 часа в РУ – Козлодуй в
качеството му на обвиняем. С постановление от прокурор от 04.02.2022 г. бързото
производство № 636/2022 г. е било преобразувано в такова по общия ред. На няколко пъти е
искано удължаване на срока за разследване. На 04.07.2022 г. е изготвена съдебно-
психологична експертиза на ищеца, участвал е лично в разследването. С постановление от
21.07.2022 г. е разпоредено Ц. да бъде обявен за общодържавно издирване. На 22.08.2022 г.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. При
повдигане на обвинението на 22.08.2022 г. му е наложена мярка за неотклонение
„Подписка“. За недоказани следва да се приемат твърденията в исковата молба, че ищецът
многократно се е явявал пред различни разследващи органи, тъй като в досъдебното
производство само се е явил в пред разследващите органи при повдигане на обвинението на
22.08.2022 г. и последващо предявяване на разследването на същата дата.
Следва да се отчете и продължителността на наказателното производство -
30.01.2022 г. до 10.11.2022 г., което в периода от 27.07.2022 г. до 19.08.2022 г. е било
спряно, поради обявяването на ищеца от общо държавно издирване. На 04.07.2022 г. е
изготвена съдебно-психологична експертиза на ищеца, участвал е лично в разследването.
След това на 22.08.2022 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
343в, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. На 08.09.2022 г. е внесен обвинителен акт. Ето защо не може да се
приеме, че характерът, броят и продължителността на тези действия се отличава с някаква
много висока степен на интензивност и принуда. Съдът намира, че в случая наказателното
преследване на ищеца не е продължило необосновано дълго, а е приключило в разумен
срок, като се има предвид и че в периода 27.07.2022 г. -19.08.2022 г. производството не се е
движило по вина на ищеца, а не по вина на ответника.
Следва да бъде отбелязано, че от справката за нарушител/водач се установява, че
ищецът през годините многократно е нарушил правилата за движение по пътищата,
нормативно регламентирани в ЗДвП, за които са му съставяне множество актове и фишове,
което обуславя присъждането на по-ниско обезщетение, тъй като повдигнатото по чл. 343в,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК обвинение има за елемент от обективна страна изпълнително деяние
идентично с тези деяния, за които е реализирана не веднъж административно наказателната
отговорност на ищеца, което от своя страна следва да покаже, че лицето не се е поправило и
превъзпитало въпреки наложените му административни наказания, поради което
претърпените негативни емоционални и психически преживявания не надхвърлят
обичайните, предизвикани от едно незаконно обвинение, обусловено от нарушаване на
8
ЗДвП, като тук по-високата степен на обществената опасност на деянието е поради
повторимостта. Взети са предвид предишните осъждания на ищеца, от което следва, че
проведеното наказателно производство не е се отразило значително по-стресиращо върху
ищеца, както правилно е заключил районният съд.
От събраните по делото доказателства не са налице такива, които да установяват
значително или трайно увреждане на здравословното и психическото състояние.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът,
през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на моралните вреди
на увреденото лице от вредоносното действие.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди - стрес,
притеснение от осъждане, напрежение, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и
изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото
обвинение и страх от осъждане, както и социален дискомфорт за определен кратък период
от време. Не се доказаха твърденията на ищеца, че същият е бил затруднен да пътува в
чужбина, тъй като по делото бяха представени доказателства, че ищецът е напускал страната
– бил е в Румъния няколко пъти, респективно, че е бил затруднен да осъществява твърдяната
от него търговска дейност с оръжие.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на
обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват
данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на
пострадалото лице.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната , въззивният съд намира, че
обезщетение в размер на 1000,00 лв. справедливо би могло да репарира вредите, които
ищецът е понесъл вследствие воденото наказателно производство, прекратено поради липса
на извършено престъпление.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
9
първоиннстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 1000 лв. ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата до уважения от районния съд размер от 2 000 лв., като
искът бъде отхвърлен в тази част като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва пред въззивната инстанция, първоинстанционното
решение следва да бъде коригирано и в частта относно разноски, като бъде отменено в
частта, в която на ищеца В. Ц. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
сумата над 160 лв., съобразно уважената част от исковата претенция пред въззивния съд,
съобразно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Водим от горното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 331/05.06.2023г. на Районен съд-Козлодуй по гр.д. №
37/2023 г. в частта му, с която предявеният от В. Ц. Ц. против Прокуратура на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е бил уважен за сумата над 1000
лв. до размер на сумата от 2000 лв. и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Ц. Ц. иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343 в, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, по което наказателното производство е било
прекратено с постановление на РП – Враца от 10.11.2022 г. по ДП № 636/2022 г. в частта му
за сумата над 1000 лв. до размер на сумата от 2000 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 331/05.06.2023г. на Районен съд-Козлодуй по гр.д. №
37/2023 г. в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на В.
Ц. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 160 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
В останалата част Решение № 331/05.06.2023г. на Районен съд-Козлодуй по гр.д. №
37/2023 г. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280,
ал.1, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11