Решение по дело №7080/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2146
Дата: 9 декември 2016 г.
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20161100907080
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 септември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 7080 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ, подадена от кредитор.

Национална агенция за приходите /НАП/ твърди, че Държавата, която представлява в процеса, е кредитор на основание чл. 625 от Търговския закон /ТЗ/ на „П.к." ЕООД, с изискуеми публични държавни вземания в общ размер на 18 330 598,14 лева /осемнадесет милиона, триста и тридесет хиляди, петстотин деветдесет и осем лева, четиринадесет стотинки/, в т.ч. главници - 15 344 330,15 лева /петнадесет милиона, триста четиридесет и четири хиляди, триста и тридесет лева, петнадесет стотинки/ и лихви - 2 986 267,99 лева /два милиона, деветстотин осемдесет и шест хиляди, двеста шестдесет и седем лева, деветдесет и девет стотинки/, за данъци. Основание за публичните вземания за данъци бил влязъл в сила Ревизионен акт № Р-2214- 1310236-091-001/17.06.2015 г., издаден от ТД на НАП София. Задълженията по този акт били за данък добавена стойност за период от 2.11.2012 г. до 30.09.2013 г. като лихвите били изчислени до 17.06.2015 г.

В качеството на представител на държавата, като кредитор на „П.к." ЕООД НАП твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата, поради което на основание чл. 608, ал. 1 от Търговския закон се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли съда, на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 711 от Търговския закон да постанови решение, с което: Да обяви неплатежоспособността на „П.к." ЕООД; Да открие производство по несъстоятелност на „П.к." ЕООД, Да определи начална дата на неплатежоспособност на „П.к." ЕООД,  Да допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на сметките на „П.к." ЕООД и възбрана върху недвижимите имоти, които са собственост на длъжника; Да обяви дружеството в несъстоятелност и да постанови прекратяване дейността на предприятието; Да спре производството по несъстоятелност.

Моли съда на основание чл. 632, ал. 1 от Търговския закон да постанови решение, с което:  Да обяви неплатежоспособността на „С. *” ЕООД ; Да открие производство по несъстоятелност; Да определи начална дата на неплатежоспособност; Да допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на сметките и възбрана върху недвижимите имоти, които са собственост на длъжника; Да обяви дружеството в несъстоятелност и да постанови прекратяване дейността на предприятието; Да спре производството по несъстоятелност.

 

Ответникът „П.к." ЕООД не взема становище по предявената молба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира установено следното:

Национална агенция за приходите е представила: Ревизионен акт № Р-2214- 1310236-091-001/17.06.2015 г., издаден от ТД на НАП София, съставен след извършена ревизия на „П.к." ЕООД за периода 2.11.2012 г. до 30.09.2013 г. за дължим данък добавена стойност. Задълженията по този акт за данък добавена стойност  са в общ размер на 18 330 598,14 лева /осемнадесет милиона, триста и тридесет хиляди, петстотин деветдесет и осем лева, четиринадесет стотинки/, в т.ч. главници - 15 344 330,15 лева /петнадесет милиона, триста четиридесет и четири хиляди, триста и тридесет лева, петнадесет стотинки/ и лихви - 2 986 267,99 лева /два милиона, деветстотин осемдесет и шест хиляди, двеста шестдесет и седем лева, деветдесет и девет стотинки/.

Представени са доказателства за връчването на ревизионния акт по реда на чл.32 от ДОПК – съобщение за предоставяне на документи по електронен път, съобщение за връчване и два броя протоколи за посещение.

 

По делото е изпратено писмо от НАП ТД София, с което съдът е уведомен, че са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на „П.к." ЕООД. Към писмото са приложени преписи от пет Постановления за налагане на обезпечителни мерки –четири от 24.03.2015 г. и едно от 9.07.2015 г.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице З.Д. в Търговския регистър е обявен единствено ГФО за 2013 г., по който отчет е изготвено заключението на експертизата. Общият капиталов ресурс на „П.к." ЕООД към 31.12.2013 г. възлиза на 32 064 х.лв., от които 0% е собствен капитал и 157.2% са пасиви или привлечен капитал. Пасивите са с 18 331 х.лв. повече от отчетените през 2013 г. Ако от краткотрайните активи приспаднем краткосрочните задължения ще получим нетния оборотен капитал, с който разполага дружеството. През отчетния период той е минус 18353 х.лв., тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор е отрицателния нетен оборотен капитал, възлизащ на 18 353 х.лв. Той е налице, тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения. Това е симптом за недобро финансово здраве. Липсата на нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на кредиторите. През анализирания период приходите от обичайна дейност са в размер 15 753 хил.лв., а разходите за обичайна дейност са 15 775 х.лв.. През 2013 г. финансовия резултат от обичайната дейност е загуба в размер 22 х.лв., а при изчисления вариант на включване на задълженията на дружеството към фиска по издадения ДРА е в размер 18353 х.лв. Показателите за рентабилност на „П.к." ЕООД към 31.12.2013 г. са с отрицателни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е реализирало нулев финансов резултат. Съгласно Баланса на „П.к." ЕООД дружеството има само краткосрочни задължения, които са в размер 32 086 х.лв. Вещото лице е изчислило коефициентите на ликвидност към 31.12.2013 г. като: коефициентът на обща ликвидност е 0.9993; коефициентът на бърза ликвидност е 0.9993; коефициентът на незабавна ликвидност е 0.0449, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.0449 и е посочило, че за норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00. Ликвидността е показател за способността наа търговецца да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Вещото лице е констатирало, че „П.к." ЕООД към 31.12.2013 г. не е отчело дълготрайни активи както и краткотрайни материални активи. Преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткотрайните активи, състоящи се от краткосрочни вземания и налични парични средства. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на търговеца – способността му да посреща дълготрайните си задължения. Собствения капитал наа фирмата би трябвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане в по-дълъг период. За норматив се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2013 г. коефициентът на финансова автономност е 0.0007. За анализирания период „П.к." ЕООД има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което сочи на декапитализиран собствен капитал. Вещото лице е изчислило икономическите показатели на „П.к." ЕООД във вариант с включване на изискуемите задължения на „П.к." ЕООД към НАП съгласно Ревизионен акт № Р-2214- 1310236-091-001/17.06.2015 г., издаден от ТД на НАП София. Вещото лице е изчислило коефициентите на ликвидност към 31.12.2013 г. като: коефициентът на обща ликвидност е 0.6360; коефициентът на бърза ликвидност е 0.6360; коефициентът на незабавна ликвидност е 0.0286, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.0286. Коефициентита на финансова автономност са отрицателни – собствения капитал е декапитализиран и е налице голяма задлъжнялост на „П.к." ЕООД.

 

 Съдът като взе предвид така установената фактическа обстановка приема следното от правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено, че ответникът дължи на държавата посочените в молбата публични задължения – данъци.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

В настоящият случай, ответникът е спрял плащанията на публични задължения, които са отразени в изслушаната съдебно-икономическа експертиза, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.  Такъв анализ обаче е невъзможно да бъде направен с оглед обстоятелството, че ответникът не е публикувал в Търговския регистър финансови отчети.

Ответникът не е представил по делото, назависимо че е бил задължен от съда, финансовите си отчети,  поради което съдът следва да приеме на основание чл.161 от ГПК, че същите съдържат факти, сочещи на основателност на предявената молба.

 Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието на ответника не оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, а напротив. Всички изследвани показатели на финансово-икономическото състояние на „П.к." ЕООД показват лошо финансово здраве, декапитализация, зависимост от кредиторите.

Предвид осъществяването на състава на чл.632, ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. От изводите на обсъдената експертиза следва да се приеме, че начална дата на неплатежоспособността  е настъпила към момента, в който вещото лице е констатирало, че е налице неспособност на предприятието на ответника да изпълнява паричните си задължения – 31.12.2013 г., към която ответникът е заявил спиране на плащанията.

Съдът намира, че следва да се постанови налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Тъй като наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени такива, производството следва да бъде спряно.

Воден от горното , на основание чл.632, ал.1 ТЗ съдът

 

                                               Р Е Ш И  :

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.к." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** **** № *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „П.к." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** ******** № **.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.к." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** ***** № *** и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П.к." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** ******** № **.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „П.к." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** ******** № **.

СПИРА производството по гр.дело № 7080/2016 г. СГС, VІ-14 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: