Определение по дело №1877/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2400
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

2400          05.12.2019 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на   пети декември през  две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                    Председател:Мариана Карастанчева                                                                       

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова

                                                            2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1877  по описа за 2019 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е   с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №2485/11.10.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№ 2665/2019г., в частта, с което са отхвърлени претенциите на въззивника, за осъждане на ответника Х.З.П. ***, да заплати на  ищеца  94,03 лева – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 0001570  от 25.07.2017г., 902,06лева – главница  за СМС-известяване по договор за допълнителни услуги от  25.07.2017г. и  21,74лева – лихва за забава по договора за потребителски кредит, за периода 26.08.2017г. до 30.01.2019г.. Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му в обжалваната част с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.

Според въззивника, съдът неправилно е приложил разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично било уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита; в чл.3 ползването на дружество-поръчител е обусловено само и единствено доколкото  кредитополучателя  не предостави други форми на обезпечение.Изложените съображения  в жалбата обосновават тезата на въззивника- че договорените условия, касаещи договора за допълнителни услуги са възможност, но не и задължение за избирането им от кредитополучателя. Направен е анализ, според който договорът за потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на единия от тях не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги предвижда заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са валидни и пораждат задължения за кредитополучателя. Дори и да се приемело, че  е налице нищожност на Договора за потребителски кредит, нормите на ЗПК не предвиждали нищожност на Договора за допълнителни услуги, който по естеството си и по естеството на предлаганите услуги не е обвързан с действието на договора за потребителски кредит.Моли се уважаване на въззивната жалба ,постановяване на съдебно решение за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното производство.

От въззиваемият – ответник  Х.З.П. чрез особения му представител адвокат М.К. от БАК с адрес: *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него са изложени подробни и обстоятелствени съображения за  неоснователност на въззивната жалба , моли се  потвърждаване на първоинстанционното решение.

             Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

 Съдът намира,че от въззивната страна следва авансово да се внесе възнаграждение за особения представител на въззиваемия ответник Х.З.П., тъй като  такова се дължи за всяка инстанция без оглед на резултата по делото , а в случая районния съд, администриращ въззивната жалба, е пропуснал да стори това.

            На особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на сумата  от 303лева ,съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7 ал.2 т.2, за което се укаже на въззивното дружество:в 1-седмичен срок от съобщението да представи  по делото платежен документ, удостоверяващ внасяне на сочената сума по депозитната сметка на Окръжен съд-Бургас.

          Бургаският Окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като предявена от процесуално-легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидените за това процесуални срокове , с оглед на което  следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за което им се изпрати препис от настоящето определение.

              Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

           ДОКЛАДВА  производството по в.гр.д.№ 1877/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас,което  ВНАСЯ  за разглеждане в открито съдебно заседание, което насрочва  на 15.01.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с изпращане на препис от настоящето определение.

          ЗАДЪЛЖАВА  Гаранционен фонд България“ ЕООД в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ, удостоверяващ внасяне на сумата от 303 лева  по депозитната сметка на Окръжен съд-Бургас, представляваща възнаграждение за особения представител на въззиваемия.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

                                                                                      Членове:1/

 

                                                                                            2/ мл.с.